МОТИВИ към Решение № 260935/29.10.2020г. по НАХД № 4092/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата В.Н.Д. с ЕГН: **********
за извършено от нея престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а
именно за това,
че на 15.08.2018 г., в град Бургас, потвърдила
неистина - че е собственик на заложена вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“,
модел „Galaxy S 7” с ИМЕЙ: 356457092540261, който е придобила чрез покупка, в
частен документ - декларация от 15.08.2018 г. по чл. 14, ал. 3 от Наредбата
за дейността на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на
Министерски съвет, в който по изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление №
40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, била специално задължена да
удостовери истината и употребила този документ пред Й.В.Н., родена на ***
г., на длъжност „комисионер“ в „Заложна къща Алеко и Дилян 74 ИА“ ЕООД, с
управител Т.И.Д., родена на *** г., като доказателство за невярно
удостовереното обстоятелство в него, а именно че е собственик на посочената
заложена вещ, която е придобила чрез покупка.
В съдебно заседание
обвиняемата се явява лично. Дава кратки обяснения, в които не оспорва
извършването на деянието, но заявява, че е смятала да откупи телефона, както и
че не разполага с финансови средства за заплащане на глоба.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна
и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно
наказание „Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към минимума, а
именно – 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемата – адв. Пламен Генов – БАК счита, че от обективна страна
поведението на неговата подзащитна не изпълва със съдържание нормата на чл.
313, ал. 3 НК. В тази връзка застъпва, че прочитът на текста налага извод, че
документът трябва да е подаден по електронен път, което в случая не е изпълнено
и което сочи на несъставомерност на извършеното. Под евентуалност счита, че в
случай на признаване на подзащитната му за виновна, приложение следва да
намерят разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК или евентуално чл. 55 НК. Акцентира, че
обвиняемата е извършила деянието, за да осигури препитание на децата си, като с
оглед социалното й положение – всяка санкция, дори минималната, би била
непосилна за нея. Поради това пледира за „прекратяване на делото“.
Обвиняемата
Д. се присъединява към становището на защитника си, като в предоставената
възможност за последна дума заявява, че моли да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата В.Н.Д. с
ЕГН: ********** е родена на *** ***. Тя е с българско гражданство, средно образование,
неомъжена, безработна. Д. е неосъждана и без данни за криминални прояви.
Обвиняемата е майка на четири деца, за които полага грижи и които са родени съответно през 2011г., 2014г, 2016г и
2019 г.
Свидетелката М.И.Т.била
собственик на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S 7“ с ИМЕЙ:
356457092540261, който се ползвал от нейния син - свидетелят Михаил Зурабович Т.
/11-годишен/.
На 31.07.2018 г.
свидетелят М.Т.отишъл да играе футбол в двора на ОУ „Любен Каравелов“, находящо
се в гр. Бургас. Със себе си св. М.Т.носел раница, в която бил оставил мобилен
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S 7” с ИМЕЙ: 356457092540261. Докато
играел футбол, св. М.Т.бил оставил раницата си, ведно с мобилния телефон на
стълбите в двора на училището. По време на играта, неговият приятел Виктор
Гелов отишъл да поиграе с телефона на св. Михаил Т., след което го оставил върху
раницата на св. Т.. След като приключил да играе футбол, св. М.Т.се прибрал в
дома си, където установил липсата на телефона.
По същото време Николай
Георгиев Кабаков /седемгодишен/ намерил мобилен телефон марка ‚Samsung“, модел „Galaxy
S 7” с ИМЕЙ: 356457092540261, след което го дал на своята майка - обвиняемата В.Н.Д..
Обвиняемата Д. дала телефона на св. Георги Николаев Кабаков, който го ползвал,
след което го върнал на обвиняемата Д..
На 15.08.2018 г. обвиняемата
Д. отишла в заложна къща, находяща се гр. Бургас, ул. „Кирил и Методий“ № 22,
стопанисвана от „Заложна къща Алеко и Дилян 74 ИА“ ЕООД, с управител Т.И.Д.,
родена на *** г. По същото време на работа в заложната къща била свидетелката Й.В.Н.,
родена на *** г., която заемала длъжността „комисионер“. Обвиняемата Д.
сключила със „Заложна къща Алеко и Дилян 74 ИА“ ЕООД договор за паричен заем за
сумата от 170 лева, като дала в залог мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy
S 7” с ИМЕЙ: 356457092540261. За удостоверяване на сключването на договора за
заем и предаването на залога бил изготвен заложен билет № 8969470 от 15.08.2018
г., в който срещу „заемател“, обвиняемата положила саморъчен подпис. След това
обвиняемата в частен документ - декларация от 15.08.2018 г. по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление №
40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, в който по изричната разпоредба на чл.
14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление №
40/18.02.2009 г. на Министерски съвет била специално задължена да удостовери
истината, потвърдила неистина - че е собственик на заложената вещ - 1 бр.
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S 7” с ИМЕЙ: 356457092540261,
който е придобила чрез покупка. Обвиняемата собственоръчно се подписала и
изписала името и фамилията си в горепосочената декларация по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи и я употребила пред св. Й.В.Н., като
доказателство за невярно удостовереното обстоятелство в нея, а именно че е
собственик на посочената заложена вещ, която е придобила чрез покупка.
Междувременно във
връзка с констатираната липса на мобилния телефон св. Т. сигнализирала органите
на 01 РУ-Бургас и било образувано досъдебно производство № 431 ЗМ-1119/2018г.
по описа на управлението, пор. № 3308/2018г. по описа на РП-Бургас. В рамките
на това разследване били извършени множество процесуално следствени действия и
били назначени СОЕ и СГрфЕ. Било установено, че на 02.10.2019г. е било
образувано друго досъдебно производство № 431 ЗМ-566/2019г. по описа на 01
РУ-Бургас, пор. № 7385/2019г. по описа на РП-Бургас, касаещо отнемане на друг
мобилен телефон от двора на същото училище. Наблюдаващият прокурор преценил, че
между двете производства има връзка, поради което и с постановление от
22.11.2019г. ги обединил в едно. В рамките на обединеното ДП се установило, че
синът на обвиняемата Д. на 07.04.2019г. е намерил друг мобилен телефон в двора
на ОУ „Любен Каравелов“ – марка „А1“ собственост на Иван Табаков, който в
последствие обвиняемата е изпратила на приятеля си Г.К.в Англия, а той от своя
страна го е предоставил на свой приятел и местонахождението му вече не е
известно. С оглед на тези факти прокурорът преценил, че няма данни за извършено
престъпление от общ характер по отношение на втория случай, а решил да повдигне
обвинение на Д. само досежно деянието, предмет на първоначално образуваното ДП.
Д. била привлечена като
обвиняем, а в последвалия разпит признала изцяло за извършеното и изразила
съжаление за случилото се.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: М.Т.(л. 28 от ДП); М.Т. (л. 29 от ДП); Г.К.(л.
30 и л. 156 от ДП); Й.В.(л. 31 и л.
75-76 от ДП); И.Т.(л. 152 от ДП); К.Т.(л. 153 от ДП); Н.К.(л. 157 от ДП); А.П.(л. 158 от ДП) и обясненията на обвиняемата
В.Д. (л. 85-86 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 11 от съдебното
производство); удостоверения за раждане (л. 13-16 от съдебното производство); стокова
разписка (л. 6 от ДП); справки
от мобилните оператори (л. 13-14 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.
16 от ДП); заложен билет (л. 95 от ДП); разписка (л. 18 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 58 от ДП); разписка (л. 59 от ДП); извадка от
Търговския регистър (л. 77 от ДП); заявление (л. 81 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 94 от ДП); гаранционна карта (л. 112 от ДП); справки
от мобилните оператори (л. 123-126 и 140-143 от ДП); характеристична справка
(л. 159 от ДП); удостоверение за родствени връзки (л. 175-176 от ДП); справка
от Община Бургас за декларирани данни по отношение на обвиняемата Д. (л. 178 от
ДП) и справка от НАП (л. 180-181 от ДП).
От писмените доказателствени
средства: протокол
за взимане на сравнителни образци (л. 62-63 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 24 – 25 от ДП); съдебно графическа
експертиза (л. 64-65 от ДП) и съдебно оценителна експертиза (л. 145-148 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемата или нейния защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 313, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна няма спор, че инкриминираната декларация от 15.08.2018 г. е „частен документ“ по смисъла на закона и задължителната съдебна
практика (ППВС 3/1982 г.), а именно:
конкретно писмено изявление на частно лице, съдържащо твърдения за съществуването
на факти и обстоятелства, които имат правно значение.
Обвиняемата Д. е била специално задължена по силата на изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на
Министерски съвет, да удостовери истината - правото на
собственост върху заложените вещи, посредством подаването на декларацията, като
именно с тази цел тя я е употребила, представяйки я пред служителя на
заложната къща – св. Й.В.Н..
На последно
място няма никакъв спор, че в декларацията обвиняемата потвърдила неистина,
заявявайки че е собственик на заложена вещ, когато в действителност тя е била
намерена от сина й.
При това
положение съдът счита, че от обективна страна са налице всички изискуеми от
закона признаци на престъпния състав, поради което и тезата на РП-Бургас е
правилна и законосъобразна.
Тук е
мястото съдът да посочи, че не споделя доводите на адв. Генов – БАК за
несъставомерност на извършеното, поради това, че декларацията не е подадена по
електронен път, така както според него изисква законът. В действителност прецизният
прочит на разпоредбата на чл. 313, ал. 3 НК сочи, че изискването за подаване по
електронен път се отнася само и единствено за: „съобщение, изпратено по електронен път“, но не и за
всички останали частни документи. Това е ясно видимо от граматическото
тълкуване на разпоредбата и от съгласуването на причастието: „изпратено“ по род и число със „съобщение“, а не с „частен документ“.
Именно
поради това доводите на адв. Генов – БАК не могат да бъдат споделени, в която
насока е и практиката на съдилищата от цялата страна, постановена по приложението
на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, като например: Решение № 153 от 6.07.2017 г. на
ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 535/2017 г., Решение № 194 от 13.12.2014 г. на
ОС - Велико Търново по в. н. о. х. д. № 427/2014 г., Решение № 46 от 23.10.2019
г. на ОС - Силистра по в. н. о. х. д. № 109/2019 г., Решение № 510 от 4.05.2015
г. на СГС по в. н. а. х. д. № 5164/2014 г. и др.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Деянието извършено от обвиняемата не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че
не застрашава реално тези отношения. Вярно е, че обвиняемата е майка на четири
деца /към датата на деянието – три деца/, за които полага грижи, но само това
не може да обоснове извод за малозначителност на деянието. Не може да се
подмине, че от доказателствата по делото се установява, че това не е
единственият случай, при който децата на обвиняемата са намирали мобилен
телефон, който тя вместо да върне на собственика или на властта, е решила да
използва за себе си – в процесния случай залагайки го в заложна къща, а в
другия – давайки го на приятеля си да го ползва, което евентуално самостоятелно
сочи признаците на престъпление по чл. 207 НК. Майчинството действително следва
да се разгледа като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не следва да се
забравя, че освен всичко друго родителите трябва да възпитават децата си към
спазване на законите, като дават личен пример за това, а не като използват
факта на родителството с цел отбягване на отговорност.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемата Д. е съзнавала общественопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата,
че по силата на постановление на МС е специално задължена да удостовери
истината в процесната декларация, знаела е, че отразените в декларацията
обстоятелства не са истина, както и че представяйки тази декларация пред
служителя в заложната къща тя ще я употреби, за да докаже невярното
обстоятелство, като от волева страна обвиняемата е искала именно това.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата
беше призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок до три години или „Глоба“ от сто до триста лева. В същото време по
отношение на обвиняемата Д. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемата е
неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемата не
е била в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемата следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени
прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Д., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място обв. Д. е в отпуск по майчинство и полага грижи за четирите си деца. Тя изразява
искрено съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказала пълно съдействие на
разследващите. Горното кара съда да приеме, че обвиняемата е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние
е инцидентна проява в живота й, както и че същата е осъзнала стореното и
искрено се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира. Поради тези съображение и като съобрази
имущественото и социално положение на обвиняемата, съдът счита, че спрямо нея
следва да се определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева (с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в производството по приложение на чл.78а НК не може
да довее до прилагане на разпоредбите на чл. 55 НК, поради което и искането на
защитата в тази насока няма как да бъде удовлетворено).
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху нея и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Действително обвиняемата е в затруднено
материално положение, но само това няма как да я „амнистира“ и да доведе до
неналагане на наказание, доколкото би противоречало на целите и смисъла на
наказателната доктрина, а по-скоро е следвало да бъде съобразена от Д. преди тя
да се реши да извърши престъплението.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай
в хода на досъдебното производство има сторени разноски в размер на 242,79
лева, поради което и обвиняемата беше осъдена да ги заплати по сметка на
ОДМВР-Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК обвиняемата бе осъдена да заплати
в полза на РС-Бургас и сумата от 5.00
лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.