Р Е Ш Е Н И Е
№ 193/27.04.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 166/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 260035/18.02.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12 – 001713/11.09.2020 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана. Със същото на едноличен търговец В.Л.Г. с фирма“ С*** – В.Л.“ , със седалище и адрес на управление ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ .
Касаторът обжалва решението на съда и в касационната жалба, моли същото да бъде отменено изцяло, като отмени и наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност и необоснованост на решението на първата съдебна инстанция. Излагат се доводи за съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е постановил решението без да събере служебно всички относими доказателства.
Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, чрез юрк.Кръстева изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи за наличието на доказано по безспорен и несъмнен начин нарушение, както и за липса на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Монтана е приел, че на фазата на административнонаказателното производство пред наказващия орган не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като и в хода на съдебното производство по категоричен начин са доказани констатациите, направени в акта за установяване на административно нарушение и същите не са оборени с приетите по делото доказателства, като е приел също така, че имуществената санкция е в размер на минимума, което съответства на тежестта на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло и напълно мотивите на районния съд, които е изложил при постановяването на обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря.
Направените в касационното производство възражения от касатора са неоснователни, същият не сочи никакви доказателства в подкрепа на изложеното становище. Въззивният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства чрез съответните доказателствени средства и като е извършил подробен обстоен анализ на същите, е извел верните правни изводи за наличието на извършено административно нарушение от санкционираното дружество, за липса на процесуални нарушения на фазата на производството пред наказващия орган. Съдът е изложил мотиви и относно правилната индивидуализация на наказанието. При формиране на волята на въззивния съд няма нарушение на логическите правила, при което приетия правен извод е обоснован и логичен.
Във връзка с наведените в касационната жалба доводи, настоящата касационна инстанция смята за необходимо да отбележи, че изложените в касационната жалба за конфликт на интереси, са неотносими към настоящото производство. Не намират опора и изложените доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на производството пред въззивния съд, упълномощеният представител на едноличния търговец изрично е заявил, че няма доказателствени искания – протокол от о.с.з. на 10.02.2021 г. При тези писмени доказателства не може да бъдат споделени изложените в касационната жалба твърдения за съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, при което следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260035/18.02.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12 – 001713/11.09.2020 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана.
ОСЪЖДА едноличен търговец В.Л.Г. с фирма“ С*** – В.Л.“ , със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ИА“ Главна инспекция по труда“, гр.С*** , дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от 80/ осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: