№ 4474
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100111977 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „К." ООД, с
ЕИК:**** и седалище и адрес на управление в с. ****, общ.Първомай, обл. Пловдив,
представлявано от управителя Р.Л.К., чрез адв. П. А., САК срещу „Б.П." ООД, с ЕИК:**** и
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Възраждане, бул. ****, с която е
предявен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 128 606 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната мораторна лихва върху сумите в
запорираните банкови сметки на „К." ООД в „Централна Кооперативна Банка" АД за
периода от датата, следваща датата, на която съответната сума е постъпила по сметка на „К."
ООД до датата на исковата молба-14.11.2022г., заедно със законната лихва върху
претендираната главница от 14.11.2022г. до окончателното плащане на сумите.
С молба с вх.№16569/21.02.2023г. на СГС ищецът е конкретизирал подробно
постъпленията по двете банкови сметки на ищеца в „ЦКБ“АД, размерите и датите, върху
които е наложено процесното обезпечение. Банковите сметки, открити от ищеца в
„Централна Кооперативна Банка" АД, върху които са наложени запори са следните:
Сметка в лева с IBAN ****
Сметка в евро с IBAN ****
Ищецът твърди, че страните по делото „Б.П." ООД и „К. ООД са производители на
лютеница в град Първомай.
„Б.П." ООД на основание факта, че е ползвател на регистрирано от Българското Патентно
Ведомство географско указание „Лютеница Първомай", подава искова молба пред СГС с
искове, с правно основание чл.7б,ал.1, т.1, т.2 и т.З, вр. чл.7б б,ал.1 т.2 Закон за марките и
географските означения / ЗМГО/отм/, чл.7б,ал.1, т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО/отм./-
1
да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца
върху географско указание „Лютеница Първомай", с peг. №212-01/03.07.2013г.на Патентното
ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака
„Първомайска лютеница", „Домашна едросмляна" и „Първомайска лютеница Ръченица / за
означаване продукта „ Лютеница", който е идентичен на продукта, за който е регистрирано
географското указание, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се
постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за
което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за
претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16лв., по цени на
дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на
нарушението, за периода 01.11.2013г. - 30.09.2014г. и да бъде разгласен за сметка на
ответника диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, въз основа на която е образувано т.д. N
5163/2014 г. на Софийски градски съд.
С Определение 7058/13.11.2015 по т.д. 5163/2014г. СГС е допуснато обезпечение на
иска - възбрана на всички имоти на „К." ООД, запор на всички движими вещи, находящи се
в имотите, запор на всички настоящи и бъдещи вземания в банки и на вземания от
търговски контрагенти на „К." ООД.
Въз основа Определението на съда ЧСИ В.Л., per. № 780 от КЧСИ налага на
24.11.2015г. запор на всички банкови сметки на „К. ООД.
С решение N9 500 от 28.02.2019 г. по т.д. № 2146/2018г. на Софийски апелативен съд
съдът уважава всички искове на „Б.П." ООД.
С Решение №69/05.07.2022г. по т.д. № 1270/2019 година, ВКС, Търговска колегия,
първо отделение, е обезсилено Решение № 500 от 28.02.2019 г. по т. дело N9 2146/2018 г. на
Софийски апелативен съд и е прекратено производството по предявените в обективно
съединение искове от „Б.П." ООД против „К." ООД, с правно основание чл.76,ал.1, т.1, т.2 и
т.З, вр. чл.76 б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските означения / ЗМГО/отм/, чл.76,ал.1,
т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО/отм./ като приема, че България не може след
присъединяването си през 2007г. към ЕС да регистрира на национално нИ. чрез Българското
Патентно Ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) N9
1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай" и ищецът Б.П. ООД няма защитими
права.
Поради това за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди -пропуснати ползи в размер
на законната мораторна лихва върху сумите, запорирани по банковите му сметки.
Твърди се, че до настоящия момент няма влязло в сила Определение на СГС за
отмяна на обезпечителните мерки, нито сумата на вредите е заплатена от „Б.П." ООД на „К."
ООД.
В законоустановения срок ответникът „Б.П." ООД е подал отговор на исковата молба,
с който намира същата за нередовна, дори след оставянето на същата без движение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като
неоснователен. С отговора са направени следните възражения:
1. за липса на предпоставките за отговорност на ответника по чл. 403 ГПК поради липса на
причинени вреди на ищеца.
2
2. за липса на протИ.правно деяние и поведение от доверителя ни, както и липса на
увреждащ характер на упражненото от него право на защита пред съда, предоставено му от
Конституцията на РБългария (чл.122 Конституцията), както и гарантирано от Хартата за
основните права на Европейския съюз (чл. 47 ХОПЕС). При упражняване на правото му на
защита чрез предявените обективно съединени искове срещу „К.“ ООД, по които е
образувано търговско дело № 5163/2014 г. на СГС, TO, VI-5 състав, приключило с
окончателно Решение № 69 от 05.07.2022 г. по т.дело № 1270/2019 г. на ВКС, 1 т.о.,
доверителят ни е действал добросъвестно, в съответствие с действащата национална
законова уредба, при надлежно упражняване на предоставеното му от националното и
общностно законодателство право на защита, поради което не е налице протИ.правно
деяние, което да уврежда ищцовото дружество. Поведението на доверителя ни е правомерно
и добросъвестно, предприето в изпълнение на предоставените им законови права и при
полагане на грижата на добрия търговец.
3.за липса на причинена от ответника вреда на ищцовото дружество под формата на
претендираните в настоящото производство „пропуснати ползи в размер на законната
мораторна лихва върху сумите в запорираните банкови сметки на „ К. “ ООД в „ Централна
кооперативна банка“ АД“, както и възражение, че ищецът не е претърпял вреди от
запорирането на банковите му сметки в размер на законната мораторна лихва, тъй като
запорът не препятства начисляването на лихви на налични по банкова сметка суми.
4.че претендираните от ищцовото дружество суми като пропуснати ползи не са нито пряка
и непосредствена последица, нито пък предвидима вреда от поведението на доверителя ни,
което е правомерно, добросъвестно и в съответствие със законовите правила.
5.за липса на причинна връзка между претендираните като подлежащи на обезщетяване
вреди и правомерното и добросъвестно поведение на доверителя ни по упражняване на
предоставеното му от националното и общностно законодателство право на защита срещу
ищцовото дружество.
6.за липса на недобросъвестно и виновно поведение от страна на доверителя ни, поради
което не са налице основанията за ангажиране на неговата отговорност.
7.за съпричиняване от ищеца на претендираните вреди поради несвоевременно и забавено
искане за отмяна на наложените като обезпечение запори върху банковите му сметки.
8.че ищцовото дружество претендира двойно обезщетяване на твърдените от него
пропуснати ползи, доколкото иск със същия предмет - пропуснати ползи, представляващи
законната мораторна лихва върху претендираните суми, е предявен от него преди
настоящата искова молба срещу Върховния административен съд, Патентно ведомство и
Народно събрание на Република България. С депозирането на същата искова претенция по
предмет срещу доверителя ни ищецът цели неоснователно обогатяване и присъждане два
пъти на едно и също обезщетение, което намираме за недопустимо.
9.че продължителността на периода, за който се претендира обезщетение за вреди в размер
на законната лихва, а именно: от датата, следваща датата, на която съответната сума е
постъпила по сметка на „К." ООД в „Централна кооперативна банка АД, до датата на
исковата молба, както и отмяната на наложените обезпечителни мерки не зависи нито от
волята на доверителя ни, нито от неговото поведение. Определящи за неговата
продължителност са други фактори, извън отговорността на доверителя ни, а именно: волята
на ищцовото дружество, редовността на отправените от него молби, разглеждането на
3
молбите от страна на съда, волята на законодателя, изразена в предвидените законови
процедури по ГПК за отмяна на обезпечителни мерки.
10. за липса на сигурност за твърдяното от ищеца увеличаване на имуществото му с
претендираната като обезщетение под формата на пропусната полза сума.
11.че посочения от ищеца размер на претендираните законни лихви за забава, включително
по причина, че не са съобразени с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, както и възражение, че върху сумите, постъпващи по двете
банкови сметки на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД не се дължи законна
мораторна лихва в посочения в исковата молба размер, а лихва в определен/Ут „Централна
кооперативна банка“ АД размер.
12.че ответникът не дължи обезщетение за пропуснати ползи в претендирания размер, тъй
като надлежно е внесъл сумата в размер от 60 000 лева, определена от съда при
съобразяване на критериите по чл. 391. ал. 3 ГПК като парична гаранция за наложените
обезпечителни мерки.
13.за изтекла погасителна давност върху исковата претенция.
С отговора се твърди, че от справката от електронното досие на търг.дело №
5163/2014 г. на СГС, VI-5 състав се установява, че след влизане в сила на решението по
делото, на 19.08.2022г. ищецът е депозирал пред първоинстанционния съд молба вх.№
300421 за отмяна на допуснатото обезпечение. С това свое бездействие да поиска отмяна на
обезпечителните мерки на основание чл. 402 ГПК за периода от датата на касационното
решение -05.07.2022 г. до датата на отмяната, ищецът е съпричинител по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД по отношение твърдените от него в исковата молба пропуснати ползи за периода
след 05.07.2022г., поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника за това
негово бездействие. Ответникът не е легитимиран да поиска отмяна на обезпечителните
мерки, тъй като няма качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 402, ал. 1
ГПК, а и той не се е протИ.поставил на молбата за отмяната им. Поради бездействието на
ищеца, а и поради нередовността на подадената молба за отмяна на обезпечителните мерки,
което е изцяло в сферата на неговата отговорност, отмяната е постановена от
първоинстанционния съд с Определение от 26.09.2022г. (Доказателство № 6 към отговора:
Определение от 26.09.2022 г. по търг.дело №5163/2014 г. на СГС, VI-5 състав). Внесените
суми по определените от СГС и САС парични гаранции за допускане на обезпечението на
исковете в общ размер от 60 000 лева все още са налични по набирателните сметки на двете
съдилища и служат за обезпечение на евентуално понесените от ищцовото дружество вреди.
Ответникът изцяло добросъвестно не е отправял искания за освобождаването им.
С определение от 29.03.2023г. на СГС Народното събрание на Република България, с
адрес:гр.София, пл.“****, е конституирано като трето лице- помагач на страната на
ответника „Б.П." ООД. Третото лице оспорва да са налице предпоставките за
конституирането му като помагач на ответника. Третото лице възразява, че
-иск срещу Народното събрание по реда на ЗОДОВ е недопустим. Националната ни уредба
не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание във
връзка с осъществяване на законодателната му дейност, предвид особения характер на
органа и извършваната от него дейност.
-правната логика във връзка с търсенето на отговорност от държавата, основаваща се на
правото на ЕС, е идентична и не предполага ангажирането на такава от националния
4
законодателен орган.
Ангажирането на имуществената отговорност на Народното събрание освен
недопустимо, би било и неоснователно по подробно изложени съображения. Създадената
от Народното събрание на РБ още през 2006 г., преди приемането на България за държава-
членка на ЕС, специална правна уредба на процесното географско означение напълно
съответства на правото на ЕС. Приетият на 15 ноември 2006 г. от Народното събрание
ЗПООПЗПЕС, в сила от 1 януари 2007 г., транспонира Регламент (ЕО) 510/2006, а по- късно
и Регламент (ЕО) № 1151/2012г., което изключва отговорността на Народното събрание по
предявените в настоящото производство искове.
Регламент (ЕО) № 1121/2015г., който отменя и заменя Регламент (ЕО) 510/2006 г., има
пряко приложение на територията на Република България, дори ако неговите разпоредби не
бяха транспонирани в българското законодателство, и при протИ.речаща му уредба в ЗМГО
би се прилагал регламентът. В този смисъл вреда би произтекла пряко от дейност по
правоприлагане - от действие или бездействие на орган на изпълнителната, местната или
съдебната власт, разглеждащ конкретното правоотношение, а не от законодателна дейност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан.
Съдът намира, за неоснователно възражението на третото лице- помагач, че липсва
правен интерес от привличането му. В настоящето производство със сила на пресъдено нещо
ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за имуществената отговорност
по чл. 4, пар.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 2в
ЗОДОВ на Народното събрание. Поради това и съдът намира, че е налице правен интерес от
конституирането на Народното събрание като трето лице- помагач на ответника.
По основателността:
Няма спор, че страните по делото „К." ООД и „Б.П." ООД са производители на
лютеница в град Първомай, като с Решение за регистрация на Председателя на Патентното
ведомство от 03.07.2013г. „Б.П.“ АД е регистриран като ползвател на географско означение -
географско указание „Лютеница Първомай“ с peг. № 212-01, за стоката „лютеница“ по реда
на ЗМГО (отм.).
Търговско дело. N 5163/2014г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на
искова молба, подадена от „Б.П." ООД срещу „К." ООД, с която са искове, с правно
основание чл.7б,ал.1, т.1, т.2 и т.З, вр. чл.7б б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските
означения / ЗМГО/отм/, чл.7б,ал.1, т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО/отм./-да бъде
признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху
географско указание „Лютеница Първомай", с peг. №212-01/03.07.2013г.на Патентното
ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака
„Първомайска лютеница", „Домашна едросмляна" и „Първомайска лютеница Ръченица / за
означаване продукта „ Лютеница", който е идентичен на продукта, за който е регистрирано
5
географското указание, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се
постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за
което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за
претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16лв., по цени на
дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на
нарушението, за периода 01.11.2013г. - 30.09.2014г. и да бъде разгласен за сметка на
ответника диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, въз основа на която е образувано т.д. N
5163/2014 г. на Софийски градски съд.
С Определение 7058/13.11.2015 по т.д. 5163/2014г. СГС е допуснато обезпечение на
иска - възбрана на всички имоти на „К." ООД, запор на всички движими вещи, находящи се
в имотите, запор на всички настоящи и бъдещи вземания в банки и на вземания от
търговски контрагенти на „К." ООД. Обезпечението е допуснато при условие, че ищецът
внесе парична гаранция от 10 000лв., като няма спор, че „Б.П." ООД е внесъл паричната
гаранция по сметка на СГС.
Въз основа Определението на съда ЧСИ В.Л., per. № 780 от КЧСИ налага на
24.11.2015г. запор на всички банкови сметки на „К. ООД.
С Определение №596/15.02.2016г. по ч.гр.д.№367/2016г. на САС Определение
7058/13.11.2015 по т.д. 5163/2014г. СГС е обезсилено в едната част, в друга част е отменено,
като е допуснато обезпечение на иска по последното търговски дело срещу парична
гаранция в общ размер на 60 000лв. Доколкото вече е внесена парична гаранция в размер на
10 000лв. по сметка на СГС, то е разпоредено внасяне на разликата от 50 000лв. по сметка
на САС, като такава е била внесена. Няма спор, че паричната гаранция не е освободена и е
налична по банковите сметки на двата съда и към момента на приключване на устните
състезания по настоящето дело.
С решение N9 500 от 28.02.2019г. по т.д. № 2146/2018г. на Софийски апелативен съд
съдът уважава всички искове на „Б.П." ООД.
Образувано е касационно производство по т.д. № 1270/2019 година, ВКС, в което
след обявяване на делото за решаване, производството по същото дело е спряно, като е
отправено преюдициално запитване пред СЕС, свързано с тълкуване на разпоредбата на
чл.9 от Регламент /ЕС/ № 1151/2012г. на Европейския парламент и Съвета, за преценка дали
установеният с общностния регламент ред на защита, изключва възможността за провеждане
на национална защита по ЗМГО. в случаите, когато обхванатите от него географски указания
на земеделски продукти и храни са регистрирани единствено на територията на Република
България по реда на ЗМГО и търсената защита е срещу нарушител от същата държава-
членка, ползващ наименование сходно с регистрираното географско указание.
След постановяване на Определение на СЕС от 09.02.2022г. по дело С-35/2021.
производството пред ВКС е било възобновено от състава на ВКС и делото насрочено за
разглеждане в ново открито съдебно заседание за 09.05.2022, в което същото е обявено за
6
решаване.
С Решение №69/05.07.2022г. по т.д. № 1270/2019 година, ВКС, Търговска колегия,
първо отделение, е обезсилено Решение № 500 от 28.02.2019г. по т. дело N9 2146/2018г. на
Софийски апелативен съд и е прекратено производството по предявените в обективно
съединение искове от „Б.П." ООД против „К." ООД, с правно основание чл.76,ал.1, т.1, т.2 и
т.З, вр. чл.76 б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските означения / ЗМГО/отм/, чл.76,ал.1,
т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО/отм./ като приема, че България не може след
присъединяването си през 2007г. към ЕС да регистрира на национално нИ. чрез българското
Патентно Ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) N9
1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай", като е прието, че ищецът Б.П. ООД
няма защитими права. Решението на ВКС е влязло в сила на датата на постановяването си -
05.07.2022 г.
С молба вх.№ 300421 от 19.08.2022г. „К." ООД е поискал отмяна на ..всички
обезпечителни мерки", допуснати по търг.д.№ 5163/2014 г. (том 111. с. 1016-1025 от
преписката). Молбата е намерена за нередовна от СГС, който с разпореждане от 23.08,2022г.
е дал указания да се конкретизират обезпечителните мерки, чиято отмяна се иска. като се
посочат и актовете, с които са наложени. Тези указания са изпълнени с молба вх. № 301580
от 02.09.2022г. от „К." ООД (том 111. с. 1033-1042 от преписката).
С възражение вх. № 303671 от 23.09.2022г. (том III, с. 1050 от преписката), подадено
от „Б.П.” ООД се възразява единствено срещу исканите разноски за отмяна на
обезпечението, като не се възразява срещу отмяната на наложените обезпечителни мерки.
С Определение №265570/26.09.2022г., постановено по т.д. 5163/2014г. на СГС е
отменено допуснатото обезпечение на исковете по същото дело. Същото определение е
влязло в сила на 18.10.2022г. Няма спор, че паричната гаранция в общ размер на 60 000лв.
не е освободена и е налична по банковите сметки на двата съда и към момента на
приключване на устните състезания по настоящето дело.
Видно от заключението по ССЕ на вещото лице И. Д., неоспорено от страните,
размерът на законната лихва върху наличните суми в началото на периода и върху сумите
постъпили през периода по банковите сметки на ищеца в ЦКБ АД е в общ размер на 128
765,95 лв. /сто двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/.
По сметка в лева BG28 CECB **** изчислената законна лихва върху наличната сума
и постъпилите през периода от 25.11.2015 г. до 14.11.2022 г. е в размер на 107 910,58 лв.
/сто и седем хиляди деветстотин и десет лева и петдесет и осем стотинки/.
По сметка в евро BG10 CECB **** изчислената законна лихва върху наличната сума
и постъпилите през периода от 25.11.2015 г. до 14.11.2022 г. е в размер на 20 855,37 лв.
/двадесет хиляди осемстотин петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/.
Видно от допълнителното заключение по ССЕ на вещото лице И. Д., неоспорено от
страните, законна лихва върху наличните суми в началото на периода и върху тези
7
постъпили през периода по банковите сметки на ищеца в „ЦКБ“ АД, за периода от датата,
следваща датата на постъпване на преводите до 05.07.2022г., е в общ размер на 121 273,01
лв. /сто двадесет и една хиляди двеста седемдесет и три лева и една стотинки/.
По сметка в лева BG28 CECB **** изчислената законна лихва върху наличната сума
и постъпилите през периода от 25.11.2015г. до 05.07.2022г. е в размер на 101 704,60 лв. /сто
и една хиляди седемстотин и четири лева и шестдесет стотинки/; По сметка в евро BG10
CECB **** изчислената законна лихва върху наличната сума и постъпилите през периода от
25.11.2015 г. до 05.07.2022г. е в размер на 19 568,41 лв. /деветнадесет хиляди петстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/.
Експертизата не констатира за периода от 24.11.2015г. до 14.11.2022г. ЦКБ АД да е
начислявала лихви по наличните или по постъпили суми по сметки на ищеца. Експертизата
изчислява претендирана от ищеца законна лихва върху постъпилите суми по банковите си
сметки за периода 25.11.2015 г. - 14.11.2017г. в общ размер на 120 305,45 лв. /сто и двадесет
хиляди триста и пет лева и четиридесет и пет стотинки/.
С протоколно определение на СГС, постановено в открито съдебно заседание от
09.11.2023г. съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесиите
две банкови сметки, върху сумите по които са били наложени допуснатите от състава на
СГС обезпечителни мерки, са разплащателни по характера си, като по тях не са начислявани
лихви от банката както преди процесния период, така и през процесння период.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да
претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от
законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в
дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. Отговорността възниква както при недопустимост или
неоснователност на обезпечения иск, така и при непредявяването му (когато той е бъдещ
иск) в дадения на ищеца срок. В тези случаи - допуснатото по искане на молителя
обезпечение се явява неправомерно (незаконосъобразно) и той отговаря за причинените на
ответника вреди от обезпечението.
Съгласно трайната практика на ВКС, предвидената чл. 403 от ГПК отговорност за
вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност
за непозволено увреждане /чл. 45 от ЗЗД/ и представлява негова частна хипотеза.
Отговорността е невиновна, доколкото е следствие от едно правомерно деяние - подаването
на молба за обезпечение и законно предвиден способ за защита на накърнени материални
права. Следователно нормата на чл. 403 от ГПК предвижда имуществен коректив на едно
позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но поради това,
че то е неоснователно, следва да бъдат възмездени настъпилите вреди от непозволеното
вмешателство в чужда правна сфера.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност
на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат
8
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1
ЗЗД/.
Фактическият състав предполагащ основателност на искането за обезщетение
предполага наличие на всички елементи от цитираната норма, а именно – наложена
обезпечителна мярка, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК /отхвърлен, непредявен
иск или прекратено производство по обезпечения иск/, както и наличието на вреди,
причинени от обезпечителната мярка.
Няма спор, че в резултат на наложеното обезпечение по т.д. 5163/2014г. на СГС са
запорирани процесните две банкови сметки, като производството по т.д. 5163/2014г. на СГС
е приключило с решение, влязло в сила на 05.07.2022г., с което производството по делото е
прекратено.
В процесния случай ищецът претендира за обезщетяване пропуснати ползи, свързани
с невъзможността да ползва запорираната в полза на ответника сума, които съизмерява с
размера на законната лихва върху нея за периода от 25.11.2015г. до 14.11.2022 г
Съдът приема, че фактът на ограничаване на възможността му да ползва налична по
собствената му банкова сметка сума /блокирана, поради наложеният запор/ се явява
имуществена вреда за ищеца във вид на пропусната полза. Това е така, тъй като ищецът е
бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход,
поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване. Предположението, че ако благото не беше засегнато, то
същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото е законово закрепено в нормата на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която е приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична
сума, при която размерът на вредата се заключава в заплащането на законна лихва. В този
смисъл са и разрешенията дадени в решение № 156/18.12.2017г. постановено по т. д. №
449/2017г. по описа на ВКС, с което е даден отговор на въпроса за размера на вредата в
хипотезата на чл. 403, ал. 1 от ГПК като е прието, че тя е съизмерима като минимален
размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари като пряка и
непосредствена последица от обезпечението, а също и в Решение № 281 от 04.10.2011 г., по
гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС и Решение № 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. №
1380/2011 г. на III г. о на ВКС, които подобно на процесния случай касаят обезщетяване на
вреди от невъзможността да се ползват парични суми без значение дали сумите са
блокирани по сметката, предадени на насрещната страна, или иззети по нейна инициатива.
Минималният размер на вредите е определен в чл. 86 ЗЗД и съответства на законната лихва
върху обезпечената сума. На доказване подлежат вредите, които са над законово
определения размер. Функцията на законната лихва е да възстанови нарушеното
имуществено равновесие между страните.
Съдът обаче намира, че в причинна връзка с процесното обезпечение са само вредите
за периода 25.11.2015г. до 05.07.2022г., когато е влязло в сила съдебното решение по
обезпечения иск. След тази дата, съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 от ГПК, ищецът в
качеството си на заинтересувана страна е можел да поиска отмяна на допуснатото
9
обезпечение, тъй като за него е възникнал правен интерес за това. Бездействието на ищеца
след тази дата не може да доведе до ангажиране на отговорността на ответника. Ето защо
иска за периода 06.07.2022г.- 14.11.2022г. следва да бъде отхвърлен.В този смисъл е и
Решение № 216 от 3.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2023 г., III г. о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 121 273,01 лв. /сто двадесет и една хиляди двеста седемдесет и три лева и
една стотинки/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната
мораторна лихва върху сумите в запорираните банкови сметки на „К." ООД в „Централна
Кооперативна Банка" АД за периода 25.11.2015г. до 05.07.2022г.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху присъдената
главница от 15.11.2022г. до окончателното плащане на сумата.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на процесното вземане
по давност. Макар и специфична, отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е вид деликтна
отговорност, поради което и се погасява с общата петгодишна давност. Съгласно
постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 105/30.09.2021г. по гр.д.№
2610/2020г. на ВКС, III г. о, правото да се иска обезщетение за причинените вреди в случай,
че обезпеченото вземане бъде съдебно отречено, има за начален момент на погасителна
давност влизането в сила на съдебното решение. Причина за това е законодателно
наложеното положение да се търпят обезпечителни мерки, от които могат да произтекат
вреди, докато съдът реши правния спор. В замяна законът компенсира насрещната страна с
възможност да потърси пълна имуществена отговорност за причинените вреди в по-късен
момент. В процесния случай доколкото съдебното решение е влязло в сила на 05.07.2022г., а
искът е предявен на 14.11.2022г., то и съдът намира, че процесните вземания не са погасени
по давност.
2.Възражението, че ищецът следва да претендира пропуснатите ползи, считано от
05.07.2022г. е неоснователно. Това е датата, от която е станало изискуемо вземането му за
обезщетение по чл.403, ал.1 ГПК. Началната дата на пропусната полза следва да се
начислява от датата на постъпване на съответната сума по банковата сметка на ищеца, върху
която е наложен запор.
3.Възражението, че по делото е внесена банкова гаранция, от която ищецът следва да
се обезщети също е неоснователно. Съдът намира, че е без правно значение за изхода на
спора по настоящето дело въпроса, касаещ внесената банкова гаранция. Размерът на
банковата гаранция следва да бъде приспаднат при евентуално изпълнение на установеното
по реда на чл. 403 ГПК, задължение.
4.Възражението, че процесните две сметки са разплащателни сметки, по които
принципно не се начислява лихва, също е неоснователно. Разплащателната сметка е вид
платежна сметка. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 Наредба №3 от 18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
10
за използване на платежни инструменти разплащателната сметка е такава за съхранение на
пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение
на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства. За основателността на
иска е без значение вида на банковите сметки, върху които е наложен запор. Отговорността
по чл.403, ал.1 ГПК е специална деликтна отговорност, в която размерът на обезщетението
се съизмерява с този на законната лихва. Няма спор, че в случая не се касае за законна лихва,
а за обезщетение, дължимо на основание чл.403, ал.1 ГПК. Съдът намира, че само в случай,
че ищецът претендира вреди, които надвишават размера на законната лихва по чл.86 ЗЗД,
същият следва да докаже, че по договор с банката е уговорил по- благоприятни условия по
договора за съответната банкова сметка.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
обезпечение на исковете и експертизи в общ размер на 22 164лв., от които сумата от
14 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски в размер на 12 837,80лв. за държавна такса,
експертиза и адвокатско възнаграждение, от които сумата от 12232,80лв. за адвокатско
възнаграждение.
И двете страни са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС –
В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
11
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство се
характеризира с фактическа и правна сложност, като цената на иска е в размер на 128 606
лева, като са проведени шест съдебни заседания, поради което и съдът намира, че при
определяне отговорността за разноски следва да приеме като справедлИ. адвокатско
възнаграждение и за двете страни такова в размер на по 10 000лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при приети от съда разноски направени от
ищеца в общ размер на 17764лв., в съответствие с уважената част от исковете следва да му
бъде присъдена сумата от 16751,11лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при приети от съда разноски направени от
ответника в общ размер на 10 605лв., в съответствие с отхвърлената част от исковете следва
да му бъде присъдена сумата от 604,69лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.П." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1000, р-н Възраждане, бул. ****, да заплати на „К." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на
управление в с. ****, общ.Първомай, обл. Пловдив, представлявано от управителя Р.Л.К.,
чрез адв. П. А., САК, на основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, сумата от 121 273,01 лв. /сто
двадесет и една хиляди двеста седемдесет и три лева и една стотинки/, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната мораторна лихва върху сумите в
запорираните банкови сметки на „К." ООД в „Централна Кооперативна Банка" АД за
периода 25.11.2015г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва върху присъдената главница
от 15.11.2022г. до окончателното плащане на сумата., като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълният му предявен размер от 128 606 лева, както
и за периода 06.07.2022г.- 14.11.2022г.
ОСЪЖДА „Б.П." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Възраждане, бул. ****, да заплати на „К." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес
на управление в с. ****, общ.Първомай, обл. Пловдив, представлявано от управителя Р.Л.К.,
чрез адв. П. А., САК, сумата от 16751,11лв., представляваща направени по делото разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение, обезпечение на исковете и експертизи, в
съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „К." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление в с. ****,
общ.Първомай, обл. Пловдив, представлявано от управителя Р.Л.К., чрез адв. П. А., САК, да
заплати на „Б.П." ООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000,
р-н Възраждане, бул. ****, сумата от 604,69лв., представляваща за държавна такса,
експертиза и адвокатско възнаграждение,в съответствие с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Народното събрание на Република
12
България, с адрес:гр.София, пл.“****, като трето лице- помагач на страната на ответника
„Б.П." ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13