Разпореждане по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 189/ 16.12.2009 г., постановено по гр.д. № 123/ 09 г., М. районен съд е признал уволнението на ищеца К. К. С., с ЕГН : *, от с.К., общ.М., за незаконно.Отменил е ЗАПОВЕД № 38/09.03.2009 г. на директора на „Д. Г. С. М."-Д. предприятие, гр. М., като незаконосъобразна. Възстановил е ищеца С. на предишната му работа като "старши лесничей", с място на работа „Д. Г. С. М."-Д. предприятие, гр. М.. Осъдил е „Д. Г. С. М."-Д. предприятие, Г., да заплати на К. К. С., с ЕГН : *, от с.К., общ. М., сумата в размер на 3 243, 36 лв., представляваща обезщетение за време през което е останал без работа, поради уволнението, на основание чл.344, ал.1, т.З, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009 г., до окончателното й заплащане. Осъдил е „Д. Г. С. М."-Д. предприятие, Г., да заплати на ищеца С., сумата в размер на 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Осъдил е „Д. Г. С. М."-Д. предприятие, Г., да заплати и по сметка на Районен съд, Г., сумата в размер на 229.74 лв., от които 129, 74 лв., д.т. върху уважения размер на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по 50 лв. за всеки от двата уважени неоценяеми иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Недоволен от решението е останал ищецът „Д. Г. С. М.", гр. М., който го обжалва изцяло с искане същото да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В жалбата се излагат съображения, че изводите на съда се опровергавали от събраните по делото доказателства-писмени и гласни. Твърди се в този смисъл, че допуснатото от съда не обсъждане на събраните по делото доказателства, съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна се отразявало на правилността на първоинстанционното решение. В резултат на това съдът неправилно бил приел, че сроковете по чл.194 от КТ, били изтекли, което пък довело да неправилния извод на съда, че в производството не била на налице хипотезата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Жалбодателят претендира присъждане на разноски.

В дадения по делото надлежен срок, отговор на възиввната жалба не е депозиран от ответника по същата.

В съдебно заседание, жалбодателят, „Д. Г. С. М.", гр. М., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения. Представя допуснатите по въззивното дело писмени доказателства.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, С., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл по предявени в обективно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № 38 / 09.03.2009 г. на директора на „Д. Г. С. М.", гр. М. и признаване на уволнението на ищеца С. за незаконно, за възстановяването му на предишната му работа на длъжност „старши лесничей” при ответника и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 3 243.36 лв., за времето, през което същият е останал без работа поради уволнението, считано от 10.03.2009 г. до 10.09.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане.

В първоинстанционното производство, въз основа на събраните относими към правния спор доказателства, решаващият съд е изградил своите правни изводи. В този аспект безспорно по делото е установено, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, по силата на които същият заемал длъжността„ старши лесничей” в „ДГС - М.”, гр. М.. Безспорно се установява в производството и обстоятелството, че ответникът прекратил това трудовото правоотношение с ищеца със заповед за дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.З и т.7 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен при налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени събраните доказателства. Изслушването при всички случаи трябва да предхожда налагането на дисциплинарното наказание. В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е поискал писмени обясненията от ищеца, за всички констатирани дисциплинарни нарушения и същият е представил такива / писмо с изх. № 189/ 05.02.2009 г.на ДГС-М./. Безспорно е и обстоятелството, че процесната заповед е надлежно връчена на 10.03.2009 г. на ищеца С., при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

По делото е приложената цитираната Заповед № 38/09.03.2009 г., от прочита й се установява, че е издадена на основание чл.195, ал.1, чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.187, т.10, чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, и чл.188, т.3 от

КТ, и чл.10, ал.5 от Правилника за устройството и организацията на Държавните горски стопанства-държавни предприятия към Държавна агенция по горите, от директора на „Д. Г. С. М.”, гр. М., в качеството му на работодател, и с нея е наложено на ищеца в производството, С., дисциплинарно наказание „Уволнение” за неизпълнение на трудовите му задължения по ЗГ, ППЗГ, Правилника за устройството и организацията на Държавните горски стопанства-държавни предприятия към ДАГ и длъжностната характеристика, за тежки и системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно :

1. Нарушения, открити по време на инвентаризация на обект №3-отдел 323„б" и направени констатации, отразени в протокол от 10.03.2008год., от комисия, съгл. Заповед №10/26.02.2008год., изразяващи се в : -непълно комплектоване на досието на отдел 323 „б” - нарушение по чл.187, т.10 от КТ - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в ЗГ, ППЗГ и длъжностна характеристика ; - поправка съдържанието на официални документи в периода 18.09.2007г.. - 28.12.2007 г., превозни билети, позволителни за транспортиране и констативен протокол за освидетелстване на сечището - чл.190, ал.1, т.7 от КТ -тежко нарушение на трудовата дисциплина.

2.Неизпълнение на трудовите си задължения, съгласно длъжностната характеристика на старши лесничей, открити по време на комплексна проверка от РД гр.Кърджали на 18 и 19 декември 2008год., съгласно заповед № 966/16.12.2008 г. на директора на РДГ, гр. Кърджали, установени в протокол за комплексната проверка, изразяващо се в :- не освидетелстване на всички сечища - 16 броя сечища от Лесосечен фонд 2008год. и не попълването им в Книгата за ползване за календарната 2008год. ; не попълване на залесяването и добива на дървесина за 2008год. в томовете на лесоустройствения проект, което представлява неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в ЗГ, ППЗГ и в длъжностната характеристика - чл.187, т.10 от КТ ; - формално планиране на дейността на горските надзиратели, анулиране на позволително за транспортиране № 0070150 от 15.03.2008год., без причини - нарушение на чл.190, ал.1, т.7 от КТ - тежко нарушение на трудовата дисциплина.

З.Неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във формално и непълно маркиране на отдел 455-„н" от лесосечен фонд 2009год., установено на 09.10.2008год., - нарушение по чл.187, т.10 от КТ - неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в ЗГ, ППЗГ и в длъжностната характеристика.

4. Неизпълнение на възложената работа, съгласно Заповед № 11/12.01.2009год., относно планирането на горските надзиратели, установено на 03.02.2008год. - нарушение на чл.187, т, 10 от КТ- неизпълнение на трудовите задължения предвидени в ЗГ, ППЗГ и в длъжностната характеристика.

5.Неизпълнение на възложената работа за предаване на охранителните райони на горските надзиратели, съгласно Заповеди №№ 16 и 17/14.01.2009год., установено на 03.02.2008год. - нарушение на чл.187, т.10 от КТ -неизпълнение на трудовите задължения предвидени в ЗГ, ППЗГ и в длъжностната характеристика.

В заповедта си работодателят е приел, че така изброените дисциплинарни нарушения са системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.З от КТ, тъй като били пет броя и били извършени за период от една година. Отразил е и предишни нарушения на трудовата дисциплина, за които на С. било наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 76/13.12.2007год.

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Намира, че правилно решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респективно правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Че тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Че краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният от деня на извършване на нарушението. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че тези срокове се намирай в определено съотношение по между си, което предполага, че дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Правилен е и изградения извод, че под "откриване на нарушението" следва да се разбира факта на узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълноýощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. В този аспект правилен е и извода, че посочените в т.1 от заповедта дисциплинарни нарушения са открити от работодателя на 10.03.2008 г., което обстоятелство е обективирано в приложения по делото протокол от 10.03.2008 г. на комисията, изградена със заповед № 10/26.02.2008 г. на директорът на ДЛ, гр. М.. Констатираните нарушения касаят периода м.08- м.12.2007 г. Т.е. по отношение на тези дисциплинарни нарушения до издаването на процесната заповед № 38/09.03.09 г. е изтекъл, както двумесечния срок от откриването им, така и едногодишния срок от извършването им. Що се отнася до дисциплинарните нарушения посочени в т.2 на процесната заповед, следва да бъде посочено, че те са констатирани по време на извършена комплексна проверка на 18 и 19.12.2008 г., по силата на заповед № 966/ 16.12.2008 г. на директора на РГГ, гр. Кърджали, че определено касаят периода 2008 г., а констатациите от проверката са връчени на работодателя на 30.12.2008 г. / писмо вх. № 4976 на ДГС, гр. М. / Т.е. по отношение на тях двумесечния законов срок, течащ от момента на откриването е изтекъл с изтичането на м.февруари 2009 г., т.е. преди издаване на процесната заповед, с която е наложено и за тези дисциплинарни нарушения, дисциплинарното наказание „ уволнение”. В този смисъл с оглед изложеното по-горе, е без значение, че не е изтекъл едногодишния срок от извършването им. Следва разбира се в този ход на мисли, изрично да се обсъди и доводът на жалбодателя, че посочените в разпоредбата на ал.1 на чл.194 от КТ, срокове, не са текли и понастоящем не текат по отношение на нарушенията, описани в т.1 и т.2 от процесната заповед, поради това, че за тях е висящо наказателно производство. Константната съдебна практика в този смисъл приема, че посочените в разпоредбата на ал.1 на чл.194 от КТ, срокове, спират да текат само и единствено в посочените в ал.3, две хипотези, които определено не обхващат наличието на успоредно и независимо от дисциплинарното производство, заведено наказателно производство.

Или казано с други думи по съществото на спора се следва произнасяне само досежно констатираните и отразени в т.4 и т.5 от процесната заповед, дисциплинарни нарушения. В този аспект следва да се посочи, че настоящата инстанция приема, че действително е налице, твърдяната от ответника по иска, ДГС, гр. М., допусната техническа грешка в изписването на датата на установяване на нарушението по т.4, а именно приема, че същата е 03.02.2009 г., а не както е посочено в заповедта -03.02.08 г., тъй като от контекста се установява, че направената проверка и разбира се констатацията, формирана в резултат на същата, е извършена въз основа на заповед № 11/12.01.09 г., т.е. проверката е невъзможно да бъде извършена приблизително година преди издаването на цитираната заповед.

В този ход на мисли единствен остава въпросът нарушенията по т.4 и т.5 в процесната заповед, доказват ли се като осъществени от ищеца С.. Посоченото в т.4, нарушение се изразява според работодателят в „…неизпълнение на възложената работа, съгласно Заповед № 11/12.01.2009год., относно планирането на горските надзиратели, установено на 03.02.2008год. - нарушение на чл.187, т.10 от КТ- неизпълнение на трудовите задължения предвидени в ЗГ, ППЗГ и в длъжностната характеристика.”. Цитираната заповед № 11/ 12.01.2009 г., предписва планирането на дейността на горските надзиратели да се извършва ежеседмично от ст. лесничей или пом.лесничей в дневниците на горския надзирател. Предписва също при планирането стриктно да се спазват указанията за дейността на горската стража, охраната и контрола в горския фонд, като за целта се посочват конкретни задачи по дни и обекти, и работата, която трябва да се извършва. В заповедта съществува още едно задължение за ст.лесничея по планирането дейността на горските надзиратели, а именно „…дежурствата в събота и неделя, и в почивните дни да се извършва по одобрен график, изготвен от ст. лесничея или пом.лесничея…”. В производството обаче не се установи цитираната заповед да е връчена и доведена до знанието на ст. лесничея С.. Нещо повече, в производството от свидетелските показания на св. Ю. и на св. инж.И., се установи, че графиците за дежурствата на горските стражари са били изготвяни именно от ищеца С.. А от прочита на приложените по делото дневници на горските стражари за 2008 г.: на охранителен участък „М.” – Ф. Х., на охранителен участък „Н.” – Б. И.; на охранителен участък „Б.” – Вл. Т. ; на охранителен участък- не посочен в дневника на М. А., на охранителен участък „Ч.” – Ю. А. ; на охранителен участък „Д.” – А. Ю.; на охранителен участък „Б.- П.” – И. А.; на охранителен участък „З.” – Х. Ю., се установява, че предписване извършване на конкретна работа в дневниците на тези стражари от ищеца има извършвано, и при това нееднократно. Но доколкото и самото нарушение не е индивидуализирано по дати, респ.седмици, не може да се констатира реално неизпълнение на вмененото задължение по дати, респ. по седмици.

Всъщност единствено в производството от рапорта на инж. Ибрямов, се установява, че към дата 03.02.09 г., ст.лесничеят С. не е предал на горските надзиратели охранителните участъци и не е предал на зам.директора при ДГС, гр. М., документи за предаване на охранителните участъци, т.е. не е изпълнил задължението си със срок 19.01.2009 г. по отношение на 10 охранителни участъка, вменено му със заповед № 17/ 14.01.2009 г.

Следва изрично да се посочи обаче, че правната квалификация на дисциплинарното нарушение посочено в т.5 от процесната заповед, което безспорно е право и задължение на работодателя, е изрично посочена от него като такава по чл.187, т.10 от КТ. И настоящата инстанция, подобно на първоинстанционния съд приема, че така посоченото нарушения обаче съставлява нарушение на конкретно законово нареждане на работодателя-негова нарочна заповед, поради което същото очертават хипотезата на чл.187, т.7, а не както е посочено на чл.187, т.10 от КТ. В същност дори да се приеме за правилно изричното посочване, направено от работодателя на хипотезата на чл.187, т.10 от КТ, то и в този смисъл се налага извода, че сам работодателят не приема това дисциплинарно нарушение да е от характера на тежките такива по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, каквито например са тези посочени от него в т.1 и т.2 от заповедта. Т.е. в този аспект следва изрично да се посочи, че работодателят приема нарушението по т.5, само като нарушение, което само по себе си не очертава квалификацията „тежко” такова, което би довело самостоятелно до налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. Посочването на нарушенията в т.3, т.4 и т.5, по-скоро според работодателят е следвало да обосноват квалификацията „системни”, която работодателят изрично е приел като правна рамка на заповедта си, и която квалификация очертава хипотезата на т.3 на чл.190 от КТ. Системността обаче в правото предполага три или повече нарушения, извършени в период от една година. Доколкото такова установено като осъществено в производство, остана само нарушението по т.5, то определено не може да очертае тази квалификация „системни”. Не могат да бъдат приети като дисциплинарни нарушения, очертаващи системност и посочените такива, за които със заповед № 76/13.12.2007 г., на ищеца С., е било наложено дисциплинарно наказание. Това е така защото за осъществените дисциплинарни нарушения, за които е наложено посоченото дисциплинарно наказание, по смисъла на чл.197, ал.1 от КТ, към 13.12.2008 г., е изтекъл законовия едногодишен срок, който заличава съществуването им в правния мир.

При така извършените констатации въззивната инстанция счита, че правилно и законосъобразно решаващият съд е признал уволнението на ищеца за незаконно и е постановил неговата отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уважил е и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като е възстановил ищеца на предишната му работа- „ст.лесничей” в ДГС, гр. М., и му е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за доказано в производството време на оставане без работа на ищеца поради уволнението. В тези аспекти настоящата инстанция изцяло споделя изложените от решаващия съд, доводи.

Изложеното до тук обосновава правилността, обосноваността и законосъобразността на атакуваното в настоящото въззивно производство, първоинстанционно решение, и закономерното му потвърждаване.

При този изход на делото, следва да бъдат присъдени и направените, и изрично поискани от ответника по жалбата, С., разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, в доказания размер от 450 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 189/16.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 123/2009 г. по описа на М. районен съд.

ОСЪЖДА „Д. Г. С. М.", Г., да заплати на К. К. С., с ЕГН : *, от с.К., общ. М., със съдебен адрес - гр. П., ул. „Й. Г. № 38, адв. П., сумата в размер на 450 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението, като постановено по реда на Особеното исково производство – Бързо производство, на основание чл.315, ал. 2 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, който срок тече от 12.03.2010 г.- датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения при КОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.