МОТИВИ по НОХД №20094410200673 по описа на РС-гр.Левски

 

            Срещу подсъдимите С.М., Н.Г. и З.Т.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден, през месец август на 2009 г., в гр.Белене, обл.Плевен, в немаловажен случай и при условията на повторност за подсъдимите С.М. и Н.Г., а за подсъдимия З.Т., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – един брой велосипед марка „Дарк” на стойност 102 лева, от владението на С.Ю. ***, с ЕГН **********, собственост на Ю., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят.

            Престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, от НК за подсъдимите М. и Г..

Престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимия Т..

По искане на тримата подсъдими производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. Моли за осъдителна присъда, като преценката по отношение индивидуализацията на наказанието на всеки един от подсъдимите, предоставя на съда.

Подсъдимите С.М., Н.Г. и З.Т. по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният им на основание чл.372, ал.2 от НПК служебен защитник – адв.Л.А. ***, молят съда, след като ги признае за виновни по повдигнатото им обвинение, да определи на непълнолетния подсъдими Т. наказание обществено порицание, а на подсъдимите М. и Г. наказание пробация за минимален срок от шест месеца на пробационните мерки.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че ще ползва направените самопризнания от подсъдимите при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.М. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Н.Г. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият З.Т. ***, ЕГН **********.

На неустановен ден през месец август 2009 г., вечерта, тримата подсъдими се намирали в гр.Белене, когато спонтанно взели решение да извършат кражба на велосипед, който да продадат, тъй като имали нужда от пари. За тази цел проникнали в една от мазите, находящи се в жилищен блок номер *, като от там взели  един брой велосипед марка „Дарк”. Вратата на мазата била отключена, а велосипедът бил със спукани гуми и счупен обтегач. След като отнели, тримата подсъдими откарали велосипеда в мазата на подсъдимия З.Т.. Още на следващия ден предложили велосипеда на свидетеля А.П. за сумата от 10 лева. Последният се съгласил да го закупи и им заплатил исканата цена за него, след което с помощта на свидетеля Т.Т. – брат на подсъдимия З.Т., прехвърлил части от новозакупения велосипед на велосипеда, който имал от преди това и на велосипеда на своя брат – свидетеля Д.П.. Останалите части, които свидетеля А.П. не използвал изхвърлил в контейнер, поставен пред жилищния блок, в който живеел.

На 24.09.2009 г., пострадалият Ю. разпознал части от откраднатия му преди месец велосипед, монтирани на велосипеда на свидетеля Д.П., поради което подал жалба в местното полицейско управление. По случая било образувано досъдебно производство срещу тримата извършители на кражбата.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК, писмени и гласни доказателства, а именно: от протоколите за разпит на свидетелите; от протокол за доброволно предаване от 11.08.2009 г. на един брой велосипед, без калници с черно кормило, сива седалка, два броя капли с гуми и зъбчатки към задната капла, един брой рамка бяла на цвят, един брой велосипед зелен на цвят, един брой бял калник и черна седалка, предадени от свидетеля Д.П.; от протокол за доброволно предаване от 14.08.2009 г. на предна и задна капла за велосипед – червени на цвят с външни гуми марка „KENDA” и бял надпис на каплите „CROSSER X - PERT”, предна и задна капла за велосипед със скорости черни на цвят без надпис, предни и задни челюсти за спирачки на велосипед, всички предадени от свидетеля А.П.; от протокол за доброволно предаване от 29.10.2009 г. на един брой кормило, черно на цвят с надпис „KALIN”, предадено от свидетеля А.П. с обяснения, че е от велосипеда, закупен от подсъдимия С.М.; от разписка от 01.09.2009 г., с която пострадалия Ю. получил отделни части от велосипеда си, а именно един брой заден калник пластмасов за велосипед, един брой седалка за велосипед, два броя капли черни на цвят с вътрешни и външни гуми марка „RUBENA” 52-559, предна и задна челюстна спирачка за велосипед с два броя жила към тях; от разписка от 01.09.2009 г., срещу която свидетелят А.П. получил обратно предадените доброволно от него преди това части от собствения му велосипед; от заключението на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза, съгласно което стойността на един брой велосипед, към месец август 2009 г. е 102 лева; от справки за съдимост по отношение на тримата подсъдими, както и от изискан и приет по делото социален доклад по отношение на непълнолетния подсъдими З.Т..

Съдът приема за безспорно установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид направените самопризнания от тримата подсъдими, изцяло подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства.

От изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимите М., Г. и Т. са осъществили в съучастие, като съизвършители, от обективна и субективна страна състава на престъплението квалифицирана кражба, поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК. По отношение на подсъдимия Т. следва да се приложи и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като същият е извършил деянието като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимите М. и Г. са извършили деянието при условията на повторност, в немаловажен случай, предвид преходните им осъждания за извършени от тях кражби, поради което по отношение на тях е налице квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.

Подсъдимият С.М. е осъждан с присъда №93/28.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. №325/2007 г. по описа на РС Левски, влязла в законна сила на 24.03.2009 г., с която на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание обществено порицание.

Подсъдимият Н.Г. е осъждан с присъда №93/28.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. №325/2007 г. по описа на РС Левски, влязла в законна сила на 24.03.2009 г., с която на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание обществено порицание.  

Деянието е извършено от тримата подсъдими умишлено, при форма на вина пряк общ умисъл.

Съдът счита, че подсъдимия С.М. следва да носи наказателна отговорност, като извършеното от него деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Наказанието му следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, а именно, като се определи наказание под най – ниския предел, предвиден в състава на извършеното престъпление. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години.

            При определяне размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия М., съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и без да са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Като смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото му имотно състояние, изразяващо се в липсата на постоянни доходи, тъй като е безработен, ниската стойност на предмета на престъплението, както и неговото възстановяване на собственика, изразеното съжаление за извършеното.

            Отегчаващо вината и отговорността на М. обстоятелство са предишните му осъждания, като непълнолетен за умишлени престъпление от общ характер, което от своя страна разкрива една по – висока степен на обществена опасност, както на извършеното престъпление, така и на неговия извършител.

Съобразявайки наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, съдът е определил на същия наказание лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона – а именно, наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Тъй като определеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода е до три години, същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и предвид обстоятелството че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия М. не е наложително същият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок.

Съдът счита, че подсъдимия Н.Г. следва да носи наказателна отговорност, като извършеното от него деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Наказанието му следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, а именно, като се определи наказание под най – ниския предел, предвиден в състава на извършеното престъпление. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години.

            При определяне размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Г., съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и без да са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Като смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото му имотно състояние, изразяващо се в липсата на постоянни доходи, ниската стойност на предмета на престъплението, както и неговото възстановяване на собственика, обстоятелството, че продължава образованието си в *, изразеното съжаление за извършеното.

            Отегчаващо вината и отговорността на Г. обстоятелство са предишните му осъждания, като непълнолетен за умишлени престъпление от общ характер, което от своя страна разкрива една по – висока степен на обществена опасност, както на извършеното престъпление, така и на неговия извършител.

Съобразявайки наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, съдът е определил на същия наказание лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона – а именно, наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Тъй като определеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода е до три години, същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и предвид обстоятелството че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия Г. не е наложително същият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок.

Съдът счита, че подсъдимият З.Т. следва да носи наказателна отговорност, като извършеното от него деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

По отношение на непълнолетния подсъдим З.Т., след приложение на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът е заменил предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление – лишаване от свобода до осем години, с наказание лишаване от свобода до три години.

При определяне на наказанието на подсъдимия Т., съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства, независимо от задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, дори и без да са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Като смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат: добро процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че към момента продължава обучението си, ниската стойност на предмета на престъплението и неговото възстановяване на собственика, изразеното съжаление за извършеното и чистото му съдебно минало.

Съобразявайки наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства, съдът е определил на същия наказание при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б”, като съобрази и разпоредбата на чл.58а от НК, съдът е заменил наказанието лишаване от свобода до три години с наказанието обществено порицание, като същото следва да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, където учи – *.

            С присъдата, съдът е постановил връщане на вещественото доказателство – един брой кормило, черно на цвят, с надпис „KALIN” на неговия собственик – пострадалия С.Ю. ***.

            При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите С.М., Н.Г. и З.Т. да заплатят солидарно направените по делото разноски, които са в размер на 86 лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: