Р Е Ш Е Н И Е
№260140/23.3.2021г. 23.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, XVI - ти граждански състав
На двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1501 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника А.Ю.Х., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 07.02.2018 год. между праводателя на ищеца
– „Сити Кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за предоставяне на паричен
заем № ***по силата на който заемодателят се задължил да предостави на
заемателя сумата от 600,00 лв., като с
подписването на договора било удостоверено и получаването й.
Заемодателят бил изправна страна по договора, като заемателят се задължил да
върне общо сумата от 701,53 лв. на 7 месечни погасителни вноски,като за първите
две вноски било уговорено гратисен период в който се дължала само договорна
лихва,всяка в размер на 20,04 лв.,а за останалите пет вноски всяка била в
размер на 132,29 лв.Крайният срок за погасяване на дълга изтекъл на 07.09.2018
год. Заемателят освен това удостоверил, че е запознат с всички клаузи на
договора, включително при забава на плащането и други подробно описани в
исковата молба.От ответника били извършени плащания в размер на 337,00 лв.,с
която сума били погасени- част от договорна лихва и част от неустойката.На
11.06.2019 год. било подписано Приложение 1 към
договор за прехвърляне на вземанията,
по силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките
му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на
изрично упълномощаване на 18.06.2019 г.,чрез уведомително писмо,изпратено чрез
Български пощи,което се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„непотърсена пратка“.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се
иска съдът да приеме, че ответникът е
уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение на ищеца. По заповедното производство заповедта на длъжника била
връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, при което заповедния съд е
указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в срок.
Иска се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника,чрез назначения му особен представител. Предявения
иск се счита за недопустим и същия се оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди се,че представените доказателства не установявали между ищцовото дружество
и ответника да били възникнали облигационни отношения. В тази връзка се
твърди,че в представения договор за паричен заем нямало никакви идентифициращи
данни за лицето,което представлявало праводателя на ищеца и подписало същия от
името на дружеството и дали е разполагало с представителна власт за сключването
му. Алтернативно се смята,че ако си приеме,че сключения договор за паричен заем
е валиден и обвързващ страните,същия се оспорва като нищожен с противоречие с
изискванията на закона,като били нарушени императивните разпоредби на
чл.10,ал.1 ЗПК. Приложения от ищеца договор за паричен заем,ОУ към него и
погасителния план не отговаряли на изискуемата форма поради неспазване размера
на шрифта във всеки един от тях. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК,неспазването
на императивните материални норми водило до недействителност на сключения
договор. Възразява се срещу неравноправния характер на уговорената неустойка в
чл.8 от договора,като клаузата се явявала неравноправна поради необосновано
високия й размер на осн.чл.143,т.5 ЗЗП,както и на чл.143,т.18 ЗЗП в редакцията
й към ДВ, бр.57 от 28.07.2015 г. Същата била неясна, заблуждаваща и не
позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на такъв тип договор. Твърди се,че съгласно чл.143 и чл.146,ал.1 ЗЗП,всяка
уговорка във вреда на потребителя,която не отговаряла на изискването за
добросъвестност водила до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя,освен ако клаузата е уговорена индивидуално била неравноправна,като
в тази насока се цитира практика на ВКС. Твърди се,че погасителния план е
заблуждаващ,като в същия се съдържали разбивки за неустойка,като подобен подход
било съществено нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.12 ЗКП и съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК договора се считал за недействителен.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от
съда особен представител,който моли за отхвърляне на исковете,като
неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
*** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. С оглед на
това,че заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № ***към искане
№ *** г., по силата на който заемателя „Сити Кеш“ ООД е отпуснал на ответника
заем в размер на 600,00 лв. Било
уговорено заемът да се издължи на седем месечни вноски,като първите две месечни
вноски, в размер на по 20,04 лв. и пет месечни вноски от по 132,29 лв.,
съгласно погасителен план към договора за заем № ***. Падежната дата била на
7-мо число,като датата на първото плащане било на 07.03.2018 г. и на последното
07.09.2018 г. Общия размер на заема възлизал на 701,53 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 40,08 %. Годишния процент на разходите бил 48,87 %, като
в чл.4,ал.1 от договора било посочено, че с полагането на подписа си А.Ю.Х.
удостоверявал, че получил заемната сума в размер на 600,00 лв.
Според условията
на чл.6, страните се споразумели договора за заем да бъде обезпечен с поне едно
от посочените по долу обезпечения- банкова гаранция или поръчител отговарящ на
условията на чл.9,ал.2 от ОУ към договора за заем, а именно- по т.1
поръчителство на едно или две физически лица,които отговаряли кумулативно на
следните условия : имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата на страната; в случай на двама
поръчители,размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бил в
размер на 4 пъти минималната работна заплата за страната ; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя ; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя ;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „
Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход ; и по т.2-
залог върху движима вещ,чиято пазарна стойност / оценена от лицензирани
оценители/, надвишаваща два общата сума
за заплащане на договора за заем, включващо договорената главница и
лихва. В чл.8 от договора било уговорено,че ако заемателя не представи
договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора,
същия дължи неустойка в размер на 467,47 лв.,платима на разсрочено плащане
съгласно погасителен план- Приложение 1. В чл.7,ал.1 от договора било
предвидено,че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателя
дължи за нея обезщетение в размер на законна лихва за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието за неговото пълно погасяване,
като в ал.4 на същия член в договора било предвидено, че всички задължения
ставали автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две
месечни погасителни вноски. Заемодателя имал право на начисли неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата сума.
Също
така е представен погасителен план към договора за заем № ***, Приложени 1,
молба за сключване на договор за паричен заем № ***., стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 07.02.2018
г. и ОУ по договор за заем в сила от 01.05.2016 г., всичките подписани от ответника
в качеството му на заемател.
Представено е още копие от договор за продажба и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от 11.06.2019 год., сключен между „ Сити Кеш“ ООД и „АСВ“АД, в
качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът
да прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Вземанията се
прехвърляли ведно с привилегии, обезпечения и другите им принадлежности и били
подробно изброени и индивидуализирани в списъка, съставляващ приложение № 1,
което било неразделна част от настоящия договор за цесия.Представено е потвърждение
за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД от 11.06.2019 г. с което се
потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Сити Кеш“ ООД на
„АСВ“ АД, съгласно горепосочения договор
за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ . Вземанията били
индивидуализирани в Приложение № 1 /11.06.2019 г., представляващо неразделна
част от договора за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 11.06.2019
г.,като в Приложение № 1 от 11.06.2019 г. под №*** фигурира вземането срещу
ответника по процесния договор за паричен заем № *** г. С пълномощно от 11.06.2019 г. цедентът „ Сити Кеш“ ООД е упълномощил „АСВ“АД да уведомява от негово
име съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД всички длъжници,по всички
вземания,които дружеството е цедирало на „АСВ“АД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.06.2019 г.
Въз основа на пълномощното ,ищецът е
изпратил две уведомителни писма до
ответника,с които от името на цедента „ Сити Кеш“ ООД го е уведомил за
извършената цесия,както и затова,че го поканват в петдневен срок да погаси дължимата
сума. Видно от обратните разписки,получателят-ответник не е получил
уведомителните писма, като е отбелязано,
по първата пратка, че не е потърсена и по втората пратка,че няма връзка с
получателя.
Същите пълномощни и уведомление за
извършената цесия като част от приложенията към исковата молба,са връчени на ответника, чрез назначения му от съда
особен представител.
От заключението на вещото
лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза,е установено,че в изпълнение на задълженията си по сключения договор
за паричен заем,ответника е извършил плащания в размер на 337,00 лв.,с която
сума е погасена част от договорната лихва и
неустойка. Общия изчислен от вещото лице размер на дължимите по договора
суми възлиза на общо 832,00 лв.,от които 600,00- главница за периода 07.03.2018
г. – 07.09.2018 г., договорна лихва в размер на 61,45 лв. за периода 07.05.2018
г. - 07.09.2018 г. и неустойка в размер
на 170,55 лв. за периода 07.05.2018 г. - 07.09.2018 г., като начислените и
неплатени такса разходи за събиране на вземането в размер на 182,80 лв., не се
претендирали, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-06.12.2019 г.
Размерът на лихвата за забава, изчислен върху всяка падежирала и непогасена
вноска за главница, считано от датата на падежа до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 06.12.2019 г. , била в размер на 85,86 лв.
В о.с.з. на 26.02.2021 г. в.лице е
направило уточнение, че лихвата за забава за първите две вноски била в размер
на 0 лв., като затова се получавало разминаване на датите, като същата следвало
да се счита за периода 07.05.2018 г. – 06.12.2019 г. Съгласно нормата на чл.76 ЗЗД задълженията се погасявали в поредност – разноски, лихви и главница. Сумата
която била платена по договора била в размер на 337,00 лв. Ако нямало неустойка
по чл.8 от договора, с платената неустойка в размер на 296,92 лв. щели да бъдат
погасени остатъка от договорната лихва в размер на 40,08 лв. и част от
дължимата главница в размер на 256,84 лв. В. лице уточнило, че ако нямало
предвидена неустойка в договора, договорната лихва щяло да бъде изцяло
погасена, като със сумата от 256,84 лв. щяло да се погаси част от главницата,
като размера на непогасената главница в този случай щял да бъде в размер на
343, 16 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
Относно направеното възражение от
особения представител на ответника П за недопустим на предявения иск. Процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното
или отричано от ищеца право, като материалноправната легитимация предоставя и
дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение, кой е
носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че
процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. С оглед на
това, настоящия съдебен състав намира за неоснователно твърдението на особения
представител на ответника за недопустимост на иска.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на
07.02.2018 г. между ответника и „Сити Кеш“
ООД е бил сключен договор за паричен заем и същите са били във валидни облигационни отношение.
Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин.
Договора е сключен в писмена форма,по ясен и разбираем начин,като всички
елементи от договора,включително и общите условия в самия договор ,са
представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт.В договора ясно е посочен
общия максимален размер на заема 701, 53 лв., като са
посочени броя на месечните погасителни вноски,стойността на месечната
погасителна вноска,ден на изплащането, посочен е фиксиран лихвен процент – 40,08
%,посочен е годишния процент на разходите по кредита - 48.87 %. Поради това, не
са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил
облигационните си последици.В допълнение следва да се отбележи,че ответника е
заявил,че сключват договора на основание стандартен европейски формуляр,като е
налице подписано от ответника предложение за сключване на договор за паричен
заем,като отсъствието на такъв формуляр не е основание по чл.22 ЗПК,вр. с чл.8 ЗПК договора за паричен заем да бъде обявен за недействителен.
Установено е,че за връщане на заема ответника е
заплатил сумата от 337,00 лв., с които са погасени изцяло вноска № 1 и № 2 от
погасителния план и част от вноска № 3, посочени в Таблица № 1 от в.лице, като
не е погасено нищо от главницата в
размер на 00,00 лв., договорна лихва в размер на 40,08 лв. и неустойка в размер
на 296,92 лв., след което преустановил плащанията
за погасителна вноска от 15.03.2018 г.Ответника не установи да е внасял
погасителните вноски по погасителния план,като предоставилото кредита
дружество е имало право да обяви
договора за предсрочно изискуем.По делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария кредитор. Видно обаче
от договора за заем и погасителния план,се установява,че всички погасителни
вноски са с настъпил падеж преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника
са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за потребителски паричен кредит. Получаването
на сумата по уговорения в договора начин се установява от приетата ССЕ,
включително от факта, че ответникът е заплатил част от уговорените вноски.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия от 11.06.2019 г., който е надлежно съобщен на
длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той
следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване
да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има
за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят
е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за
да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Трайна и безпротивореичва
е съдебната практика, че за да се счита достигнало уведомлението до длъжника,
кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника,
каквато в процесния случай е налице, предвид обстоятелството, че пратката двукратно
е изпратена на посочения в договора за кредит адрес- Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа
за 2014г. на ВКС.
На
следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2
т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и
момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в
хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто
е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235
ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова
съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със
самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към
исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е
уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис
от исковата молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на
чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че
връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Без
значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е.
дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката
на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №*** г. и др.
Националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива
93/13/ЕО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика.
Съгласно чл.6, страните се споразумели договора за
заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения- банкова
гаранция или поръчител отговарящ на условията на чл.9,ал.2 от ОУ към договора
за заем, а именно- по т.1 поръчителство на едно или две физически лица,които
отговаряли кумулативно на следните условия : имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата на страната;
в случай на двама поръчители,размерът на осигурителния доход на всеки от тях
трябвало да бил в размер на 4 пъти минималната работна заплата за страната ; не
са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя ; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя ;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „
Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход ; и по т.2-
залог върху движима вещ,чиято пазарна стойност / оценена от лицензирани
оценители/, надвишаваща два общата сума
за заплащане на договора за заем, включващо договорената главница и
лихва. В чл.8 от договора било уговорено,че ако заемателя не представи
договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора,
същия дължи неустойка в размер на 467,47 лв.,платима на разсрочено плащане
съгласно погасителен план- Приложение 1 чл.4, ал.1 от договора, в тридневен
срок от неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на
заемодателя обезпечение – било чрез едно физическо лице- поръчител, които е
следвало да отговарят на дадени условия, свързани с неговата платежоспособност
и финансова надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.
Въпросната неустойка, която се претендира по
делото в размер на 467,47 лв., в случая е начислена съгласно чл.8 от договора
за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в
3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физическо лице, което следва да отговарят на
определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна
история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие
с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно. В решенията по множество дела, две от които са дело С-243/08
и дело С-618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО. В решенията е прието, че националният съд е длъжен
да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за
това правни и фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с
Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност,
като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика
условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение
на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от
съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели
замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и
задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да
възстанови равенството между тях .
Понятието „добри нрави“ е изяснено в
съдебната практика по решения на ВКС, като се приема, че се касае за обща
правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските
правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят
принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане
е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл.307 ТЗ,чл.302 ТЗ,чл.289 ТЗ. Въпросът дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”,
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се
преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.6 от договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на
поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл.6 от
договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация,
за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията от договора. Такива са например изискванията,
свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли
сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация
заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за
разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този
начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за
начисляване на неустойката, предвидена в чл.6 от договора за заем. Съдът
намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена
в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради
това, ответника не дължи на ищеца сумата от 467,47 лв. – начислена неустойка по
чл. 8 от договора.
Относно лихвата за забава на основание чл.162 ГПК,съдът изчисли
чрез електронен калкулатор за посочения период 07.05.2018 г. до 06.12.2019 г.
върху неплатената главница в размер на 343,16 лв.,като установи,че се равнява
на сумата от 55,20 лв., като иска следва да се уважи за този размер,като над
тази сума до предявения размер за сумата от 208,68 лв. и за периода 07.03.2018
г. до 07.05.2018 г. иска следва да се отхвърли,като неоснователен.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично
основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената
заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: сумата от сумата
от 343,16 лв. – главница и сумата от 55,20 лв. лихва за забава за периода 07.05.2018
г. до 06.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане, като предявения иск по
чл.422 ГПК за сумите над 343,16 лв. до предявения размер за сумата от 600,00
лв. главница, за сумата от 61,45 лв. договорна лихва за периода 07.03.2018 г.
до 07.09.2018 г., за сумата от 170,55 – неустойка за периода от 05.07.2018 г. до
07.09.2018 г. и за сумата над 55,20 лв. до предявения размер от 208,68 лв.
обезщетение за забава и за периода от 07.03.2018 г. до 07.05.2018 г. искът по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изхода на спора и
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното
производство в размер на 28,71 лв.,
а по исковото – в размер на 359,00 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете /в които разноски по исковото
производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 300 лв./.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ю.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, че същия дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***
г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 343,16 лв.,представляваща задължение по договор
за паричен заем № *** г. и лихва за забава в размер на 55,20 лв. за периода 07.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда 06.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за разликата над 343,16 лв. до предявения размер
за сумата от 600,00 лв. главница, за сумата от 61,45 лв. договорна лихва за
периода 07.03.2018 г. до 07.09.2018 г., за сумата от 170,55 – неустойка за
периода от 05.07.2018 г. до 07.09.2018 г. и за сумата над 55,20 лв. до предявения
размер от 208,68 лв. обезщетение за забава и за периода от 07.03.2018 г. до
07.05.2018 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Ю.Х. с ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС разноски в размер на 28,71 лв., както и направените в исковото производство разноски в
размер на 359,00 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: