Р Е
Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен.07.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд,ІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при
секретаря Валя Стоянова, като разгледа АНД № 754/2020год. по описа на ПлРС, ІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0938-000375 от 31.01.2020 год. на ***Плевен, с
което на жалбоподателя Н.В.Л. *** ЕГН:**********, са наложени следните
административни наказания: ГЛОБА в размер на 300лв НА 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, в
нарушение разпоредбите на чл.150 а , ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление. Редовно призован,не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Наказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание и и не взема становище по
делото. Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата
е основателна.
С
акт за установяване на административно нарушение от 20.01.2020г. е било
констатирано, че жалбоподателят Н.Л. , на 20.01.2020г. в 20,15ч. в ***с посока на движение към ***като
при проверка не представя СУМПС,от направено справка с АИС-АНД се установи,че
същото е обявено за изземване статус отнет-иззет.
С това било прието, че жалбоподателят Л. е
извършил нарушения съответно по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, от ЗДвП .
Актът е бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и е бил подписан лично от него без възражения.
В 3-дневния срок, предвиден в чл. 44,ал.1
от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са постъпили възражения.
Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
/НП/.
В
съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят К.А.,
който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В
показанията си обяснява, че жалбоподателят управлявал лекият си автомобил като
при проверка не приставил СУМПС и контролен талон.Твърди пред съда,че СУМПС
било обявено за изземване по съдебен и административен ред ,но все още не било
иззето,за което му съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя, дотолкова доколкото служат за установяване на обективната
действителност.В тази насока са и свидетелските показания на свидетелят на АУАН
А.В.,които твърди че спрял въпросният автомобил като патрулен полицаи тъй като
при проверката не представил СУМПС по станцията уведомил дежурният да извикат
патрул от КАТ. Съдът
кредитира показанията на свидетелят, дотолкова доколкото служат за установяване
на обективната действителност.
По
делото безспорно се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят Л. е управлявал МПС,без свидетелство за
правоуправление,но не защото той вече е бил лишен с отнемането му по
административен или съдебен ред.Тъй като нормата на чл150а ал1 от ЗДвП,гласи че
водачът управлява МПС след като е лишен от право по административен или съдебен
ред,това лишаване от право на управление е вид административно наказание по ЗДвП,което
съгласно чл190,ал2 от с.з започва да тече от датата на изземването на
свидетелството за правоуправление.По аргумент от противното до момента на
изземване на това свидетелство водачът не се счита в процес на изтърпяване на
наказанието,т.е липсва основание да се приеме,че жалбоподателят Л. е действал
неправомерно в нарушение на известният му статус на лишен от право да управлява
МПС.
Поради
това за нарушенията по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
реквизити по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно –
описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени.
На първо място, описанието на нарушението е
оскъдно, нарушение
е такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и се изразява в управление на МПС, като не
носи свидетелство за управление на МПС.
Деянието е описано словесно по следния начин: управлява МПС, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред. От материалите по
административно наказателната преписка се установява, че нарушението е извършено на 20.01.2020г. Управление на МПС без свидетелство за управление може да
има в няколко хипотези според приложимата към тази дата редакция на нормата на
чл.150а от ЗДвП: когато водачът изобщо не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС; когато
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред; когато
е лишен от право да управлява МПС по административен ред; когато свидетелството
му за управление не е в срок на валидност;
когато свидетелството за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл.69а от НПК и
т.н. Като санкцията за извършване на нарушение измежду посочените в чл.150а е
регламентирана в чл.177 от ЗДвП.
По
делото административно наказващият орган не е приложил Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка , че спрямо
Л. е приложена принудителна
административна мярка по ЗДвП или по
съдебен ред и от кога и на основание коя разпоредба. Нещо повече-съобразно
разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, принудителните административни мерки
подлежат на предварително изпълнение по силата на закона,но в конкретният
случай не може да се предположи че има и такава мярка тъй като нито ангажирано
писмено доказателство в тази насока,нито е опомата такава мярка в АУАН и НП.
Както
в АУАН ,така и в НП е записано,че СУМПС
е обявено за изземване.
При
тези фактически данни се налага извод, че към датата на управление на МПС
-20.01.2020г год., Л. е притежавал в
себе си СУМПС,но не го е представил при
проверка.
Невярно
е записано в АУАН пренесено и в оспорваното НП обстоятелството,че към датата на
проверката-20.01.2020г свидетелството за правоуправление на МПС е със статут на
отнето/иззето.
Последното
сочи не на извършено нарушение в хипотезата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС без свидетелство
за управление, тъй като същото е отнето по
административен или съдебен ред. На първо място обаче, нито актосъставителят,
нито наказващият орган е посочил фактите, на които е основал извода си за неправоспособност на водача. Защото нито в
съставения акт, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено на какво
основание жалбоподателят е неправоспособен водач и по-конкретно не е описано,
че свидетелството му за управление на МПС е отнето въз основа на приложена ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП или
административна мярка или въз основа на какъв съдебен акт и от кога,същият е
влязъл в сила.. Описано е единствено
лаконично “не представя свидетелство“. На второ място, не само не са
посочени фактите, от които произтича изводът на АНО, че водачът не притежава
свидетелство за управление на МПС, но погрешно е изписано при посочване на
нарушената правна норма, че водачът е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред. Водачът не е лишен нито по съдебен, нито по
административен ред от право да управлява МПС.
Ето
защо като описано непълно-без всички факти, имащи значение както за ангажиране
отговорността на водача, така и служещи за основа на дължимата съдебна
проверка, и като санкционирано
погрешно-чрез словесното си описване подведено към друга точка и друго
предложение на приложимата санкционна норма,
деянието се явява несъставомерно и недоказано. Ето защо НП за нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП
следва да бъде отменено то по скоро се изразява в управление на МПС, като не
носи свидетелство за управление на МПС.
Ето
защо НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното ,Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 20-0938-000375 от 31.01.2020 год. на ***Плевен, с
което на жалбоподателя Н.В.Л. *** ЕГН:**********, са наложени следните
административни наказания: ГЛОБА в размер на 300лв., в нарушение разпоредбите
на чл.150 а , ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Плевен по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: