Р Е Ш Е Н И Е
47/20.1.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№ 1706 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен e
отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът Д.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, , излага, че в качеството си на
физическо лице е потребител на ел. енергия и е абонат на ответното дружество „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на УС Г.К., П. С. С. и Я. М.Д., касателно обект, находящ се в гр.
Шумен, ул. „Д.“ №23, вх.2, ет.6, ап.66, клиентски № ********** и абонатен №**********.
Сочи се в молбата, че е съставен констативен протокол, въз основа на който
ответното дружество издало фактура №**********/30.04.2019 г. за използвана през
периода от 24.03.2017 г. до 23.03.2018 г. електроенергия, възлизаща на
стойност от 2555, 46 лева. Ищецът счита,
че не дължи така начислените му суми, излагайки правни и фактически доводи. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2 555.46 лева с ДДС,
представляваща начислена служебно от ответника електроенергия, считано за
периода от 24.03.2017 г. до 23.03.2018 г., касателно воден при дружеството
клиентски номер № ********** и аб. номер № ********** на ищеца, за която
електроенергия при ответното дружество е съставена фактура №
**********/30.04.2019 г. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, като счита, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, излагайки фактически и правни доводи, и
възражения. Сочи, че ищецът
е потребител на дружеството, като страните са обвързани по силата на договор,
сключен при общи условия, за снабдяване и разпределение на ел. енергия, като при
извършване на корекцията на дължимата за посочения период сума са спазени законовите
изисквания, както и изискванията на разпоредбите на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР /ПИКЕЕ/, включително и
действащите между страните общи условия. Твърди, че в случая законосъобразно е
констатирано неточно измерване, в следствие на неправомерно софтуерно
въздействие върху СТИ, което води до неточно /непълно/ отчитане на употребената
в имота на ищеца ел. енергия. Твърди, че ищецът е потребил електроенергия,
възлизаща на претендираната стойност, като в този смисъл дължи и нейното
заплащане. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че на 23.03.2018 г. в гр.
Шумен, ул. „Д.“ №23, вх.2, ет.6, ап.66, служители на “Енерго- Про Мрежи са
извършили техническа проверка на измервателното устройство, касателно обект на
посочения адрес. Не се спори, че партидата по отношение на този имот се води на
името на ищеца. От приложения по делото частно заверен препис от Констативен протокол
№ 1301326/23.03.2018, се установи, че е извършена проверка на измервателните
системи и свързващи ги електрически инсталации, отчитащи подаваната в имота на
ищеца ел. енергия, имащ административен адрес: гр. Шумен, ул. „Д.“ №23, вх.2,
ет.6, ап.66, като в протокола е отразено, че няма пломба и щит върху СТИ и, че последното
е демонтирано и подменено с ново, изправно СТИ. От същото писмено доказателство
става ясно, че на проверката са присъствали клиента- ищцата и един свидетел-съсед.
От събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите П.Д. и С.Д.,
става ясно, че при процесната проверка е установено, че служителите на електро-преносното
предприятие не са могли да направят софтуерна връзка със СТИ, за да разчетат
данни по същото, поради което предприели процедура по подмяната му с ново,
изправно устройство. На проверката присъствали титуляра на партидата и съсед. Няма
спор, а се установява и от доказателствата по делото, че в следствие на
извършената проверка от ответното дружество е съставена фактура №
**********/30.04.2019 г. на стойност от 2 555, 46 лева, която сума е
отразена като стойността на подадена през периода от 24.03.2017 г. до 23.03.2018
г. ел. енергия. Ищецът с писмо е уведомен от дружеството, че последното е
коригирало сметката на ищеца за горепосочения период. Видно от представения по
делото заверени преписи от протоколи за монтаж/демонтаж на електромер от 17.11.2014
г. и 15.09.2016 г., се установи, че на първата дата касателно процесния имот на
ищеца е монтиран нов електромер, произведен в годината на монтирането му /2014/
с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. На втората дата, по заявление на
ищцата, е констатирана смяна на партидата, като са отразени данните на
електромера към датата на съставяне на протокола. Именно същият електромер е
снет и подменен от служителите на електропреносното предприятие при извършване
на процесната проверка. От изготвеното заключение по допусната СТЕ, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, се установи, че от схемите на
свързване на СТИ и направеното софтуерно препараметризиране на електромера,
става ясно, че е налице неточно отчитане на потребената от абоната ел. енергия.
Има регистрирано количество енергия в регистър Т4, който регистър не се
показва, съответно не се отчита от отчетника и респективно не се фактурира от
дружеството на клиента. ВЛ посочва, че електромерът е препрограмиран, като
причината да не се визуализира регистър Т4 е софтуерно параметризиране. В
заключението се пояснява, че схемата за свързване на СТИ, определена от завода-
производител е спазена, т.е. СТИ е свързано по правилния начин, но процесното
софтуерно въздействие върху електромера не позволява същия да отчете цялата
потребена ел. енергия. ВЛ дава заключение, че в разглеждания казус има данни за
неправомерно софтуерно вмешателство върху СТИ към електро- разпределителната
мрежа, като през процесния период е налице неотчитане от измервателните схеми
на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия, като
неотчетеното количество ел. енергия е отразено в регистър Т4 на процесното СТИ.
Неизмерените количества електроенергия, преминала през СТИ по регистър Т4 са
остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергия като
технологичен разход. При изслушване на ВЛ в съдебно заседание, същото заявява
категорично, че към датата на монтиране на електромера, последният е бил нов,
като от завода производител електромерите се издават с нулеви показания по
всички тарифи. ВЛ заявява, че количеството електроенергия, което е отчетено в
тази допълнително активирана тарифа /Т4/ реално е преминало през СТИ. Експертът
дава заключение, че извършените от ответното дружество математически изчисления
са в съответствие с ПИКЕЕ и действащите за процесния период цени на
електроенергията, одобрени от КЕВР, като изчисленията са аритметически
правилни.
От така изнесената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно § 1, т. 2а. (Нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)- "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Подобен смисъл има и текстът на разпоредбата
на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса / чл.154 от ГПК/,
надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. В настоящия казус, предвид
спецификата на спора и характера на предявения иск, изцяло в тежест на
ответника е да установи, че между него и ищеца са налице валидни облигационни
отношения в посочения от него смисъл, а именно сключен при общи условия договор
за продажба на електрическа енергия за процесния период, а именно за периода от
24.03.2017 г. до 23.03.2018 г., касаеща имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „Д.“
№23, вх.2, ет.6, ап.66. В тежест на ответника е и да установи и размерът на
претенцията си, т.е. че така претендираната сума е определена и изчислена
съобразно нормативните изисквания, в случая да докаже и, че е налице
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, респ. в
схемата му на свързване, което въздействие е довело до неотчитане на цялата
подавана за имота ел. енергия. В настоящия случай е безспорно между страните,
че същите са във валидни облигационни отношения, основаващи се на сключен, при
общи условия, договор за продажба на ел. енергия касателно недвижим имот,
находящ се на горепосочения адрес. Предвид изнесената по- горе фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че на 23.03.2018
г. в гр. Шумен, ул. „Д.“ №23, вх.2, ет.6, ап.66, при извършване проверка на
електромера, отчитащ подаваната в имота на ищеца ел. енергия, е установено, че
е налице неправомерно въздействие, чрез софтуерно програмиране на допълнителна
тарифа, в която се отразява част от подаваната към имота ел. енергия, в
следствие на което не е отчитана, респ. не е отразявана правилно подаваната в този
имот ел. енергия. За да стигне до този извод съдът се съобрази с данните по
делото, съдържащи се в заключението по извършената СТЕ, приложените документи и
събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви относно горепосочените
факти. В разглеждания казус ВЛ по СТЕ дава и категоричен отговор, че при
извършване на корекцията и определяне на дължимата сума е използвана правилната
методология, т.е. съответстваща на нормативните изисквания. Нещо повече, в
случая се установи, че подадената в имота ел. енергия за процесния период,
която не е фактурирана, респ. не е заплатена стойността й, е визуализирана в
този допълнително и неправомерно създаден регистър. На следващо място,
безспорно се доказа и неправомерно въздействие върху схемата на свързване на
СТИ към електро- разпределителната мрежа. Ето защо съдът приема, че е налице
виновно поведение на потребителя, доколкото данните за неправомерно въздействие
се отнасят единствено до СТИ, отчитащи ел. енергията в имота му. Поради
изложеното счита, че следва да се ангажира и отговорността на ищеца да заплати
стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се
установи, че не е остойностена, съответно заплащана, цялата консумирана в имота
на ищеца електрическа енергия. Горното следва и от разпоредбите на чл.48 -
чл.51 от ПИКЕЕ, за които няма спор, че са действали към датата на извършване на
разглежданата проверка. В този смисъл е и Решение №38/15.05.2014 г. по т.д. №5
по описа на ВКС за 2013, І т.о. Поради изложеното заключава, че така предявеният
иск е изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ответника
съразмерно с отхвърлената част от иска, включващи заплатени суми за
възнаграждения на ВЛ и процесуално представителство, в общ размер на
1 262.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и с адрес за
призоваване: ***, срещу „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния
съвет: Г. К., П. С.С. и Я.М.Д., отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 555.46
лева /две хиляди петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
с ДДС, представляваща начислена служебно от ответника електроенергия, считано
за периода от 24.03.2017 г. до 23.03.2018 г., касателно воден при дружеството
клиентски номер № ********** и аб. номер № ********** на ищеца, за която
електроенергия при ответното дружество е съставена фактура №
**********/30.04.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Д.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, да заплати на „Енерго - Про Продажби“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на Управителния съвет: Г. К., П. С. С. и Я. М. Д., направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 262.00
лева /хиляда двеста шестдесет и два лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: