Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 04.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хилядна и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5439 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата А.П.Б. излага в исковата си молба, че родителите й П.Н.Б. и М.П. Б., понастоящем покойници, били собственици на недвижим имот, находящ се в гр. гр.С., ул.Е., бл.*** и представляващ Апартамент № 38 на ет.11, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна - столова, кухня и сервизни помещения, застроен на 182.34 кв.м., при граници по документ за собственост: изток - празно място, запад - празно място, север - апартамент № 37 и коридор, юг - празно място, заедно с Мазе № 38 от 3.29 кв.м., при граници по документ за собственост: изток- мазе № 40, запад - мазе, север - коридор и юг - празно място, заедно с 2.043 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр.С.. посредством договор за дарение, оформен с нот. акт № 25, т. 51, д.9483/91 год. на I Нотариус при СРС родителите й дарили ½ идеална част от имота. През 1999 година баща й П.Н.Б. починал и квотите им в собствеността станали 3/8 идеални части за майка й М.П. Б. и 5/8 идеални части за нея. Твърди, че ответникът, на когото имали доверие покрай проблеми с наематели в имота, им предложил да му прехвърлят фиктивно собствеността върху имота, като по този начин ще бъдат защитени от измамници. Поддържа, че майка й не била съгласна с тази оферта, но въпреки това в домът им идвал нотариус за подписване на документи във връзка със сделката. На 29.10.2007 год. ищцата лично и като пълномощник на майка си М.П. Б. сключила с ответникът С.М. договор за покупко продажба, оформен с нот. акт № 056, том 6, дело № 999/07 год. по описа на Нотариус Б.Я.. Поддържа, че след сключване на договора отношението на ответникът към тях се променило, а след смъртта на майка й през 2008 год., ответникът останал да живее в жилището, като не я допускал до него, тъй като било негова собственост. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответникът, че е собственик на 3/8 идеални части от имота, придобит от нея по силата на наследство, оставено й от майка й М.П. Б., тъй като сключения на 29.10.2007 год. договора е нищожен поради липса на съгласие, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота. Претендира разноските по делото.

Ответникът С.И.М. оспорва иска, като твърди неоснователност и моли съда да го отхвърли.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за покупко – продажба, сключен на 29.10.2007 год. и оформен с нотариален акт № 56, том VI, дело № 999/2007 год. по описа на Нотариус Б.Я. се установява, че А.П.Б., действаща лично и като пълномощник на М.П. Б. са продали на С.И.М. собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. гр.С., ул.Е., бл.*** и представляващ Апартамент № 38 на ет.11, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна - столова, кухня и сервизни помещения, застроен на 182.34 кв.м., при граници по документ за собственост: изток - празно място, запад - празно място, север - апартамент № 37 и коридор, юг - празно място, заедно с Мазе № 38 от 3.29 кв.м., при граници по документ за собственост: изток- мазе № 40, запад - мазе, север - коридор и юг - празно място, заедно с 2.043 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр.С., за сумата от 137 820 лева, която сума продавачите са получили напълно от купувача.

Не е спорно между страните, че квотите в собствеността на продавачите е била 3/8 идеални части за М.П. Б. и 5/8 идеални части за А.П.Б., както и че последната е починала през 2008 год. и е оставила за единствен наследник дъщеря си – ищцата по делото.

Представено е нотариално заверено пълномощно рег.№ 29903/27.10.2007 год. по описа на Нотариус Б.Я., от което е видно, че М.П. Б. е упълномощила дъщеря си А.П.Б. да извършва всякакви действия на разпореждане /включително продажба/, както и да я представлява пред Нотариус досежно притежаваните от нея идеални части от процесния имот, за цени и условия каквито договори за добре и на когото намери за добре.

По делото е прието заключение по съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., което съдът кредитира като обективно дадено и от което се установява, че подписът за „упълномощител“ и изписване на името под него са изпълнени от М.П. Б.. Приетото заключение е оспорено от ищцовата страна и съдът е допуснал повторна експертиза, която е изготвена от вещото лице С.Б., която съдът също кредитира и която дава заключение, което напълно препокрива първоначалната.  

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В настоящият случай ищецът извлича правото си на собственост от нищожността на сключения договор за продажба, досежно притежаваните от М.П. Б. 3/8 идеални части от имота, като твърди, че същият е сключен поради липса на съгласие. Този довод не се споделя от настоящият състав. От събраните по делото доказателства и от приетите две съдебно – почеркови експертизи категорично се установи, че подписът на упълномощителя в упълномощителната сделка е именно на лицето от което изхожда - М.П. Б.. При това положение не е налице липса на съгласие в едностранната сделка и упълномощеното лице - настоящ ищец, е действало при сключване на договора съгласно и в обема на делегираните му правомощия. Въз основа на изложеното съдът намира, че пълномощното и сключения въз основа на него договор за продажба на имота не е нищожен и като такъв е породил целените от страните правни последици, а именно – възмездното прехвърляне на собствеността в патримониума на купувача. 

Поради изложеното не е налице първия юридически факт /ищеца да е собственик/ в сложния фактически състав на ревандикационният иск и същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

          Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. против С.И.М. с ЕГН ********** ***-**, офис *, чрез адв. Петрова иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде признато за установено, че е собственик на 3/8 /три осми/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. гр.С., ул.Е., бл.*** и представляващ Апартамент № 38 на ет.11, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна - столова, кухня и сервизни помещения, застроен на 182.34 кв.м., при граници по документ за собственост: изток - празно място, запад - празно място, север - апартамент № 37 и коридор, юг - празно място, заедно с Мазе № 38 от 3.29 кв.м., при граници по документ за собственост: изток- мазе № 40, запад - мазе, север - коридор и юг - празно място, заедно с 2.043 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр.С., както и ответникът да предаде владението върху същия имот, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: