Определение по дело №52/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на С. И., Г. И., М. И., С. П., С. П., Д. С., Й. Н. С., М. С., Б. Д., И. Д. и Й. Г. С. против решение № 33/20.2.2009 г. постановено по гр.д.№ 416/2007 г. на Петричкия районен съд.

Въззивниците поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необосновани изводи, че процесните имоти, предмет на делбата са съсобствени между страните. Молят да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли искането за допускане на делбата им.

Въззиваемата М. Д. чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбите пороци, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззиваемата Ж. Д. редовно призована не се явява. Представя писмено становище за неоснователност на жалбите.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Ищцата М. К. и ответниците Б. Г. Д., И. Г. Д., Й. Г. С. и Ж. К. Д. са наследници /внуци/ на С. С. Т., б.ж. на с. С., община П., почнала през 1977г.

С решение № 35260 от 13.03.2006г. на ОС „ЗГ” – П. на наследниците на С. С. Т., б.ж. на с. С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на недвижими имоти, находящи се в землището на с. С., предмет на делбата.

Видно от констативен нотариален акт № 28, т.II, д. № 683/1995г. по описа на ПРС, Й. Г. С., Б. Г. Д. и И. Г. Д. са признати за собственици на незастроен имот, представляващ имот с пл. № 354, кв. 30 по плана на с. С., целия имот с площ от 2, 500 кв.м. , от който имот в регулацията н с. С. са обособени три парцела. Представен е и договор за доброволна делба на описания по горе имот, по силата на който Й. Г. С. получава в дял и става собственик на парцел ІІ, кв. 30 по плана на с. С., Б. Г. Д. получава в дял и става собственик на парцел І, в кв. 30, а И. Г. Д. получава в дял и става собственик на парцел ІІІ от имота с пл. № 354, кв. 30 на с. С..

По делото са представени нотариални актове за сключени последващи сделки, касателно последно описаните имоти – представени са два нотариални акта, обективиращи сключени договори за дарение и продажба на парцел ІІІ, имот пл. № 354, кв. 30 на с. С. – нотариален акт № 133, т. ІІІ, дело 967/1997г. на Нотариус Я. по силата на който И. Г. Д. и съпругата му С. Д. даряват на дъщеря си В. И. П. този имот и нотариален акт № 03, т.ІІ, дело 232/2000 год. на нотаруис Я. от който се установява, че на 16.05.2000 год. В. И. П. продава същия имот на Г. Н. И., като последният го придобива в режим СИО със съпругата си М. Г. И..

Представен е и още един нотариален акт за дарение, по силата на който Б. Г. Д. даряват на дъщеря си С. Б. И. парцел І от имот пл. № 354, кв. 30 на с. С.

От друг нотариален акт – № 07, т.IV, дело № 562/2003г. год. на нотариус Я. се изяснява, че Й. Г. С. продава на М. Б. С., С. Б. П. и Д. Б. С. УПИ /парцел / ІІ от имот пл. № 354, кв. 30 на с. С..

От показанията на разпитаните в двете инстанции свидетели се установява, че ответниците са владяли процесните имоти от 1991/92 г.

С решение погр. дело № 222/2000г. по описа на РС – П. е признато за установено по отношение на Б. Д., И. Д. и Й. Г. С., че към момента на кооперирането наследодетелят С. М. /С./ Т. е била собственик на : Нива от 1,8 дка в местността "Д. д.", при съседи Т. П., път, вада, Нива от 2, 5 дка, в местността „С.”, при съседи С. В., С. Г. и М. Т., Нива от 4,5 дка, в местността "А.", при съседи А. К. и от двете страни дерета, Нива от 2,8 в местността "М.", при съседи Е. П. и мера и Нива от 3,8 дка местността "П." при съседи В. И., Е. М. и мера и Нива от 0,2 дка в местността „Б.”, при граници С. Р., А. К. и дере.

Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС – за делба на съсобствени имоти и е във фазата по допускане на делбата.

Предмет на спора са земеделски имоти, находящи се в землището на с. С., община П., както и имот, находящ се в регулацията на същото село. Твърденията на ищцата са за наличие на съсобственост, възникнала по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция, а ответниците противопоставят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност касателно всички имоти.

Съдът намира, че ответниците в процеса не успяха да проведат успешно доказаване, че са придобили описаните в исковата молба имоти на основание давностно владение. Ето защо възраженията им, че са станали единствени собственици на процесните имоти, съдът приема за неоснователни и като такива същите не могат да се противопоставят успешно на представените от ищцата доказателства.

Ответниците твърдят, че са станали собственици на заявените земи, упражнявайки владение върху същите считано от 1990 г. до настоящия момент. От свидетелските показания, събрани в двете инстанции се установи начален момент на твърдяната давност – 1991г. Не се установи обаче, че е изтекъл срок от 10 години, през който да са упражнявали владение – спокойно, явно и необезпокоявано. От представените доказателства е видно, че за Б. Д. този срок не е изтекъл, т.к. още през 1997г. същият е дарил имота на своята дъщеря. По отношение на ответниците И. Д. и Й. Д. - съдът намира за необходимо да отбележи, че в процеса не бяха ангажирани доказателства, че същите са упражнявали владение, върху съответните имоти, в необходимия срок. Те от своя страна също са се разпоредили със съответните парцела от имот пл. № 354, кв. 30 по плана на с. С..

Не на последно място следва да се отбележи, че по отношение ответниците има водено дело /исковата молба е депозирана на 08.06.2000 година в РС-П., образувано е гр.д.№222/2000 година/, по което е постановено решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с признаване за установено, че към момента на кооперирането, именно наследодетелят на ищците - С. М. /С./ Т. е била собственик на процесните имоти. Това обстоятелство следва да се коментира в насока, че предявяването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ през 2000 година от М. Д., е спряло изтичането на придобивно-давностния срок относно тези имоти. В този смисъл се явява и неоснователно възражението на ответниците за присъединяване владението на тяхните праводатели. При така установеното съдът приема, че не са станали собственици на процесните имоти на основание изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност.

По отношение ответника Г. И. следва да се отбележи, че същият на 16.05.2000г. е закупил /в режим СИО със съпругата си М. Г. И./ от В. П. парцел ІІІ, имот пл. № 354, кв. 30 на с. С. /представен нотариален акт № 03, т.ІІ, дело 232/2000 год. на нотаруис Я./. Но с оглед гореизложеното, следва да се приеме, че праводателят на Г. И. – В. П. не е била собственик, тъй като тя от своя страна е придобила от несобственик – ответника И. Д.. Тази сделка няма вещно-прехвърлително действие.

Изложеното се отнася и за останалите лица, привлечени като ответници в процеса М. Б. С., С. Б. П. и съпруга й С. Т. С., Д. Б. С. и съпругата му Й. Н. С., които по силата на нотариален акт № 07, т.IV, дело № 562/2003г. год. на нотариус Я. придобиват от несобственик /Й. Г. С./ правото на собственост върху УПИ /парцел / ІІ от имот пл. № 354, кв. 30 на с. С..

Искът е основателен е делбата следва да су допусне при посочените в решението квоти, които са правилно определени.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 33/20.2.2009 г. постановено по гр.д.№ 416/2007 г. на П. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: