Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 1779 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищцата Г.Г.Р.,
твърди, че е собственик въз основа на договор за дарение (нотариален акт № 52,
т.7, дело № 3909 от 03.09.1998 г. на Старозагорския нотариус) на следния
недвижим имот: 1/8 идеална част от дворно място, цялото от 564 кв.м., находящо
се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, заедно и реално с жилище/апартамент, находящо се на първи
етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в
описаното дворно място, със застроена площ 106.40 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС.
Ответникът също
бил собственик на 1/2 идеална част от дворното място и на жилище/апартамент,
находящ се на втория етаж, което било със застроена площ 106.40 кв.м. и на
съответните идеални части от общите части на сградата.
Сградата, в
която се намирали горепосочените жилищата била двуетажна, в режим на етажна
собственост, като етажната собственост възникнала при покупката на първия етаж
от нея от родителите на ищцата - по силата на покупко-продажба, сключена във
формата на нотариален акт № ***г. С този нотариален акт В. Т. Д. и Р. В. Д.а
продали на Г. М. Я. и К.Й.Я.а /родители на ищцата/ 1/2 идеална част от дворното
място, цялото от 564 кв.м., заедно и реално с първия етаж от масивната жилищна
сграда на два етажа, без изба, състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски
бокс, баня, клозет и антре, заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата съгласно чл.38 от ЗС за сумата 15063 лева, заплатена по сметката на
ГОНС Стара Загора, тъй като продажбата била извършена по реда на ЗСГ /отм./ В
посочения нотариален акт било записано, че продажбата е без тавана, който си
оставал в изключителна собственост на продавача.
Към момента на
възникване на етажната собственост таванът над вторият етаж от двуетажната
сграда е бил едно общо помещение в подпокривното пространство /под покривната
конструкция на сградата/ без необходимата височина за обособяване на отделни
тавански помещения. Височината в най-високата част на подпокривното
пространство била колкото височината на нормален човешки ръст, а в най-ниската
част около
През
В договор за
дарение от 09.01.1997 г. /нотариален акт № ***г. на Старозагорския нотариус/
било посочено, че Р. В. Д.а и В. Т. Д. даряват на сина си П.В.Т. 1/2 идеална
част от дворното място, описано по-горе заедно и реално с втори и трети
мансарден етажи от масивната жилищна сграда, строена през
Таванът на
сградата се ползвал изцяло от ответника, като ползването на собствената на
ищцата 1/2 идеална част от него била без основание, тъй като той бил обща част
на етажните собственици, от момента на възникване на етажната собственост -
16.12.1973 г. Записът в нотариалния акт от
Отчуждителят не
можел по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата
и да им придаде характер на индивидуална собственост. Извършените действия в
посочения смисъл, както и евентуални изявления, не водели до запазване на
собствеността. Правата върху общата част се прехвърляли с прехвърляне на обекта
от етажната собственост по силата на закона. Без правно значение били и
фактическите въздействия върху тази обща част на сградата, които не водели до
промяна на нейното предназначение.
Искането на
ищцата до съда е да признае за установено по отношение на ответника, че тя е
собственик на 1/2 идеална част от тавана, разположен над втория етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно
място, цялото от 564 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-73 от
19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и да бъде осъден ответникът П.В.Т.
да предаде на ищцата владението на 1/2 идеална част от описания таван.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.Т.,
с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан по следните съображения:
От една страна,
от представения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 52, том VII, нот. дело 3909/1998 г. на Районен съд Стара Загора се
установявало, че Г. М. Я. и К.Й.Я.а са дарили на ищцата Г.Г.Р. правото на
собственост на 1/8 идеална част от дворно място с площ от 564 кв.м, , находящо
се в ***, урегулирано в парцел 1-9908, кв.491 по плана на града, заедно и
реално първи етаж от масивна жилищна сграда построена в имота, със застроена
площ от 106,40 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата. Дарителите си запазили право на ползване върху подарения недвижим
имот. Съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Стара
Загора описания недвижим имот е нанесен като ПИ с идентификатор ***, а построената
в него масивна жилищна сграда с идентификатор ***. Прехвърлената на ищцата
реална част от сградата - първи етаж не е нанесена в кадастралната карта като
самостоятелен обект в сграда.
От посоченото
по - горе било видно, че ищцата била придобила само „гола собственост” (nuda
proprietas) върху подарените й недвижими имоти - 1/8 идеална част от ПИ ***и
първи етаж от сграда ***. Това означавало, че от правомощията, включени в
състава на правото на собственост, ищцата Г.Г.Р. имала само правомощието
разпореждане с тези имоти. Другите правомощия да се владеят и ползват дарените
имоти, принадлежали на дарителите Г. М. Я. и К.Й.Я.а. Затова позовавайки се на
чл.108 вр. чл.111 от ЗС, ответникът счита, че само ползвателите можели и имали
правен интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу третите лица, за
които се твърди, че неоснователно препятствали упражняването на вещното право
на ползване върху тях. „Голият собственик”нямал правен интерес да защитава
правото на ползване и владение - правомощия, които не му принадлежали. Поради
което счита предявения иск за недопустим.
На второ място,
ответникът твърди, че предявеният иск е и
неоснователен, по следните фактически и правни доводи:
При така
извършеното дарение ищцата била станала собственик само на първи етаж от сграда
с идентификатор ***. Тя не била станала собственик на таванския /мансарден/
етаж, разположен над втори етаж от сградата, защото нейните праводатели Г. М. Я.
и К.Й.Я.а са били собственици само на първия етаж от сградата. Те никога не са
били собственици на таванския/мансарден етаж, съответно не са могли да го
прехвърлят на своята дъщеря Г.Р..
Оспорва като
невярно твърдението, че таванът над втория етаж на сграда с идентификатор ***,
към момента, в който първият етаж от сградата бил придобит от Г. и К.Я.а, е бил
едно общо помещение в подпокривното пространство. Оспорва твърдението, че е бил
с височина в най-ниската част
Оспорва като
невярно твърдението, че таванът не е можел да се използва за други цели /освен
за простиране на дрехи/, поради липса на височина. Действителната височина на
това помещение била 1,20 в най-ниската част и 4,5 -
Оспорва като
невярно твърдението, че процесният таван, разположен над втори етаж на сградата
бил обект на незаконно преустройство. Същият бил обект на преустройство,
съгласно издадено Разрешение за строеж № 204/17.05.1988 г. на Община Стара
Загора, въз основа на одобрен архитектурен проект. Оспорва като невярно
твърдението, че собствениците на първия етаж не били знаели за преустройството
и не били давали съгласие. Те не само знаели за това и са се съгласили с
преустройството, но и след издаване на Разрешение за ползване № 830/17.02.1997
г. на Община Стара Загора, с което бил въведен в експлоатация мансардния етаж,
присъствали на организираното празненство по освещаването му. Както ищцата,
така и родителите й са били поканени, присъствали са на освещаването на
жилището на мансардния етаж, което вече било собственост на ответника и даже
били донесли подарък, както повелявала традицията.
Оспорва като
невярно твърдението, че мансардният етаж бил обща част на сградата. Общата част
на сградата - подпокривно пространство се намирала между мансардния етаж и покрИ.и
достъпът до него бил чрез капандура.
Таванският/мансарден
етаж никога не бил представлявал обща част на сградата, нито по предназначение,
нито пък станал такава по силата на закона. Същият бил предмет на извършено
преустройство, чиято законност не можела да бъде оспорвана по настоящото дело,
предвид наличието на стабилни административни актове. Целта на преустройството
била освен ремонт на покрИ.и превръщането му в етаж, който да е годен за
обитаване, т.е. превръщането му в жилище. Това жилище представлявало
самостоятелен обект в сграда. Със Заповед № 18-9519-07.11.2018г. на Началника
на СГКК Стара Загора, влязла в сила на 30.09.2019г., същият бил нанесен в
одобрените кадастрална карта и регистри на гр. Стара Загора като СОС с
идентификатор ***.2. Това се установявало, както от представеното заверено
нейно копие, така и от издадената Схема № 15-8985901-03.10.2019г. на СГКК Стара
Загора.
Мансардният
етаж с площ от 106,40 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски
бокс, баня, тоалетна и антре бил собственост на ответника В.Т. чрез договор за
дарение, обективиран в № ***г. на Районен съд Стара Загора.
Оспорва
твърдяната нищожност на клаузата „че тавана остава изключителна собственост на
продавачите“, съдържаща се в договор за покупко - продажба, извършена с
нотариален акт за покупко - продажба не недвижим имот № ***г. на Районен съд
Стара Загора. Твърди, волята на страните по сделката е била да се продаде само
първия етаж без тавана и че ако тавана на сградата се превръщала в нейна обща
част, с извършване на сделката, нотариусът който я бил изповядал, щял да го
включи в сделката. След като нотариусът не бил установил наличие на такова
законово изискване, нямало пречка страните по сделката до постигнат договорка и
изрично да изключат тавана от нейния предмет. Недопустимо било 46 години
по-късно ищцата, която не била страна по договора за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № *** г., да твърди неговата нищожност.
Оспорва
твърдението, че таванът се е превърнал в обща част по силата на закона с
възникване на етажната собственост. Разпоредбата на чл. чл. 38, ал.1 от ЗС не
определяла тавана като обща част на сградата.
Помещението,
което представлявало таванския етаж преди преустройството, имало дървен таван.
Същият бил изработен грубо от необработени греди и разделял помещението от покривното
пространство. Следователно таванът, останал собственост на родителите на
ответника, а след това е негова собственост никога, нито преди преустройството,
нито след това не е представлявал подпокривно пространство. Същият винаги е
имал обособеност, като в резултат на преустройството и извършения ремонт на
покрИ.се е превърнал в обитаем обект.
Ответникът
заявява, че при условията на евентуалност, се позовава на придобивна давност. В
случай, че съдът приемел, че таванът, разположен над втори етаж на жилищна
сграда ***, който съгласно одобрените ККР на гр. Стара Загора представлява СОС
с идентификатор ***.2 бил обособен чрез преустройство на обща част на сградата,
то тогава да се приемело, че ответникът го е придобил по давност. Същият бил
деклариран и за него били плащани данъци от момента на превръщането му в жилище
до настоящия момент. Ищцата знаела за преустройството, за въвеждането му в
експлоатация и повече от 22 години не била предявила претенции и не била
оспорила правото на собственост на ответника. Ответникът го владял явно,
спокойно и необезпокоявано от никого, включително и от ищцата. Претенциите на
ищцата се появили едва миналата година, когато ответникът заявил изменение на
кадастралната карта и нанасяне на собствените му самостоятелни обекти - жилища,
разположени на втори и мансарден етаж от сграда ***.
Затова моли да
бъде иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание се явява адв. М. Г. процесуален представител
на ищеца и ищцата Г.Г.Р., явява се и ответника П.В.Т. с адв. И.Д., изслушани са
свидетелите Р. З. М., Ж И. Жв, П. Я. П.
и Г. И.Д., в следващи съдебни заседания е изслушана съдебна
строително-техническа експертиза, съдебно-техническа експертиза,
съдебно-техническа експертиза изпълнена от арх. П. В. както и тройна съдебно-техническа
експертиза.
От
фактическа страна:
Представено
по делото е заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***г. видно от който е, че В. Т. Д. със съгласието на съпругата си Р. В. Д.а продава на Г. М. Я. и К.Й.Я.а 1/2
идеална част от дворно място цялото от
564 кв.м. находящо се в гр. ******кв. „***“,
представляващо парцел I-9908
от квартал 491 по плана на кв. „***“ заедно и реално първия етаж от масивна
жилищна сграда на два етажа, без изба, който етаж се състои от две спални, хол,
кухня, с кухненски бокс, баня, клозет и антре заедно с ½ идеална част от
общите части на сградата съгл. чл.38 ЗС, без тавана, който си остава в изключителна
собственост на продавача.
По делото е представено заверено копие от нотариален
акт за дарение на недвижим имот №***г.
от който е видно, че Г. М. Я. и К.Й.Я.а даряват на дъщеря си Г.Г.Р.
½ идеална част от собствената си ¼ идеална част от дворно място
цялото от 564кв.м. находящо се в гр. ***кв.
„***“ ул. „***“ №12.
Приложено по делото е строително разрешение №204,
видно от което е, че същото е издадено в полза на В. Т. Д. за строеж - основен
ремонт покривна конструкция и подпокривно пространство, върху 106 кв.м. квартал №491 парцел I-9908 по плана на кв. „***“ ул. „***“ №12 съгласно
утвърден проект от 10.05.1988г. Разрешението е от дата 04.03.1988г.
Налице
по делото е разрешение за ползване №830 дадено за ползване на строеж основен
ремонт покрив и подпокривно пространство –обособяване на мансарден етаж- парцел
I-9908 кв. 491 застроена
площ 106 кв.м. кв. „***“ ул. „***“ №12-гр. Ст. Загора.
С
Декларация от 13.02.1997г. било извършено приемане на обект-покрив-ремонт.
Със
Заповед №18-9519-07.11.2018г. е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***ЕКАТТЕ 68850 състоящо се в схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***1.1 площ по документи
106,4кв.м. собственост на П.В.Т..
Налице
по делото е заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот №***г.
от 09.01.1997г. с което Р. В. Д.а и В. Т. Д. даряват на сина си П.В.Т. следния свой собствен недвижим имот
376.5/753 кв. м. ид. части от дворно място находящо се в гр. ***кв. „***“ ул. „***“
№12 заедно и реално с втори и трети
мансарден етажи от масивна жилищна сграда находяща се в това дворно
място строена през 1968г. ведно с ½ ид. части от общите части на
сградата.
Приложен
по делото е протокол №10 за определяне
на строителна линия и ниво в оригинал, видно обаче от същия е, че в протокола е
нанесена поправка в частта касаеща датата на издаване, а именно 10.05.1998г. ,
като след поправката датата е
10.05.1988г., същата поправка е извършена и по отношение на същата дата
посочена и на второ място в протокола.
Посочено е в протокола, че се застроява : основен ремонт покривна конструкция и
подпокривно пространство на съществуваща жилищна сграда по повод заявление
подадено от В. Т. Д. кв. 491 парцел I-9908
по регулационен план на кв. „***“.
Видно
от показанията на свидетелят П. е, че улицата на която се намира процесния имот,
преди години се е назовавала „***“, във въпросния имот свидетелят живял през
1974г., той живеел в дома на родителите на ищцата-на първи етаж, на втори
етаж живеели родителите на ответника,
твърди, че посещавал таванското помещение, където си простирал дрехите, на
тавана се излизал през отвор, до който водели стълби. Твърди, че семейството на
ищцата и това на ответника си простирали прането на тавана, твърди, че в средата
помещението било най-високо, човек можело да върви изправен, а в краищата не
можело тъй като било ниско.
От
показанията на свидетелката Д. е видно, че същата била съученичка с ищцата, на
тавана на процесния имот се качвали заедно с цел простиране на дрехи, нямало
врата, нито прозорци към онзи момент. По-късно бил извършен ремонт,
свидетелката разбрала от ищцата, че ответника е надстроил покрива. ПокрИ.преди
ремонта бил с 4 стени, в най ниската си част не можело да се движи човек бил
неизползваем, а използваемата площ била малка като размери, твърди,че след
ремонта се виждало ясно извършеното надстрояване.
От
показанията на свидетелят М. става ясно, че познавал ответника от преди години,
тавана представлявал помещение на
ширината на цялата къща като врата към същия имало още на втория етаж. На
тавана имало ниски и високи части, след преустройството били повдигнати крайните части на стените
получила се мансарда.
От
показанията на свидетелят Жв става ясно, че
е съсед на ищцата и ответника. ПокрИ.на процесния имот бил в началото
четирискатен а сега бил двускатен. На тавана имало прозорчета преди
преустройството, а след преустройството се получило мансарден етаж.
Видно
от заключението по съдебно-строително техническа експертиза е, че са налични
строително разрешение №204/10.05.1988г.
и строителни книжа необходими за издаване на разрешение за ползване на
строеж на трети мансарден етаж на двуетажна сграда находяща се в гр. ***ул. „***“
№12, разрешението за ползване
№830/17.02.1997г. и протокол на
държавна приемателна комисия от
13.02.1997г. съответствали на разрешения ремонт с посоченото разрешение за
строеж. След направения ремонт на подпокривното пространство, същото отговаряло
на действащите към момента на въвеждане в експлоатация на обекта архитектурни и
конструктивни технически норми и изисквания. Вещото лице счита, че към датата на издаване на строителното
разрешение за основен ремонт и реконструкция на подпокривно
пространство-10.05.1988г. е било нормативно
позволено и възможно да се обособят тавански и жилищни помещения в
подпокривното пространство с оглед височината му и другите характеристики
Видно
от заключение по съдебно-техническа експертиза е, че надстрояване има когато се
създава нов етаж във височина, за да има надстрояване покрИ.трябва да е бил
неизползваемо пространство тоест с височина под изискуемата, за да съществува
помещение и да е изрично записано в строителното разрешение, че се разрешава
надстройка. Увеличаване на надзид във височина не винаги означавало
надстрояване, нямало строителни книжа за надстрояване на двуетажната сграда. В
строителното разрешение № 204/10.05.1988г. бил разрешен строеж с наименование
основен ремонт на покрив, така разрешения ремонт съответствал като описание на
строително монтажни работи в Разрешение за ползване № 830/17.02.1997г., след
ремонта подпокривното пространство
представлявало едно жилище състоящо се от коридор, кухненски бокс, трапезария, хол, две
спални, баня, санитарен възел с общо
предверие, в което имало складова ниша, югозападна открита тераса. След
извършване на ремонта помещенията отговаряли на техническите норми и изисквания
относими за жилищни помещения към времето на проектиране. Достъпа до
подпокривното пространство бил от стоманобетонна стълба ограничен на втори етаж
чрез стена и врата. В строителните правила и норми за изграждане на населените места 1959-1977г. нямало изискване за височина
пространство и обем на използваемо таванско складово помещение. Извода на
вещото лице е, че при първоначалния строеж вече е било обособено едно
използваемо таванско складово подпокривно пространство, като достъпа до него се
осъществявал от врата на втори етаж, стълбата между втори и трети етаж се
явявала вътрешна за него.
Видно
от заключението по съдебно-техническа експертиза е, чe към 1973г. не е било
възможно съгласно одобрения проект да се
обособят тавански помещения поради следните причини: стълбищната клетка обслужваща двата жилищни
етажа не достигала до подпокривното
пространство съгласно одобрения проект, то не се третирало като разпределение и
не е разработвано от проектантите като
такова, не е предвиден надзид повече от 30 см, максималната светла
височина на подпокривното пространство е
около 2,20м / с уточнение, че единствено и само по проектна документация са дадени отговорите по поставените въпроси.
Видно
от заключението по изготвената тройна
съдебно-техническа експертиза е, че към 1973г. съгласно одобрения проект
не било възможно да се обособят тавански помещения поради това, че стълбищната клетка не
достигала до подпокривното пространство не бил предвиден надзид повече от 30 см
максималната светла височина на подпокривното пространство била около 2,20м. Съгласно
дадени свидетелски показания и от двете
страни, стълбището водещо от втори жилищен етаж до подпокривно пространство е
съществувало към 1973 г. и се е ползвало и от двете страни по делото. Зоната с
проходимост над 1,80м височина била с
площ 7,59 кв. м. разположена в централната
част на подпокривното пространство и е с
размери 1,94м/4,34м като част от тази
зона била заета от комини. СТЕ установила, че
няма видими следи от строителни дейности по допълнително изграждане на
стълбищно рамо от втори етаж до подпокривното пространство не били налице
технологични прекъсвания в конструкцията на стълбищната площадка и стълбищните рамена,
подови замазки и мозайка по стъпалата и площадките. СТЕ счита, че стълбищното рамо от втори жилищен етаж до
подпокривното пространство е изпълнен по време на строителство на жилищната
сграда. В хода на съдебно заседание вещото лице В. уточнява, че такова стълбище
има като наличието му било
отклонение от архитектурния проект на
сградата, по приложения по делото архитектурен проект подпокривното пространство не било предмет на
проектиране.
Безспорно
установено посредством показанията на разпитаните по делото свидетели е, че
подпокривното пространство е било
използваемо още към 1973г.-според свидетелите на ищцата от семейството на
ищцата и от семейството на ответника, според свидетелят М. помещението било
ползвано от семейството на ответника като и последния имал ключ за него, до там
водели стълби. Установеното от показанията на свидетелите кореспондира със
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че до това
пространство имало достъп по стоманобетонна стълба и достъпът до него бил
ограничен на втори етаж от стена и врата, от друга страна е налице и
заключението по тройната СТЕ, по която е
видно, че няма видими следи от
строителни дейности по допълнително изграждане на стълбищно рамо от втори етаж
до подпокривното пространство, не били налице технологични прекъсвания в конструкцията на стълбищната площадка и стълбищните рамена,
подови замазки и мозайка по стъпалата и площадките. В допълнение СТЕ
счита, че стълбищното рамо от втори
жилищен етаж до подпокривното пространство е изпълнено по време на строителство
на жилищната сграда.
От
правна страна:
Критериите
за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство като обща част
са както фактически, така и юридически. Фактическите се базират на данните за
актуално състояние на подпокривното пространство, данните при изградени обекти
на собственост към кой момент са изградени и налице ли е съгласие явно, или
мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажна собственост, ако такова
е налице по отношение на извършеното преустройство, а юридическите в
съответствие на изградените обекти с действащите към момента на изграждане
строителни норми.
При
определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със
статут на обща част, или не е и може да се притежава в индивидуална собственост
следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на
общи нужди на етажните собственици меродавния момент, към който се преценява
статута е момента на възникване на етажна собственост ако такава съществува В
процесния имот за пръв път етажна собственост е възникнала 16.12.1973г. Налице са доказателства-показания
на свидетели, че подпокривното пространство след възникване на етажнатата собственост
е било ползвано и от семействата на двете страни по делото. Показанията на св. П.
и Д. следва да се кредитират с доверие поради това, че и двамата дават подробно описание на
вътрешната част на подпокривното пространство което е съответно и на даденото от св. М.-дават
показания за ниски и високи части на тавана за греди-дървени подпори. Тоест
обосновава се извод, че към момента на възникване на етажна собственост
предназначението на подпокривното пространство е било да служи за задоволяване
на общи нужди на етажните собственици, следователно и със статут на обща част. Видно
и от извода на вещото лице е, по изготвената съдебно-техническа експертиза, е
че при първоначалния строеж вече е имало
обособено едно използваемо таванско складово
подпокривно пространство като достъпа да него бил чрез врата намираща се на
втори етаж стълбата между втори и трети етаж била вътрешна за него.
Налице са документи, а и не се оспорва, че
подпокривното пространство е било обект на преустройство. Налице е строително
разрешение-04.03.1988г., протокол за определяне на строителна линия и ниво,
протокол от Държавна приемателна комисия от 12.02.1997г., разрешение за
ползване от 17.02.1997г., акт за установяване годността за прием на
строеж-06.02.1997г., становище на управление ТРС. Що се отнася до протокола за
определяне на строителна линия и ниво коментираната по-горе поправка на две
дати в частта касаеща годината, в документа -10.05.1988г., предвид
представените по делото останали документи касаещи преустройството на
подпокривното пространство на процесния имот въпросните дати хронологически
следват датата на строителното разрешение, и предшестват останалите документи
касаещи основния ремонт на обекта на преустройство, поради тази причина следва
да се приеме, че посочената година е 1988г.
В
конкретния случай, е безспорно установено, че строителното разрешение е
издадено за основен ремонт на покривна конструкция и подпокривно пространство,
в разрешението за ползване №830 се сочи, че се дава разрешение за ползване на
строеж основен ремонт покрив и подпокривно пространство-обособяване на
мансарден етаж. В протокола на ДПК за установяване годността на строежа е
отразено, че е извършен ремонт и преустройство на покрИ.от четирискатен в
двускатен, направа надзид на тавана 1,20 м
с преустройството му в мансарден
етаж със задстроена площ 106 кв. м.
застроен обем 210 кв.м., полезна жилищна площ 65 кв. м. обслужваща площ 22 кв.м., конструкция масивна с дървен покрив. Съгласно
Наредба №5/77г. действаща към 1988г. в обема на подпокривното пространство на
сгради със скатен покрив въз основа на одобрен архитектурен проект могат да се изграждат жилища, стаи за
творческа, или научна дейност - за ползване от обитателите в по-долните етажи,
ателиета за художествена научна и друга
творческа дейност сушилни и тавански
складови помещения в чл.63 ал.5 е отразено, че не се допуска да се
изграждат тавански стаи освен в малкоетажни
сгради. Разрешения ремонт съответства
като описание на строително монтажни работи в Разрешение за ползване
№830 според вещото лице в приетата
съдебно-техническа експертиза. Видно
от показанията на свидетелите П., Д. и Жв
семейството на ищцата са били осведомени за вършеното преустройство на
подпокривното пространство в мансарден етаж. Нещо повече строителното
разрешение е от 1988г. , протокола на ДПК е от 13.02.1997г., а разрешението за
ползване от 17.02.1997г. В хода на преустройството според заключението на
вещото лице по строително- техническата експертиза е разкрит демонтиран
четирискатния покрив, издигнат е надзид от източна и западна страна, външните
зидове от север и юг са надигнати
извършени са и други строителни дейности, които са били очевидни за живеещите в
сградата- в това число и за ищцата и семейството й- в допълнение за
извършваното преустройство се изнасят данни и в исковата молба. Тоест
обосновава се извод, че от 17.02.1997г. вследствие на извършеното преустройство
на покрив и подпокривно пространство е бил налице самостоятелен обект-
впоследствие и нанесен като такъв в КККР.
Действително
обстоятелството дали обект в сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет
като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му
на обща част, или самостоятелен обект, кадастралното отразяване на имотите и
самостоятелните обекти има само декларативно значение. От КККР не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите.
Според
фактите по делото обаче, към момента преустроеното подпокривно пространство е
със статут на самостоятелен обект ползван от ответника-като по отношение на
последния е налице по делото и нотариален акт за дарение на недвижим имот №***г.
с което Р. В. Д.а и В. Т. Д. даряват на сина си
П.В.Т. своя собствен недвижим имот 376.5/753 кв. м. ид. части от дворно
място находящо се в гр. ***кв. „***“ ул. „***“ №12 заедно и реално с втори и
трети мансарден етажи от масивна жилищна
сграда находяща се в това дворно място строена през 1968г., ведно с ½
ид. части от общите части на сградата, към извършване на преустройството
несъгласие от ищцовата страна не е
изразявано-видно и от показанията на св. П., нещо повече родителите на ищцата
присъствали и на освещаване на изградения като мансарда обект. В допълнение
разрешения ремонт съответствал като
описание на строително монтажни работи в Разрешение за ползване №830 според
вещото лице в приетата
съдебно-техническа експертиза. От
заключението по строително- техническа експертиза пък е видно, че разрешението за ползване №830
и протокола на ДПК от 13.02.1997г. съответстват на разрешения ремонт.
Извода
от всичко гореизложено е, че към настоящия момент е обособен в процесния имот самостоятелен обект –трети мансарден етаж
ползван от ответника-собственик на същото от 09.01.1997г. – от 13.02.1997г.
По
въпроса за придобивната давност.
По своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило през определен от закона срок, след изтичането на който се придобИ.право
на собственост, или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато,
явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно
(неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобИ.с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с
намерението да се свои.
От събраните доказателства по делото /писмени и гласни/ се установи, че ответника е владял
процесния обект, владението е било несъмнено и предвид това, че разрешението
за ползване е от 17.02.1997г. след
извършеното преустройство на подпокривното пространство в мансарден етаж, предвид
и на това, че ответника ясно и недвусмислено е изразявал намерението си по
повод владение на процесния обект: извършвал е ремонтни и други строителни
действия които са били очевидни и за съседите- видно от показанията на св. Жв и
на още по-голямо основание за ищцата и нейното семейство, манифестирал е своето
намерение да свои вещта - в случая пред ищцата, респ. нейните родители, следва
да се приеме, че ответника се легитимира като собственик на имота по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съдът следва да присъди на ответника направените по делото разноски, а именно,
сума в размер на 3100лв.
Така
мотивиран Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Р. ЕГН:********** с адрес: ***, иск
да бъде признато за установено по отношение на ответника П.В.Т. ЕГН: **********
***, че Г.Г.Р. е собственик на 1/2 идеална част
от тавана разположен над втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор *** построена в дворно място цялото от 564 кв.м. находящо се в гр. ***ул. „***“ №12
представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта одобрена
със Заповед №РД-18-73 от 19.11.2007г. на изпълнителния директор на АГКК като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Г.Г.Р. ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на П.В.Т. ЕГН: ********** *** сумата от 3100 лв -
деловодни разноски по настоящото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: