МОТИВИ към Присъда № 260001/07.01.2021г.
по НОХД 2233/2020г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу Н.Д.К. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че:
1. В периода за времето от месец юни
2019г. до месец март 2020г. включително в град *** , след като е бил осъден с
влязло в законова сила на 27.01.2018г. съдебно решение № 799/06.06.2017г.на
Районен съд-гр.***, постановено по гр.дело № 7893/2016г. по описа на БРС да
издържа свой низходящ - сина си А.Н.К.
с ЕГН **********,***, чрез заплащането на месечна издръжка в размер на по
200,00 лева (двеста лева) месечно, чрез неговата майка и законна представителка
Е.А.К. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в
размер на по 200,00 лева (двеста лева) всяка, равняващи се на сумата от 2000,00
лева (две хиляди лева), платими в гр. ***, като деянието е извършено повторно
след като е бил осъден за друго такова престъпление с Присъда № 24 от
07.02.2020г. по НОХД № 4249/2019г. по описа на Районен съд-град ***, влязла в
законна сила на 25.02.2020г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е
изтекъл предвидения в закона пет годишен срок- престъпление по чл. 183 ал. 4 вр.ал.1 вр. чл.28, ал. 1 от НК,
2.
В условията на реална съвкупност с посоченото престъпление по точка първа в
периода за времето от месец юни 2019г. до месец март 2020г. включително в град ***,
след като е бил осъден с влязло в законова сила на 27.01.2018г. съдебно решение
№ 799/06.06.2017г.на Районен съд-гр.***, постановено по гр.дело № 7893/2016г.
по описа на БРС да издържа свой низходящ - дъщеря си Е.Н.К. с ЕГН **********, родена на ***г., чрез заплащането на
месечна издръжка в размер на по 200,00 лева (двеста лева) месечно, чрез нейната
майка и законна представителка Е.А.К. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 10 /десет/ месечни вноски в размер на по 200,00 лева (двеста лева)
всяка, равняващи се на сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева ), платими в гр.
***, като деянието е извършено повторно след като е бил осъден за друго такова
престъпление с Присъда № 24 от 07.02.2020г. по НОХД № 4249/2019г. по описа на
Районен съд-град ***, влязла в законна сила на 25.02.2020г. и от изтърпяване на
наложеното му наказание не е изтекъл предвидения в закона пет годишен срок - престъпление по чл. 183 ал. 4 вр.ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
В
първото съдебно заседание съдът конституира като частни обвинители по делото А.Н.К. и Е.Н.К. и двамата действащи чрез законния си представител – майка
им Е.А.С. (предишна фамилия К.).
Пред съда,
производството по делото протече по общия ред, като беше разпитана Е.А.С.
(предишна фамилия К.) и бяха приобщени относимите писмени доказателства. Подсъдимият
не се яви в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото,
въпреки че беше редовно уведомен за него, без да посочи уважителна причина за
неявяването си, поради което и по отношение на него производството протече по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че за всяко едно от двете
престъпления следва да се определи наказание „Пробация”, включващо три
пробационни мерки за срок от по десет месеца, като на основание чл. 23, ал.1 НК
да се наложи за изтърпяване едно общо наказание.
Повереникът на частните обвинители – адв.
Х. – БАК заявява, че авторството на деянието е безспорно установено, поради
което и подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Отчитайки обаче обстоятелството, че до приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция цялата дължима сума за издръжка е била
платена, както и че не са настъпили вреди последици за децата, адв. Х. – БАК
счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК и
подсъдимият да не бъде наказван. Претендира присъждането на разноски.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. Б.К. - БАК, също счита, че подсъдимият е извършил вмененото престъпление
от обективна страна. Счита обаче, че от субективна страна деянието е несъставомерно,
доколкото утежнената обстановка в страната е попречила на К. да получава
доходи, а от там и го е поставила в невъзможност да покрива задължението си за
издръжка. Присъединява се към становището на повереника и също счита, че са
налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 НК, поради което и пледира за
ненаказване на неговия доверител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Н.Д.К. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. ***. Той е
българин, с българско гражданство, женен, с висше образование, безработен, с
адрес: гр.***, ж.к. „***”, ул. „***” № 19, ет.3.
К. е осъждан
веднъж, като по НОХД № 4249/2019г. на РС-***, в сила от 25.02.2020г., той е бил
признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 183, ал. 1 НК, а
именно за неизплащане на дължимата издръжка на двете си деца в периода от м.
април 2018г. до м. май 2019, включително и му е било наложено едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
През 2010 г. подсъдимият Н.Д.К. и св.
Е.А.С. (предишна фамилия К.) сключили граждански брак в град ***, за което бил
съставен акт за граждански брак № 16/21.03.2010г. на Община ***, с който св. С.
приела да носи фамилно име К.. С Решение на Районен съд-гр.*** №
799/06.06.2017г.на Районен съд-гр.***, постановено по гр.дело № 7893/2016г. по
описа на БРС, влязло в законова сила на 27.01.2018г. бил допуснат развод и
бракът между подс. К. и св.К. бил прекратен. Със същото решение упражняването на родителските права по
отношение на децата, родени по време на брака - А.Н.К. (роден на ***г.) и Е.Н.К. (родена на ***г.),
било предоставено на майката, а
подсъдимият бил осъден да изплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в
размер на по 200,00 лева месечно, платими в гр.*** чрез тяхната майка и законна
представителка - св. Е.С..
Въпреки влязлото в сила съдебно решение подс. К.
заплатил доброволно само първите три дължими вноски за децата си, след което
престанал да плаща издръжката. За периода от м.април 2018г. до месец май 2019г.,
включително не изпълнил съзнателно задължението си за плащане на издръжка към двете
си деца, като с Присъда № 24 от 07.02.2020г. по НОХД № 4249/2019г. на Районен
съд-гр.***, влязла в сила на 25.02.2020г. бил признат за виновен в извършване
на две престъпления по чл.183, ал.1 от НК и му било наложено едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
След месец май 2019г., а именно от
месец юни 2019г. до месец март 2020г. включително подс. К. продължил да не
плаща дължимата издръжка, като за посочения период той не заплатил общо по 10
месечни вноски за всяко едно от децата си, равняващи се на сумата от по 2000 лева
за всяко едно от децата или общо – 4000 лева за двете.
Предвид неплащано на дължимите
издръжки за периода от месец юни 2019г. насетне св. Е.С. сигнализира органите
на прокуратурата и било образувано досъдебно производство № 3388-798/2019 по
описа на 05 РУ-***, пор. № 2890/2019г. по описа на РП-***, въз основа на което
в последствие било образувано и настоящето наказателно дело.
В хода на първоинстанционното
производство подсъдимият К. заплатил на двете си деца, чрез тяхната майка
сумата от 4000 лева. Така той погасил всички дължими суми за периода от месец юни
2019г. до месец март 2020г. включително, по отношение и на двете си деца.
Въпреки неплащането на дължимата
издръжка на време - за двете деца не били настъпили никакви други вредни
последици.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на производството доказателствени
материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля Е.С. (л. 42 гръб от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 2 НПК показанията от
досъдебното производство (л. 33 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 33 от съдебното
производство); удостоверения за раждане (л. 8 – 10 от ДП); препис-извлечение от
акт за смърт (л. 11 от ДП); Решение № 799/06.06.2017г.на Районен съд-гр.***,
постановено по гр.дело № 7893/2016г. по описа на БРС (л. 12-16 от ДП); Решение
№ V-131/14.12.2017 г. на Окръжен съд – ***, постановен по
в.гр.д. № 1160/2017г. по описа на БОС (л.18-22 от ДП); изпълнителен лист (л. 23
от ДП); справка от ЧСИ (л. 57 – 58 от ДП); справка от НОИ (л. 59-60 от ДП);
справка от НАП (л.61-62 от ДП); справка от Агенцията по вписванията (л.63-64 от
ДП) и удостоверение за идентичност на имена (л. 76-77 от ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С.,
доколкото не констатира противоречия или непоследователност. Съдът не намира
причина да не се довери на изложеното от тази свидетелка, доколкото не
констатира признаци на пристрастност или предубеденост. Очевидно свидетелката и
подсъдимият не са в добри отношения, предвид прекратяването на брака им, но
само това не е причина съдът да дискредитира показанията й. Свидетелката
категорично заявява, че в инкриминирания период не е получавала дължимата
издръжка за двете си деца в общ размер на 4000 лева, както и че в хода на
съдебното производство тази сума е била заплатена от подсъдимия и не са
настъпили други вреди за децата.
Като цяло между страните няма спор относно
фактическата обстановка, като не са събрани никакви доказателства, които да
разколебават изложеното от св. С..
В случая, доколкото всички доказателствени материали
са еднопосочни и непротиворечиви, съдът счита, че по-подробен доказателствен
анализ е безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
На първо място от обективна
страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 799/06.06.2017г.на Районен съд-гр.***,
постановено по гр.дело №
7893/2016г. по описа на БРС за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка на двете
си деца по 200 лева месечно, чрез тяхната майка и законен представител, но в
периода от месец юни
2019г. до месец март 2020г. включително, К. е бездействал и не е дал дължимата
сума в общ размер на 4000 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно
действие за плащане – даване или изплащане по друг начин (примерно чрез пощенски
запис) на дължимите пари. Не остава съмнение, че за периода от месец юни 2019г.
до месец март 2020г. включително (общо 10 месеца) подс. К. не е изпълнил
задължението си за ежемесечно изплащане на дължимата издръжка на двете си деца
в общ размер на 4000 лева, като е изплатил задължението си едва след образуване
на настоящето съдебно производство срещу него. Дори да се приеме, че
подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен (за което няма
доказателства), то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на
деянието, предмет на обвинението, тъй като той дължи присъдената издръжка
независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да
се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за
съществуването на децата. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението, което следва да се изплаща месечно, а не накуп.
Конкретното поведение на К. не
може да се квалифицира като малозначително
по смисъла на чл. 9, ал.2 НК.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно
не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо
малко закъснение в даването на издръжката, нито за пренебрежимо малка сума на
дължимата издръжка. Тъкмо напротив – касае се за забавяне от 10 месеца – т.е. почти
една година К. е лишил и двете си деца от така необходимия им финансов ресурс
за издръжка. Общият размер на сумата е 4000 лева, което също сочи на завишена
степен на обществена опасност. Нещо повече – събраха се доказателства, че това
не е инцидентно неплащане на издръжка. Действително в конкретния случай К. е изпълнил,
макар със закъснение, задължението си, но само това не е в състояние да изключи
обществената опасност на извършеното. Поради това съдът счита, че в конкретния
случай приложението на чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно и необосновано.
Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия
случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние в периода
месец юни 2019г. до месец март 2020г. включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за децата му издръжка.
В конкретния случай е налице и
другият изискуем обективен признак, а именно – неизплатените суми за издръжка
да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата по делото е видно, че
неизплатените вноски са 10 пълни издръжки.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото
подсъдимият К. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден
да заплаща издръжка на децата си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в
следствие на бездействието си те няма да получат дължимата издръжка за повече
от два месеца, както и че по този начин ще бъдат лишени от полагаемия им се
финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
лишаването на децата му от издръжка за повече от два месеца.
Въпреки всичко казано по-горе,
съдът в настоящия му състав счита, че неправилно РП-*** е приела, че с
неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете деца в един и същи
период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления, всяко едно с
правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, извършени в условията на съвкупност.
Действително в съдебната
практика се наблюдава разделение относно вижданията, как следва да се
квалифицира неплащането на издръжка по отношение на повече от едно дете.
Някои състави приемат, че в
такъв случай се касае само до едно единствено деяние, респективно – до едно
единствено престъпление, но с няколко пострадали (в зависимост от броя на
децата).
Други състави също приемат, че
се касае за едно деяние, но застъпват, че същото осъществява в условията на
идеална еднородна съвкупност съставите на няколко отделни престъпления (отново
в зависимост от броя на децата).
Според трети виждания – касае
се за няколко отделни деяния, всяко самостоятелно консумиращо отделен състав на
престъплението по чл. 183, ал.1 НК, за които приложение следва да намерят
правилата на чл. 23 НК.
Най-накрая съществува и
схващането, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват извършени в
условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред едно
единно продължавано престъпление.
Настоящият състав счита, че
най-правилно и законосъобразно е последното от изложените виждания. Това е така
по следните причини:
Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен
обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на
наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния
случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите
непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и
със своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно
дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен
елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен
акт. Последният е основание за възникване на задължението в неговия конкретно
присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива се и съществува между
съответните страни – задълженото лице и лицето, носител на вземането – в случая
подсъдимия и всеки от низходящите му. Законодателят е отчел това обстоятелство,
като е регламентирал престъпното неизпълнение на посоченото задължение именно в
Глава Четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления
против брака и семейството“. Оттук следва, че от съществено значение е
неизпълнението на самото семейно задължение. Предвид това, като критерий при
определяне броя на процесните деяния следва да се отчетат възникналите
правоотношения между подсъдимия и всяко от двете му деца, вместо източника на
задължението – съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът на
дължимата издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също
могат да бъдат различни. В случая законодателят приема за укоримо поведение не
само по себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в хипотезата
по чл. 293а НК, а неизпълнението на задължение към низходящ, с което
отрицателно се засягат отношенията в семейството, поставяйки като условие
наличието на осъждане на дееца за неговото изплащане.
Предвид изложеното настоящият
състав счита, че процесното престъпление включва две отделни деяния по чл. 183,
ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 26,
ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо
двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно тези
деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка –
наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и
еднородност на вината. Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл.
26, ал.6 НК от тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното
престъпление“ (такива са само престъпленията спрямо личността на различни
лица). Нещо повече - неплащането на дължима издръжка през
определен период от време на определено лице представлява “еднородна проява” по
смисъла на чл.26 от НК, поради което когато продълженото престъпление по
чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за плащане на издръжка на две
и повече ползващи се лице, е налице продължавано престъпление по чл.26 от НК.
По тези съображения е неправилно продълженото престъпление да се разкъсва за
всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в задължението си за
издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/,
заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното
престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК.
В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в - Решение №
424/22.12.2014г. по н.д. № 1345/2014г., I н.о. (което е изключително
относимо и приложимо към конкретния казус и в което изрично се посочва, че няма
пречка за формиране на едно продължавано престъпление от няколко продължени
деяния, всяко едно носещо признаците на престъпление по чл. 183, ал.1 НК), Решение № 704/13.02.2015г. по н.д.
№438/2015г. на Окръжен съд-гр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по
ВНОХД № 174/2017г. на ОС-Перник, Решение
№ 45/03.04.2013 г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от 01.03.2018г.
по ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца, Присъда №454/09.03.2015 г. по НОХД №806/2015г. на РС-Сандански, Присъда по
НОХД №978/2012г. на КРС, Присъда № 45/01.09.2017г. по НОХД № 157/2017 г. по
описа на РС - Елхово, Присъда № 8/14.02.2018г.
по НОХД № 302/2017г. на РС-Исперих, Присъда № 144/09.12.2010г. по НОХД №
409/2010г. на РС – Ихтиман, Присъда по НОХД № 618/2018г. на РС-Карлово и др. В
този смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция – Решение № 98/19.07.2019г. по ВНОХД №
496/2019г. на ОС-***.
Следователно, двете деяния
извършени от подсъдимия спрямо всяко от неговите деца, представляват едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не множество от две
отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на К. следва да се
преквалифицира от съда като продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
Трайна е съдебната практика,
че това преквалифициране на отделните две деяния като продължавано престъпление
винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза на подсъдимия по
делото и не води до влошаване на наказателноправното му положение, поради което
е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение на обвинението по реда на
чл. 287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал възможността да се
защитава по напълно идентични факти – в обвинителния акт ясно е описано като размер
и брой на вноски, неизпълненото задължение спрямо всяка от двете му низходящи -
т. е. с присъдата не се реализирала съществено изменение в обстоятелствената
част на обвинението. Отделно от това при реалната съвкупност от престъпления
(както е квалифицирана престъпната деятелност от прокуратурата) за всяко
отделно престъпление се определя наказание, като макар на дееца да се налага
само най-тежкото от тях, е възможно да се приложи и чл. 24 от НК. Докато при
продължаваното престъпление се определя само едно общо наказание, не се
прилагат правилата за съвкупността и се осигурява наказване на всички
престъпления, които включва, взети в тяхната съвкупност и според причинения от
тях общ престъпен резултат – т.е. изправени сме пред по-благоприятен закон, което
отново е в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът счита,
че на основание чл. 304 НПК следва да оправдае К. по обвинението – неплащането
на издръжка по отношение на всяко едно от децата му да е отделно престъпление с
правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, като вместо това квалифицира двете
деяния като част от едно единно продължавано престъпление.
Съдът
счита, че следва да оправдае подсъдимия и по обвинението, престъплението да е
извършено в условията на повторност, респективно да е с правна квалификация по
чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1 НК. Това е така доколкото правилата за повторността
(чл. 28, ал. 1 НК) се прилагат ако деецът е извършил престъпление, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В случая К. е
бил веднъж осъждан за престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК по НОХД № 4249/2019г. на
РС-***. Въпросната присъда обаче е влязла в сила на 25.02.2020г., а крайният период, за който обвиняемият е предаден на
съд е месец март 2020 г. Казано по
друг начин само една от общо дължимите 10 вноски, очертани с обвинителния акт
не е била платена след като К. е бил осъден. Всички останали 9 вноски са били
дължими по време, когато спрямо подсъдимия не е имало влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. От своя страна неплащането само на една
вноска в срок не е инкриминирано с нормата на чл. 183, ал. 1 НК и не е
престъпно. В случая след влизане в сила на осъдителното решение К. е
бездействал само един месец, а останалите девет вноски не са били платени по
време, когато спрямо него не е имала влязла в сила осъдителна присъда. При това
положение съдът намира, че е неправилно престъплението, извършено в периода от юни
2019г. до месец март 2020г. включително, да се твърди, че е извършено в
условията на повторност. Именно поради това съдът счита, че следва да оправдае
подсъдимия по този квалифициращ признак и да го признае за виновен за
извършване на престъплението по основния състав на чл. 183, ал. 1 НК.
Между
другото дори горните съждения на съда да не бъдат възприети, то това не би
довело до промяна в крайните изводи на настоящия състав, имайки предвид
извършеното в хода на производството плащане на цялата дължима сума. Това е
така доколкото съгласно Решение № 784 от
31.ХII.1969 г. по н. д. № 753/69 г., I н. о.: „когато едно лице се съди по чл.
183, ал. 4 НК за повторно недаване на издръжка и ако същото при първото
осъждане не се е възползувало от разпоредбите на ал. 3 на същия текст, то ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция при повторното съдене
изпълни задължението си, същото може да се ползува от разпоредбите на ал. 3 от
чл. 183 НК“.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок до една година или „Пробация”.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК - деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Именно такава е и настоящата хипотеза, доколкото
видно от показанията на св. С. – всички дължими суми за издръжка на двете деца
в инкриминирания период са били заплатени в хода на съдебното производство и не
са настъпили други вреди последици за децата. Щом преди постановяване на
присъдата К. е изпълнил изцяло задължението си и щом не са настъпили никакви
други вредни последици за децата му, то и настоящият състав в съответствие с
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК - не го наказа.
По
разноските и веществените доказателства:
Видно от приложението към обвинителния акт - по делото
няма сторени от държавните органи разноски и няма приложени веществени
доказателства, които да изискват произнасяне на съда в тази насока.
Същевременно по делото са приложени доказателства, че
частните обвинители, действащи чрез своята майка и законен представител са
направили разноски в общ размер на 500 лева за заплатен адвокатски хонорар,
като до приключване на съдебните прения е направено искане за присъждането им.
Съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 НПК - когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
разноските, направени от частния обвинител ако е направено такова искане. Доколкото
в конкретния случай в договора за правна защита и съдействие не е направено
разграничение кой от частните обвинители какъв размер от общата сума от 500
лева е направил като разноски, а и като съобрази идентичността на
предоставената защита, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на всяко едно от децата си, действащо чрез своята майка, сума от по 250
лева или общо 500 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.