Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 14.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : А. АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 13132 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от А.Е.Ч., длъжник по
изпълнението по изпълнително дело № 202008490403706, на
ЧСИ А.П., рег. № 849 при
КЧСИ, с район на действие СГС частна жалба срещу постановление на ЧСИ в частта
на разноските от 30.10.2020 г. В жалбата се твърди, че размерът на разноските
за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска същият да
бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 100,00 лева, съобразно редакцията към датата на
възникване на вземането. Оспорва и останалата част от разноските по
изпълнението, тъй като са начислени преди да е изтекъл срокът за доброволно
изпълнение. В жалбата се сочи, че незаконосъобразно ЧСИ е наложил запор и
усвоил сумата по наложения запор на вземания от „Първа инвестиционна банка“ АД
три дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение и преди изтичане
срока за извършването му. Иска от съда да бъдат отменени действията на ЧСИ по
определяне на разноските в съдебното изпълнение и по налагане на запор на
банковите сметка на длъжника. Претендира
разноски.
Взискателят И.Н.И., оспорва
жалбата. Твърди, че минималния размер на адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно редакцията на Наредба № 1/2004 г. към датата на образуване
на изпълнителното производство, съобразно която минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200,00 лева,
а за процесуално представителство, защита и съдействия в изпълнителното
производство с оглед размера на вземането – също 200,00 лева. По тези
съображения сочи, че изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е под
минималния размер. Излага доводи, че таксите по изпълнението, извън
пропорционалната са авансово внесени и са дължими от длъжника, като същите не
попадат в нормативно предвидените изключения.
В мотиви си ЧСИ А.П.сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземанията, а напротив са под минимума по наредбата. Излага
доводи за недопустимост на жалбите. Твърди, че законосъобразността на
наложените запори не е свързана с изтичане срока на доброволно изпълнение, като
аргумент в тази посока сочи от разпоредбата на чл. 428, ал.2, изр. 2 ГПК, чл.
449 и 450 ГПК
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
По частната жалба срещу постановлението по разноските в
изпълнението.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу
разноските по изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
От представените материали по изп.д. № 202008490403706, на ЧСИ А.П., рег. № 849 при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 30.10.2020 г. на взискателя И.Н.И., чрез адв. К.Н.срещу длъжника А.Е.Ч. за събиране на сумата
от 400лева по изпълнителен лист от 27.10.2020 г., издаден по гр.д. № 2741/2019
г. по описа на САС, ІV състав и разноските в изпълнителното производство, като
в молбата е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. Към молбата е представен Договор за правни услуги с предмет за образуване
и водене на изпълнително дело срещу А.Е.Ч. и възнаграждение 250,00 лева,
платено в брой.
С постановление от 30.10.2020 г. на ЧСИ са приети разноски
в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00
лева и на същата дата е отправена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
в т.ч. и за тези разноски, за авансово платените такси по изпълнителното дело в
размер на 96 лева и на такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 78,00 лева. На
03.11.2020 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“
АД и „Обединена българска банка“ АД, като на 09.11.2020 г. при ЧСИ е постъпило
уведомление, че вземането по запора се признава и дължимите суми се налични.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.11.2020 г.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Предвид обстоятелството,
че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са постъпили
доказателства за признаване на вземането по наложения запор, съдът приема, че случая
не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по
изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на
изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и
съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване
на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само
за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на образуване на
изпълнителното дело, в който момент вземането за адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело става изискуемо, минималният размер на възнаграждението
възлиза на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Изпълнителното
делото предвид малкия размер на събираното вземане и посоченото по-горе сигурно
удовлетворяване от приложения първи изпълнителен способ не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
По размера на
таксите по изпълнението.
Видно от фактура
№ ********** от 30.10.2020 г. в изпълнителното производство авансово са внесени
следните такси: 30 лева за два броя налагане на запор без опис; 20 лева за
връчване на 1 брой покана/съобщение;10 лева за извършване на 2 броя справки и
20 лева за образуване на изпълнителното дело, като общата сума с включен ДДС
възлиза на сумата от 96 лева. Разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като така начислените са съобразени с размерите по ТТРЗЧСИ, ето защо
съдът намира същите за правилно определени.
От смисловото тълкуване на
разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху
събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че
пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че
използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички
вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези,
за които е представен изпълнителен лист.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на
таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя
се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в
размер на лв. / 400,00лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист и 200
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на
таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 72 лв., която сума е равна на
максималния й допустим размер по чл. 27а от Тарифата. Общият размер на таксите
по изпълнението не надхвърля този по чл. 73 а ГПК.
Следователно постановление от 30.10.2020 г. на съдебен изпълнител А.П.,
рег. № 849 КЧСИ, следва да бъде отменено, като
разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лв., а таксата
т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 72,00 лева.
По частната жалба срещу насочването на принудителното
изпълнение срещу вземанията на длъжника от банки, чрез налагане на запор върху
сметките на длъжника.
Частната жалба е допустима, доколкото е насочена срещу
действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване по аргумент от чл. 435, ал.2, т.2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При преценка
законосъобразността на действията на ЧСИ по насочването на изпълнението върху
имущество на длъжника единственият критерий е неговата секвестируемост. В
настоящия случай изпълнението е насочено върху вземания на длъжника от „ОББ“ АД
и „ПИБ“ ЕАД, като по делото не се установява запорираните вземания да
представляват несеквестируем доход на длъжника по смисъла на чл. 446 ГПК. Ето
защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от правния спор разноските
в настоящето производство следва да бъдат понесени така, както са направени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна
жалба, подадена от А.Е.Ч. постановление от 30.10.2020 г. на съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 при КЧСИ по
изпълнително дело № 202008490403706, в частта на разноските за дължимо адвокатско
възнаграждение на взискателя и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, посочени в поканата за доброволно
изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 72
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на А.Е.Ч., ЕГН: **********
срещу разноските по изпълнението в останалата й част, както и частната жалба на
А.Е.Ч. срещу насочването на изпълнението върху банковите му сметки, чрез
налагане на запор върху тях.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.