№ 779
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200641 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Й. КР. Н. против Наказателно постановление №
20 – 0432 – 000441 от 02.10.2020 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР- Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
С жалбата се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. По
същество жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка като отрича той да е управлявал процесния лек автомобил. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.09.2020 г. около 20:00 часа в град Пловдив на ул. „Захаридово“ – в
посока кв. Коматево жалбоподателят Н. управлявал личният си лек автомобил
„***“ с рег. № ***. По същото това време служители на МВР – Пловдив,
съвместно с техни колеги от МВР –София осъществявали засилен контрол на
движението и извършвали проверки на пристигащи от гр. София фенове, тъй
като в посочения ден предстояло провеждането на футболна среща между
отборите на ФК „Левски“ и ФК „Ботев - Пловдив“.
Така, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на МВР –
София, като му била извършена качествена проба с техническо средство
Дрегер Алкотест 7410+ с фабр. № ARSM – 0022, калиброван до 02.2021г.,
който отчел положителен резултат 0,96 на хиляда в издишания от
жалбоподателя въздух. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0066202, в който било посочено, че изследването трябва да
бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, където лицето следвало
да се яви до 40 мин от връчване на талона, който бил връчен лично на
жалбоподателя в 20,55 ч. В издадения талон, Н. посочил, че не приема
показанията от пробата с дрегера, като оспорил и часът на връчването му.
На Н., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели –
очевидци, бил съставен АУАН бл. № 607818 / 26.09.2020 г., за извършено от
него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с
възражения, посочвайки, че не той е карал автомобил. Отделно от това, Н.
отбелязал, че за твърдяното от него обстоятелство има свидетели, а именно –
един адвокат и лице с фамилно име Т.. Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН
не постъпили.
Впоследствие Н. се явил в указаното в талона лечебно заведение –
УМБАЛ „Св. Георги“, където дал кръвна проба за изследване. Видно от
Протокол № 582/ 29.09.2020 г. за химическа експертиза за определяне на
2
концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява, че Н. има наличие
на етилов алкохол в кръвта с концентрация от 0,81 на 1000.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от показанията на актосъставителя Б., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и добросъвестно дадени. Свидетелят изключително подробно
пресъздава възприятията си, свързани с процесния случай. Съдът,
анализирайки показанията му и давайки им пълна вяра отчита и
обстоятелството, че същите изхождат от лице, което е незаинтересовано от
изхода на спора и по отношение на което липсват каквито и да било
индикации будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на
дадените от него показания. Последните си кореспондират и с приложените
по делото писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване,
справка за нарушител/ водач, Дневник за отразяване на резултатите от
използване на техническите средства – Регистрирани нарушения на
употребата на алкохол с техническо средство с № ARSM – 0022; извлечение
от паметта на техническото средство; Протокол № 582/ 29.09.2020 г. за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат
за доказани посочените в акта обстоятелства. В тази връзка следва изрично да
се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е употребил алкохол, а
единствено оспорва, че в посочените в АУАН и НП ден, час и място е
управлявал собственият си лек автомобил. Така както е възразил при
съставянето на акта, така и с въззивната жалба същият посочва, че
3
автомобилът бил управляван от Й. Т. и че за установяване на посоченото
обстоятелство имал много свидетели и че му било отказано в АУАН да бъдат
вписани 20 – 30 налични свидетели – очевидци. С идентични доводи оспорва
и часа на проверката, отбелязан върху издадения му талон за кръвна проба,
като сочи, че концентрацията му на алкохол в кръвта била 0,57 промила. По
отношение на всички тези твърдения, жалбоподателят не прояви каквато и да
била процесуална активност с оглед ангажиране на доказателства
установяващи същите, или поне такива, които да внесат убедителни съмнения
в достоверността на изложените фактически изводи от страна на
административно – наказващия орган. Ето защо съдът намира, че същите
представляват единствено и само израз на защитната му позиция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен
състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи
относно компетентността на административнонаказващия орган и
актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл.
30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на квалификацията на деянието и правилността на
санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят
Н. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на
4
26.09.2020 г. около 20:00 часа в град Пловдив на ул. „Захаридово“ – в посока
кв. Коматево е управлявал личният си лек автомобил „***“ с рег. № ***, след
употреба на алкохол, а именно 0,81 на хиляда, установено по надлежния ред.
Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като
такива в обратна насока, както вече беше посочено не бяха ангажирани от
страна на жалбоподателя.
На следващо място по безспорен и категоричен начин е доказано и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя, доколкото същият е
годен субект на административното нарушение, тъй като е притежавал
качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил, когато е бил спрян за
проверка. Именно с това си поведение - управление на МПС след употреба на
алкохол в съставомерна концентрация, жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
В случая съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.
следва да бъде определена не въз основа на показанията на техническото
средство, а съгласно протокола за извършеното медицинско изследване.
Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се установява от показанията
на техническото средство, са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай не попада сред тях. Тъй
като жалбоподателят е дал кръв за медицинско изследване и такова е
проведено, като пробите от кръв за изследвани по газхроматографски метод
съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., то меродавен се явява
именно резултатът от медицинското изследване. Действително
административнонаказващият орган е проявил непрецизност, като от
фактическа страна е приел жалбоподателят да е управлявал МПС с
концентрация на алкохол съгласно показанието на техническото средство, а
не на медицинското изследване. Това обстоятелство с оглед конкретиката на
настоящия казус не представлява съществено процесуално нарушение и не
обуславя основание за отмяна на НП.
Това е така на първо място, защото приетата от съда за доказана
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на
5
деянието е по-ниска спрямо посочената в АУАН и в наказателното
постановление. Следователно по никакъв начин положението му не е
отегчено, а точно обратното. На следващо място реалната стойност на
концентрацията на алкохол отново попада в същите граници по чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП - над 0, 8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, по които е
било формулирано първоначалното обвинение и се е водило производството.
В настоящия случай се установява, че както материалноправната норма, така
и санкционната разпоредба са правилно определени спрямо действителните
факти по делото. Съдът счита, че в случая по аналогия следва да намерят
приложение и указанията по приложение на закона, изведени в практиката на
касационната инстанция за случаите, когато при определяне на наказуемата
скорост с електронен фиш не е отчетена максимално допустима грешка в
полза на водача. В тези случаи съгласно Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к.
а. н. д. № 98/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив основание за отмяна на оспорения
правораздавателен акт ще е налице само ако действителните факти налагат
приложение на различна санкционна разпоредба, т. е. дори да се установява
различно от приетото от АНО показание, щом то отново попада в обхвата на
същата разпоредба, не е налице основание за отмяна. Разпоредба на чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП подобно на чл. 182 от ЗДвП поставя определени гранични
показатели, чрез които очертава приложното си поле, като всички деяния,
попадащи между най-ниската и най-високата стойност на тези граници, се
санкционират по един и същи ред и с една и съща разпоредба. В заключение
следва да се посочи, че в Решение № 2119 от 10.11.2016 г. по к. а. н. д. №
1918/2016 г. на Административен съд – Пловдив е разгледан аналогичен
случай, като съдът е достигнал до същия краен извод за липса на процесуално
нарушение от категорията на съществените, като е прието, че наказателното
постановление е законосъобразно. Изложените съображения от
Административен съд – Пловдив изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно е
6
пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал е, че е употребил алкохол
в съответното количество, както и че след това, боравейки с уредите за
управление на процесния лек автомобил, е привел същия в движение и се е
придвижвал с него.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда
до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Посочените наказания са във фиксиран, абсолютен размер, поради което и
липсва възможност същите да бъдат изменени.
С НП на жалбоподателя правилно са отнети 10 контролни точки, съобразно
изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на настоящия случай
не се установяват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
7
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, като за този си извод съдът съобрази, както данните от
приложената по преписката справка за нарушител/ водач, така и естеството на
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване
по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, които са от особено
значение. Установеното в случая административно нарушение, безспорно ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с
решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са
представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди
обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент
не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0432 – 000441 от
8
02.10.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, 01 РУ -
Пловдив, с което на Й. КР. Н., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба
№ Із – 2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9