Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 360
31.05.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Делчо
Лавчев
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 282 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Х., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., с посочен по делото съдебен адрес:***, БХК – бежанци, против
Решение № 547/15.02.2021г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за
бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния
закон. Неправилно административният орган не отчел извършваното спрямо
чужденеца в частност и етническото малцинство „хазара“, към което принадлежи,
насилие от страна на основната етническа група в района – „пущуни“. Сочи, че
заявил в интервюто си, че в П. живял в затворена общност на хазари, обособена в
лагер. Там общността била обект на непрекъснати нападения от страна на
заобикалящите ги пущуни, включително атентати срещу коли и линейки. Многократно
били разбивани танкерите с питейна вода. Именно поради тази причина решил да
напусне П.. Преминал през А. транзитно, защото нямал никакви установени семейни
или други връзки в страната. Твърди, че след пристигането си в Гърция и
настаняването му в бежански лагер на остров Лесбос, преследването срещу него
продължило. Бил бит неколкократно от паншери и пущуни, като имал белези от
порезни рани по тялото и главата, както и травма на едната си ръка. Именно това
била и една от причините да бъде релокиран по механизъм на Европейския съюз
като уязвимо лице в България. Нито едно от горните обстоятелства не било отразено
в обжалваното решение, въпреки, че ги заявил на интервютата си пред ДАБ и бил
извършен и аудиозапис. Счита, че това представлявало особено съществено
процесуално нарушение. Твърди също, че изводите относно настоящата ситуация на
бежанците от общността „хазара“ в П.
били базирани на подход, който противоречи на методологията на
Европейската служба за подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ) към
Европейската комисия, публикувана на интернет страницата ѝ, изискваща
цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което било свързано
най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и
анализирането им в количествено и качествено отношение. В решението била
посочена единствено справка, изготвена от самата ДАБ, като въобще не били
посочени източниците, въз основа на които била направена. От съдържанието на
решението не се установявало какви части от тези източници са използвани и въз
основа на какви критерии. Изложени били единствено два кратки абзаца на стр.2
от решението, които всъщност потвърждавали, че общността „хазара“ е обект на
преследване по религиозни и етнически причини. Останалите данни, изложени на
стр.3 и 4 от решението били свързани единствено с икономическите показатели на П.,
което било напълно неотносимо към бежанската история и производството по ЗУБ.
Сочи се, че административният орган не изпълнил задължението си по чл.75, ал.2
от ЗУБ. Твърди се, че обикновен поглед на страницата с информация за страни на
произход на ЕСПОУ сочела, че бил наличен доклад от 01.09.2020г., посветен
именно на преследването на общността „хазара“ и други малцинства, изповядващи
шиитския ислям в А. и П.. Например на стр.4 от доклада на ЕСПОУ било посочено,
че хазарите са обект на увеличени нападения от страна на екстремисти като
талибаните и представители на А.ския клон на „Ислямска държава“ в периода
2016-2020г., а правителството на страната не полага усилия да ги защити.
По-нататък докладът посочвал подробно случай на нападения, отвличания и
атентати, включително спрямо религиозни храмове и детски болници, извършени
именно поради етническата и религиозна принадлежност на жертвите към общността
хазара. Твърди се, че също така, в Насоките на Върховния комисариат за
бежанците на ООН за определяне на критериите при оценка на нуждата от
международна закрила на търсещи закрила лица от А. се сочело, че хазарите
продължават да се сблъскват с дискриминация в обществото, както и че са
набелязани за изнудване чрез незаконно облагане с данъци, принудително мобилизиране
и принудителен труд, физическо малтретиране и лишаване от свобода. Хазарите,
които били преобладаващо шиити, исторически били маргинализирани и
дискриминирани от сунитското мнозинство. Макар и според сведенията да
постигнали съществен икономически и политически напредък след падането на
талибанския режим през 2001г., в по-ново време имало значително нарастване на
тормоза, сплашването, отвличанията и убийствата от страна на талибаните,
Ислямска държава и други антиправителствени групи. Оспорващият счита, че като
не взел предвид всички тези данни от общодостъпни и авторитетни международни
източници, административният орган постановил незаконосъобразно решение в
нарушение на чл.75 ал.2 от ЗУБ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
връщане на преписката за ново разглеждане.
Ответникът – Зам. Председател на ДАБ при МС, чрез
процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и
недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че решението на административния орган е правилно и законосъобразно, с оглед на
което моли да бъде отхвърлена като неоснователна депозираната срещу него жалба.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 1573/25.11.2020г. в РПЦ – гр. Харманли,
жалбоподателят, под името А.Х. от А., поискал от властите в Република България
предоставяне на закрила. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на
регистрационен лист с рег.№УП-16378/25.11.2020г. като А.Х., гражданство - А.,
етническа принадлежност - хазара, роден на ***г. в П., с. М., пров. К., със
същия постоянен адрес, с **** образование, професия ****, религия – ******, ****, без
документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП-16378/25.11.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.Х., гражданин на А., роден на ***г. в П., с. М.,
пров. К., ****. Видно от Решение за настаняване №1251/24.11.2020г. с рег/УП
№16378/25.11.2020г., чужденецът е бил настанен в РПЦ гр. Харманли. Търсещият
закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за
международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както
и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за
статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на
настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ,
заведен в ДАБ с рег.№УП-16378/25.11.2020г. На 02.12.2020г. към търсещия закрила
е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 07.12.2020г.
С Писмо с рег.№ УП-16378/26.11.2020г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо
рег. №М-330/08.01.2021г. (рег. №УП-16378/14.01.2021г. на ДАБ при МС), ДАНС не
възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
На 07.12.2020г. било проведено интервю с А.Х., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол за проведено интервю рег.№ УП-16378/07.12.2020г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само А.
гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Не можел да представи
документи за самоличност, защото нямал издадени такива. Напуснал нелегално П. в
посока за А. преди две години и преминал транзит. Влязъл нелегално в И. и
останал около шест месеца. От там незаконно за Т. и бил в град Б. около седем
месеца. Тръгнал незаконно за Г. и останал на остров Л. около 10 месеца. След
като бил на остров Л. в камп „Морио“ му било предложено да бъде преместен в
друга държава от Европейския съюз, също и на още 6 самотни деца като него,
защото много ги тормозели другите бежанци. Прехвърлили ги легално в България на
23.11.2020г., през летище София. Последният му адрес в страната му бил П.,
пров. К., с. М.. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Посочил, че не е подавал молба за
международна закрила или друга форма на закрила в Република България или в
друга държава, за първи път подавал молба тук в България. Не бил арестуван,
нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че
принадлежи към определена етническа група – хазара. Заявил, че не е имал
проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Религията, която
изповядва, била мюсюлманин-шиит. Не е имал проблеми заради изповядваната от
него религия. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в
религиозни организации, общност, секта. Майка му и брат му били в П.. Имал
начално образование. Професията му била монтьор. На въпроса има ли конкретен
повод да напусне страната си отговорил, че главно заради несигурността и
беднотията напуснал П.. Разказал, че напуснал П., защото нямали финансови
възможности. Бил по-големия брат и трябвало да помага на майка си и брат си.
Търсел си работа по пазарите, но парите, които изкарвал, все не стигали даже да
се изхранва. Един добър човек, при когото ходел да работи, му помогнал с
финансови средства, за да може да замине към Швеция. Там искал да подаде молба
за закрила и по този начин да си осигури живота отначало. Искал да си намери
добре заплатена работа, с която да живее нормално и да помага финансово на
семейството си. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не
било заплашвано. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се
завърнал в държавата си по произход, защото в П. нямало нормални условия за
живот и финансово там ще е зле. На въпроса защо подава молба за закрила в
Република България отговорил, че защото бил изпратен тук в България от гръцките
служби, но целта му била да стигне до Швеция.
На 16.12.2020г. било проведено второ интервю с А.Х.. В
хода на интервюто чужденецът посочил, че последният му адрес в страната му бил П.,
пров. К., с. М.. Там бил роден и само там живял до отпътуването си. На въпроса
защо твърди, че е А.. гражданин, отговорил, че майка му и баща му били с
бежански карти, те били А.. бежанци в П.. Именно затова и той бил като тях,
въпреки, че нямал документи за самоличност. Заявил, че принадлежи към
определена етническа група – ****, но всъщност бил саид – това била малка
етническа група, която била причислена към ****. Посочил, че нито е имал
проблем с властите, нито с даден човек или общност, заради това, че е саид –
хазара. Религията, която изповядва, била ****. Изповядвал тази религия, която
изповядват неговите родители. За тях шиитите имало едни предпочитани пророци, а
за сунитите били други предпочитани пророци. За него именно там била разликата,
иначе всички били мюсюлмани. Имало саид – сунити. Нямал никакви проблеми заради
своята религия. Но знаел, че има пререкания между сунити и шиити. Какъв е този
проблем, не знаел. Майка му и по-малкия му брат били в село М., П.. Те живеели
в много лоши условия. Майка му работела като хигиенистка и перяла дрехи от
къщите, в които ходи. С тези пари се прехранвали с брат му. Баща му починал от
болест, когато бил малък. Тогава чужденецът не осъзнавал какво е да останеш без
баща. Както казал в първото интервю, основната причина за напускането му била
липсата на работа, заради голямата безработица в П. и лошите условия на живот.
Пък там си нямал и никого освен майка си и брат си. Нямали никакви роднини. От
майка си знаел, че имали роднини (вуйчо, чичо и лели) в А., но никога не се
били виждали и чували, дори не знаели къде са и живи ли са. Никакви други причини
нямал, освен лошото им финансово състояние, което го принудило да емигрира.
Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано.
Върху него лично не било оказвано насилие.
Представено е становище рег. №УП-16378/08.02.2021г. от
младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №547/15.02.2021г., Зам. Председател на ДАБ при
МС отказва да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на А.Х., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че проблемите,
изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не
заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че
молителят бил принуден да напусне А. и П., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността
за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма
основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 01.03.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 12.03.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ предоставя, отказва,
отнема и прекратява международна закрила в Република България; отнема временна
закрила в случаите по чл.17, ал.5, като според чл.52 от ЗУБ Председателят на
Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията си по чл.48,
ал.1, т.1 – 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл.53, т.12, с изключение на
правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на
Държавната агенция за бежанците, а по делото е представена Заповед №РД
05-803/14.12.2020г. на Председателя на ДАБ при МС, с която се делегират на Д. И.
– заместник-председател на ДАБ при МС, правомощия, включително по чл.48, ал.1,
т.1 от ЗУБ, с изключение на правомощието да отнема международна закрила (т.1 от
заповедта).
На основание чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от
образуване на производството за предоставяне на международна закрила Председателят
на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут
на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут. Към датата на издаване на
процесното решение – 15.02.2021г., предвидения срок за произнасяне на
административния орган е бил спазен.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически,
така и правни основания за издаването му. Административният орган излага
поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката
в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са
ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност
на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган,
за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата
международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ –
гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведени интервюта, отразени в нарочни
протоколи, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на
интервюирания в присъствието на преводач и на разбираем за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за съответно
на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от
фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на
такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на решаващия административен
орган, че заявените от молителя лични причини за напускане на страната са
неотносими към искането за закрила. Няма нито един наведен довод от
жалбоподателя, че е бил обект на преследване и от някоя организация, която
контролира държавата, или значителна част от нейната територия, или от
недържавни субекти, срещу които държавните органи не могат или не искат да
противодействат. Заявените от жалбоподателя твърдения за недобро отношение към хазарите
не са конкретни, т.е. не се твърди да е извършен конкретен акт на преследване
или друго действие от страна на етническата група пущуни, или от орган, или
организация, само и единствено на основание етноса или изповядвана от чужденеца
религия. Не се твърди и наличие на конкретни актове или действия, основани на
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е
изводът на административния орган, че разказаните от кандидата истории не
обосновават наличието на опасения от преследване. Не се твърди в бежанската
история жалбоподателят да е бил обект на насилие и от страна на етническата
група „пущуни“, поради което съдът приема, че този довод е изтъкнат в жалбата
единствено с цел да обоснове защитната теза на оспорващия. Правилно е
заключението на органа, че в случая не се установява да е налице преследване по
смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са
били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се
установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8,
ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не
е бил арестуван или осъждан и срещу него не е оказвано насилие. Конкретни
дискриминационни, или други неблагоприятни мерки, водещи към риск от
преследване, също не се установяват. Изложената пред органа бежанска история не
представлява действия по преследване, по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ.
Описаната фактическа обстановка няма пряко отношение към преценката за
основателността на молбата за предоставяне на закрила. Случаите на нанесен
побой в Гърция също не са релевантни в производството по предоставяне на
закрила, тъй като същите са с криминален характер. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. В случая не се установява в П.,
а и в А. жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, член
15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва
да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В случая, изложеното не се установява да е налице по отношение
на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си за
неоснователност на молбата за закрила въз основа на информацията за страната по
произход на молителя, обективирана в Справка вх.№МД-44/22.01.2021 г., както и в
Справка вх.№МД-641/25.11.2020 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“
при ДАБ, относно Ислямска Република А., съответно относно П., и е цитирал част
от съдържанието на справките в акта си.
От тези справки, както и от допълнително представените
такива, може да се направи извода, че на
територията на А., съответно П., не са налице такива конфликти и обстоятелства,
обосноваващи предоставянето на международна закрила на основания, визирани в
ЗУБ. В представените справки има данни за насилие, но няма данни конфликтите и
отделните сблъсъци да са повсеместни. Същите не биха могли да се определят нито
по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват като такива,
които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут
на жалбоподателя.
От горецитираната информация, както и от наличната в
общодостъпни източници, може да се направи обоснован извод, че обстановката в А.,
съответно П. не е до такава степен влошена, за да се предполага, че самият
престой в тази държава би довел до излагане на такива рискове за хората, които
да дават основание за предоставяне на закрила, по визираните от чл.9 от ЗУБ
причини.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя за правилна, като същата
е релевантна и към настоящия момент. В случая, въпреки наличието на данни за
свързани със сигурността инциденти на територията на А., съответно П., от
съдържащите по делото справки не се разкрива наличието на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния
регион поради самия факт на присъствието си на тази територия.
За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството
по релокация на лицето в България от
Гърция, също не е основание за получаване на закрила в страната по релокация,
само и единствено въз основа на този факт, при установена липса на изискуемите
от специалния закон предпоставки за това. Подобни възражения се основават на
дефинирането на понятието „релокиране“, направено в „Справочник по интеграция
на лица с предоставена международна закрила“, разработен от Български съвет за
бежанци и мигранти, според което „Релокирането/преместването е прехвърляне на
лица, които се нуждаят или вече се ползват от форма на международна закрила в
една държава-членка на ЕС - в друга държава-членка на ЕС, в която биха получили
подобна закрила“. Визираната дефиниция на понятието не е легална, и въз основа
на нея не може да се направи търсения извод, че всяко релокирано лице
задължително се нуждае от международна закрила. Според чл.2, буква „д“ от
Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 година за установяване на
временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,
„преместване“ означава прехвърлянето на кандидат от територията на държавата
членка, която критериите, предвидени в глава III от Регламент (ЕС) №604/2013,
сочат като компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила,
на територията на държавата членка на преместване. Според чл.2, буква „е“ от
Решение 2015/1523 „държава членка на преместване“ означава държава членка,
която става компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на
кандидата съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 след преместването му на
територията на тази държава членка. Следователно, преместването на чужденеца в
България от Гърция не води автоматично предоставяне на международна закрила. За
получаването на такава се следва процедурата по ЗУБ, която предвижда
разглеждане на молбата за закрила, съответно извършването на преценка за
нейната основателност. Административният орган няма нормативно установено
задължение да предостави закрила на релокирано лице, а разполага с оперативна
самостоятелност за вземане на решение за уважаване на молбата на търсещото
закрила лице, респ. за нейното отхвърляне.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., против Решение № 547/15.02.2021г. на Заместник – Председател
на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: