№ 38
гр. Айтос , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200135 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Ю. Н. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община А., обл.Бургас против Наказателно постановление № 20-
0237-000313/03.03.2021 год. на Началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на
жалбоподателя са наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева, както и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят признава отчасти верността на установената в наказателното
постановление фактическа обстановка, но твърди че не са били съобразени от АНО
мотивите за управление на нерегистрираното МПС, в случая необходимост от сервизно
обслужване на автомобила. Моли за отмяна наложените наказания - глоба и лишаване от
право на управление на МПС като се позовава на допуснати от страна на
административнонаказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, както
и на несъобразяване с обстоятелството, че деянието само от формална страна осъществявало
признаците на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл счита, че наказващият
орган е следвало да изложи мотиви относно приложение на чл.28 от ЗАНН относно
маловажност на случая. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Г.Н. от АК-Бургас
поддържа оплакванията си както и молбата за отмяна на обжалваното постановление, като в
условията на евентуалност пледира за намаляване размера на определената глоба към
законовия минимум от 200,00 лева. Ангажира гласни и писмени доказателства.
1
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение по повод
основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателното производство.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено в санкционната му част, поради
следните съображения :
Според обжалваното НП на 27.11.2020 г. около 14,30 часа на главната улица в
с.К., община А., в посока на движение към гр.А. жалбоподателят Ю.Н. управлявал МПС –
л.а.***, модел ***, нерегистрирано по надлежния ред.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН № 313/27.11.2020 г., който
нарушителят подписал без възражения. По случая било образувано ДП № 237 ЗМ-
276/2020г. на РП – А., прекратено с Постановление от 07.12.2020г. АРП., поради
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и преписката изпратена за
разглеждане по адм.ред.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е
наложил на нарушителя Ю. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя Д. СТ. Т. и св. по акта Х.
Р. К., както и от приложените писмени доказателства. Взе предвид и направените признания
за верността й, чрез заявената от адв.Н. позиция, с нарочното изявление, че отразената в
АУАН и обжалвано НП обстановка не се оспорва, а именно процесното МПС е било
управлявано от жалбоподателя на пътното платно, макар и с уточнението, че деянието е
извършено при наличие на обективни причини, а именно за обслужването на автомобила в
сервиз. В този смисъл са и показанията на св.Ф. М. М., майка на жалбоподателя, която
практически също потвърждава, че при посочените в НП обстоятелства – време и място,
синът ѝ е управлявал нерегистриран автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
2
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Видно от приложения АУАН е,
че жалбоподателят собственоръчно е отразил, че няма възражения, получил е препис от акта
с отбелязване за възможността да изложи писмени възражения в 3 –дневен срок, като
липсват доказателства с образуването на ДП по случая да е бил препятстван (в случай, че е
имал желание) да направи възражения. Самото обжалвано постановление е съставено на
03.03.2021г., т.е. не непосредствено след прекратяване на ДП, поради което съдът намира
направеното оплакване за липсата на възможност жалбоподателят да изложи в 3-дневен срок
възражения за несъстоятелно.
По повод спорното между страните санкциониране следва да се отбележи
следното:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че „ по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места“.
Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкцията по
чл.175, ал.3 от ЗДвП, според която с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. се наказва водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Отразеното изпълнително деяние
изцяло кореспондира с това по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. По повод на
същото е било образувано ДП № 237 ЗМ-276/2020г. на РП – А., впоследствие прекратено с
Постановление от 07.12.2020г. като в прокурорския акт подробно са отразени мотиви, че е
осъществен състав на престъплението от обективна страна, а и от субективна страна,
доколкото е бил налице и умисъл от страна на дееца, но деянието не съставлява
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК при условията на чл.9, ал.2 от НК. Същият
мотив се споделя от настоящата инстанция и е напълно относим, но единствено досежно
санкционираното по чл.175, ал.3 от ЗДвП адм. нарушение и в частност – при определяне
размера на глобата.
При това положение относно наказанието, съдът счита, макар с оглед
доказаността на нарушението и надлежното му квалифициране, административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя, но при
3
определяне размера на същата не е съобразил тежестта на нарушението чрез налагане на
глобата над законовия минимум. Настоящият състав намира за адекватно на нарушението
налагането на наказанието към минималния размер от 200 лв., тъй като по делото не бяха
ангажирани никакви доказателства от административно-наказващия орган (АНО) за
предходни нарушения на ЗДвП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено
при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно чл.27, ал.2 от
ЗАНН. Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината
обстоятелства, то последният е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като
ги посочи изрично или наведе такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до
извода, че размера на имуществена санкция – 300,00 лева не почива на посочените в чл.27
ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото
незаконосъобразно, т.к. наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва да
бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното и в този смисъл
никога не бива да бъде самоцелно. По делото не се събраха доказателства в резултат на
извършеното от жалбоподателя да са настъпили обществено-опасни последици.
Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказание към
минималния посочен от чл.175, ал.3 ЗДвП размер от 200,00 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН.
Съдът намира наказания в посочения размер за достатъчни за постигане на предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
В този смисъл и съдът намери, че наказанието глоба не е било
индивидуализирано правилно и поради изложени по-горе подробно съображения следва да
бъде намалено. По тези съображения атакуваното НП следва да бъде изменено в частта
относно наложената глоба, като размерът ѝ се намали на 200,00 лева.
В останала част НП е правилно и законосъобразно, включително досежно
определения размер на наложеното санкция – лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
Р Е Ш И:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0237-000313/03.03.2021 год. на
Началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на Ю. Н. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община А., обл.Бургас, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 300,00 (триста)
лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца
като намаля размера на глобата на 200,00 (двеста) лева и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5