РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ХАСКОВО, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600691 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 37 от 30.09.2022 г., постановена по НЧХД № 544 по описа за
2021 година, Районен съд – Димитровград признал подсъдимия П. Т. Г. за невинен в това, че
на 24.09.2021г. в с. Д., Община Д., Х. Област причинил на тъжителя К. А. от гр. Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето
чрез причинени контузии в областта на корема, хълбоците и поясната област , поради което
го оправдал по така предявеното му частно обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК.
С цитирания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. И.
А. против П. Т. Г. гражданският иск за обезщетение на причинените от описаното
престъпление неимуществени вреди в размер на 1000 лева. В тежест на К. А. са били
поставени и разноските за производството.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния
тъжител и граждански ищец К. И. А., която обжалва присъдата като неправилна и
незаконосъобразна. Жалбоподателката излага фактическа обстановка, сочеща на виновност
на подсъдимия в инкриминираното престъпление. Изброяват се извършените в хода на
първоинстанционното производство съдебно-следствени действия. Чрез тях по безспорен
начин била установена описаната от частната тъжителка фактическа обстановка, но въпреки
това подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Иска
отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият П. Г. да
1
бъде признат за виновен в извършването на престъпление, за което е предаден на съд.
Претендира се и присъждане на сторените за производството разноски.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от защитника на
подсъдимия, в което се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Твърди се, че събраните по делото доказателства не подкрепят изложените в жалбата
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. На посочените в
тъжбата, както и във въззивната жалба, дата и място на причиняване на телесната повреда,
нямало нито един свидетел, възприел увреждането на тъжителката. Единственият свидетел
очевидец бил св. М. К.. Същият възприел престоя на тъжителката и подсъдимия,
възникналите пререкания помежду им, но не и нанасянето на удари. Обратното, било
установено, че след като подсъдимият напуснал заведението, тъжителката останала там,
спокойно консумирала алкохол, след което с извиканото от свидетеля такси се прибрала в
гр. Х. Защитникът прави анализ и на доказателствата относно уврежданията, в резултат на
който достига до извод за наличие на обстоятелства, дискредитиращи достоверността на
твърденията на жалбоподателката. По изложените доводи иска въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционната присъда - потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката и нейният
повереник поддържат депозираната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и
направените с нея искания.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата
и иска същата да бъде оставена без уважение.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи
и служебно, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на К. И. А., от гр.
Х., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимия П. Т. Г.
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за каквото същият е бил предаден на съд. С тъжбата е
предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 1
000лв. Събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал, установява
следната фактическа обстановка:
Тъжителката А. и подсъдимият Г. живеели на семейни начала в с. Г. и., като
съжителството им нерядко било съпроводено с пререкания, които ставали достояние на
трети лица.
На 24.09.2021 г. вечерта двамата посетили питейно заведение - бар „М.",
находящ се в центъра на с. Д., общ. Д. На работа бил управителят на заведението – св. М. К..
Двамата седели на една маса и консумирали алкохол, като с напредването на вечерта,
подсъдимият и тъжителят се скарали. Подсъдимият Г. говорел на висок тон, отправял
упреци към тъжителката А. по повод пари, изправил се прав до нея и продължил да се кара.
Поради късния час в заведението нямало клиенти и свидетел на този спор станал само
работещият там М. К.. Същият направил на няколко пъти забележка на двамата каращи се,
като ги приканвал да си отиват и междувременно подреждал масите след клиентите. Същият
неведнъж е ставал свидетел на открито неразбирателство помежду им, което се проявявало
основно след употреба на алкохол. Малко по-късно подсъдимият станал и си тръгнал, като
свидетелят М. К. попитал тъжителката А. дали да й повика такси, за да се прибира. След
утвърдителен отговор, св. К. повикал такси, а тъжителката А. изчакала на маса в откритата
част на заведението да дойде таксиметровия автомобил и след като дошъл, се качила в него
2
и потеглили. Докато седяла отвън, М. К. я попитал защо са се скарали, но отговорът бил с
недомлъвки, поради което не разбрал каква е причината за ситуацията.
Свидетелката Л. А. Р. и тъжителката А. се познавали от дълги години и били
приятелки. Няколко дни след случилото се в с. Д. към 22:00ч. двете отишли при св. Д. Д. -
******** ****** при РУ-МВР-Х., когото св. Р. познавала от гимназията. Последната
неведнъж е придружавала и други хора, за да проучи реда за защита на интересите им. Л. Р.
разказала на ******* служител за възникналата ситуация между подсъдимия и А., като
обяснила, че искат да подадат жалба срещу Г., без да отговори на въпроса на св. Д. защо
идват няколко дни след инцидента. В разговора се включвала и тъж. А., която обяснявала, че
приятелят й - подс. Г., й бил нанесъл удари и че щяла тепърва да се снабдява със съдебно-
медицинско удостоверение. Свидетелят Д. разяснил какъв е редът за подаване на жалба и
продължил да изпълнява служебните си задължения.
Според експертното заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза на тъжителката А. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето чрез причинени контузии в областта
на корема, хълбоците и поясната област.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на
свидетелите М. К., Д. Д., Л. Р., заключението по назначената съдебно-медицинска
екпертиза, представените от страните писмени доказателства, както и други писмени
материали служебно събрани от съда и приобщени към доказателствената съвкупност.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
намира, че не се налагат различни изводи по фактите.
Описаната фактология първостепенният съд е приел за установена след
задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като напълно се
споделя от въззивната инстанция. В мотивите си Районен съд – Димитровград е разгледал
обстойно версиите на защитата и обвинението, като обосновано е възприета първата.
В подкрепа на тази теза, на първо място, са показанията на свидетеля М. К.,
управител на питейното заведение в с. Д., където е станал описания в тъжбата инцидент.
Според изнесените от него данни, действително е имало словесна свада между подс. Г. и
тъж. А., които са се карали и подсъдимият е говорел на висок тон. От показанията на този
свидетел се установява, че скандалът между двамата не е частен случай, доколкото св. К.
добросъвестно излага, че и друг път е бил свидетел на подобни изблици на посочените лица
след употреба на алкохол и затова възприема поведението им по-скоро като обичайно. В
тази насока, макар и с нюанси, са и показанията на свидетелката Р. По-нататък, за
инкриминираната вечер свидетелят К. разказва още, че спорът възникнал в късните часове
на нощта, при липса на други клиенти и изключена музика в заведението, които са все
обстоятелства, благоприятстващи придобиването на ясни впечатления. Реално свидетелят
сочи, че не през цялото време е бил с насочено към тях внимание, но несъобразеното им
поведение неминиумо се набивало на очи. Така свидетелят е видял как подс. Г. се е
изправил и е стоял прав, карайки се на седналата А.. Същият обаче е категоричен, че не е
възприел каквото и да било физическо посегателство над тъжителката, нито следи от такова.
Тук следва да се подчертае и факта, че след като подсъдимият е напуснал бара, свидетелят
К. е имал пряк контакт с тъжителката, при който също не е забелязал следи от осъществено
насилие с юмруци, нито тъжителката е споделила за такова.
На следващо място, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
обсъдил, преценил и анализирал показанията и на останалите разпитани по делото
свидетели, изложил е мотиви кои, в какви части и защо, кредитира и досежно какви
обстоятелства, като съображенията му в тази насока се споделят изцяло от въззивния съд.
Правдивостта на показанията на св. Р. е изключена, на първо място, поради наличието на
3
сериозни противоречия по безспорно установените по делото факти. Такъв именно факт е
соченото от нея време на събитието-през зимата на 2021 г., което разминаване определено
разколебава достоверността на показанията й и не може да бъде оправдано с липса на
спомен или неясен такъв, предвид обстоятелството, че разпитът й е проведен на 28.06.2022
г. преди да е изминал една година от инкриминираната дата. Крайно несъответстващи на
категоричните факти са и показанията й относно вида, характера и областта на телесните
увреждания по тялото на тъжителката. При преценка показанията на този свидетел съдът
правилно е отчел и информацията, изнесена от св. Д., според която Л. Р. си е създала
необяснима практика по несъобразено време да води хора при него със запитвания за реда за
защита на интересите им. В конкретния случай прави впечатление още че тази идея е
реализирана няколко дни след твърдяното деяние, като последващите действия на
тъжителката съвместно с приятелката й също не могат да бъдат определени като логични и
обосновани. В аспекта на изложеното съдът намира, че показанията на св. Р. по-скоро
представляват опит за обрисуване на ситуация, съответстваща на обвинителната теза,
отколкото достоверен доказателствен източник.
На тази база, обосновано решаващият състав на първоинстанционния съд е
приел, че подс. Г. не е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК. За да
достигне до този правен извод, съставът на РС-Димитровград внимателно е анализирал
цялостния доказателствен материал събран по делото. Отчел е факта, че липсват
категорични и безспорни доказателства, обосноваващи несъмнения извод, че подсъдимият
на инкриминираната дата и място е извършил престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение от страна на частната тъжителка. Произнасянето на
първоинстанционния съд е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, която
предвижда признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
единствено, когато повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин. От събраната по
делото доказателствена съвкупност не се установява еднозначно, че на 24.09.2021г. в с. Д.,
Община Д., Х. Област подсъдимият Г. е причинил на тъжителя К. А. от гр. Х. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето чрез
причинени контузии в областта на корема, хълбоците и поясната област. Последното има за
последица отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Районният съд
е направил същите законосъобразни правни изводи и правилно признал подс. Г. за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Предвид всичко изложено, въззивния съд прие, че жалбата се явява
неоснователна, поради което и няма как да бъде споделено искането за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде осъден.
Респективно проверяваната присъда като обоснована и законосъобразна от материално
правна и процесуалноправна гледна точка следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото и правилното разрешаване на въпросите по
предявеното обвинение, не се налага промяна в произнасянето на първата инстанция по
въпроса за разноските по делото, които в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК, законосъобразно са присъдени в тежест на частната тъжителка.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Хасковският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/30.09.2022 г., постановена по НЧХД №
544/2021 година, по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** да заплати на П. Т. Г. от с. Г. и., ЕГН
4
**********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторени разноски за адвокатска
защита във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5