МОТИВИ
по нахд № 362.2020г. по описа на Районен съд- Асеновград,
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с постановление на РП- Асеновград, с
което на обвиняемия Р.А.И., ЕГН – ********** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с начално образование, неженен, безработен, с адрес за
призоваване: град Асеновград, ***,за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, за
това, че в началото на 2019г. в град Садово, обл. Пловдивска, като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16- годишна възраст- Л.Г.Ю.- родена през 2004г.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал.1 от НК
при фактическа обстановка, визирана в постановлението на РП- Асеновград и
поради наличие на законовите предпоставки за това, разписани в нормата на
чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането
му на административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000 лева, с оглед наличието единствено на
смегчаващи отговорността обстоятелства.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не взима становище.
По
фактите:
Обвиняемият Р.А.И. е неосъждан. Същият до момента не е
бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК.
Характеристичните му данни са добри.
Обвиняемият Р.И. ***. Свидетелката Л.Г.Ю. е родена на 21 април
2004г. Тя живее с майка си в град Асеновград, а баща й, с когото майка й е
разведена, живее в град Садово. При посещение на свидетелката Л.Г.Ю. в дома на
баща й, същата се запознала с обвиняемия Р.И., като се харесали и станали приятели.В
началото на 2019г. двамата решили да заживеят на семейни начала. Към това
време, свидетелката Л.Г.Ю. е била на 15 години. За това решение обвиняемият Р.И.
и свидетелката Л.Ю. уведомили своите
родители. Двамата имали сексуални
контакти, в следствие на което свидетелката Л.Ю. забременяла. По време на
бремеността, двамата заминали при майката на обв. Р.И., в Република Франция, където
престояли няколко месеца, след което се върнали в Република България, като се
установили в дома на майката на свидетелката Л.Ю. в град Асеновград, ***,
където останали за около седмица, а после решили да се установят трайно в дома
на бащата на обвиняемия И. ***. Това обаче не посрещнало одобрението на майката
на свидетелката Л.Ю., която сигнализирала органите на полицията и с нейно
съдействие, свидетелката Юсуф и обв. И., се върнали да живеят при майката на
свидетелката в град Асеновград. Там се родило и детето им. Към момента на
започване на фактическото съжителство, обвиняемият И. е бил на 21 години, а
свидетелката Л.Ю. – на 15.
По
доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от протоколите за разпити на свидетелите Л.Ю., Асен И., които съдържат
логични, последователни и непротиворечиви показания. Като последователни и
логични, съдът кредитира и обясненията на обвиняемия И.. Като надлежно
приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото –
справка за съдимост, характеристична справка.
От
правна страна:
Бидейки пълнолетен, обв. И. е заживял в началото на
2019г. на семейни начала в град Садово, с непълнолетната Л.Г.Ю., родена през
2004гна семейни начала- съпружески, в град Садово, с което от обективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено с пряк
умисъл, при съзнавани от дееца негов общественоопасен характер и последици и
тяхното целене.
Деецът е бил наясно и с възрастта на пострадалата.
Фактът, че в общността на обвиняемия и пострадалата е прието това поведение, то
се санкционира от държавата като престъпно деяние.
С оглед неговото
осъществяване от обв. И. както от обективна, така и от субективна страна, съдът
го призна за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
По
отговорността:
Налице са законови основания за приложение на чл. 78а
ал.1 от НК относно обвиняемия И., с оглед на това, че същият не е осъждан, не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл.78а, ал.1 от НК,
от деянието, за което съдът го призна за виновен, не са произлезли имуществени
вреди, не са налице основания по чл.78а, ал.7 от НК, възпрепятстващи
приложението на ал.1 на този законов текст, както и наказуемостта на
престъплението, за което е признат за виновен, бидейки умишлено е „ЛС“ до две
години или „Пробация“, както и „обществено порицание“.
С оглед на това, съдът освободи обвиняемия И. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“.
Съдът намери, че при определяне на нейния размер, следва
да се отчитат причините и условията за извършване на престъплението – обичай в
ромската етническа общност, от която произлизат деецът и пострадалата, ниска
правна култура с оглед нисък образователен статус, ниска критичност на
родителите относно това поведение – деецът и пострадалата са получили подкрепа
от тях, както и смегчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, наличие на малко дете и ангажираност за
реализиране на макар и нерегулярни, на трудови доходи в нисък размер от дееца.
Съдът не констатира утежняващи отговорността
обстоятелства, поради което и определи размерът на глобата към минималния такъв
от 1000 лева, който наложи на обвиняемия.
С този размер, съдът намери, че ще се изпълнят целите на
чл. 12 от ЗАНН за превъзпитанието на дееца и за възпиране на останалите членове
на обществото, от подобни престъпления.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: