Р Е Ш Е Н И Е №1372
град Бургас, 20.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четвърти състав, на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 1065 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 ЗМВР
във вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Е.И.Д., ЕГН **********, против Заповед № УРИ 251з-1817/14.05.2020г.,
издадена от началник отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас.
Със заповедта, на осн. чл.206, ал.2, чл.198, ал.1 и чл.204, т.4 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор Е.И.Д. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „ Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас, е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 1 (един) месец.
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Претендира присъждане на разноски по делото.
В
съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа
жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът
по оспорването – началник отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Бургас, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в
предвидения от закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
На
20.04.2020г. началникът на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас
разпоредил на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас да извърши
проверка във връзка с изпълнението на т.3 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г.
на министъра на здравеопазването на КПП на път І-9 КПП гр.Бургас- с. Маринка.
В
хода на проверката, по отношение на преминаване на МПС през посоченото КПП на
20.04.2020г. около 09.00ч. в посока гр.Бургас към с. Маринка, били изискани
обяснения от мл. инспектор Е.Д., инспектор М. С., ст.инспектор Б.Ж., мл.
инспектор Н.П.и мл. инспектор К.Г..
Въз
основа на дадените обяснения и други, проверени документи, проверяващият
установил следните факти:
На
20.04.2020г. към 09.00ч. на посоченото КПП за осъществяване на контрол на водачи,
МПС и преминаващи лица в изпълнение на заповед РД 01-143/20.03.2020 г. били
определени служителите мл. инспектор Е.Д. - мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция ОДМВР Бургас и мл. инспектор К.Г. от РДГП Бургас.
Инструктажа
и разпределението на служителите от сектор Пътна полиция бил извършен от
инспектор М. С., съобразно оперативната обстановка и интензивността на пътното
движение. Последният поставил задача за изпълнение на заповед на министъра на
здравеопазването за контрол на КПП над МПС и граждани, спазване на наложена
карантина и контрол за нарушения от страна на водачи на МПС.
С
оглед дейността на КПП било разпоредено на случаен принцип да се осъществява
контрол над водачи на МПС и лица, когато това няма да създава пречки за
движението, като справките се извършват пред РСОД или ОДЧ.
Около
09.00ч. през КПП минало служебно МПС на ОДМВР Бургас, движещо се с друго МПС,
на които не бил извършен контрол от определените на КПП, служители. При
преминаване на превозните средства, мл. инспектор Д. бил в служебния автомобил,
КИА с рег.№ СВ7623КВ, позициониран на КПП във връзка проверка на водач на МПС
микробус с peг.№ A5120HH ,c водач Т.Т.. Последният превозвал лица,
работници към ферма „Грин грас І“, които
били без декларации. Поради това, микробусът бил отбит в страни за попълване на
декларации от пътуващите лица.
През
това време мл. инспектор Д. извършил проверка през РСОД(таблет) за водача и МПС.
Установил, че СУМПС на водача е отнето.
С
оглед установяване на нарушение по ЗДВП, Д. извършил справка през радиосистема
„ТЕТРА“ на служебното МПС с дежурния диспечер в ОДЧ мл. инспектор Неделин
Проданов. В резултат на справката констатирал, че информацията за СУМПС на
водача не е актуална и основанието за отнемане на СУМПС, е отпаднало.
За
времето на проверката и проведените разговори с диспечера, мл. инспектор Д.
помолил служителя от РДГП Г. да осъществява контрол над преминаващите МПС.
Г.
видял преминаването на служебното МПС на ОДМВР Бургас, за което по- късно
уведомил Д.. Обяснил му, че е възприел приближаващ лек автомобил Фолксваген
пасат и следващ го втори автомобил, които преминали покрай него в момент на
разговор със спрения за проверка водач. При приближаването на автомобила
Фолксваген разпознал шофьора на директора на ОДМВР Бургас, когото познавал под
имената Г.А..
Изложеното,
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас предоставил на вниманието на
началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас, с докладна записка №
251р-12975/20.04.2020г.
В
този документ посочил и че сигнал за спиране на двата автомобила не е бил
подаден от мл. инспектор К.Г. от РДГП Бургас, поради неправилна преценка на ситуацията, с оглед изнесеното в обяснението
му, че е разпознал водача на МПС като служител на МВР.
Отделно
пояснил, че ниската интензивност на автомобилното движение през посоченото КПП
обосновава дейността по контрол над преминаващите МПС и граждани да се осъществява
от двама служители, но в случай на отношение към водач или гражданин,
служителят от сектор Пътна полиция е поставен в невъзможност да осъществява необходимия контрол. Поради
това, считано от 20.04.2020г. разпоредил на ст. инспектор Ж. на КПП, през
светлата част на денонощието, да бъдат определени двама служители от сектор
Пътна полиция за осъществяване на стриктен контрол.
На
21.04.2010г., въз основа на информацията, изложена в докладната записка, началникът отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР Бургас възложил на началник сектор ООРТП извършване на допълнителна
проверка.
С
докладна записка от същата дата, при непроменени факти, последният предложил
издаване на заповед за извършване на дисциплинарна проверка срещу полицейски
служители, допуснали на 20.04.2020г. около 9.00ч. на КПП, изграден на път І-9,
пътен възел Крайморие, преминаване на автомобили и лица, без да е проверена
неотложността на пътуването, както и да се провери създадената организация в
сектор „ПП“ по отношение на провеждането на СПО.
Посочил, че
разпореждането на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас на КПП да
бъдат определени за работа по двама служители на сектора в настоящия случай не
е изпълнено.
На същата дата (21.04.2010г.)
началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас издал заповед №
215з-1555, с която разпоредил извършване на проверка по получени данни за
дисциплинарно нарушение от служители на ОДМВР-Бургас, определил комисия за
проверката и срок за извършването й.
Заповедта
била връчена на мл. инспектор Е.Д., инспектор М. С. и ст.инспектор Б.Ж. на
датата на издаването й.
На
22.04.2020г. комисията отправила покана до тримата служители за даване на
писмени обяснения.
Е.
Дачев представил такива, като заявил, че няма какво да добави към обяснението,
дадено от него на 20.04.2020г. В идентичен смисъл дали обяснения М. С. и Б.Ж..
На
24.04.2020г. комисията изготвила справка, в която обобщила резултатите от
проверката. Допълнително било
констатирано, че инструктажът на служителите от сектор „ПП“ и тези от Гранична
полиция не се извършва съвместно.
След
анализ на фактите и предвид регламентираните служебни задължени задължения на
тримата служители, комисията предложила на ст. Инспектор Б.Ж. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение“, а на М. С. и Е.Д. да не бъде
търсена дисциплинарна отговорност, поради липса на данни за нарушение на
служебната дисциплина.
На
24.04.2020г. дисциплинарно- наказващият орган изразил несъгласие с направеното
от комисията предложение по отношение на мл. инспектор Е.Д. и изискал
извършването на допълнителна проверка.
На
05.05.2020г. комисията представила допълнително становище, с което при липса на
нови установени факти, приела, че служителя Д. е следвало да изчака извършване
на справката от ОДЧ, по отношение на спрения водач на МПС, извън служебния
автомобил, като наблюдава автомобилния трафик с готовност да подпомогне мл.
инспектор Г. при осъществяване на пропускателния режим. Посочила, че с
действията си мл. инспектор Д. е допуснал небрежност като не е съобразил, че с
влизането в служебния автомобил се допуска нарушаване на разпоредбата на чл.
62, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно проверките
да се извършват най-малко от двама полицейски служители. Преценила, че с
деянието си Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.199,
ал.1, т.3 от ЗМВР, което се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“. Като отчела последиците от нарушението, формата на
вината (непредпазливост) и цялостното поведение на служителя по време на
службата (8 награди и едно наказание, наложено през 2007г.), комисията
предложила налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“.
Справката
от 24.04.2020г. и допълнителното становище на комисията били връчени на Е.Д.
срещу подпис на 7.05.2020г., ведно с покана за даване на писмени обяснения в
срок от 24 часа.
На
11.05.2020г. комисията съставила протокол, с който удостоверила липсата на
подадени от служителя писмени обяснения.
На
14.05.2020г. началникът на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас издал
оспорената заповед, мотивирайки я с изводите, изложени в допълнителното
становище на комисията, въз основа на установените от същата, факти.
Квалифицирал
деянието на служителя като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014г.
Спор
по фактите няма.
І. ПРАВОТО:
Съдът намира, че
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.
204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
реквизитите, изискуеми с нормата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР.
Нормата на чл.
197, ал. 1 от ЗМВР регламентира видовете дисциплинарни
наказания, които могат да бъдат налагани на служителите в МВР, като в т.1 е
предвидено наказанието "мъмрене", каквото наказание е наложено на
жалбоподателя Д..
Чл.
204 от същия закон определя органите, компетентни да
налагат дисциплинарни наказания, като т.4 предвижда, че наказанията се налагат
със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Към момента на налагане на наказанието мл. инспектор Е.Д. е
заемал длъжност – младши автоконтрольор в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР МВР Бургас.
Началникът
на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас е служител на ръководна
длъжност по см. на т.193а от Класификатора на длъжностите в администрацията и
като такъв притежава правомощие да налага дисциплинарно наказание от
категорията на процесното.
Съдът не констатира допуснати в хода на
дисциплинарното производство и при издаване на оспорената заповед, съществени
нарушения на процесуалните правила.
Всички актове, съставени в хода на
производството са връчвани на наказаното лице.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за невръчена покана за даване на писмени обяснения.
Такава покана е връчена срещу подпис на
7.05.2020г. Връчването на поканата цели да гарантира ефективно упражняване на
правото на защита в производството. Дали това право ще бъде реализирано обаче,
зависи единствено от волята на участващото в производството, лице.
Материалният закон е приложен неправилно.
Дисциплинарното наказание „мъмрене“ е
наложено при хипотезата на чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 199, ал.1, т. 3 от ЗМВР-
маловажно нарушение, проявена небрежност в служебната дейност.
Проявената небрежност от своя страна, според
наказващият орган, се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от
20.10.2014г.
Нормата изисква проверка на водачи ППС да се извършва
задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при
последователно регламентирани тактически действия.
Тук следва да се посочи, че дейността по
проверка на водачите на ППС, е част от дейността по осъществяване на пътен
контрол, а чл.31 от наредбата предвижда, че пътният контрол се осъществява от служители на
"Пътна полиция" и от други служители на МВР, на които са възложени дейности
по контрол на пътното движение.
Според чл.33, ал.1 и 3, т.3 от наредбата,
пътният контрол се осъществява от наряд, който е съставен от един или повече служители,
осъществяващи задачите по пътен контрол на съответната територия. Този наряд
може да е съвместен, съставен от служители на "Пътна полиция" и други
служители от териториалната структура, служители от други структури в МВР,
служители извън МВР, както и служители от полицейски структури на други държави.
Нарядите подлежат на инструктаж, който във
всички случаи следва да е общ за заетите в осъществяването на контролната
дейност, лица, включително при съвместен наряд.
Няма спор, че на 20.04.2020г., около 9.00ч. жалбоподателят
е осъществявал съвместен наряд на КПП на път І-9, пътен възел Крайморие със
служител от група ОДГ при ГПУ- Бургас мл. инспектор К.Г..
Доказателства за проведен общ инструктаж по
делото не са представени. Нещо повече, не се твърди мл. инспектор К.Г. да е бил инструктиран
изобщо да осъществява пътен контрол. Всъщност, по делото остава абсолютно неясно
какви точно задачи са били възложени на мл. инспектор К.Г..
Т.е.
процесния наряд не е бил съвместен по см. на инструкцията така, както е
посочено в оспорената заповед. Д. не е имал правомощия да указва какви действия
следва да извършва Г., защото не е бил назначен за старши на наряда – чл.33,
ал.2 от Инструкцията.
При
това положение остава неясно, как точно с действията си ( извършване на
проверка на водач, чрез справка в ОДЧ) Д. е „затруднил и поставил Г. в
ситуация, при която е възможно да се пропусне спирането на водачи на
едновременно преминаващи в двете посоки през пропускателния пункт, МПС“. Още
повече с оглед неясните задачи, които Г. е следвало да изпълнява.
Следва
да се подчертае, че жалбоподателят Д. е бил инструктиран да изпълнява задачи
както за изпълнение на т.3 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, така и свързани с осъществяване на пътен контрол.
Очевидно
е, че при изпълнение на последните, е обективно невъзможно един човек да контролира
и изпълнението на въведените противоепидемични мерки.
Дори да се приеме, че нарядът е бил
съвместен, в рамките на специализираната полицейска операция, то съставът му
следва да е преминал общ инструктаж, с ясно определяне както на задълженията на
всеки един служител, така и на субординационните отношения между тях.
С оглед изложеното съдът намира, че е
обективно невъзможно Д. да е нарушил разпоредбата на чл.62 от Инструкцията, тъй
като не е бил изобщо член на наряд, определен да осъществява пътен контрол, ако
и фактически да е съществувал съвместен такъв, определен при неясен ред и
неясни задачи.
Доказателствата по делото сочат, че
неизпълнението на това изискване не се дължи на виновното поведение на
наказания служител, а е предпоставено от начина на организация на
осъществяваната от него, дейност.
Съдът отбелязва, че създаването на
организация както по отношение на осъществяването на пътен контрол, така и по
осъществяване на специализирана полицейска операция, е извън компетентността на
мл. инспектор Д..
В този смисъл, изводът за извършено
дисциплинарно нарушение – небрежност в служебната дейност при това, извършено
виновно, е категорично недоказан.
Съдът намира, че установените в хода на
производството факти сочат на проява на необоснована тенденциозност за
реализиране на дисциплинарна отговорност, с издаване на оспорената заповед,
което е в противоречие и с целта на закона.
Поради изложеното Заповед № УРИ 251з-1817/14.05.2020г. на началник
отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас, следва да бъде
отменена, като издадена при неправилно приложение на материалния закон и в
противоречие с неговата цел.
При този изход на спора и на основание чл. 143,
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподател следва да се
присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 510,00 лева,
представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 251з-1817/14.05.2020г.,
издадена от началник отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР гр. Бургас, да заплати Е.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 510 лева (петстотин и десет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи обжалване и протест.
СЪДИЯ: