№ 192
гр. Ловеч, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500254 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3895/28.04.2023 год. от И. Ц. И.,
ЕГН ********** против решение № 127/10.04.2023 г., постановено по гр.д. №
1/2023 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която е предоставено ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.***********, на Р. Р. И., ЕГН
********** и отхвърлено искането му да бъде предоставено за ползване от
него.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ЛРС е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения и не е съобразено със съдебната
практика. Твърди, че искане за предоставяне ползването на семейното
жилище е направил в исковата молба и е приложил многобройни писмени
доказателства за здравословното си състояние, вкл. и ЕР на ТЕЛК, с което му
е определена I – ва група инвалидност и 80% степен на увреждане. Оспорва
извода на съда, че Р. Р. И. имала здравословен проблем, приравнявайки го към
неговото тежко здравословно състояние. Изтъква, че в обжалваното решение
1
не са изложени убедителни съображения и относно разпоредбата на чл.56,
ал.1 от СК защо семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. На следващо място посочва, че изводите на ЛРС относно
материалните възможности на двамата са произволни и противоречат на
събраните по делото писмени доказателства. Въпреки направеното искане,
съдът не е задължил ответницата да представи доказателства за брутното си
трудово възнаграждение и за получаваните месечни допълнителни доходи
като дистрибутор с „Аква сорс“ ЕООД, които се превеждат чрез „УниКредит
Булбанк“ – Ловеч. Твърди, че ответницата има задоволени жилищни нужди,
тъй като нейните родители притежават самостоятелен апартамент в гр.Ловеч
с площ над 100 кв.м., в който тя живее в момента. Незаконосъобразен е и
извода на съда, че майка му имала къща в с.Горян, тъй като тя е продадена на
сестра му, като е запазила вещното да ползва и живее в имота докато е жива.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ЛРС в
обжалваната части и предостави на него ползването на семейното жилище,
като на основание чл.57, ал.2 от СК определи размера на наема.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от Р. Р. И., чрез адв.М. К. от САК, в който моли съда да я остави без
уважение като неоснователна. Счита, че решението на ЛРС в обжалваната
част е правилно и се позовава на разпоредбата на чл.56, ал.5 от СК с оглед
вината на И. за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Твърди, че в
рамките на първоинстанционното производство са събрани достатъчно
доказателства за здравословното състояние и доходите на страните, които са
мотивирали съда да направи извод, че последният има по-големи
възможности за обезпечаване на жилищната си нужда на свободния пазар.
В заключение моли ЛОС да отхвърли въззивната жалба и потвърди
първоинстанционното решение, като й присъди направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез
упълномощения процесуален представител адв.К. от АК-Плевен моли съда да
отмени обжалваното решение на ЛРС като неправилно и незаконосъобразно,
като постанови ново, с което предостави на него ползването на семейното
жилище. Излага подробни съображения, като анализира събраните пред
районния съд и настоящата инстанция доказателства. Моли за присъждане на
направените по делото разноски съгласно приложени списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Р. Р. И. се явява лично в съдебните заседания.
Упълномощеният процесуален представител адв. К. от САК изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да постанови
решение, с което потвърди решението на ЛРС, като излага подробни
2
съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства пред районния съд и настоящата инстанция, обсъди
възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата
основания.
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания
съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията,
които са изложени, касаят единствено неговата правилност.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.
№ 1/2023 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба
от И. Ц. И. против Р. Р. И. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
С решение № 127/10.04.2023 г., съдът е прекратил сключения на
23.10.1988 г. с акт за брак № 380 от същата дата на Община Ловеч
граждански брак между И. Ц. И., с ЕГН ********** и Р. Р. И., с ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен, като допуснал промяна
във фамилното име на Р. Р. И., като същата ще носи фамилното име
Грънчарова. Със същото решение съдът е предоставил на Р. Р. И., с ЕГН
********** ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
Ловеч, ул. „*********** и отхвърлил искането на И. Ц. И., с ЕГН **********,
за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
Ловеч, ул. „***********.
Решението на ЛРС в частта досежно прекратяване на брака и
промяната във фамилното име на съпругата е влязло в сила на 04.05.2023 г.
Предмет на настоящето производство е решението в частта, с която
семейното жилище е предоставено за ползване на съпругата Р. Р. И. и
отхвърлено искането на въззивника.
Между страните по делото не се спори, че през 2015 г. са закупили
жилище, състоящо се от дневна, спалня, кухня, баня и тоалетна, със застроена
площ от 50.80 кв. м., находящо се в гр. Ловеч, у***********, което се
установява от приложения нотариален акт за покупко-продажба № 73, том II,
рег. № 2941, дело № 213 от 2015 г. За обезпечаване изпълнението по договор
3
за банков кредит, сключен между “ОББ” АД и кредитополучателя И. Ц. И. и
съдлъжника Р. Р. И., върху закупеният имот е учредена ипотека с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 74, том II, рег. № 2942, дело № 214
от 2015 г. От представеното пред настоящата инстанция удостоверение изх.
№ ИД-17774-2023/20.07.3023 г. на „ОББ“АД – клон Ловеч е видно, че
вноските по договора за банков кредит в размер на 235.74 лв. съгласно
актуалния погасителен план, се погасяват от въззивника И. Ц. И..
И двете страни са декларирали, че не притежават други жилищни
имоти в страната и чужбина, освен ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. По правната си същност производството по претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация и постановеното решение няма сила на пресъдено нещо,
поради което може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.
Според нормата на чл. 322, ал. 2 ГПК, искането за ползване на семейното
жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено
от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора
на исковата молба или насрещен иск. В случая въпросът за ползване на
семейното жилище е въведен от ищеца със самата искова молба, а
ответницата с отговора на същата е направила искане за предоставяне
ползването на семейното жилище само на нея. От ангажираните от страните
писмени доказателства пред районния съд и въззивната инстанция се
установява, че и двамата съпрузи имат здравословни проблеми, поради което
разглеждането му е допустимо в настоящото производство.
Съобразно ППВС № 12/1971 г., семейното жилище може да се ползва
от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения
могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или
промяна в предназначението им, независимо дали отношенията им са
търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се
разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но
само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. Практиката на
Върховния касационен съд по приложение разпоредбата на чл.56 от СК също
последователно приема, че когато е възможно да бъдат обособени части за
4
отделно ползване без помещения за общо ползване, търпимостта в
отношенията между съпрузите е правно ирелевантна. Когато е възможно да
бъдат обособени части за отделно ползване при общо ползване на едно или
повече помещения, отношенията трябва да са търпими в степен, която
отговаря на вида на помещенията за общо ползване /в този смисъл Решение
№ 306/06.10.2011 г. по гр. д. № 1365/2010 г. на ВКС, III г. о.
Поради изложеното въззивният състав счита, че на първо място
следва да се направи преценка дали семейното жилище, находящо се в гр.
***********, може да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Видно от
представения пред първата инстанция препис от нотариален акт за покупко-
продажба № 73, том II, рег. № 2941, дело № 213 от 2015 г., застроената площ
на апартамента е 50.80 кв. м., като броят на помещенията, от които същият се
състои е: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси. С оглед
обстоятелството, че семейното жилище представлява апартамент, не е
възможно обособяването на реални части в него, тъй като жилищните и
сервизните помещения не може да се обособят в самостоятелни отделни
жилища без съответни преустройства и изменения.
За да бъде предоставено за ползване семейното жилище и на двамата
съпрузи, чрез обособяване на жилищно помещение за отделно ползване от
всеки от тях, при общо ползване на сервизните помещения, трябва да е
доказано, че между страните е налице търпимост в отношенията. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод, че в
случая е налице нетърпимост в отношенията между страните, което е пречка
за предоставянето му за общо ползване от двамата бивши съпрузи. В
мотивите на цитираното ППВС 12/71 г. е указано, че нетърпими са не само
острите, свързани с физически или морален тормоз отношения, но и проявите
на пиянство, разврат и други несъвместими явления с правилата на морала и
интересите на децата. От показанията на разпитаните пред първата инстанция
като свидетели деца на страните - Ц. И. И. и М. И. И. се установява, че между
тях е имало скандали, физическа саморазправа, многократни разделяния и
събирания, което е довело до тяхната фактическа раздяла.
Когато родените от брака деца са навършили пълнолетие и съпрузите
са съсобственици на семейното жилище, съгласно нормата на чл.56, ал.5 от
СК съдът предоставя ползването на единия от тях, като взема предвид вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. В случая бракът между
5
страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение без произнасяне по
въпроса за вината, т.е. съдът не следва да обсъжда този критерий.
По делото е безспорно установено, че страните са придобили семейното
жилище през време на брака и всеки един от тях има жилищна нужда, тъй
като не притежават друго жилище и са ангажирали доказателства за
здравословното си състояние. От приложените пред районния съд епикризи
се установява, че през 2017 г. въззивникът е приет по спешност в
кардиологичното отделение МБАЛ “Кардиолайф” ООД Ловеч с оплаквания
от силна гръдна болка, като след проведеното лечение са му имплантирани
три стента, след което е изписана за домашно лечение. През октомври 2022 г.
И. е бил приет на болнично лечение в МБАЛ Ловеч за срок от 5 дни след
травма на главата. На 30.11.2022 г. същият е провел изследване -
магнитнорезонансна томография. При изследването е установено пълна
резобция на субдурален хематом в ляво парието-окципитално. Лакунарна
исхемия в хроничен стадий с територията на ЛСМА.
По делото е прието като доказателство ЕР № 1502/30.05.2018 г. на
ТЕЛК при МБАЛ АД Ловеч, с което на въззивника са определени 80 %
степен на увреждане пожизнено с начална дата на инвалидизирането
08.01.2018 г. В него като водеща диагноза е посочено: Остър трансурален
инфаркт на миокарда на долната стена и общо заболяване: ИБС. Инфаркт на
миокарда /м. Декември 2017 г./. Триклоновова коронарна болест. Състояние
след стендиране на ДКА и ЛАД. Артериална хипертония.
Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства за
влошаване здравословното състояние на въззивника. При направена
магнитнорезонанса томография – МРТ в МБАЛ „Авис – Медика“ООД –
гр.Плевен е установена „Двустранна асептична некроза на бедрените глави
със субхондрална фрактура в дясно.Дискови протрузии на нива L2-3, L3-4 и
L 4-5“. От представената епикриза на Отделението по ортопедия,
травматология и гръбначна хирургия“ при УМБАЛ „Медика“- гр.Русе е
видно, че на 14.09.2023 г. И. е претърпял операция за тотална смяна на
тазобедрената става.
От страна на въззиваемата пред районния съд са представени
доказателства за направени през 2022 г. цитологични изследвания. При
проведен през август 2022 г. преглед на Р. И. е поставена диагноза
„Интрамурален леймиом на матката“. От приложената епикриза от „МБАЛ
Троян“ ЕООД, отделение по Акушерство и гинекология се установява, че
през м. декември 2022 г. тя е претърпяла оперативна интервенция и изписана
за домашно лечение с медикаменти с окончателна диагноза: Други уточнени
аномални кръвотечения от матката и вагината. Оперативна интервенция чрез
долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно
изследване на женските полови органи.
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства се
установява, че след напускане на семейното жилище през м.юни 2022 г.,
6
въззиваемата живее в дома на своите родители в гр.Ловеч. В цитираното по-
горе постановление ППВС 12/71 г. по прилагането на закона е прието, че не е
налице друго жилище, когато при раздяла се ползва друго временно жилище
под наем или единия от съпрузите е приютен от близки и роднини при
условията на самосгъстяване. От показанията на св.Ц. И. и св.Р.В. се
установява, че жилището на нейните родители е около 100 кв.м. и се състои
от кухня, хол, две спални и сервизни помещения. В него живеят въззиваемата
Р. И. и нейните родители, а внучетата само гостуват.
Изхождайки от изложеното и събраните пред двете инстанции
доказателства, съдебният състав счита, че здравословно състояние на
въззивника е значително по-тежко от това на въззиваемата, а в момента е
затруднена и неговата двигателна активност. На следващо място следва да се
отчете, че към момента жилищната нужда на Р. И. е задоволена, тъй като в
жилището на нейните родители има достатъчно жилищна площ предвид
събраните по делото доказателства за неговата квадратура, броя на стаите и
факта, че в него живеят само тримата. Ирелевантно за спора е
обстоятелството, че там гостуват и внучетата на страните, които вечер се
прибират при своите родители.
От страна на въззиваемата са наведени доводи, че И. получава пенсия
за ОСВ в размер на 1407.28 лв. и има по-големи възможности за обезпечаване
на жилищната си нужда на свободния пазар. Пред въззивната инстанция
беше представено Разпореждане от 30.06.2023 г. на НОИ – ТП Ловеч, от
което се установява, че считано от 01.07.2023 г. размерът на личната пенсия
за ОСВ на И. Ц. е 1576.15 лв. От приетата като доказателство служебна
бележка на „Фемина“ЕООД е видно, че размерът на получаваното от
въззиваемата нетно трудово възнаграждение от м.януари до м.юни 2023 г. е
672.93 лв. В представената декларация за семейно и материално положение
последната е декларирала и други месечни доходи около 500.00 лв., т.е.
същата има месечни доходи от 1173.00 лв. Същата не е посочила дали
получаваните от нея допълнителни доходи са от получени преводи от „Аква
Сорс“ЕООД, за които по делото са представени доказателства или от друга
дейност. Отчитайки факта, че въззивникът изплаща вноските по договора за
банков кредит в размер на 235.74 лв. месечно, както и здравословното му
състояние, настоящият състав счита, че неговите доходи за обезпечаване на
жилищната му нужда не са значително по-високи от тези на въззиваемата.
Всичко това води до извод, че неправилно първостепенният съд е
предоставил ползването на семейното жилище на Р. И., като съобразява и
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Съдебният състав приема, че семейното жилище, находящо се в
гр.Ловеч, ул.“***********, следва да бъде предоставено за ползване на И. Ц.
И., като изхожда от здравословното състояние на двете страни, техните
финансови възможности и другите обсъдени в мотивите обстоятелства.
7
Поради изложените съображения Решение № 127 от 10.04.2023 г.,
постановено по гр. дело № 1/2023 г. по описа на Ловешки районен съд, в
частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище на Р. Р. И. и
отхвърлено искането на И. Ц. И. следва да се отмени, като вместо това
жилището се предостави за ползване на въззивника И. Ц. И., който и в
момента живее в него.
При този изход на делото и предвид нормата на чл. 329, ал. 1 ГПК,
разноските по дело остават за сметка на страните така, както са ги направили.
Мотивиран от изложеното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 127 от 10.04.2023 г., постановено по гр. дело
№ 1/2023 г. по описа на Ловешки районен съд, в частта, с която семейното
жилище, находящо се в гр.Ловеч, ул.“***********, след прекратяване на
брака е предоставено за ползване на Р. Р. И. и отхвърлено искането на И. Ц. И.
да бъде предоставено за ползване на него., като вместо това постановява:
ПРЕДОСТАВЯ на И. Ц. И., ЕГН ********** ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Ловеч, ул.“***********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника И. Ц. И. за
присъждане на направените разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8