Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 08.08.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и в присъствието на прокурор от СОП Христина Лулчева, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 276 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 51 от 19.02.2019
г., постановена по НОХД № 45/2018 г., състав на РС К. е признал подсъдимия Н.Т.М.
за виновен в това, че на 27.09.2013 г. в землището на с. Т., общ. С., Софийска
област, самоволно е заел недвижим имот – 27 кв. м. от парцел УПИ XXIV – 458,
459 в кв. 56 по плана на с. Т., общ. С., собственост на Т.Л.п., като поставил
ограда между УПИ XXIV –
458, 459 и УПИ
XXIII
– 460 в кв. 56 по плана на с. Т., Софийска област, от чието владение е
отстранен по надлежния ред на 26.09.2013 г. от ДСИ при РС С. с протокол за
въвеждане в имот по изпълнително дело № 41/2012 г. по описа на ДСИ –
престъпление по чл. 323, ал. 2 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за
срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
С присъдата съдът възложил на
подсъдимия М. осъществените разноски в хода на производството – сумата от 226
лв. по сметка на ОДМВР С. и сумата от 465 лв. по сметка на РС С..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия М. – адв. Д.П. от САК, с
оплаквания за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и
процесуалния закон, необоснованост на същата и явна несправедливост на
наложеното наказание.
В Допълнение към въззивната жалба се
изтъква, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите М., П. и В.
М. и същевременно не дал вяра на обясненията на подсъдимия, че на процесната
дата не е бил вкъщи.
Иска се отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият М. бъде
признат за невинен по повдигнатото обвинение. Алтернативно в случай, че
въззивният съд достигне да извод за осъществяване от страна на подсъдимия на
състава на престъплението по чл. 323, ал. 2 от НК, се иска той да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба по реда на чл. 78 а от НК.
В съдебното заседание пред
въззивния съд депозираната жалба се поддържа от служебния защитник адв. П. с изложените
в нея аргументи. Сочи се, че свидетелските показания, въз основа на които е
установена фактическата обстановка, са противоречиви, непълни и необективни,
поради което обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Алтернативно в случай, че съдът достигне до извод за виновността на подсъдимия
се иска той да бъде освободен от наказателна отговорност, като на основание чл.
78 а от НК му бъде наложено административно наказание, размерът на което да
бъде съобразен с липсата на доходи на подсъдимия и влошеното му здравословно
състояние.
От страна на подсъдимия М.
въззивната жалба е допълнена с писмено становище за неправилност и
необоснованост на присъдата. Сочи се, че подсъдимият не е посещавал имота
повече от три месеца и не е присъствал физически в него на инкриминираната
дата, както и че не е извършил вменените му с обвинението действия по
възстановяване на оградата. Оспорват се направените от съдебните инстанции
правни изводи по воденото гражданско дело, в резултат на което е извършен въвод
във владение от съдебен изпълнител и е преместена процесната ограда между
имотите на подсъдимия М. и частния обвинител П..
Твърди се, че видно от Постановление
от 27.07.2012 г. на СОП вещото лице Л. М. е изготвило „неверни експертизи“,
като същевременно в хода на настоящото производство същото вещо лице е взело
участие и като свидетел, в разрез с разпоредбата на чл. 148 от НПК; че
останалите разпитани в наказателното производство свидетели „са се наговорили
да лъжат“; както и че спорните 26 кв.м. място са технологични загуби по трасето
и са в границите на ЗКИР и Наредба № 3.
Иска се отмяна на контролираната присъда
и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият бъде оправдан по
обвинението.
Пред въззивния съд подсъдимият,
редовно призован, не се явява, като от страна на служебния защитник е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Пред ОС С. прокурорът от СОП
заема становище за правилност и обоснованост на контролираната присъда, като прави
искане тя да бъде изцяло потвърдена.
Частният обвинител Т.П. и
неговият повереник адв. И.И. от САК, редовно призовани, не се явяват пред
въззивния съд и не вземат становище по жалбата на подсъдимия.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия Н.Т.М. с
внесения за разглеждане от съда обвинителен акт е повдигнато обвинение за това,
че на 27.09.2013 г. в землището на с. Т., общ. С., Софийска област, самоволно е
заел недвижим имот – 27 кв. м. от парцел УПИ XXIV – 458, 459 в кв. 56 по плана
на с. Т., общ. С., собственост на Т.Л.П., като поставил ограда между УПИ XXIV – 458,
459 и УПИ XXIII – 460
в кв. 56 по плана на с. Т., Софийска област, от чието владение е отстранен по
надлежния ред на 26.09.2013 г. от ДСИ при РС С. с протокол за въвеждане в имот
по изпълнително дело № 41/2012 г. по описа на ДСИ – престъпление по чл. 323,
ал. 2 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Т.П. притежавал в
съсобственост със С. Х. и Г. Х., при равни квоти на съсобствеността от по 1/3 за
всеки от тях, незастроен недвижим имот с площ от около 755 кв. м., находящ се в
с. Т., общ. С., Софийска област, на ул. „******“, представляващ УПИ № XXIV – 458,
459 в кв. 56 по плана на селото. Недвижимият имот граничел със собствения на
подсъдимия Н.М. и баща му Т. М. имот, представляващ УПИ № XXIII – 460
в кв. 56 по плана на с. Т..
Между двата имота била
изградена от подсъдимия и баща му ограда от дървени колове и оградна мрежа.
Свидетелят П. не бил посещавал
имота в дълъг период от време и когато отишъл в него установил, че посредством
изграждането на оградата подсъдимият и баща му са завзели част от притежавания
от него в съсобственост имот. Предявените
от свидетеля П. искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС, по които
било образувано гр. дело № 201/2006 г. по описа на РС С., първоначално били изцяло
отхвърлени като неоснователни. След това решението на първоинстанционния съд
било частично отменено с Решение № 502/2008 г. по гр. дело № 970/2007 г. на
СОС, потвърдено с Решение № 700/2009 г.
по гр. дело № 1433/2008 г. на ВКС. В хода на гражданския процес извършената съдебно-техническа
експертиза установила, че оградата между процесните имоти е поставена не на
границата им, в резултат на което около
26 кв. м. от притежавания в съсобственост имот на свидетеля П. се намират в
имота на подсъдимия М. и баща му. С влязлото в сила съдебно решение подсъдимият
М. и баща му свидетелят Т. М. били осъдени да предадат на Т.П. частта от парцел
XXIV –
458, 459 в кв. 56 по плана на с. Т., заключена между точки 1-2-5-6 на скица № 2
към заключението на вещото лице инж. М., която, приподписана от съда,
представлява неразделна част от решението; както и по предявения от П. иск с
правно основание чл. 109 от ЗС - да премахнат оградата между двата парцела, с
която неоснователно пречели на частния обвинител да упражнява правото си на
собственост.
Свидетелят П. се снабдил с
изпълнителен лист по делото, въз основа на който било образувано изпълнително
дело № 41/2012 г. по описа на ДСИ при РС С., по което на 26.09.2013 г. с
протокол за въвод бил въведен във владение. За действието на ДСИ бил надлежно
уведомен подсъдимият Н.М., който не присъствал на въвода.
Въводът във владение бил
извършен от ДСИ в присъствието на вещо лице, служители на полицията и свидетеля
П., като съществуващата ограда била премахната от работници на наета фирма, но
нова не била поставена, тъй като по определената от вещото лице линия имало
складирани тухли.
На следващия ден подсъдимият Н.М.
с помощта на баща си възстановил оградата на старото й място, поставяйки отново
премахнатите дървени колове и мрежата. Неговите действия били забелязани от
съсед, който се обадил по телефона на свидетеля П. и му съобщил за станалото.
Така установената от въззивния
съд фактическа обстановка напълно съвпада с изложената от първоинстанционния
съд в мотивите към постановената присъда. Макар и изключително лаконично, контролираният
съд е посочил върху кои доказателства и доказателствени средства е изградил
вътрешното си убеждение по фактите. Така установените факти се припокриват
изцяло с установените от настоящата инстанция, а при събирането и оценката на
доказателствената съвкупност от РС С. не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават
волята му и/или да нарушават правата на страните в процеса, в частност на
подсъдимия М..
Въззивният съд намира, че
депозираните от подсъдимия М. обяснения, в които той отрича изобщо да се е
намирал физически в имота на инкриминираната дата, както и че новата ограда е
поставена не от него, а от Г. Х. (който като съсобственик със свидетеля П. не
оспорвал мястото на поставяне на премахнатата от ДСИ ограда) се опровергават от
останалите събрани гласни доказателства, поради което не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Твърдението на подсъдимия, че е напуснал имота заедно с
баща си – свидетеля Т. М., на 22.09.2013 г. и заедно с него се върнал на
27.09.2013 г. късно вечерта, е в противоречие с показанията на същия свидетел,
според които са отишли в С. едва на 26.09.2013 г. и при връщането си в с. Т. заварили „оградата
паднала и мрежата свалена“. Този свидетел първоначално в разпита си пред съда
твърди, че не знае кой е поставил новата ограда, впоследствие – че това е
сторил „комшията“ (без да го идентифицира) и че същевременно половината ограда
е на комшията, а половината негова. Показанията на свидетеля според въззивния
съд са депозирани в стремеж към подкрепа на защитната теза в процеса, поради
близката му родствена връзка с подсъдимия, а неопределеността в тях не
допринася за установяване на обективната истина по делото. В същото време
следва да бъде взето предвид и че според показанията на свидетеля Валентин М.
(обсъдени по-надолу в настоящото решение) именно свидетелят Т. М. е лицето, помагало
на подсъдимия да възстанови премахнатата ограда. Заявеното от подсъдимия в обясненията му пред районния
съд, от друга страна, е в противоречие с твърдението му във въззивната жалба,
че преди инкриминирания период изобщо не е пребивавал в имота повече от три
месеца, поради което и предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира,
че обясненията на подсъдимия М. са депозирани в съответствие с изградената от него
защитна теза в процеса и не съответстват на обективната истина.
Свидетелят Т.П. (конституиран и
като частен обвинител в хода на производството) в показанията си пред първата инстанция
твърди, че след получаване на собствеността върху идеална част от имота установил
как първоначално голямото разстояние между къщата и оградата впоследствие
намаляло. Поради това той се усъмнил, че оградата между имотите е преместена и завел
гражданско дело срещу подсъдимия, по което било установено, че действително оградата
е навлязла в неговия имот. Съобщава също така, че след извършения от ДСИ въвод във
владение, при който съществуващата ограда била премахната и били поставени
колчета по установената със съдебно решение линия, оградата отново била
възстановена на същото място, а самият той за стореното от подсъдимия и баща му
бил уведомен по телефона от очевидец. На поставен въпрос за отношенията си с
подсъдимия свидетелят заявява, че след като отказал да уважи искането на
подсъдимия за заплащане на сумата от 2000 лева (с обещание след това да
преустанови подаването на жалби срещу него до различни институции) последният инициирал
различни производства срещу него, разглеждането на които продължило над 10
години.
Свидетелят В. М. заявява, че е
присъствал на извършените от ДСИ действия във връзка с въвода във владение на Т.П.,
при които поставената между двама имота ограда била премахната и били поставени
нови колчета по линията, определена със съдебното решение. Същият свидетел
съобщава и че след извършения въвод във владение подсъдимият Н.М. и баща му
възстановили оградата на същото място, поставяйки коловете в старите дупки и опъвайки телена мрежа. Свидетелят
добросъвестно съобщава и обстоятелството, че самият той, както и всички съседи
са в лоши взаимоотношения с подсъдимия, който многократно подавал срещу тях
жалби от различно естество и до различни институции. Настоящата инстанция не
намери основание да не се довери на показанията на този свидетел, тъй като не
са налице обективни данни, от които да се направи извод за пристрастността му
към конкретния казус, доколкото претенциите на подсъдимия М. и на свидетеля П.
във връзка с оградата между собствените им имоти нямат каквато и да била връзка
с този свидетел.
Вещото лице Л. М., което в хода
на досъдебното производство е изготвило съдебно-техническа експертиза по
поставени от органите на разследването въпроси, е било заменено от
първоинстанционния съд с вещото лице Л. М., тъй като в хода на досъдебното
производство е било разпитано като свидетел. Тълкуването на разпоредбите на чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 29, ал. 1, т. 6
от НПК не поставят
под съмнение извода, че едно лице не може да бъде третирано едновременно като свидетел и вещо лице в наказателното
производство, но принципно няма забрана в по - ранен етап от това производство това
лице да е било разпитано като свидетел (в този смисъл вж. Решение № 186 от 30.04.2009
г. на ВКС по н. д. № 72/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Ю. К.). В
конкретния случай Л. М. действително е бил разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство, но в
разпита си единствено е дал пояснения по какъв начин е изготвил възложената му
експертиза, като впоследствие в заключителното мнение и в обвинителния
акт е бил третиран само като експерт. Следователно, замяната на вещото лице М.,
макар и сторена от съда с цел обезпечаване на правата на страните в
наказателния процес в изискуемата от закона степен, в конкретния случай не е
била необходима. Наведените от жалбоподателя доводи за допуснати в тази връзка
процесуални нарушения в негов ущърб са изцяло неоснователни – още повече, че Л.
М. не е взел каквото и да било участие в съдебното производство, което е
централно в наказателния процес, а експертното му заключение изобщо не е било обсъждано.
Установява се от заключението
на възложената от първоинстанционния съд на вещото лице М. СТЕ и от разпита му
в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, че измерените в три
точки разлики от заснетата на място ограда и отразената по регулационния план
са съответно 35 см., 35 см. и 72 см., като само подробна точка 3 е извън
допустимата точност, както и че допустимата разлика за урбанизирани територии
на трайно материализирани граници е 20 см., което отговаря на разликите в
лицата на парцелите, констатирани от вещото лице.
Направените от подсъдимия Н.М. пред
първостепенния съд писмени искания за започване на разследване срещу
наблюдаващия прокурор от РП С. Д. Б. и срещу работилите по делото в неговата
досъдебна фаза разследващи полицаи (поради използване на служебно положение от
тяхна страна, отказ от образуване на наказателно производство срещу вещото лице
Л. М. за „фалшива експертиза“ и използвани документи с невярно съдържание, за оказван
натиск и отправени вербални заплахи срещу подсъдимия, както и за допуснати корупционни
практики на съдиите от РС С., СОС и ВКС във връзка с разгледаното гражданско
дело) с основание са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд, тъй
като не попадат в правомощията му на арбитър в процеса.
Позоваването на
първоинстанционния съд в мотивите към присъдата на ненадлежно събрани гласни
доказателства – показанията на починалия свидетел Т. М., макар и сторено в
нарушение на процесуалните правила в конкретния случай не е съществено, тъй
като тези гласни доказателства не са в състояние да променят установените в
необходимата и изискуема от закона степен от останалата доказателствена
съвкупност факти по делото.
Правните изводи на съдебните
инстанции по воденото гражданско дело по отношение на заключението на СТЕ, въз
основа на което частично е уважен предявения от свидетеля Т.П. иск по чл. 108
от ЗС и изцяло е уважен искът по чл. 109 от ЗС, а впоследствие е извършен въвод
от съдебен изпълнител с преместване на съществуващата ограда върху имотите не
подлежат на преценка от наказателния съд, поради което възраженията на
подсъдимия М. в тази насока следва да бъдат оставени без разглеждане.
Постановление от 27.07.2012 г.
на СОП, на което се позовава подсъдимият в жалбата си до ОС С., противно на
заявеното от него не съдържа данни за реализиран престъпен състав от Л. М. в
качеството му на вещо лице по гр. д. № 201/2006 г. по описа на РС С., а реализира
правомощията на прокурора от ОП С. да препрати по компетентност на РП С.
прокурорската преписка по подадения от подсъдимия сигнал срещу експерта.
При анализа на доказателствата настоящият състав счете – както
това е сторил и първостепенният съд, че събраната доказателствена
съвкупност, разгледана в своята цялост и при съпоставянето на различните
доказателствени източници установява съществените релевантни факти и несъмнено
обосновава осъществяването от страна на подсъдимия Н.М. на състава на
престъплението по чл. 323, ал. 2 от НК.
Самоуправството е престъпление
против установения от закона ред за уреждане на отношения между гражданите или
между тях и други правни субекти, пряко засягащи дейността по решаване на възникнал спор помежду им със
съответните правни последици. Извършва се чрез действие, водещо до самоволно
осъществяване на правото - не по реда, установен за това от закона, като се има
предвид противоправна промяна в съществуващо фактическо положение под предлог
за осъществяване на някакво право от страна на дееца.
В хипотезата на
престъпния състав за самоуправството се изисква наличие на имуществен спор,
например спор за собственост по чл. 108 от ЗС. При предмет на самоуправство -
недвижим имот, в съдебната практика и доктрина не се спори относно
разграничителните критерии между съставите по чл. 323, ал. 1 НК и по чл. 323, ал. 2 НК. Те са: - по
алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно
осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно
имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи; -
по алинея втора, обратното, спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен
от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред отново го
завземе. (виж Решение № 530 от 21.12.2009 г. на ВКС по
н. д. № 631/2009 г., III н. о., НК, Решение № 385 от 16.10.2009 г. на ВКС по н.
д. № 392/2009 г., III н. о., НК и др.)
В случая, частният обвинител Т.П.
е потърсил гражданско-правна защита на правата си на собственик относно претендираната
от него част от имот, като представените по делото доказателства потвърдили
частично по площ претенцията му за собственост от компетентният граждански съд.
Спорът между страните приключил с влязло в сила решение, по силата на
което подсъдимият М. и баща му
свидетелят Т. М. били осъдени да предадат на Т.П. частта от парцел XXIV – 458,
459 в кв. 56 по плана на с. Т., заключена между точки 1-2-5-6 на скица № 2 към
заключението на вещото лице инж. Милчев, която скица, приподписана от съда,
представлява неразделна част от решението. Със същото решение подсъдимият М. и
баща му били осъдени по иска с правно основание чл. 109 от ЗС да премахнат
оградата между двата парцела, с която неоснователно пречели на ищеца (частния
обвинител П.) да упражнява правото си на собственост.
Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение Т.П. се снабдил с изпълнителен лист по делото, на 26.09.2013 г.
с протокол за въвод във владение по
изпълнително дело № 41/2012 г. той бил въведен във владение от ДСИ при РС С., а
съществуващата ограда била премахната от работници на наета фирма.
С последващото възстановяване
на премахнатата ограда от дървени колове и мрежа на същото място подсъдимият Н.М.
реализирал престъпния състав на чл. 323, ал. 2 от НК. Това той сторил с пряк
умисъл, като преценката и анализът на установените по делото фактически
положения установяват както наличието на представи у подсъдимия относно факта, че е надлежно отстранен от
претендирания имот по силата на съдебното решение на гражданския съд, така и че
самоволно заема отново процесната част от имота на частния тъжител, без да се
съобразява със съдебното решение и извършения по надлежния ред въвод във
владение от ДСИ.
Авторството на извършеното престъпление
от страна на подсъдимия е установено от обсъдените по-горе гласни
доказателства, а обстоятелството, че в дейността си по възстановяване на
премахнатата ограда той е бил подпомогнат от баща си – свидетелят Т. М., е без
значение за отговорността на подсъдимия, след като държавното обвинение, в
чиято компетентност законово е поставена преценката за привличане на определено
лице към наказателна отговорност, не го е сторила по отношение на този
свидетел.
В заключение, фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна,
макар и както бе отбелязано по-горе кратка и лаконична интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не се основава на
произволно възприети фактически положения в подкрепа на обвинителната теза, а
на законосъобразен анализ на събраните доказателства.
Установените данни от
доказателствените средства, правилно оценени от първата инстанция, при спазване
на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я
мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от
подсъдимия на състава на престъплението по чл. 323, ал. 2 от НК.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо подсъдимия Н.М. районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено от въззивния
съд. За извършеното от подсъдимия Н.М. престъпление разпоредбата
на чл. 323, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години и
глоба до 500 лв. Така установеното от закона по вид и размер наказание за извършеното
от подсъдимия престъпление, необремененото съдебно минало на Н.М. и
обстоятелството, че той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава 8, раздел ІV от НК и че от деянието по настоящото обвинение няма
причинени имуществени вреди, водят до извод за налични предпоставки за
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съобразно разпоредбата
на чл. 78 а, ал. 1 от НК, предвиждаща административно наказание глоба от 1000 до 5
000 лв. Определянето на наказание в рамките на предвиденото по чл. 323, ал. 2
от НК от първоинстанционния съд, вместо освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба съставлява
нарушение, което следва да бъде отстранено от настоящата инстанция посредством
изменение на контролираната присъда.
При определяне
конкретния размер на глобата съдът съобрази влошеното здравословно състояние на
подсъдимия и наличните по делото данни за получавани от него минимални доходи
като личен асистент. Съдът взе предвид и значителната продължителност на
настоящото наказателно производство в неговата досъдебна фаза (около 4 години),
като настоящият казус не представлява някаква особена фактическа и правна
сложност, с която да бъде оправдан подобен дълъг период от време.
С оглед изложеното съдът
намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия Н.М. бъде
наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000
лв., който ще е адекватен на извършеното деяние. Това наказание ще съдейства за
постигане целите на генералната превенция
и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. към спазването на
установения в страната правов ред.
Съобразно изводите на съда за
виновността на подсъдимия в осъществяване на престъпния състав, за който му е
предявено обвинение, правилно и законосъобразно на подсъдимия М. е възложено
заплащането на осъществените в наказателното производство разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3,
вр. чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 51 от
19.02.2019 г., постановена по НОХД № 45/2018 г. по описа на РС К., като
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в
която на Н.Т.М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца
и глоба в размер на 200 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години,
и за извършеното престъпление
по чл. 323, ал. 2 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Н.Т.М. от наказателна
отговорност, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му налага административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Потвърждава присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)