Разпореждане по дело №40993/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 76599
Дата: 22 август 2022 г. (в сила от 22 август 2022 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110140993
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 76599
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20221110140993 по описа за 2022 година
Подадено е заявление от А.Б.Б. ЕООД, с ЕИК: *** за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, с която да бъде разпоредено на ИВ. П. ИВ. да заплати
сумата от 1500 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 648611/10.04.2016 г.,
сключен между "К." ЕАД и И.И., заплатена в полза на кредитора от "А.Т." ЕООД, с ЕИК:
***, в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от
10.04.2016 г., който след встъпване в правата на кредитора спрямо длъжника е прехвърлил
вземането си спрямо И.И. в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021г. , ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 475,04 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за
периода от 20.05.2016 г. до 20.08.2017 г., сумата 815,47 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.05.2016 г. до 23.02.2021 г. по Договора за кредит, сумата от
1417,76лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
от 10.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 585,37 лева, представляваща лихва за забава по Договор за предоставяне
на поръчителство от 10.04.2016 г. за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Настоящия състав намира заявлението в частта относно сумата 815,47 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 23.02.2021 г. по Договора за
кредит, 1417,76лева (седемстотин седемдесет и четири лева и 14 стотинки), представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 585,37 лева,
представляваща лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016
г. за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за неоснователно по следните съображения:
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 774,14лева с
обективирана в чл. 4 от Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016 г., сключен
между "К." ЕАД и "А.Т." ЕООД, клауза, съгласно която поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този договор. Съдът намира така
1
посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП поради следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № 648611/10.04.2016 г , сключен между
"К." ЕАД и И.И., потребителят следва да формира избор дали да предостави обезпечение по
кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова
гаранция. В случай, че поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "К." юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора
за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда
в 14-дневен срок от подаването му.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като
регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, предвид
изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за потребителски кредит не може
да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и
между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва
да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на
обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и
забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 50%/ ще надвиши
максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК- петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута
по постановление на Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на
тази такса е уговорено като приоритетно - преди основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има
сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в случая с
него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. На
практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави,
поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП. В полза
на „А.Т.“ ЕООД не е възникнало вземане за възнаграждение въз основа на Договор за
потребителски кредит № 648611/10.04.2016 г., сключен между "К." ЕАД и И.И., нито въз
основа на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016 г., доколкото се основава
на неравноправни клаузи. С оглед на обстоятелството, че вземане не е възникнало то не е
2
могло и да бъде прехвърлено в полза на заявителя. Доколкото вземането за лихва е
акцесорно на главното вземане, то и тази сума се явява недължима. Ето защо в частта, с
която се обективира искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 774,14лева
(седемстотин седемдесет и четири лева и 14 стотинки), представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 08.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1417,76лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 585,37 лева,
представляваща лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2016
г. за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г, заявлението следва да бъде отхвърлено, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на А.Б.Б. ЕООД, с ЕИК: *** предявено срещу ИВ. П. ИВ.,
с ЕГН: **********, в частта, обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1417,76лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 10.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 585,37 лева, представляваща лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство от 10.04.2016 г. за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
седмичен срок от връчването на преписа.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3