Мотиви към нова
присъда по в. н. о. х. д. № 218
по описа на
Софийски окръжен съд за 2018
година
Производството
пред Софийски окръжен съд е по реда на глава двадесет и първа от НПК - чл. 318
и сл. от НПК.
Образувано е по
протест на прокурор при РП С срещу
присъда № 237 от 19.09.2017 г., постановена по НОХД № 670 по описа за 2016 г.
на Районен съд С.
С протестираната
присъда, съдът е признал подсъдимия Д.Д.Н. *** за НЕВИНЕН в това, че в с. Г,
общ. Д., обл. С., след като е осъден с влязло в сила на 20.12.2014 г. решение
на РС С по гр.д. № 471/2014 г. по описа на същия съд да издържа свои низходящи:
- Дъщеря си Н. Д. Н., ЕГН **********, в периода
от м. юни 2015 г. до м. юни 2016 г. включително, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни
вноски, на обща стойност 1 115.60 лева.
- Дъщеря си В. Д. Н., ЕГН **********, в периода
от м. юни 2015 г. до м. юни 2016 г. включително, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни
вноски, на обща стойност 1 115.60 лева,
Или всичко на
обща стойност 2 231.20 лева, поради което го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Недоволен от
присъдата е останал наблюдаващия прокурор, който на 03.10.2017 г. е подал
протест, допълнен на 21.03.2018 г., с които иска отмяна на постановената
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс. Н. да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото обвинение и да не му
бъде налагано наказание.
Счита за
несъобразен с доказателствата извод на първия съд, че подс. Н. не осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Позовавайки се на доказателства за извършени плащания от страна на подс. Н.,
направени по заведеното изпълнително дело изразява становище, че към месец май
2015 г. подсъдимия е заплатил частично дължимата издръжка, в това число и част
от издръжката за месец юни 2015 г., но от този момент до месец юни 2016 г. не е
изпълнявал задължението си за заплащане издръжка на двете си малолетни дъщери.
Счита
неприлагането на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК за извършено в разрез със
съдебната практика по този въпрос, като се позовава на извод на първия съд, че
в хода на съдебното производство подс. Н. е изплатил изцяло дължимите суми.
В съдебно
заседание представителят на С.о.п. поддържа подадения протест, като не изтъква
нови аргументи. Иска признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, без да му бъде налагано наказание на основание чл. 183, ал. 3 от НК.
В съдебно
заседание подс. Н. не се явява редовно призован. Представлява се от
упълномощения защитник – адвокат И.П., който оспорва протеста. Иска оставяне на
протеста без уважение, като счита, че правилно първостепенният съд е установил
фактическата обстановка и направени изводи са съответни на тези факти. Твърди,
че подсъдимия е бил трудово ангажиран за
малък период от време, считано от образуване на изпълнителното производство до
последното съдебно заседание, като дори са правени удръжки от социални плащания
за безработица.
Позовавайки се
на съдебна практика счита, че е налице обективна несъставомерност, доколкото
липсва съзнателно неизпълнение на алиментните задължения. Твърди, че съдебната
практика е еднозначна, че е необходимо също така да липсват пречки от
непреодолим характер за изпълнение на задълженията – да е налице обективна
възможност за изпълнение.
Твърди, че в
конкретния случай подсъдимият е изпълнявал задълженията си максимално
допустимия от закона размер, че не се е укривал и не е препятствал изпълнението
на задълженията за издръжка.
В хода на
въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
Софийският
окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по
делото и съобрази доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314,
ал. 1 вр. чл. 313 НПК на протестирания съдебен акт, установи следното:
Протестът е
допустим като подаден от представител на държавното обвинение, чрез съответния
първоинстанционен съд – РС С, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК.
По същество е основателен.
Съдебното
следствие пред първостепенният съд е протекло по общия ред, като е разпитан
единственият свидетел по делото, изискани са справки от воденото изпълнително
производство, като са приобщени и писмените доказателства, приложени в хода на
ДП.
За да
постанови обжалвания съдебен акт първия съд е приел, че за инкриминираният
период от подсъдимия са постъпвали суми повече от задължението му за заплащане
издръжка. Съдът е приел, че от отбелязвания, направени върху изпълнителния лист
е видно, че от ежемесечно са удържани дължимите за присъдената издръжка суми,
като пропуските за м.януари и март 2016
г. не покриват обективния признак „две месечни вноски“.
При
собствената оценка на доказателствата, събрани в хода на пъроинстанционното
производство, въззивният съд установи фактическа обстановка, минимално
различаваща се от възприетата от първия съд, която накратко е следната:
Подсъдимият Н.
е баща на малолетните Н. Д. Н., родена
на *** г. и В. Д. Н., родена на *** г. Децата са родени по време на съжителство
на подсъдимия със свидетелката М. Ю. И..
Подсъдимия е
съжителствал със свидетелката до месец април 2014 г., от който момент са
разделени.
С решение от
14.11.2014 г., в сила от 20.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 417/2014 г. по
описа на РС С, родителските права над малолетните деца са предоставени на св. И.,
като подсъдимия е осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка от 90
лева, платима на първо число от месеца, за който се дължи, като началната дата
на присъдената издръжка е 06.08.2014 г.
В периода от
м.10.2013 г. – 11.09.2015 г. подсъдимия е работил във фирма „М. Б. б.“ АД, като
за периода 17.09.2015 г. – 01.02.2016 г. е регистриран като безработен в
Дирекция „Б. по т.“ гр. С.
В периода от
04.02.2016 г. до м. 09.2017 г. подсъдимият работи към фирма „ДФ Б.“ ЕООД.
По молба на св. И. от 22.12.2014 г. до
държавен съдебен изпълнител при РС С е образувано изпълнително дело № 72 от
2014 г. по което са изплащани дължимите суми за издръжка. Запор над трудовото
възнаграждение, получавано от подсъдимия, докато е бил в трудово правоотношение
с „М. Б. б.“ АД, е наложен на 18.05.2015
г., съответно на 14.03.2016 г. докато е бил в трудово правоотношение с „ДФ Б.“
ЕООД.
След раздялата
на подсъдимия със св. И., първият не е изплащал никаква издръжка, а дължимата
по посоченото съдебно решение е изплащана само от ДСИ по посоченото
изпълнително дело, с първо плащане на 18.08.2015 г.
Видно от
изрична справка от ДСИ при РС С, по изп.д. № 72/2014 г. /л. 61 от ДП/, към
01.06.2016 г. по делото са постъпили общо 2 392, 50 лева /всичките
удържани от трудово възнаграждение на подсъдимия/, от които сумата от 183.15
лева са такси за изпълнителното производство, докато общата сума от
2 209.35 лева е преведена на взискател – св. И., в качеството й на законен
представител на малолетните деца – имащи право на издръжка от своя родител.
Част от тази
сума, а именно 300.55 лева погасява задължение за лихви, докато сумата от
1 908.80 лева погасява отделните месечни задължения за издръжка на децата,
като съгласно правилата за погасяване на граждански задължения се погасяват
най-отдалечените във времето /най-старите/, по който начин, към 01.06.2016 г.
от страна на подсъдимия, чрез преводи от страна
ДСИ при РС С е изплатена дължимата издръжка за периода до месец 06.2015
г., като остава дължима издръжката от този момент до месец юни 2016 г.
Следва да се
отбележи, че обвинението, повдигнато в хода на ДП, както и разгледано в
съдебната фаза е именно за неплащане на дължимата издръжка на двете деца за
периода от месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г., като с обвинителния акт е
отчетено частичното изпълнение за месец юни 2015 г., като е намалена общата дължима
за издръжка сума, сравнено с обвинението от ДП.
В хода на
съдебната фаза пред РС С е изискана идентична справка /л. 25/, видно от която
към 05.04.2017 г. по изпълнителното дело, от два наложени запора над трудовото
възнаграждение на подсъдимия при двама работодатели, е постъпила общата сума от
4 057.64 лева, в това число сумата от 228.29 лева за начислени държавни
такси и сумата от 3 829.35 лева преведени на взискателя. С тези изплатена
на св. И. сума са погасени 477. 90 лева лихви и 3 351.45 лева главница –
дължима издръжка. Съдебният изпълнител е отчел, че е изпълнено задължението за
издръжка до месец март 2016 г. /частично за този месец/.
Повторно
първостепенният съд е изискал справка от ДСИ при РС С за изпълнение на
задълженията по изпълнително дело № 72/2014 г., като видно от представената
справка /л. 54/, към 03.09.2017 г. общата сума, постъпила по изпълнителното
дело е в размер на 5 958.29 лева, в това число сумата от 380.97 лева за
държавни такси, докато общата сума от 5 577.32 е преведена на взискателя,
без да е направено уточнение каква част от тази сума е за лихви и каква част за
главница.
Правилно е
отбелязано от първостепенният съд, че съгласно отбелязвания по изпълнителния лист по изп.д. № 72/2014 г. по
описа на ДСИ при РС С /представен със справката отразяваща състояние към
05.04.2017 г. л.28-29/ през инкриминираният период от юни 2015 до юни 206 г. са
извършвани отделни преводи, както следва: На 18.08.2015 г. – сумата от 200
лева; На 11.09.2015 г. – сумата от 175 лева; На 25.09.2015 г. – сумата от 214
лева; На 20.10.2015 г. – сумата от 250 лева; На 23.11.2015 г. – сумата от 485
лева; На 06.01.2016 г. – сумата от 149 лева; На 07.03.2016 г. – сумата от 188
лева; На 12.04.2016 г. – сумата от 181 лева; На 25.06.2016 г. – сумата от 186
лева и на 20.06.2016 г. сумата от 180 лева. Тоест за инкриминираният период са
отбелязани направени общо десет плащания към взискателя по изпълнителното
производство, като общата изплатена сума е в размер на 2 208 лева /без да са
сумирани и посочени десетични части/.
Описаните
както от първостепенният съд факти така и изложените по-горе се установиха без
никакво противоречи основно от посочените писмени доказателства – отделните
справки, изготвени от ДСИ при РС С по изпълнително дело № 72/14 г., приложени в
хода на ДП и на съдебното следствие, приложените справки за местоработата на
подсъдимия, приложеното решение на РС С по гр. № 417/2014 г. по описа на този
съд и от единственият разпитан свидетел – М. И..
При така
установените факти мнозинството от въззивния съд достигна до различни правни
изводи по основните въпроси на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно има
ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно,
както и дали деянието съставлява престъпление.
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК изисква от обективна страна да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
деецът да е задължен да заплаща издръжка на свой роднина или съпруг, да е
налице неизпълнение на това задължение в размер на две месечни вноски, като
този елемент може да е осъществен с пълно неплащане на дължимите вноски за срок
от две месеца, така и с частично неизпълнение за по-дълъг период /частични месечни
плащания/, като определящ в тази насока е размерът на неплатеното задължение за
издръжка, а именно това следва да сума на две или повече месечни вноски. От
субективна страна е необходимо деецът да е имал представи за наличното
задължение и да бездейства, макар и да е имал материална или финансова
възможност да изпълни задължението си.
Без съмнение
се установяват обективните признаци на деянието – наличие на съдебно решение,
постановено по гр. № 417/2014 г. по описа на РС С, влязло в сила на 20.12.2014
г., съгласно което подс. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка на двете се
малолетни деца в размер на 90 лева за всяко от тях, чрез законният им
представител. Съгласно това съдебно решение издръжката се дължи от 06.08.2014
г., а освен това в тази си част решението подлежи на предварително изпълнение,
считано от 14.11.2014 г., когато е постановено – чл. 242, ал. 1 от ГПК /отбелязано
е в решението/, а от друга страна съставът на престъплението не изисква влизане
в сила на решението а „осъждане на лицето“, което в частта за издръжката
подлежи на изпълнение с постановяване на осъдителния диспозитив. Без съмнение
се установи, че от страна на подсъдимия Н. не са извършени доброволно никакви
плащания за издръжка на децата, а такива са осъществени в хода на
изпълнителното производство, инициирано от св. И.. Според мнозинството от
съдебния състав липсват плащания от страна на подс. Н. за периода от юни 2015
г. до юни 2016 г., макар и в този период да са постъпвали суми към взискателя -
св. И., след като тези суми са определяни и изчислявани от съдебния изпълнител
съобразно изричните правила за разпределение на сумите по чл. 76 от ЗЗД и чл.
136 и 137 от ЗЗД, отнасящи се до привилегиите на отделните вземания при
изпълнението.
Настоящият
съд, в своето мнозинство счита, че направените плащания в хода на
изпълнителното производство следва да бъдат отчитани по начинът, описан от
съдебният изпълнител, доколкото няма основание да се счита, че тези плащания са
направени от страна на подсъдимия с изрично уточнение от негова страна за
начинът им на разпределение. Налице са доказателства, че всички суми по
изпълнителното дело са постъпвали от запор над трудовото възнаграждение,
получавано от подсъдимия и разпределението на тези суми по изпълнителното дело
– за разноски, лихви и главница следва да бъде съобразено от съда при формирани
на извода дали за съответния период подсъдимият е изпълнил задължението си по
смисъла, вложен в състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Макар и
законът да не въвежда каквато и да е зависимост между изпълнението по
гражданско-правен ред и изпълнението на задължението за издръжка според чл. 183
от НК не може да бъде отречена такава връзка в различни възможни хипотези. Като
пример може да бъде посочена хипотеза, при която е налице достатъчно по размер
изпълнение в хода на изпълнителното производство, тоест постъпленията в
изпълнителното производство са достатъчни да покрият разноски, лихви и главница
за всеки месеци /в това число и за натрупана сума до образуване на изп. дело/,
в който случай няма да остане непогасено задължение за всеки един от тези
месеци /за които се дължи издръжка/,
съответно в този случай няма да е налице неизплащане на дължима издръжка в
смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК. В противоположна насока се разсъждава, когато
постъпленията по изпълнителното производство са недостатъчни /или въобще
липсват/ както да покрият натрупаното задължение, така и текущите. В такъв
случай освен че е възможно да се стигне до възможността за изплащане на
издръжката от държавата – чл. 152 от СК, така без съмнение до ангажиране отговорността
на задълженото лице по реда на чл. 183, ал. 1 от НК.
В конкретния
случай изпълнението е било недостатъчно да покрие както натрупаните задължения,
така и да покрива месечното задължение на подсъдимия да изплаща издръжка на
двете си малолетни деца, а така също от негова страна не са предприети и
никакви действия по изпълнение на задължението за издръжка, в каквато насока е
предмета на конкретното престъпление – засягане на обществените отношения,
свързани с отглеждане и възпитание на децата, които са поставени под особенна
закрила от страна на държавата. Неоснователно е възражението на защитата за
дълготрайно оставане без работа, след като подсъдимия е бил без работа за малко
под шест месеца – за периода от 11 септември 2015 г. до 04 февруари 2016, който
период е сравнително кратък, а и липсата на каквито и да е доброволни плащания в
период, когато е имал възможност да ги прави не дава основание за извод, че се
е намирал в затруднено положение да изпълнява задълженията си.
Поради това
мнозинството от въззивният съдебен състав намира, че от страна на подс. Н. са
осъществени от обективна страна признаците на престъплението по чл. 183, ал. 1
от НК, а именно – лицето е осъдено да заплаща издръжка на малолетните Н. и В.
Н.и не е изпълнило това свое задължение за периода от юни 2015 г. до юни 2016
г. в размер на сумата от 1 115. 60 лева за всяко от децата, а като обща сума 2
231.20 лева, представляващи тринадесет вноски /едната е непълна/.
От субективна
страна е налице съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка, след е
знаел за образуваното дело за издръжка /представил е отговор/ и не е заплатил
доброволно нищо от присъдената издръжка, въпреки, че в този момент е получавал
трудово възнаграждение, тоест е имал възможност да го стори. Остава неизвестно
защо счита, че липсва субективният
елемент, а именно представите у подсъдимия, че е налице задължение да изплаща
дължимата издръжка на малолетните си деца, както и представи, че получава
доходи, които макар и в не значителен размер могат да осигурят изплащане на
дължимата издръжка.
В съответствие
с този извод бе отменена постановената присъда № 237 от 19.09.2017 г.,
постановена по НОХД № 670 по описа за 2016 г. на Районен съд С и без
постановена нова, с която подсъдимия бе признат за виновен по обвинението,
повдигнато с обвинителния акт.
Само за
пълнота на изложението в правната му част, следва да се отбележи неправилния
подход на държавното обвинение в конкретния случай, при който досъдебното
производство е образувано на 21.04.2016 г., а жалбата до РП С е подадена на
25.03.2015 г., при което повдигнатото обвинение отразява постъпили и изплатени
суми в изпълнителното дело към 13.06.2016 г. Този подход на „изпреварване“ на
погасяването на задълженията по изпълнителното дело е неправилен, а е следвало
обвинението да отразява месеците, през които подсъдимият не е изплащал
издръжка, не е било образувано изпълнителното дело и не са били извършени
удръжки от трудовото му възнаграждение, а след като в ДП е било установено, че
за този период са погасени всички задължения да се приложи разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК, като наказателното производство бъде прекратено, доколкото и
към този момент и към настоящия момент липсват каквито и да е доказателства, че от неизпълнението на
задължението от страна на подсъдимия са настъпили други вредни последици за
малолетните пострадали лица.
В настоящият
момент следва да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като
макар и подсъдимият да е виновен в извършване на посоченото престъпление, той
следва да не бъде наказван на основание посочената разпоредба, тъй като е
изплатил цялата дължима сума за инкриминирания период. Основание за извод в
тази насока може да бъде направен при съпоставяне на изготвените и описани
по-горе справки от ДСИ при РС С, отразяващи състояние на постъпления и плащания
по изпълнителното производство към моментите 05.04.2017 г. и към 13.09.2017 г.
Към първата дата на взискателя по делото е преведена обща сума от 3 829.35
лева, в което число сумата от 477.90 лева за погасяване на дължими лихви и
сумата от 3 351. 45 лева за погасяване на задължението за издръжка, с която
сума са погасени дължимите издръжки до месец февруари 2016 г. и частично за
месец март, тоест за девет месеца от инкриминираният период, докато към
13.09.2017 г. общата преведена на взискателя сума е в размер на 5 577.32 лева,
тоест с две хиляди лева повече от общата преведена по справката към месец
април, поради което и отчитайки сумата за лихви, която е в размер на 500-600
лева, то останалата разлика от не по-малко от 1 400 лева без съмнение погасява
и дължимата главница – издръжка за шест месеца, след месец февруари 2017 г.
тоест и до края на инкриминирания период – юни 2016 г.
Предвид това и
както бе отбелязано липсата на доказателства за настъпване на други вредни
последици за пострадалите малолетни лица са налице предпоставките по чл. 183,
ал. 3 от НК да не бъде наказван подсъдимия за извършеното престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, след като до края на съдебното производство още пред първия
съд е изпълнил задължението си за изплащане на дължимата издръжка за периода от
месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г. – общо тринадесет вноски.
Предвид горните
изводи на мнозинството от въззивния съдебен състав и на основание чл. 336, ал.
1, т. 2 от НПК, постановената от РС С присъда бе отменена изцяло, и бе постановена
нова, с която подсъдимият Д.Д.Н. бе признат за виновен в това, че в с. Г, общ. Д.,
обл. С., след като е осъден с влязло в сила на 20.12.2014 г. решение на РС С по
гр.д. № 471/2014 г. по описа на същия съд да издържа свои низходящи:
- Дъщеря си Н. Д. Н., ЕГН **********, в периода
от м. юни 2015 г. до м. юни 2016 г. включително, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни
вноски, на обща стойност 1 115.60 лева.
- Дъщеря си В. Д. Н., ЕГН **********, в периода
от м. юни 2015 г. до м. юни 2016 г. включително, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни
вноски, на обща стойност 1 115.60 лева, представляващо престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, а на основание чл. 183, ал. 3 от НК на подсъдимият не се наложи
наказание тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е
изпълнил задълженията си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалите.
Водим от
горните съображения мнозинството от въззивния съдебен състав постанови новата
присъда и изготви мотивите към нея.
Присъдата и
мотивите са подписани с особено мнение от съдия Недялка Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОМ Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан
Стойков