Решение по дело №323/2024 на Административен съд - Стара Загора

С Решение №64/21.02.2024г., постановено по анд № 314/2024г., РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление №38 от 28.11.2023г., издадено от Зам. Директор на РЗИ Стара Загора, с което на „Самоходов кетъринг“ ЕООД, седалище [населено място], представлявано от Управителя М. С., ЕИК ********* за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗдр. на осн. чл.218, ал.2 от същия закон било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, поправено с Определение № 449/19.03.2024г., както и било постановено осъждане на търговското дружество да заплати на РЗИ Стара Загора възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението, с което е потвърдено НП за налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева, административно – наказаното лице го обжалва в срок с довод за неговата неправилност и необоснованост.

Първият довод е за нарушения на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, като се мотивира, че поради това АУАН и НП били незаконосъобразно съставени, съотв. издадени.

Вторият довод на касатора е че органът не доказал по безспорен начин извършване от обективна и субективна страна на нарушение на ЗЗДр. Счита, че нямало безспорна доказаност на твърдението, че посетителите на заведението извършвали тютюнопушене на конвенционални цигари и че в закритата зала било задимено. Касаторът не отричал факта, че в заведението се пушило, но пушенето било с цигари без тютюн, които били закупувани от онлайн магазин в интернет. Въпросните цигари били без тютюн в съдържанието си, макар и да приличали по външен вид на конвенционалните цигари. ЗЗДр. забранявал само тютюнопушенето в закритите места, но според касатора пушенето на друго различно от тютюн не било забранено. По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение, ведно с отмяна на процесното НП. Прави се и особено искане, в случай, че решението бъде възприето за правилно, да се постанови изменение на НП, като се намали размерът на присъденият хонорара за един адвокат от РС, тъй като такъв в размера на 600 лева бил прекомерен и непропорционален на извършената работа, а ако настоящата инстанция присъди също такъв хонорара в тежест на касатора, то той да бъдел съобразен с извършената работа.

Касаторът, редовно призован в с.з., не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован в с.з. се представлява от адв. Ш, като пледира за неоснователността й. Счита възраженията на касатора за неподкрепени от доказателствата, събрани пред РС. Моли да се потвърди въззинния съделен акт. По делото се представя и писмен отговор по касационна жалба, в който също се излагат доводи за неоснователността на наведените възражения в касационната жалба.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява изцяло неоснователна.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 08.06.2023г. в 22.18 часа в закритата зала на ресторант „Заарско чеверме“ в [населено място], стопанисван от наказаното лице при извършена му на тази дата проверка от служители на РЗИ Стара Загора било установено, че на масите в закритата зала на ресторанта били поставени пепелници, в които имало загасени угарки от конвенционални цигари, както и че в момента на проверката клиенти на заведението извършват тютюнопушене на конвенционални цигари. Тези факти били възприети за доказани чрез показанията на свидетелите, разпитани пред РС и от приложените писмени доказателства.

Съдът се позовал на показания на свидетелите на органа, че тютюнопушенето било установено в място, затворено от четири стени и различно от мястото, определено за лятна градина /по приложената скица/, поради което приел, че то съставлявало закрито помещение по см. на §1а, б.Г от ДР ЗЗДр. и определил за неоснователни претенциите на жалбоподателя, че пушенето не било в закрито помещение. На следващо място въззивният съд извел извод и за доказаност на факта, че било установено от проверяващите тютюнопушене от конвенционални цигари, т.е. такава по см. на §1, т.4а от ЗТТИ. Всичко това давало основание за извод, че била нарушена забраната по чл.56, ал.1 от ЗЗДр., за което на осн. чл.218, ал.2 от същия закон нарушителят носел административно-наказателна отговорност. РС посочил, че отговорността на дееца била обективна безвиновна такава, а наложената му санкция била в законовия минимум и нямало основание за нейното намяляване. Нямало основание ма прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът приел извод и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения за спазване императива на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. След изведен извод за законосъобразност на процесното НП, РС уважил изцяло искането на въззиваемата страна да й се присъдят разноските за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.

Касационната инстанция изцяло споделя фактическите изводи на въззивния съд. Те се основават на събрания по надлежния процесуален ред доказателствен материал. Липсва оспорване на приетите писмени доказателства, а данните от гласните доказателствени средства еднопосочно установяват факта, че в затвореното помещение на ресторант „Заарско чеверме“ /което е обществено място по см. на §1а, б. Г от ДР на ЗЗдр./, стопанисван от наказания субект е извършвано тютюнопушене /от клиенти на ресторанта/ от цигари по см. на ЗТТИ и §1, т.4 от ЗТТИ, вр. с §1, т.43 от ДР на ЗЗДр. При тази фактическа установеност изцяло правилен се явява изводът на РС, че от наказаното лице е осъществен състав на нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗдр. Санкцията е наложена на осн. чл.218, ал.2 от ЗЗдр, която именно предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност на лица за извършено от тях нарушение на чл.56 от закона, като в случая, доколкото нарушителят е ЮЛ му се следва санкция в размерите [рег. номер]. [рег. номер]., а конкретния размер на санкцията е минимума [рег. номер]. Ето защо правилно РС приема извод за законосъобразност на жаленото НП, като изцяло се споделят изводите му за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, вкл. на императивите на чл.42 и чл.57.

По конкретно наведените от касатора пред тази инстанция възражения, следва на първо място да се поясни, че предмет на контрол от този съд е решението на РС, не НП, т.е. законосъобразността и правилността на правния извод на въззивния съд да потвърди процесното НП при така установената от него фактическа обстановка на извършване на едно административно нарушение.

Ето защо възражението, че имало допуснати пропуски при посочването в АУАН и в НП на лицата присъствали при проверката, то следва да се посочи, че такова възражение не е правено пред РС, но дори и да бе повдигнато то е изцяло неоснователно, защото не е от категорията на съществените процесуални пропуски, които да засягат правото на защита на лицето, до степен, че той да не може да разбира предявеното му административно-наказателно обвинение. Както се посочи, дори и да има такъв пропуск, то той не води до ограничаване правото на защита на касатора да разбере в какво нарушение се обвинява, че е извършил, а видно и от неговото процесуално поведение, същият е напълно на ясно с това обстоятелство.

Второто възражение също е напълно неоснователно. Въпросът за вината подлежи на доказване само, когато субектът на нарушението е ФЛ, това е и основен принцип на наказателното право, а следва да е известно на касатора, че българският НК не съдържа състави на нарушения, за които се налага наказание по НК и които да са с деец ЮЛ. Не така стоят нещата с административно-наказателна отговорност, където изрично е предвидено от законодателя и ЮЛ да носи такава, като за това е достатъчно да се установи, че такъв субект е извършил от обективна страна конкретно административно нарушение. Именно това е установено по несъмнен начин пред РС и съотв. на това се следва и правилността на извода му, че законосъобразно чрез процесното НП е била ангажирана административно-наказателната отговорност на това лице.

Третото възражение също е неоснователно, защото не е доказано пред РС, а пред този съд е налице законова забрана за нови фактически установявания. Няма нито едно доказателство, което да потвърждава твърдението на касатора, че при проверката в закритото помещение на ресторанта се е пушило с цигари, не съдържащи тютюн. Напротив, изцяло в насока на тютюнопушене с цигари по см. на ДР на закона са показанията на всички свидетели на органа, като фактът, че са се пушили конвенционални цигари е изрично визиран и в акта, и в НП. Ето защо изводът на РС в тази насока е обоснован, правилно изграден и следва да се сподели изцяло.

Това обосновава и краен правен извод за пълна неоснователност на касационната жалба, а въззивното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, в частта му, в която се потвърждава НП.

Решението на РС следва да се потвърди и в неговата осъдителна част. Искането на касатора да намали размера на присъденото от въззивния съд в негова тежест адвокатско възнаграждение е неоснователно. Т. искане е следвало да се направи по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, но такова искане не е направено пред РС, като при това положение се явява неоснователно заявено пред тази инстанция, която няма такова правомощие. Решението на РС в частта на разноските е изцяло правилно и законосъобразно, като постановено по изрично искане на пълномощника на РЗИ за присъждане на направените от въззиваемата страна разноски за един адвокат, коит се доказват в размера на 600 лева, заплатени в полза на адв. Ш, съгласно доказателството на л. 46 от делото на РС.

Що се отнася до възражението на касатора, направено в условията на евентуалност, т.е. в случая на отхвърляне на касационната жалба, какъвто е в случая е крайният правен резултат, че договореното възнаграждение от 600 лв. за процесуално предсвителство и пред този съд е несъразмерно на фактическата и правна сложност на спора и извършената работа, следва да се приеме също за неоснователно.

Видно от приложения на л.13 от делото договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. Ш е предоставено правото да подаде отговор по касационната жалба и да бъде процесуален представител на ответника по касация, като за тези и две дейности е уговорено възнаграждението от 600 лв. Този размер е изцяло съответен на минимално предвидения размер на възнаграждения за адвокат в случай на процесуално представителство по дела с предмет административно-наказателен спор, съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. Макар, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност е безспорно, че адв. Ш е изготвила писмен отговор по касационната жалба и се яви в откритото с.з., където осъществи процесуално представителство за доверителя си, поради което и извършената от нея работа е в пълен на договорения обем. Ето защо в полза на РЗИ Стара Загора следва да се присъдят допълнително и разноски за пред касационната инстанция в размер на 600 лв., чието заплащане е надлежно удостоверено с доказателство на л.24 от делото.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА ИЗЦЯЛО Решение №64/21.02.2024г., постановено по анд № 314/2024г., по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА „Самоходов кетъринг“ ЕООД, седалище [населено място], представлявано от Управителя М. С., ЕИК ********* да заплати на РЗИ Стара Загора разноски за касационна инстанция в размер на 600,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.