О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №……
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІV- „Д“ състав, в закрито заседание на петнадесети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Наталия Лаловска
Мл.
Съдия : Виктория Грънчарска
като разгледа докладваното от
съдия З. Иванова гр. д. № 4768 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Делото е
образувано по въззивна жалба на ответника „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу решение №
20214038 от 02.10.2020 г. на СРС, 30 - ти състав, по гр. д. № 17309/2017 г.
След като е
констатирал, че исковата молба е била нередовно подадена от ищеца М.К.К., чрез
адв. Д., за която липсва пълномощно за процесуално представителство на ищеца
пред СРС.
С протоколно определение от 28.04.2022 г., по
настоящото дело, на основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 от ГПК, производството
e
оставено без движение, като на ищеца М.К. са дадени
указания в десет дневен срок от получаване на съобщението да представи
пълномощно в полза на посочения в първоинстанционното и във въззивното
производство като процесуален представител адв. Д. или да потвърди извършените
от нея процесуални действия в производството, считано от момента на подаване на
исковата молба на 25.03.2019 г., насетне. Изрично на ищеца е указано, че в
случай, че не изпълни дадените указания в срок, производството по делото ще
бъде прекратено, а решението на СРС - обезсилено.
Препис от така
постановеното определение е връчено лично на ищеца на 16.05.2022 г.
Наред с
горното, съдът констатира, че е дал същите указания до ищеца и с разпореждане още
на 02.06.2021 г., които са били връчени лично на ищеца на 02.08.2021 г., които
указания отново не са били изпълнени в предоставения срок.
Правомощията на въззивния съд при
констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба са
изяснени с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК
на ВКС - т. 4. Според задължителните указания в решението, въззивният съд също
може да остави исковата молба без движение, съгласно чл. 100 ГПК (отм.),
аналогичен на чл. 129 ГПК от 2007 г., когато констатира дефекти в нея, които не
са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за
отстраняването им. Отстраняването на дефекти в исковата молба във въззивното производство е
възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази
особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до
недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората
инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.), съответно чл. 214 и чл.
228 ГПК. В тълкувателното решение е указано изрично, че при констатирана
нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за
извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде
указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва
тогава може да обезсили решението и да приложи последиците на чл. 100, ал. 2
във вр. с, ал. 3 ГПК (отм.), съответно на чл. 129, ал. 3 във вр. с, ал. 4 ГПК.
Независимо, че посоченото ТР е постановено при
действието на ГПК - отм., с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.
д. № 1/2013 г., т. 5, ОСГТК, ВКС е приел, че постановките на т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при
действието на ГПК от 2007 г. Според мотивите в т. 5 от посоченото ТР № 1/2013
г. „въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е
инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен
спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на
исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по
делото се прекрати.“ ВКС е приел,
че въззивният съд прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и при неизпълнение на указанията следва да обезсили
решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на
общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания посочени по - горе,
въззивният състав е дал указания на ищеца да отстрани констатираната
нередовност на исковата молба подадена от процесуален представител на ищеца.
В случая
двукратно дадените указания, свързани с процесуалното представителство по делото на ищеца М.К., не
са били изпълнени в предоставения срок, а и към настоящия момент, поради което
следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, вр.
чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 от ГПК. При условие, че не са потвърдени
процесуалните действия на ищеца още от момента на подаване на исковото молба
насетне, въззивният състав приема, че не
е възникнало валидно процесуално правоотношение.
Делото следва
да бъде прекратено, а първоинстанционното решение - да бъде обезсилено като
недопустимо постановено, при ненадлежно упражнено право на иск.
По тези
съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 4768/2021 г., по описа на СГС, ІV „Д“ с - в, на
основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение №
20214038 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 17309/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 30
с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.