Р Е Ш Е Н И Е № 5144
гр. Варна, 05.11.2014г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVI-ти състав в публично заседание на седми
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Районен
съдия: Иванка Дрингова
при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
8819 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са брачен и небрачни
искове от М.С.И., ЕГН ********** *** 1, Ф.С. срещу Н.Д.И., ЕГН ********** ***.
Ищцата излага в исковата си молба, че с ответника са
съпрузи от 23.01.1988г., като от брака си имат родено едно дете, което към
момента е навършило пълнолетие. Излага се, че от две години отношенията в
семейството са се влошили и от м. август 2013г. се е стигнало до пълно
отчуждение в отношенията им. Излага се, че страните живеят в едно жилище, но са
фактически разделени. Изложените брачни провинения на ответника са злоупотреба
с алкохол, обиди към съпругата и упражняване на физическо насилие спрямо
същата. Отправените искания са да се прекрати брака с развод по вина на
ответника, предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Варна, ********* на ищцата, както и възстановяване на предбрачното фамилно име
на ищцата п..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в съдебно заседание не се явява.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, страните са съпрузи от 13.01.1988г., за което е съставен акт
за граждански брак № 89 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.
Варна.
С оглед доказване на твърденията на ищеца, в съдебно заседание е
допуснат до разпит свидетеля м.а.а., чиито показания се възприемат в частта, в
която съдържат данни за релевирани от страната факти и брачни провинения,
базират се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. Свидетелят сочи, че е колега с ищцата и я познава от 5 години.
Сочи, че през последните две години ищцата изглежда различно, няма настроение
или е разплакана и натъжена. Излага също, че ищцата е споделяла с нея за
проблемите си със съпруга й, който злоупотребявал с алкохол, нагрубяваля и й
посягал.
С оглед събраните доказателства, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва им желание за полагане на
общи грижи за семейството и дома. В резултат на фактическата раздяла на
страните, бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята
социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването
на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 от СК по въпроса за вината,
съдът намира, че с поведението си съпругът е допринесъл за разстройството на
брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака.
В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на
съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът.
За уважаването на иска с правно
основание чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК необходимо семейното жилище да не може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи, ищецът да е поискал предоставяне на
ползването и същият да има жилищна нужда. В конкретния случай в исковата молба
ищецът е посочил единствено административния адрес на семейното жилище и че
същото е собственост на майката на ответника. Ищцата не ангажира доказателства
досежно липсата/наличието на възможност за съвместното му ползване, нито за наличието
на жилищна нужда. При това положение съдът намира предявения небрачен иск за
недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.
Искът по чл.53 от СК се явява основателен и съдът постановява след
развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име п..
Ищцата не е поискала присъждане на направените по делото разноски,
поради което такива не й се присъждат.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се заплати от
ответника, на осн. чл.329, ал.1, изр. първо от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между М.С.И., ЕГН ********** и Н.Д.И., ЕГН **********,
сключен на 23.01.1988г. с акт № 89 пред длъжностното лице по гражданското
състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът Н.Д.И., ЕГН **********, на осн. чл.49, ал.3 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.И., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.56, ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Варна, *********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си
фамилно име п..
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС окончателна
държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, на осн. чл.329, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: