Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 63, 15.02.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 987 по описа на ТРС
за 2017 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК за сумата от 791.99 лв.- главница и неустойка.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало сключен договор за мобилни
услуги от
11.05.2012 г. по силата на които ищеца е
предоставил на ответника мобилен телефон номер и мобилен апарат, срещу
задължението на ответника да заплаща стойността на предоставената
телекомуникационна услуга и стойността на апарата чрез месечни вноски, като в
последствие е подписан и сертификат за пакетни услуги. В молбата се твърди, че
за ответницата не заплащала редовно стойността на предоставените и услуги, за
която ищеца издавал фактури, поради което договора бил прекратен едностранно от
последния на 20.06.2015 год., като ответницата останала задължена със сумата от
791.99 лв., включваща неплатени лизингови вноски в размер на 144.60 лв.,
неплатени предоставени услуги в размер на 117.79 лв. и неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 529.60 лв. За вземанията си ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 791.99 лв. - главница и неустойка,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но
в заповедното производство ответника възразил. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като
претендира разноски в исковото производство.В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си.
В едномесечния
срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. В
съдебно заседание редовно призована не се явява и не взима становище.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между
страните е имало сключен договор за мобилни услуги от 11.05.2012год. за мобилен
номер **********, с допълнително споразумение към него от 13.03.2014год., както
и договор за лизинг от 13.03.2014 год., по силата на които ищеца е предоставил
на ответницата мобилни услуги и мобилен номер, както и мобилно устройство,
срещу задълженията на ответницата да заплаща цената на разговорите и
съответните месечни такси за мобилната услуга и съответната лизингова вноска за
мобилния апарат. От представените по делото писмени доказателства се установи,
че на 29.08.2014 год. между ищеца и ответницата е подписан Сертификат за
пакетни услуги, чрез който е обединила в обща пакетна услуга ползвани от нея три мобилни номера и е взела две мобилни устройства,
срещу задължение да ги изплаща посредством лизингови вноски. Не се спори, че
ответницата с абонатен номер № ********* по посочените по горе договори е
ползвала предоставени от ищеца мобилни услуги и устройства. От приложените по
делото фактури и кредитно известие е видно, че за периода 20.02.2015 год. –
19.04.2015 год. стойността на ползваните далекосъобщителни услуги от
ответницата са възлизали на 117.79 лв.,
а дължимите за същия период лизингови вноски са били в размер на 144.60 лв.
Падежа на задължението на ответницата да заплаща стойността на ползваните
услуги и лизингови вноски по последната издадена фактура е бил на 05.05.2015 год. Ищеца с кредитно известие от 01.05.2015 год. е
преизчислил задължението на ответницата, като е
предоставил срок за плащане до 04.06.2015 год. Ответницата не е изпълнила
задължението си да заплати на ищеца предоставените далекосъобщителни услуги и
не е заплатила лизинговите вноски за предоставените й мобилни устройства, което
се потвърждава и от изложеното от нея във възражението по чл.414 от ГПК в
заповедното производство, а именно , че няма възражения във връзка с
основанието за възникване на вземането или неговия размер и е заявила, че ще
погаси задължението си към ответника. По делото обаче няма представени доказателства
ответницата да е погасила изцяло, или от части задължението си към ищеца. От
приложените по делото доказателства се установи, че поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответницата ищеца е прекратил договорните си
отношения с нея предсрочно и едностранно на 20.06.2015 год. / обстоятелство,
което не се оспорва от ответницата/. Видно от приложената по делото фактура №
72267221807/ 20.06.2015 год. общото задължение на ответницата към ищеца възлиза
на 791.99 лв., включващо стойността на незаплатените но ползвани услуги в
размер на 117.79 лв., дължими лизингови вноски в размер на 144.60 лв. и
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента, съгласно
общите условия на сключените договори в размер на 529.60 лв. Поради неизпълнение
на задълженията от ответницата ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за дължимата главница и неустойка, но ответницата
възразила чрез подаване на бланка-образец на възражение и въпреки че във
възражението е признала вземането на ищеца и по основание и по размер, съгласно
ТР № 4/ 2013 на ОСГТК на ВКС съдът е дал указания на ищеца да предяви иска по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
При така установеното съдът прави следните изводи :От събраните
по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че към момента
на издаване на заповедта за изпълнение ответницата е имала задължение към ищеца, произтичащо от незплатени
суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договори за лизинг
в размер на общо на 261.79 лв., както и че предвид установеното неизпълнение от
нейна страна по начините и в сроковете по договорите ищеца едностранно е
прекратил договорите и съгласно ОУ на същите за ищеца е възникнало правото, а
за ответницата задължение да заплати неустойка в размер на 529.60 лв., или общото задължение на ответницата към ищеца,
произтичащо от сключените между тях договори е 791.99 лв., която сума включва незаплатените далекосъобщителни
услуги, незаплатените лизингови вноски и неустойка при неизпълнение, като до приключване на съдебното дирене не се представиха
доказателства за частично, или пълно погасяване на задължението. С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск за установяване на вземането за
което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 609/2017г. на ТРС е основателен и доказан до размер
на 791.99 лв., като в този размер следва да
се уважи, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението.
Ищеца е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски,като на разноските
в заповедното производство. С оглед изхода на спора ответницата, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 255 лв. - държавна такса в
размер на 75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 2о5 лв., за чиято дължимост следва да се произнесе съда разглеждащ иска по
чл.422 от ГПК . /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12/ .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Ц.С., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от С.Ф., действащ чрез пълномощник а..В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 791.99 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор
за далекосъобщителни услуги и лизинг, от която 117.79 лв., незаплатени услуги, 144.60 лв., незаплатени лизингови вноски и 529.60 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, ведно
със законната лихва, считано от 18.04.2017 год. до
окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 323/19.04.2017г. по
ч.гр.д. № 609/2017г. на
ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Ц.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
:гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от С.Ф., действащ чрез пълномощник а..В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** направените в съдебното производство
разноски в размер на 255 лв. и направените в заповедното производство разноски
в размер на 205 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: