№71
гр.
Силистра, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д.№ 179 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Н.Б. с ЕГН **********, чрез процесуален
представител, против Решение № 92 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 1940 / 2019 г. на
Силистренския районен съд.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която съдът е определил режима
на лични отношения между него и децата И Б. и Б Б. да се осъществява по местоживеенето
на децата, като исканата промяна е да се осъществява по местоживеенето на
бащата и след всеки престой при него, той да ги връща в дома на майката; както
и в частта, с която е осъден да плаща определената издръжка за двете деца от
01.11.2019 г., като иска началният момент да бъде 01.12.2019 г. Жалбоподателят
настоява, че посочената начална дата на присъдената издръжка е несправедлива,
като се има предвид че фактическата раздяла между бившите съпрузи е 21.11.2019
г. и допреди нея децата са отглеждани съвместно от двамата родители в дома на
бащата. По отношение на режима на лични отношения се изтъква, че децата
познават дома на баща си, там са израснали, не им е чужда обстановката, освен
това няма как той да бъде в апартамента, където са се устроили да живеят
майката и децата. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В отговор насрещната страна оспорва жалбата, излага доводи, че началната
дата на издръжката е съобразена с постигнатото между родителите съгласие. Не
взема отношение по направеното искане във връзка с личните отношения между
бащата и децата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира разноски за тази инстанция в размер на 240 лева.
Силистренският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С него първата инстанция е прекратила брака между З.Л.Б. и К.Н.Б. поради
дълбокото му и непоправимо разстройство и е одобрила постигнатото между тях
споразумение, уреждащо отношенията им, в т.ч. за режима на личните отношения
между бащата и двете му деца, както и за началната дата, от която да се счита
дължима издръжката им.
Писмено споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК по делото няма, но и нормата
не изисква такава форма. Разпоредбата гласи, че при всяко положение на делото
съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от
последиците на развода. При липсата на писмено споразумение от значение се
явява протоколът от проведеното съдебно заседание пред районния съд на
06.02.2020 г. От него личи, че основата на преговорите между страните е бил
петитумът на исковата молба, предявена от И Б.. Процесуалният ѝ
представител предлага промяна, твърдейки че е съобразена с извънпроцесуалните
преговори между страните, като се иска издръжката да е „считано от 01.11.2019
г.“. На възражението от страна на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, че издръжката следва да е дължима от 01.12.2019 г., адв. Х.
казва: „Доста неща приехме дотук, нека си остане 01.11.2019 г., все пак за
вашите деца се отнася.“. Последвалата реплика на адв. М. е: „Добре, а що се
отнася до издръжката за минало време, се разбрахме, че там няма да има
претенция.“. Съпоставяйки петитума на исковата молба, където издръжката
първоначално се е искала „считано от 10.12.2018 г.“, въззивният съд приема, че
се касае за надлежно изразено съгласие от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя, в негово присъствие, което кореспондира с насрещно направената
отстъпка по отношение на издръжката за минало време. Налице е спогодба за
началната дата на издръжката. Според чл. 365 от ЗЗД със спогодбата страните
прекратяват един спор, като си правят взаимни отстъпки. Не са налице основания така постигнатата спогодба
за датата, от която да се счита дължима издръжката, да бъде ревизирана от
окръжния съд. Важно е външно обективираната воля на страните, която е отразена
в протокола, и районният съд правилно я е възпроизвел в решението си. Не е
налице твърдяната от жалбоподателя несправедливост, тъй като обжалваното
решението не е постановено в резултат само на доказателствените и правни изводи
на първоинстанционния съд, а е съобразено и с автономната воля на страните.
По тези съображения съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна в
тази си част и решението на районния съд по този въпрос следва да се
потвърди.
Що се отнася до мястото, където следва да се осъществява режима на лични
отношения, действително и в петитума на исковата молба, и при диктовката на
споразумението за протокола се посочва изрично, че трябва да е по
местоживеенето на децата. Въззивният съд намира, че въпреки липсата на каквото
и да е възражение по този въпрос в съдебното заседание пред първата инстанция,
не е преклудирана възможността да се ревизира така постигнатото споразумение,
защото за най-добрия интерес на децата няма преклузии. От материалите по делото
е видно, че между бившите съпрузи съществува разбирателство и зрялост в
отношенията им, касаещи отглеждането и възпитанието на децата, което е
похвално. Твърденията на жалбоподателя, че децата и майка им са живели в къщата
в с. Калипетрово преди фактическата раздяла между съпрузите, оттук че те познават
дома на баща си, там са израснали и не им е чужда обстановката, не са оспорени от
въззиваемата страна. Нищо в отношенията между майката и бащата не налага
децата, които са на 8 г. и 7 м. (И) и 4 г. и 8 м. (Б), да не посещават дома му с преспиване. Така те ще имат шанс да изградят
по-силна връзка с родителя, когото виждат по-рядко в ежедневието си.
Основателен е доводът, че няма как режимът на лични отношения, който е
съобразен с постигнатото споразумение, като конкретни моменти, интервали между
тях и продължителност, да бъде изпълняван по местоживеенето на децата, защото
то е при майката. Не само че няма да е удобно за самите родители, но така се
създава риск за децата в две насоки: първата – произтича от улеснените
предпоставки за възникване на конфликт между бившите съпрузи; втората –
присъствието на разведения баща в дома на майката толкова често и
продължително, колкото позволява режима на личните отношения, би могло да
обърка децата за социалния и семеен статус на своите родители. Невземането на
каквото и да е отношение по този въпрос в отговора на въззивната жалба е
показателно, че това неудобство се осъзнава и от въззиваемата страна.
Ето защо съдът счита, че трябва да измени обжалваното решение в тази му
част, като уважи искането на въззивника.
Жалбоподателят е направил разноски за държавна такса 25 лева и за
адвокатско възнаграждение 150 лева, а въззиваемата страна – само за адвокатско
възнаграждение 240 лева. С въззивната жалба, съответно и с отговора срещу нея,
се защитават две искания. Едното е уважено. Съдът приема, че всяко от тях
ангажира половината от разноските. Ето защо въззиваемата страна дължи на
жалбоподателя 87,50 лева, а той на нея 120 лева, за които следва да бъдат
осъдени. Не е направено изявление от страните за тяхното взаимно
прихващане.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 1940 / 2019 г. на
Силистренския районен съд В ЧАСТТА, с която е определен режимът на лични
отношения между бащата К.Н.Б. и децата И Б. и Б Б. да бъде „по местоживеенето
на децата“, като вместо това
ОПРЕДЕЛЯ режимът на лични отношения да се осъществява при бащата, в
неговия дом, и след всеки престой при
него да се връщат в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Н.Б. с ЕГН ********** да плати 120 лева (сто и двадесет лева) на
З.Л.Б. с ЕГН ********** за разноските по в.гр.д.№ 179 / 2020 г. на СсОС.
ОСЪЖДА З.Л.Б. с ЕГН ********** да плати 87,50 лева (осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки) на К.Н.Б. с ЕГН ********** за разноските в.гр.д.№ 179
/ 2020 г. на СсОС.
Решението в частта за режима на личните отношения подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.