П
Р О Т
О К О Л
№
210
гр. Пловдив, 19 май 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
при участието на
съдебния секретар Катя Митева и в
присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, сложи за разглеждане
докладваното от съдията-докладчик ИВАН
РАНЧЕВ, ВЧНД № 189 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:02 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят
Г.Б.П. се явява лично и с адв. А. Д. за днешното съдебно заседание, представя
пълномощно.
За Апелативна
прокуратура – Пловдив се явява прокурор БОЕВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят П.: Да се гледа делото.
На страните се разясниха правата по чл.
274 и чл. 275 НПК.
ОТВОДИ
и нови искания не бяха направени.
СЪДЪТ счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията – докладчик Иван Ранчев.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам протеста. Няма да соча нови доказателства. Нямам искания.
Адв. Д.: Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии,
моля да уважите подадения протест по следните съображения:
На първо място, нямам
претенции към изводите на съда в определението във връзка с това дали правилно
е повдигнато обвинението на този етап, при тези доказателства, налице ли е
обоснованото предположение. Ясно и точно са посочени доказателствата, на които
се базира това обвинение и че те са абсолютно достатъчни на този етап, приема
се, че е налице изискуемото в чл. 63 обосновано предположение за извършено
престъпление.
Няма никакви
претенции и досежно обстоятелството дали обвиняемият има реална опасност да се
укрие. Той е с постоянен адрес, работещ човек, улегнал човек. В тази насока
също няма никакви съмнения.
Спорът е
досежно обстоятелството дали има опасност да извърши друго престъпление и
доколко е интензивна тази опасност, както и съдът е приел, че е с по-нисък
интензитет опасността да се извърши друго престъпление. Факт е и правилно е
посочено, че ако някога е вършил престъпления, то те са били отдавна - употреба на алкохол и т.н., така че явно тук престъпната дейност на
обвиняемия е концентрирана. Тя се проявява и в конкретния случай, което говори
за едно безотговорно отношение на този човек към този вид обществени
отношения, които са против Закона за
движение по пътищата, Правилника, да не се впускам в такива приказки, какви
предложения се правят и т.н. за усилване на наказателна отговорност и
предприемане на други рестриктивни мерки, за което има основание, но това е
друга тема.
За мене
проблемът е, че при положение,че той си е дал автомобила, за което има и
наказателна отговорност, как може да се прецени висока или ниска е степента на
обществена опасност. Според мене, оттук насетне тя е висока и се повдига и
риска от извършване на друго и то такова престъпление.
За себе си, си
мислех има ли престъпление, което може да се извърши при условията на „домашен
арест“? Като си с домашен адрес и с като си с гривните, безспорно много
по-трудно ще извърши друго престъпление с отиване от едно на друго място, с
действия извън дома ти, ако спазваш мярката. Конкретно това, той и така го е
извършил, той си е бил в къщи при предоставяне на моторното превозно средство,
т.е. по никакъв начин не може да се счете, че не съществува опасност при
условията на „домашен арест“ да се извърши точно такова или подобно
престъпление.
Ето защо
мисля, че тук има недооценка от страна на окръжния съд за опасност за
конкретното престъпление и това са мотивите ми да поддържам протеста, за да се
определи на този етап по-тежка мярка за неотклонение, с оглед разпоредбите на
закона в тази насока.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии,
извинявам, се, че ще заместя колегата Х. и няма да съм толкова добър като него.
Смея да твърдя, че реалността, която е показал Окръжният съд е съобразена с
годините на подзащитния ми, неговото състояние - житейско или социално, както и
с извършеното престъпление, за което е повдигнато обвинение. Най-лесно е да се
атакува колегата, който е казал нещо ,но няма да си позволя този лукс.
Ще цитирам
практика – след като едно лице е реабилитирано по право, който и съдебен състав
не може да разглежда неговото минало като утежняващо такова, след като е
настъпила реабилитация. Приемам в тази връзка, че пред Вас стои човек, който е
осъден 2015 г., преди това около 2002 г. и 2003 г., поради което не мога да
говоря за негово тежко минало, криминално, съобразно с факта, че този човек
живее на село, занимава се с дребен бизнес. Не смятам, че е опасен за
обществото.
Другият
най-голям проблем, който според мене ще поражда и не искам да се
противопоставям на прокурора, но в последно време има практика в прокуратурата
затова, че трябва да е налице обективен факт или обстоятелство, който в
причинно-следствена връзка доведе до извода, от който ние да извадим, че ще
бъде извършена определена вид квалификация престъпление. Несериозно е
прокуратурата да атакува реалната опасност за извършване на престъпление, като
не посочва какво би било то за се извърши. Представителят на държавното
обвинение не сочи какво престъпление може да извърши. Ще се отклоня, като кажа,
че той може да бъде посочено, че е възможно да извърши изнасилване, ако някой
приеме, че е под „домашен арест“.
Моля и аз приемам, че с оглед пред Вас е
изправен възрастен човек, който е навършил 60 години, начинът, по който се изтърпява
„домашен арест“ се приравнява на този, който се изтърпява и „задържане под
стража“. Да, два пъти е осъждан, но в период на 15 години разстояние между
двете осъждания, в която връзка моля да разумност.
Вие сте
Апелативен съд и Вашето решение според мен би било обосноваващо.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.П.: Грешка ми е, че не излязох да видя дали е
взел колата отвън или не, и дали има книжка. Той винаги е в нарушение, той не е излязъл от пробации. Казах му да
дойде през седмицата, а не в същия ден. Той имал работа, свършил и дойде, и аз
какво да му кажа - да не идва? Нямаше акумулатор, той ме принуди да му дам
акумулатор и да види дали работи колата. Каза „Дай да я изкараме, да видим дали
е готова, като дойде пътна помощ“. Аз не съм мърдал колата.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.П.: Ако може да ми остане
същата мярка.
Съдът се
оттегли за тайно съвещание.
След тайно
съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С Протоколно определение № 453 от 11.05.2020
г. по ЧНД № 726/2020г. съдия от П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Домашен арест“ спрямо обвиняемия Г.Б.П., като е оставил без уважение искането
на Окръжна прокуратура – П. за вземането срещу него на най-тежката мярка за
неотклонение по ДП № 309/2020 г. по описа на РУ на МВР - А..
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпил частен протест на Окръжна
прокуратура – П..
Прокуратурата
протестира определението в частта му, с която е оставено без уважение искането
им за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обв. Г.П., тъй като
не е съгласна със извода на съда, че реална опасност същият да осъществи друго
престъпление против транспорта, не е дотолкова интензивна, за да налага
определянето на подобна мярка за процесуална принуда. В тази връзка се
акцентира на обстоятелството, че същият е бил осъждан два пъти за транспортни
престъпления, както и че повдигнатото му обвинение е отново за извършване на
подобни престъпления. Затова с поведението си е показал своята невъздържаност
по отношение на законовите норми, гарантиращи сигурността на транспорта и
наложената по-лека мярка за неотклонение не е в състояние в достатъчно степен
да го принуди да не ги нарушава. Обръща се внимание и на обстоятелството, че
обвиняемият е предоставил на употребилия голямо количество алкохол пострадал
технически неизправен автомобил, като по случайност не се стигнало до поредната мащабна трагедия в
страната в празничен ден. Затова се иска отмяната на определението на съда и
вземането спрямо обв. П. на най-тежката мярка за неотклонение.
В
съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага
определението да бъде отменено, като спрямо обв. П. се вземе най-тежката мярка
за неотклонение, защото са налице достатъчно доказателства за съпричастността
му към вмененото деяние и реална опасност да извърши друго престъпление, с
оглед на повдигнатото му обвинение и предходните му осъждания.
Обвиняемият Г.П.
са явява лично и със защитника си - адв. А. Д. от АК - П. Заявяват, че следва
да се потвърди атакуваното определение като обосновано и законосъобразно, а
протестът на прокуратурата за вземането на най-тежката мярка за неотклонение,
да се остави без уважение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
потвърдено изцяло, като подадения протест спрямо взетата мярка за неотклонение
срещу обв. Г.П. се остави без уважение.
На първо
място, правилен е изводът в мотивите на атакуваното определение за наличието на
обосновано подозрение към настоящия етап на разследване за съпричастността на
обвиняемия Г.П. към деянията, предмет на обвиненията по чл. 343, ал.1, б.“в“ и
чл. 345, ал.1 от НК. В тази насока са частичните самопризнания на обвиняемия,
показанията на разпитаните свидетели, протоколите за оглед на
местопроизшествие, на веществени доказателства, експертните справки, справка
съдимост, характеристична справка, справки на ОД на МВР и др.
Вярно,
обвинението за престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК не е изрядно по
начина на текстовото му формулиране, но тъй като има работен характер, подобно
изискване на настоящия ранен етап от разследването не е необходимо. За тези
престъпления са предвидени като най-тежки наказания – лишаване от свобода от 2
до 6 години и до 1 година.
На второ
място, настоящият състав счита за обоснован и извода за липсата на реална
опасност от страна на обв. П. да се укрие, предвид на зрялата му възраст,
постоянен адрес по местоживеене, трудовата и семейна ангажираност.
На трето
място, не се оспорва криминалната проявеност на обв. П., който е бил осъждан за
престъпление против транспорта, както и афинитета му към извършването на
подобни деяния, с оглед на естеството на повдигнатите му обвинения. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, в тази връзка е и
предшестващото му поведение, свързано с това, че въпреки липсата на
правоспособност, същият е оборудвал и придвижил извън двора на дома си
инкриминирания автомобил с прекратена регистрация „О.А.“ преди да го предостави
на пострадалия. В този смисъл, очевидно от негова страна са налице трайно
изградени нагласи към неправомерно поведение, свързани с нарушаване на
правилата за движение, което сочи на опасност от извършване на друго
престъпление.
Въпросът,
който се поставя на дневен ред е, дали тази опасност би могла да се преодолее с
вземането на една по-лека мярка за неотклонение, с оглед на пълното постигане на
целите, предвидени в чл.57 от НПК. В настоящия случай, окръжният съд е
достигнал до правилния извод, че поради спецификата на инкриминирания казус,
реалната опасност от извършване на друго подобно престъпление би могла да се
пресече с действието на по-леката, но същевременно и ограничаваща свободното
придвижване на обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест“. Тази мярка не
би следвало да бъде подценявана, с оглед на нейния сериозен, рестриктивен
териториален обхват, тъй като се изразява в забраната обвиняемия да напуска
жилището си без разрешение на съответния орган. По този начин неговото
поведение ще бъде контролирано и ограничено в достатъчна степен, така че
въдворен в дома си да не може да извърши ново престъпление, засягащо този род
обществени отношения, като същевременно ще бъде и на постоянно разположение на
разследващите органи. В този смисъл, с оглед на сравнително добрите
характеристични данни по месторабота и местоживеене, вземането на най-тежката
мярка за неотклонение и според настоящия въззивен състав би се явило прекомерно
ограничаващо за реализирането на правата на обв. П., като своевременното
приключване на наказателното производство би се гарантирало с определената му
по-лека по степен мярка „Домашен арест“, която да се изпълнява по неговия
настоящ адрес по регистрация в ****.
Следва
окръжният съд и наблюдаващият прокурор да изпълнят задълженията си по чл.62,
ал.4 и сл. от НПК да се уведомят структурите, които ще следва да контролират
изпълнението на така определената мярка.
Всичко това
води до извода за обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение,
което налага потвърждаването му.
Водим от
горното и на основание чл.64, ал.5 – 9 и чл. 62 от НПК, Апелативният съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 453 от 11.05.2020 г., по ЧНД № 726/2020г. от П.
окръжен съд, с което спрямо обвиняемия Г.Б.П. е оставено без уважение искането
на Окръжна прокуратура – П. за вземането на най-тежката мярка за неотклонение
по ДП № 309/2020 г. по описа на РУ на МВР – А. и взета по-леката мярка за
неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява по неговия настоящ адрес по
регистрация.
Определeнието е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се
закри в 10:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: