№ 593
гр. С****, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110132257 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца З***Д за осъждане на ответника З*** АД да
заплати сумата от 2013,46 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за причинените вреди на
л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97***, в резултат на ПТП от 09.07.2021г., настъпило в гр. С****“,
непосредствено преди кръстовището с бул. „***“ в посока център, по вина на водача на л.а.
„А*** с рег. № РК 90***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 302,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода
07.01.2022г. до 08.06.2023г.
Ищецът З***Д твърди, че на 09.07.2021г., в гр. С****“, непосредствено преди
кръстовището с бул. „***“ в посока център е реализирано ПТП между застрахования по
застраховка „Каско“ при ищеца л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** и л.а. „А*** с рег. № РК
90***, гражданската отговорност на водачите на който към датата на ПТП била застрахована
при ответника. Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на л.а. „А*** с рег. №
РК 90***, който движейки се в най-дясната пътна лента, въпреки двойната непрекъсната
линия, неправомерно предприел маневра за престрояване към съседната лява лента, при
което настъпил удар със застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП
на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** били причинени щети по задна броня, конзола на задна
броня, заден десен калник, врата на багажник, които били описани в съставения Двустранен
констативен протокол за ПТП от 09.07.2021г. Във връзка с процесното ПТП била заведена
щета в ищцовото дружество, извършен опис на претенция и възложен ремонт на доверен
сервиз, чиято стойност по издадена фактура се равнявал на сумата от 1998,46 лв. с ДДС,
която била платена на сервиза с нареждане за кредитен превод на 04.10.2021г. Твърди, че с
плащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на застрахования
собственик на увреденото имущество срещу ответника като застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач за стойността на платеното обезщетение за вредите и
обичайните разноски за определянето му – общо за сумата от 2013,46 лв. Ищецът посочва,
че отправил покана за плащане на регресното вземане към ответника на 03.12.2021г., но с
отговор от 06.01.2022г. същият отказал изрично да плати, тъй като считал, че водачът на л.а.
1
„А*** с рег. № РК 90*** нямал вина за настъпване на ПТП. С оглед изложеното претендира
за осъждането на ответника да плати регресното вземане в размер на 2013,46 лв., както и
обезщетение за забава в размер на 302,35 лв. за периода от датата, следваща изричния отказ
за плащане – 07.01.2022г. до 08.06.2023г. Претендира се и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за производството.
Ответникът З*** АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявените искове. Не оспорва фактите, че е бил застраховател на
гражданската отговорност на водачите на л.а. „А*** с рег. № РК 90*** към датата на ПТП –
09.07.2021г., както и че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „Х***“ с
рег. № СВ 97*** е платил обезщетение по имуществената застраховка в размер на 1998,46
лв. Оспорва вина за настъпване на ПТП да има застрахования при него водач, като оспорва
същият да е имал противоправно поведение, което следвало от обстоятелството, че липсвало
изявление за поемане на вината в подписания от страните двустранен констативен протокол
за ПТП. Оспорва механизма на ПТП, както и в резултат на същото да са настъпили
твърдените вреди. Твърди, че причина за ПТП е станало поведението на водача на
застрахования при ищеца л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97***, който е нарушил разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като не е пропуснал намиращия се вдясно от него водач на л.а. „А*** с
рег. № РК 90***, който е бил с предимство при маневрата. По изложените съображения
прави евентуално възражение за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „Х***“ с рег. № СВ
97*** – Г. Н. Р.. Евентуално възразява срещу размера на предявения иск за главното вземане,
който счита за завишен. Поради неоснователността на иска за главното вземане, счита за
неоснователен и иска за акцесорното вземане за лихва за забава. Моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че ищецът е бил застраховател по
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** към
датата на ПТП, че във връзка с ПТП при ищеца е заведена щета и платено застрахователно
обезщетение в размер на 1998,46 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 15
лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската
отговорност на водачите на л.а. „А*** с рег. № РК 90***.
От представения по делото двустранен констативен протокол се установява, че на
09.07.2021 г., в гр. С***“ между л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** и л.а. „А*** с рег. № РК
90*** е настъпило ПТП.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение Г. Р. е подала искане до
ищцовото дружество за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното
ПТП, в което е посочен следния механизъм на ПТП, а именно че същото е настъпило по
вина на водача на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който предприел маневра за престрояване
наляво, намирайки се в дясна лента при двойна непрекъсната линия между лентите, при
която я е ударил в задната част на автомобила (л.10-11).
С възлагателно писмо от 09.07.2021 г. ищецът е възложил на Автосервиз „И***“ ЕАД
да извърши ремонт на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** (л.13). С приемо-предавателен
протокол от 20.08.2021 г. автомобилът е бил предаден след извършения ремонт. Във връзка с
извършения ремонт на автомобила ищецът е заплатил с платежно нареждане от 04.10.2021 г.
сумата в размер на 1948,46 лв. (л.19.).
Ищецът е отправил регресна покана до ответника на 03.12.2021 г. (л.21), като
ответникът е отказал плащане в отговор на регресната покана на 06.01.2022 г. (л.22).
Във връзка с механизма на настъпилото ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двамата участници в процесното ПТП.
Свидетелката Г. Р. си спомня процесното ПТП, при което управлявала л.а. „Х***“ с
рег. № СВ 97*** по бул. „Т***“, като преди светофара на „***“ се движила в крайна лява
лента. Споделя, че най-лявото платно е било с посока на движение за наляво, средните две с
посока напред, а най-дясното с посока надясно. Впоследствие посочва, че се е движила в
лявата лента за направо, като се опитала от нейната лента да влезе в съседната дясна лента,
която също била за направо, когато е била ударена в задната част на колата от автомобил,
идващ от крайна дясна лента. Сочи, че двете ленти за направо са били с двойна непрекъсната
2
маркировка.
Свидетелят И. И. също си спомня за процесното ПТП, при което управлявал
автомобил „А*** и се движил по бул. „Т***“. Също посочва, че платното е било с четири
ленти, като той се движил в крайно дясна лента, която била с посока на движение надясно.
Посочва, че трасето е било ново за него, поради което преди светофара се наложило да се
престрои в лявата лента. Твърди, че изчакал автомобилите от лявата на него лента, като един
камион го допуснал да премине, когато бил ударен от лявата му страна от червен лек
автомобил „Х***“. Посочва, че автомобилът му бил с пълния си обем в средната лента,
когато настъпил ударът.
Като доказателство по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че от така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в Двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „Х***“, с рег. № СВ97***, се намират в пряка и
непосредствена зависимост с настъпилото на 09.07.2021 г. произшествие в гр. С****.
Вещото лице е посочило, че причина за настъпилото ПТП е поведението и на двамата
водачи, които са предприели маневри за отклоняване в съседна пътна лента. Посочва, че
пътното платно на мястото на произшествието е съставено от три ленти за движение, като
две ленти са разделени помежду си с единична непрекъсната линия М1, а крайна дясна
лента е разделена с двойна непрекъсната линия M2. Поставен е пътен знак Б1 - пропусни
движещите се по пътя с предимство и пътен знак Г4 - движение само направо или надясно
след знака. Според вещото лице водачът на лек автомобил „А*** с рег.№ РК90*** е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, при движението
си е запазил праволинейна траектория, без да се отклонява наляво и да навлиза в средната
пътна лента, а водачът на лек автомобил „Х***“, с peг. №СВ97*** е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, при движението си е запазил
праволинейна траектория, без да се отклонява надясно и да навлиза в средната пътна лента.
Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Х***“, с peг. №СВ97***, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1998,46лв
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
411 КЗ и чл. 86 КЗ.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока
на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, а по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на
главен дълг, че е поставил ответника в забава като е отправил покана за плащане на главното
вземане, която е получена от ответника, респ. размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението
си за съпричиняване, а именно, че пътната маркировка на мястото на ПТП е била такава, че
водачът на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** – Г. Н. Р. е имал задължение да пропусне водача на
л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който се е намирал от дясната й страна, че водачът на л.а.
„Х***“ е разполагал с обективна възможност да пропусне л.а. „А*** и да предотврати
произшествието, а при доказване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е
платил претендираните вземания.
По делото се доказа, че ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** към датата на ПТП, че в срока
на застрахователно покритие по договора е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
което представлява покрит риск по застраховката (така ОУ на ищеца), както и че във връзка
с ПТП при ищеца е заведена щета и платено застрахователно обезщетение в размер на
1998,46 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че към
датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на водачите на
л.а. „А*** с рег. № РК 90***.
Страните не спорят и относно факта, който се доказва и от представения двустранен
констативен прооткол, че на 09.07.2021г. в гр. С**** на бул. „Т***, преди светофара на
3
кръстовището с бул. „***“ е настъпило ПТП на 09.07.2021 г. между л.а. „Х***“ с рег. № СВ
97***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и л.а. „А*** с рег. № РК 90***,
гражданската отговорност на водачите на който към посочената дата ебила застрахована при
ответника.
Спорен между страните е въпросът относно механизма на ПТП и вината за
настъпването му. От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че
процесното ПТП е настъпило по вина и на двамата участници, тъй като и двамата са
извършили пристрояване в нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
довело до настъпване на процесното ПТП. Съгласно чл. 6 от Закона за движение по
пътищата участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП на пътните превозни средства е
забранено да застъпват и пресичат двойно непрекъсната линия, а съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1
от ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат единична
непрекъсната линия. Според правилото на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
При така установената фактическата обстановка, съдът намира, че и двамата водачи
са извършили противоправно поведение, което е довело до настъпването на процесното
ПТП. От една страна и двамата водачи са пресекли непрекъсната линия без да имат право на
това, като съответно водачът на л.а. „А*** с рег. № РК 90*** е пресякъл двойно
непрекъсната линия, с което е нарушил чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП, а водачът на л.а. „Х***“ с
рег. № СВ 97*** – правилото на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. От друга страна, и двамата
водачи са нарушили и чл. 6 от Закона за движение по пътищата като не са съобразили
поведението си с пътната маркировка, както и чл. 25 от Закона за движение по пътищата,
тъй като не са се убедили, че при извършването на маневра няма да създадат опасност за
участниците в движението. Вещото лице изготвило съдебно-автотехническата експертиза е
посочило, че и двамата са имали възможност да предотвратят настъпването на процесното
ПТП. Вината, разбирана като несъобразяване с дължимия модел на поведение, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това предявеният иск следва да бъде
уважен, доколкото е извършено противоправно поведение от застрахования при ответника
водач, но също така следва да бъде уважено направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач, като в
настоящия случай съпричиняването е в размер на 50%, доколкото поведението и на двамата
водачи стои в еднаква причинна връзка с настъпване на ПТП. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетеля И., в частта с която посочва, че в момента на удара
неговият автомобил е бил с пълния си обем в средната лента за движение, тъй като
посочените обстоятелства не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства и
противоречат на изобразения в двустранния констативен протокол за ПТП на схема
механизъм на ПТП, който документ е съставен в присъствието на и подписан от свидетеля
И..
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ
стойност за възстановяване на щетите по увредения автомобил „Х***“, с peг. № СВ 97***,
4
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1998,46лв., която сума съвпада със
заплатената от ищцовото дружество сума за ремонт на увредения автомобил. Между
страните не се спори, че сумата дължима за ликвидационни разноски е в размер на 15 лв.
Доколкото както бе посочено по-горе е налице съпричиняване в размер на 50%, дължимото
регресно вземане в размер на 2013,46 лв. следва да бъде намалено наполовина или искът
следва да бъде уважен до сумата в размер на 1006,73 лв., а като законна последица от
частичното уважаване следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на
исковата молба (12.06.2023 г.), респективно следва да бъде отхвърлен за разликата над
сумата от 1006,73 лв. до пълния предявен размер от 2013,46 лв.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
акцесорното вземане. По делото се установи наличието на главен дълг в размер на 1006,73
лв. Видно от представената по делото регресна покана, получена на 03.12.2021г. (липсва
спор относно датата на получаване), ответникът е бил поканен да заплати вземането, като по
делото не са представени доказателства за плащане на главницата, в 30-дневния срок по чл.
412, ал. 3 КЗ, с оглед което последният е изпаднал в забава за вземането в установения
размер, считано от деня, следващ изтичането на този срок т.е. от 05.01.2022г. (срокът е
изтекъл на 04.01.2022г. (първият присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден
и от следващия ден – 05.01.2022г. ответникът е изпаднал в забава). Предявеният иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е установен по основание, поради което на основание чл. 162 ГПК съдът
определя неговия размер за претендирания период, през който ответникът е бил в забава – от
07.01.2022г. до 08.06.2023г., на сумата от 151,18 лв., за който следва да се уважи, като за
разликата над посочената сума по пълния предявен размер от 302,35 лв. искът следва да се
отхвърли.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 130,54 лв. – държавна такса, 300
лв. – депозит на САТЕ и 637,90 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, или общо разноски в размер на 1068,44 лв. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е уговорено в
минимален размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съобразно материалния
интерес по делото и върху същото е начислено ДДС в съответствие с пар. 2а НМРАВ.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски в размер на 534,22 лв. Ответникът е доказал извършване на разноски в
размер на 300 лв. – депозит за САТЕ, като съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 150 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С****, бул.
„Г*****“ № 1 да заплати на З**** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С****, пл. „П***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1006,73 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски, за причинените вреди на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97***, в резултат на ПТП от
09.07.2021г., настъпило в гр. С****“, непосредствено преди кръстовището с бул. „***“ в
посока център, по вина на водача на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 151,18 лв., представляваща обезщетение
за забава в плащането на дължимата главница за периода 07.01.2022г. до 08.06.2023г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 534,22 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 1006,73 лв.
до пълния предявен размер от 2013,46 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
5
от 151,18 лв. до пълния предявен размер от 302,35 лв.
ОСЪЖДА З**** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С****, пл.
„П*** да заплати на З*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С****, бул.
„Г*****“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6