РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 30.03.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9401 по описа за 2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищците М.И.Г.
и А.В.Г. твърдят, че на 09.07.2014г. в землището на с. Бяла река, обл. Пловдив
на главен път І-8, км 271 при управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с
рег. № ****** водачът Б.Л.Б. нарушил правилата за движение по пътищата и
предизвиквал ПТП като се ударил в насрещно движещият се лек автомобил „Тойота
Корола“ ДК № ******, управляван от техния син П.А. Г., в резултат на което
последният починал. Излагат, че в хода на образуваното по случая досъдебно
производство се установило, че водачът на л. а. “Фолксваген Шаран“ при
приближаване на ляв завой в нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП и под влияние на
алкохол навлязъл в лентата за насрещно движение, като това навлизане не било забелязано
от водача на насрещно движещия се автомобил „Тойота Корола“. На разстояние от около
109 м. Борисов видял насрещно движещият се автомобил и завъртял волана вдясно с
цел да се върне в своята лента за движение, но поради високата скорост двата
автомобила се приближили бързо един към друг, като л.а. “Фолксваген шаран“ с
предната си лява част ударил в предната лява част л.а. „Тойота Корола“. В
резултат на силния удар водачът на л.а. „Тойота Корола“- П. Г., както и двама
от пътниците в автомобила му Л.Б. и М.Н. починали на място, а другият пътник - К.Н.
претърпял множество травматични увреждания. От заключенията на изготвените химически експертизи се
установило, че в кръвта на водача на л.а. „Фолксваген шаран“ - Б.Б. е имало съдържание
на алкохол в количество 2,01 промила, а на водача на л.а. „Тойота корола“ - П. Г.
съдържанието на алкохол било в количество 0,13 промила. В исковата молба се
излага още, че тъй като след деянието водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“ е
починал Окръжната прокуратура на гр. Пловдив прекратила воденото срещу него
наказателно производство. Към момента на настъпване на ПТП виновният водач,
управлявал увреждащият лек автомобил е притежавал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество,
поради което ищците отправили покана до него за изплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от загубата на техния син. Чувството на
празнота, неимоверната мъка и печал от загубата му довели на ищците до огромни
болки и страдания за близък човек, който са отглеждали и възпитавали с любов и
загриженост. Нелепата му смърт настъпила в толкова млада възраст довело до
безвъзвратно и нелепо нарушаване на целостта на семейството им.
По
изложените съображения молят съда да осъди ответника да им заплати, на основaние чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ сумата от по 150 000 лв. за всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях психически болки и страдания
от смъртта на синът им, ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът З.К.
„Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищците относно механизма на
настъпване на ПТП и причинно – следствената връзка между него и вредите. Счита,
че процесният инцидент не е настъпил само по причина от осъщественото от Б.Б.
виновно противоправно поведение. Позовава се на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия водач на лекия автомобил „Тойота Корола“, който
е управлявал превозното средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата съдържащи се в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно превишена скорост, несъобразена
с видимостта и конкретните пътни условия – осветеност на фаровете, релеф на
местността и състояние на пътя. Освен това същият към момента на произшествието
е бил и с непоставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпване на
причинените му травматични увреждания. Оспорва претендираната лихва и началния
момент, от който се дължи. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото по
искане на ответника е конституирано третото лице – помагач Ц.К.П., която
заявява, че липсва правен интерес да е страна по делото, тъй като е направила
отказ от наследство на починалия си син – Б.Л.Б., по надлежния ред и никоя от
страните по този спор няма право на регрес спрямо нея. Оспорва иска считайки,
че нейният наследодател няма вина за настъпване на произшествието, като сочи,
че твърдението за наличието на алкохол в кръвта му е недоказано. Позовава се на
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Тойота Корола“, който е
управлявал автомобила си с превишена скорост.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при пътно - транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг
е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от
застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По
този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва
да установят и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между тях и
починалата. Ответникът от своя страна следва да обори презумпцията на чл. 45,
ал.2 ЗЗД, като установи, че водачът на МПС не е имал вина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Освен това следва да установи и твърдяното от
него съпричиняване.
Видно от
представените писмени доказателства по случая е било образувано досъдебно
производство № 237/2014г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, пр.пр. №
4787/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, което е прекратено с
Постановление от 03.06.2015г., на основание чл. 24, ал.1, т.4 НК, поради смърт
на дееца. Изготвените в хода на досъдебното производство актове
не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на
участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието. Те не могат да послужат
като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Въз основа на това
предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД трябва да
бъдат доказани пред настоящия граждански състав с доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните.
От приетите
Протокол № А-272/24.07.2014г. и Протокол № А-273/25.07.2014г. за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина се установи,
че към момента на пътно – транспортното произшествие водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Шаран“ Б.Л.Б. е бил с концентрация на алкохол в кръвта и урината от
2,01 промила, а водачът управлявал лекия автомобил „Тойота Корола“ П.А. Г. е
бил с установено съдържание на алкохол в количество от 0,13 промила. Съдът
кредитира изцяло тези писмени доказателства, тъй като същите са събрани и
изготвени по надлежен ред. Въпреки, че в случая се касае за резултати, станали
известни от процесуални действия в досъдебното производство, следва да се има
предвид, че стойностите на резултати от кръвни медицинските изследвания
/химически изследвания на кръвна проба/ залегнали в протоколите за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта няма как да бъдат повторени за нуждите на
настоящото производство, а отделно, поради неоспорването им следва да бъдат
съобразени от настоящия съд.
За
изясняване на един от спорните въпроси относно настъпването на произшествието и
неговия механизъм, съдът намира следното: по делото са приети протокол за оглед
на местопроизшествие от 10.07.2014г. и повторен такъв от 11.07.2014г.,
съставени в съответствие с чл.129 и сл. НПК. Същите имат характера на официални
свидетелстващи документи, с обвързващи съда доказателствена сила, съгласно
чл.179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
местопроизшествието. Въз основа на използваните от протоколите данни и
фотоалбуми към тях по делото е изготвена автотехническа експертиза, от чието
заключение се установява следният механизъм на настъпване на пътния инцидент: На
10.07.2014 г. около 0,21 часа, по пътя от гр. Пловдив към гр. Хасково в посока
от запад на изток в землището на с. Бяла Река, обл. Пловдив се е движел лекият
автомобил „Фолксваген Шаран" управляван от употребилия алкохол водач Б.Л.Б.
/2,01 промила/ със скорост от 97 км/ч. По неустановени причини, но най-вероятно,
породи влиянието на алкохола, водачът навлязъл в лентата за насрещно движещите
се моторни превозни средства. В същото време, но в обратната посока от изток на
запад се е движил лекият автомобил „Тойота Корола", управляван от водача П.А.
Г. със скорост около 91 км/ч. Тъй като траекториите на движение на
двата автомобила се пресекли настъпил кос челен удар между предните им леви
части. Ударът според вещото лице бил изключително силен, с разрушаване в
областта на удара и на двата автомобила и на левите им страни. След удара л.а. „Тойота
Корола“ продължил движението си напред и надясно, като поради по - малката си
маса е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и се е
спрял в мястото, където е намерен при огледа. Лекият автомобил „Фолксваген
Шаран“ след удара също е продължил в своята посока напред и се е отклонил на
дясно, като е придобил също ротация в посока обратна на часовника. Джантите на
десните му колела са заорали в асфалта и оставили две дъговидни следи от
надиране на асфалта. Когато е застанал напречно на движението си е настъпило
преобръщане на този автомобил през дясната му страна и се е спрял преобърнат на
покрива си. Мястото на удара между двете превозни средства е настъпил по
дължина на пътя - 5 м преди ориентира, а по широчина - на около 5 м вляво от
десния край на платното за движение в лентата за движение на л.а. „Тойота
Корола“. При установената скорост на движение за л.а. „Фолксваген Шаран“ от 97
км/ч, опасната му зона за спиране е била 92 метра, а опасната зона за спиране
на л.а. „Тойота Корола“ при скорост от 91 км/ч е била 82 метра. За да не
настъпи удар между тях, експертът счита, че е било необходимо и двамата водачи
да се видят и възприемат като опасност от разстояние равно на сумата от тези
опасни зони или от разстояние не по-малко от 190 метра, като и двамата водачи
едновременно трябвало да предприемат спиране. Спирането само на единия от тях
не можело да предотврати удара. Тъй като л.а. „Фолксваген Шаран“ преди удара се
е движел в ляв за него завой, най – вероятно е имало ограничаване на взаимната
оптична видимост и за двамата водачи. Освен това, поради липса на спирачни и
др. следи от занасяне не е било възможно да се установи траекторията на
движение на л.а. „Фолксваген Шаран“ преди удара, за да се изчисли дали водачът
на л.а. „Тойота Корола“ е имал възможност да реагира и да предотврати удара.
Единствено можело да се каже, че ако ударът е настъпил в процеса на навлизане
на л.а. „Фолксваген Шаран“ в лентата на л.а. „Тойота Корола“ това време е било
в диапазона на от 0,8 до 1,6 секунди, за което време водачът на „Тойота Корола“
е могъл евентуално да натисне спирачния педал, но не и да спре. Според заключението
на експертиза причината за настъпване на процесния инцидент са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“, който е допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение в опасна близост на намиращият се в
този момент там лек автомобил „Тойота Корола“. Разпитано в съдебно заседание
проведено на 27.10.2016г. вещото лице е уточнило, че поддържа заключението си,
като уточнява, че ударът между двата леки автомобила е настъпил изцяло в
лентата на лекия автомобил „Тойота Корола“. Съдът кредитира изцяло така
даденото от вещото лице – специалист заключение, тъй като същото е
безпротиворечиво и компетентно изготвено и установява по несъмнен начин
механизма на настъпване на процесния инцидент.
Въз основа
на така гореизложеното се обосновава категоричен извод, че основната причина за
настъпване на пътно – транспортното произшествие, реализирано на 09.07.2014г. в
землището на с. Бяла река, обл. Пловдив на главен път І – 8, км 271 са
субективните действия на водача управлявал лекия автомобил „Фолксваген Шаран“,
с рег. № ****** - Б.Б. Л.. Поведението на същия е било в разрез с основни разпоредби
на закона за движение по пътищата, а именно - управление на превозно средство
под въздействие на алкохол и навлизане в
лентата за насрещно движещи се МПС /чл. 5, ал.3, т.1 и чл.16, ал.1, т. 1 от ЗДвП/. Освен това, имайки предвид и времето на настъпване на пътния инцидент –
тъмната част на денонощието, около 0,21
часа водачът е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал, както и да прояви по –голямо внимание при управление на същото
като съобрази избора си на скорост на движение с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението /чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/. С оглед
нарушаването на посочените императивни разпоредби, съдът намира, че поведението
на водача Борис Л. е било противоправно и представлява деликтно поведение,
съгласно изискванията на чл.45, ал.1 ЗЗД. Съгласно ал.2 на цитирания член, вината
на водача се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани никакви
доказателства за оборването на тази законова презумпция.
В настоящото
производство няма спор, че по отношение на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“,
с рег. № ****** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие с комбинирана застрахователна полица №
22114001551614, валидна от 06.06.2014г. до 06.06.2015г.
От представеното
удостоверение за наследници изх. № 4032/22.07.2014г. и препис извлечение от акт
за смърт № 0010/10.07.2014г. се установява, че ищците /майка и баща/ са
наследници на починалия при ПТП – П.А. Г., и в това си качество са от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От
неоспореното от страните заключение на изготвената съдебно – медицинска
експертиза се установява, че непосредствена причина за настъпване на смъртта на
П. Г. е тежка несъвместима с живота множествена черепно - мозъчна,
гръдно-коремна, гръбначно-мозъчна и на опорно-двигетелен апарат травма и
съпътстващата я остра масивна външна и вътрешна кръвозагуба. При извършената
аутопсия на пострадалия били установени следните увреждания: тежка
черепно-мозъчна и лицева травма, изразяваща се в контузия с охлузвания на
челно-теменната област на главата и лицето; счупване на кости от черепния покрив и основа; контузия на мозъка с кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и развит мозъчен оток;
гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се с луксация довела до „разкачване” на
атланто-окципиталното-съчленение и „сплескване на междупрешлени дискова на ниво
2 -ри и 3-ти шийни прешлени и увреда на гръбначен мозък; тежка гръдно-коремна
травма изразяваща се в контузия на гръден кош и корем, двустранно счупване на
ребра и гръдна кост, контузия на бели дробове, разкъсване на пристенна плевра и
началната част на нисходящата аорта с масивен кръвоизлив в гръдната кухина;
разкъсвания на слезката, диафрагмата и черния дроб с масивен излив на кръв в
коремната кухина; контузия на бъбреците с кръвонасядане на мастните капсули; травма
на опорно-двигателен апрат изрязяваща се в контузии и охлузвания и
разкъсно-контузни рани на крайниците; счупване на тялото на дясна раменна кост
в долна трета; счупване на лакетната и лъчевата кости на лява предраменница в
лакетната става; пълно счупване на тялото на лява бедрена кост в долната му
трета. Според вещото лице - специалист по съдебна медицина
получаването на всички травми може да се обясни с нанасяне на удари и
притискане на пострадалия от деформирали се части от интериора на лекия
автомобил при ПТП, по описания в автотехническата експертиза механизъм. Анализът на
наличните данни давал основание за извода, че при настъпилия удар тялото на
пострадалия водач П. Г. се е придвижило по посока на векторната сила на удара –
напред, нагоре и наляво, след което е било отхвърлено във втора фаза назад и
надясно. Налице е
пряка, непрекъсваща се причинно - следствена връзка между получените
травматични увреждания при ПТП и настъпването на смъртния изход.
По
делото е разпитана свидетелката И.Ц.П., от чието показания се установя, че
същата е семейна приятелка на семейството на ищците, като познавали се от 16
години. Разбрала за инцидента със синът им на другия ден след катастрофата, тъй
като работила в магазина на блока, в който ищците живеели. Баща на момчето
споделил с нея, че е притеснен, тъй като търсил синът си, за да свършат някаква
важна работа, но той не се бил прибрал. След някакъв период от време
/свидетелката не си спомня точно колко/ при нея дошли двама полицаи, които
носели преснимана личната карта на П. и я попитали дали познава това лице. Тя
отговорила, че го познава и те я уведомили за настъпилия с него инцидент.
Поискали телефон, за да се свържат с родители му и тя им предоставила номера на
неговия баща. След малко чула линейка и излязла да види какво се случва. Тъй
като срещу магазина имало пейка видяла бащата на П. да седи на нея, а един
доктор го преглеждал. Целият бил пребледнял и треперел, било му лошо, не
плачел, но и не бил адекватен. Полицаите стояли отстрани. След това взели жена
му от работата и отишли на разпознаване в моргата. Свидетелката споделя, че
след инцидента майката непрекъснато повтаряла, че „сърчицето й го няма“.
Чувствала се много тежко и болката й не отминавала. Бащата, който карал такси
си бил залепил снимката на сина си на задното стъкло с надпис „В памет на друга
част от нас“. Когато били рождените дни на синът им те купували торта и отивали
на гроба му. Според свидетелката преди смъртта на сина им семейството живеело
много сплотено. П. учел в университета в Пловдив, като бил абсолвент същата
година. Празнували, правили си снимки и нямали никакви проблеми помежду си.
Момчето никога не е било конфликтно и гледало винаги да посрещне Новата година
с родителите си и едва след това излизало с приятели, макар че е било на 24
години. Ищците имали още едно дете – момиче, което вече било семейно и не
живеело при тях. Свидетелката твърди, че и на майката, и на баща им е много
тежко и често ходят на гроба на сина си, дори и вечер. Там се чувствали
по-добре. Целият гроб бил украсен с красиви цветя.
Въз
основа на гореизложеното по несъмнен начин по делото се доказва, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от
загубата на техния син, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача управлявал лекия автомобил „Фолксваген
Шаран“. При определяне размера на дължимото обезщетение при такива вреди, съдът
следва да съобрази и наведеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на П. Г., което евентуално може да бъде основание за намаляване на
отговорността му съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящият случай застрахователното дружество – ответник по
делото се позовава на две обстоятелства, за които счита, че наследодателят на
ищците е допринесъл за настъпване на процесното ПТП - не е използвал обезопасителен колан и е управлявал
лекия автомобил „Тойота Корола“ в нарушение на правилата за движение по
пътищата, съдържащи се в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно - превишена скорост,
несъобразена с видимостта и конкретните пътни условия – осветеност на фаровете,
релеф на местността и състояние на пътя. От заключението на вещото лице изготвило
съдебно – медицинската експертиза по делото, което съдът кредитира като
безпристрастно дадено се установява, че върху трупа на починалото лице при
направената му аутопсия е имало наличие на специфични /по кожата на лявото рамо,
в областта на пагона ивичесто по форма кръвонасядане, с кос ход отгоре надолу и
отляво надясно с размери 12 х 6см, със синкав цвят/ и характерни /счупване на
ребра, гръдна кост, охлузвания на кожата на корема/ травматични увреждания,
които категорично дават основание да се приеме, че към момента на настъпване на
удара П. Г. е бил с поставен предпазен колан. С цел прецизното изпълнение на
поставените му задачи вещото лице подробно е разяснило действието, респ. - целта
на поставянето на обезопасителни колани при предвижване с МПС, а именно, че когато
автомобилът се движи с равномерна скорост или с относително малко ускорение,
тялото на пътника има възможност да се движи с известно ограничение в
пространството около мястото на седалката, на която е седнал. Предпазният колан
при това движение на автомобила осигурява свободно движение на пътника. Когато
автомобилът промени за кратко време скоростта си, което се реализира при удар с
други предмети, се получават големи инерционни сили, които въздействат върху
телата на пътниците. Те продължават движението си по първоначалната посока на
автомобила. Това движение спрямо автомобила предизвиква рязко опъване на
предпазния колан, който е конструиран по начин, който блокира и престава да осигурява
свободното движение на пътника, като го придържа към седалката. Именно това е
предназначението на предпазния колан - да намали инерционното движение на
тялото в началните хилядни от секундата при удара и да го предпази от удари в
части на вътрешната конструкция на автомобила, както и от евентуално изхвърляне
след удара. При употреба на предпазни колани кинетичната енергия, която
получават телата при високите скорости, се поема предимно от гръдния кош и
корема, като при челен удар /какъвто е реализиран в началото и при настоящото
ПТП/ се наблюдават наранявания причинени директно от колана или т.нар. „синдром
на предпазния колан” - характерни, широки, лентовидни кръвонасядания и
охлузвания по кожата на гърдите и корема, счупвания на ребра, на гръдна кост,
на ключици и други увреждания. В случаят предпазния колан е ограничил свободното придвижване на
тялото на пострадалия и респективно ударите му в интериора, но не е бил в
състояние да го предпази от настъпилите тежки деформации със значително
хлътване навътре и притискане на фиксираното му тяло към седалката. От тези
деформация са причинени травмите на опорно - двигателния апарат, костите на
гръдния кош и увредите на корема. Поставеният предпазен колан при цитираната
скорост в автотехническата експертиза не е в състояние да ограничи травмите от
инерционен тип на вътрешните органи от огромното натоварване, на което е
подложен в автомобила и те неминуемо водят до настъпване на различни по сила и
тежест увреждания със или без поставени предпазни колани. Според вещото лице
д-р Ц.Г. в случая не е възможно да се изведе една самостоятелна травма като
водеща причина за настъпването на фаталния изход. Това е така, поради факта, че
след причиняването им в много кратък интервал от време, те самостоятелно са
били смъртоносни. Такива травми са тази в шийния отдел на гръбначния стълб -
водеща до бърза смърт от спинален шок; травмата с разкъсване на гръдната аорта
- водеща до масивен кръвоизлив, срив в хемодинамиката и смърт, травмата на
мозъка с настъпил бърз мозъчен оток, довел до притискане на центровете на
дишане и кръвообращение; травмата на белите дробове и излив на кръв в гръдната
и коремна кухини с развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. При
подобно съчетание от тежки смъртоносни травми в съдебно медицинската практика
се приема, че се касае за конкуренция на причините за смърт. Предвид на така
установеното от вещото лице – специалист изготвило настоящата СМЕ, съдът
намира, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият П. Г. е имал поставен
обезопасителен колан, а твърдението на ответника за липсата на такъв се явява
категорично неоснователно.
Относно
второто направено от ответното дружество възражение за съпричиняване нана
вредоносния резултат, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното: от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието – около 0,21 часа. Скоростта на движение на лекия автомобил на
„Тойота Корола “ при удара е била 91 км/ч. Тази скорост надвишава едва с 1 км разрешената
скорост за движение на МПС извън населено място, поради което и не представлява
нарушение изискващо налагането на административна санкция /глоба /. Същевременно,
безопасната скорост във всеки един случай зависи от личната преценка на водача
според това в каква ситуация се намира
на пътя. Тя не е определена в закона и поради това е необходимо всеки един
водач сам да я определи като се съобрази с конкретната ситуация. Неслучайно
законодателят е предписал задължение за водачите да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват съобразявайки избора си на скорост с
атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на
движение, конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В случая анализирайки създалата се ситуация
на пътя, съдът не намира, че с поведението си водачът на л.а. „Тойота Корола“ е
допринесъл за настъпване на пътно – транспортното произшествие. Същият се е
движел в своето платно за движение и съобразно установеният механизъм на
настъпване на злополуката не е имал никаква техническа възможност да избегне
настъпването на процесния инцидент. Това е установило и вещото лице изготвило
автотехническата експертиза, като е посочило в заключението си, че водачът
управлявал л.а. „Тойота Корола“ е нямал никаква възможност да реагира и да
предотврати удара, тъй като времето му за реакция е било в рамките на 0,8 до
1,6 сек., което на практика означавало евентуална възможност да натисне
спирачния педал, но не и да спре. За да не настъпи удар между двата автомобила
според него е било необходимо и двамата водачи да се видят и възприемат като
опасност своевременно и да предприемат спиране едновременно. Спирането само на
единия автомобил не е било в състояние да предотврати удара. Тъй като преди
удара л.а. „Фолксваген Шаран“ се е движел в ляв за него завой, то и видимостта
на двамата водачи един спрямо друг е била взаимно ограничена. С оглед на всички
събрани по делото писмени доказателства съдът намира, че принос за настъпване
на ПТП в случая има единствено водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“, който е изгубил
управлението над автомобила си и е допуснал същият да навлезе в лентата за
насрещно движение, където в този момент се движел лекият автомобил „Тойота
Корола“. Именно неговото противоправно поведение е довело до настъпване на
злополуката, при която е пострадал наследодателя на ищците. Предвид това, съдът
намира, че възражението на ответника за независимо съизвършителство от страна
на водача на лекия автомобил „Тойота Корола“ е неоснователно.
От всичко
гореизложено съдът намира исковете на ищците за репариране на причинените им неимуществени
вреди за основателни и доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото се обезщетение
в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД съдът съобрази установения
в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. В резултат на пътно -транспортното
произшествие, станало на 09.07.2014г. е починал синът на двамата ищци,
който към момента на злополуката е
бил в изключително млада и работоспособна възраст - едва на 24 години. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка И. П. се установяват прекрасните
взаимоотношения, които е имал починалият приживе със своите родители и тяхната
неизмерима мъка от неговата нелепа загуба. Установи се също така, че и към
настоящия момент смъртта на П. Г. не е превъзмогната от неговите родители,
които продължавали да ходят на гроба му и да отбелязват годишнините му. Отчитайки
степента на родство, емоционалната близост между родителите и тяхното дете,
факта, че са били в много добри отношения и от житейска гледна точка
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че подходящият справедлив и обоснован размер с оглед претърпените
от ищците индивидуални болки и страдания
би бил от по 120 000 лв., за всеки един от родителите. Обезщетението в този
размер би допринесло, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните
последици настъпили в правната сфера на ищците като пряк резултат от
непозволеното увреждане. В останалата им част за разликата до пълния предявен
размер от по 150 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./,
системно разположена в Глава 20 „Застраховане на гражданска отговорност” и
съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове застрахователни
договори, покриващи риска от възникване на отговорност на застрахования за
обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката „гражданска
отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и
за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 от КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент
отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква
от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя
застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който
отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска
отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./
или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на
разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 КЗ съдът намира,
че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на деликвента
обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на застрахователното
събитие – в случая от датата на увреждането.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове
следва да бъде уважени за сумата от по 120 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП – 09.07.2014 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Във връзка с претендираните от ищците разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът е направил възражение за
прекомерност. По основателността на това възражение съдът намира следното: с
оглед предявения материален интерес в размер на по 150 000 лв. за всеки един от
ищците, минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, при пълно
уважаване на иска би бил от по 5 030 лв. за всеки от ищците. Предвид
съществуващата договорна свобода ищците са уговорили и заплатили в брой на своя
адвокат сумата от по 9 800 лв. /видно от 2 бр. договори за правна помощ/, което
е тяхно право. В същото време обаче законът не позволява да се натоварва
безпределно и неоправдано осъдената страна със свободно уговорено
възнаграждение по договор, поради което е предвидено правилото на чл. 78, ал.5
от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да прецени дали е налице такава
правна и фактическа сложност на делото, която да оправдава понасянето на цялата
тежест на уговореното адвокатско възнаграждение между адвоката и спечелилата
страна от осъденото лице, като единственото ограничение е минималните размери
на адвокатските възнаграждения, установени в Наредбата за минималните
адвокатските възнаграждения и в случая чл. 7 от същата. Съдът, като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото; обстоятелството, че по същото са
проведени две съдебни заседания, както и обема на събраните доказателства и на
направените възражения, намира, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до от по 6 000
лв. за всеки един от ищците, от който следва да се присъди съразмерна част от по
4 800 лв., съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 81,00 лв., както и на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 40
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 9 600 лв., представляваща
държавна такса, както и разноски в размер на 320 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“, ЕИК ******** да заплати на М.И.Г.,
ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН ********** следните суми:
- на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от по 120 000 лв. на всеки от ищците,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от тях поотделно неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на смъртта на синът им П.А. Г., настъпила
вследствие на пътно – транспортно произшествие от 09.07.2014г., реализирано по
вина на Б.Л.Б., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген Шаран”, с рег. № ******
към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите;
- на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 4 800 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150
000 лв. всеки.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН ********** да заплатят на З.К. „Л.И.“, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 81,00
лв. – разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“, ЕИК ******** да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 9 600 лв., представляваща
държавна такса и 320 лв. – разноски
за възнаграждения за вещи лица, платими от бюджета на съда, дължими съразмерно
на уважените срещу него искове.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страна на ответника Ц.К.П., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: