Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
01.09.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Мария Богданова
при участието на
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария
Богданова гр.дело № 4894 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „П.т.“ ООД срещу решение от
03.02.2016г. по гр.д. № 49207/2013г. на СРС, 75състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Р.и.“ АД /в несъстоятелност/ сумата от 10512,48лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за работа по фактури №2229/17.05.2010г.
на стойност 312,48лева, №2394/18.08.2010г. на стойност 1920,00лева, №2466/22.10.2010г.
на стойност 7104,00лева и №2561/27.12.2010г. на стойност 1176,00 лева, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба - 12.08.2013г. до окончателното изплащане.
Въззивникът
„П.т.“ ООД поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, произтичаща
от неправилната преценка на първата инстанция на събраните по делото
доказателства. Намира за неправилен извода на СРС, с който е прието за доказано
наличието на договорно правоотношение между него и ищеца, както и изпълнение на
задълженията на последния по него. Навежда доводи, че представените по делото
фактури не доказват възникването на договорна връзка, доколкото липсват други първични
счетоводни документи. В тази връзка посочва, че по делото не се установявала и
редовност на счетоводството на ищеца. Счита, че декларирането на фактурите по
реда на ЗДДС се извършва в изпълнение на отношения от публичен характер и не
установява възникване на задължения за него. Поддържа, че по делото липсват
доказателства за изпълнение на посочените в тях услуги – приемно предавателни
протоколи, товарителници или други. Излага съображения, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по релевирано пред него възражение за прихващане. С
изложените доводи въззивникът мотивира искането си за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият „Р.и.“ АД /в
несъстоятелност/, оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част като законосъобразно и
правилно. Подробни съображения в подкрепа на това становище
развива в депозирания по делото писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Навежда доводи, че отразяването на фактурите в счетоводството на страните,
включването им в дневника на продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях представлява признание на задълженията по тях и доказват тяхното съществуване.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск, с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД
за сумата от 10548,48лв.
С решението на първата инстанция искът
е уважен до размера на сумата от 10512,48лв. и е
отхвърлен за разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 10548,48лв.
В отхвърлителната част първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на обжалване в настоящото производство е
решението на СРС в частта на уважения осъдителен иск.
Настоящият въззивен състав
намира за правилни правните изводи на
първата инстанция - за основателност на предявения иск, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение мотивите на първата инстанция и във връзка
с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Правният
спор е по въпроса – доказано ли е по делото възникване на облигационно
правоотношение между страните във връзка с договор за изработка за извършване
на посочената в процесните фактури работа и в случай, че такова се приеме за
доказано – налице ли е изпълнение по него от страна на изпълнителя, както и
прието ли е то възложителя. Настоящият съдебен състав приема за доказано от
представените по делото фактури /посочени по-горе/, надлежно осчетоводени от
ответника, включени в дневника за продажбите и чиято стойност е отразена в
подадена справка-декларация по ДДС, съгласно заключението на ССЕ, че страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение, попадащо в приложното
поле на чл. 258 от ЗЗД. Договорът за изработка е консенсуален
и неформален по дефиниция, поради което сключването му може да бъде
установявано с всякакви допустими от закона доказателствени средства, които
обективират съгласието на страните по съществените негови елементи -индивидуализация
на предмета на договора и размера на уговорената цена. Представените по делото
фактури са писмени доказателства, съдържащи ясно обозначение на услугата: по
вид, количеството, цена. Във фактурата са посочени изрично и страните по
фактурираните доставки- ищецът в качеството на доставчик и ответникът в
качеството на получател. Във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба, следва да се посочи, че установяване на редовност на счетоводните книги
се изисква, когато лицето, което ги е водело, се стреми да проведе доказване с
тях – в този смисъл чл. 182 от ГПК. В случая изводите на съда са основани на счетоводните
записвания на ответника, а не на тези на ищеца и доколкото установяват
неизгодни за ответника факти, тяхната редовност не е от значение за
доказателствената им стойност. Ето защо, съдът приема, че фактурите
представляват безспорно и достатъчно доказателство за наличието на валидни
договорни правоотношения между страните. Така осчетоводени, включени в дневниците за продажби
и отразени в справките-декларации по ЗДДС, фактурите доказват и реалното извършване
на посочените във фактурите услуги, както и приемането им от страна на
ответника. Осчетоводяването на процесните фактури в момент, следващ датата на
издаването им и ползването на данъчен кредит от ответника по тях, константната
съдебна практика приема, че по своята правна същност представлява извънсъдебно
признание на ответника както за съществуването на облигационното
правоотношение, така и за дължимостта на сумите по тях на посоченото в
документа основание. В този смисъл - постановените по реда на чл.290 от ГПК : Р
№ 46/27.03.2009г. по т.дело № 454/2008г. на ВКС, Р № 42/19.04.2010г. по т.дело
№ 593/2009г. на ІІ ТО на ВКС , Р № 109/07.09.2011г. по т.дело № 465/ 2010г. на
ІІ ТО/. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по
делото е доказано възникването на облигационни правоотношения между страните, изпълнението
на възложената от ответника работа от страна на ищеца-изпълнител и приемането й
от ответника без възражения, съгласно изискването на чл.264,ал.3 от ЗЗД. Ето
защо е правилен изводът на СРС за дължимост на
спорната сума, представляваща неиздължено от ответника от възнаграждение, което
се следва на ищеца, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
По
заявеното с отговора на исковата молба от въззивника-ответник евентуално възражение
за прихващане със свои насрещни вземания към ищцовото
дружество, съдът приема, че то е недопустимо и като такова- не следва да бъде
разглеждано в частта на заявеното вземане срещу ищеца в размер на
2 904,00лв. , придобито по силата на договор за цесия, сключен с Й.Б.,
като регресно право, възникнали в полза на цедента Й.Б., вследствие на погасяване на задължения на ищцовото дружество по фактура за предоставени правни услуги
в размер на 2904,00 лв. , издадена от адв.П.С.. От
приетото по делото допълнително заключение на ССЕ от 05.05.2015г.
се установява, че това вземане е предявено от първоначалния кредитор П.С. пред
съда по несъстоятелност и ответникът е включен в списъка на кредитори на ищеца
по чл.688,ал.1 от ТЗ. Ответникът не твърди и по делото няма доказателства от
ответника да е заявено оспорване на приетото вземане на първоначалния кредитор
по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, респ.- няма доказателства от ответника да е
оспорено по исков ред вземането на първоначалния кредитор с иска по чл.694,ал.2
от ТЗ. Правната последица от приемането на вземането и включването му в
одобрения списък по чл.688,ал.1 от ТЗ е свързана с недопустимостта на заявяване
на вземането в отделно исково производство както чрез искова претенция така и
чрез възражение за прихващане, съгласно нормата на чл.637,ал.2 от ТЗ. В
останалата част, относно възражението за прихващане със вземането за сумата от 16 516,80 евро ,
претендира от ответника на основание договора за цесия като регресно
право, възникнало в полза на цедента Й.Б., вследствие
на погасяване на задължения на ищцовото дружество по
договор за кредит на оборотни средства в размер на 16516,80 евро, то е
допустимо, но разгледано по същество съдът го намира за неоснователно. Наведеното възражение за прихващане срещу
несъстоятелен длъжник в производство по иск за попълване масата на
несъстоятелността е допустимо – така Решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. №
509/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Ответникът твърди, че вземането, предмет на
възражението му за прихващане, е придобито от него по договор за цесия от
15.01.2013г., като самото вземане представлява регресно
право, възникнало в полза на цедента Й.Б., вследствие
на погасяване на задължения на ищцовото дружество по договор за кредит на
оборотни средства в размер на 16516,80 евро. Съдът приема, че не се установява възникването на цедираното вземане. Не се установява възникване на задължение за ищцовото
дружество по договор за кредит на оборотни средства или заплащане на суми по
него от страна на цедента Й.Б. – ангажираните от
ответника доказателства в тази насока на чужд език без надлежен превод на
български език, съгласно изискването на чл.185 от ГПК, са изключени от доказателствения материал по делото с определение,
постановено в о.с.з. от 16.11.2017г. Като последица от това- възражението за
прихващане за горепосочената сума се явява недоказано и неоснователно.
Поради
съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав – с тези на първата инстанция
относно основателността на предявения иск, решението в обжалваната му част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемия
се дължат разноски, доколкото обаче той не е направил искане за присъждане им ,
такива не му се следват.
Воден
от горените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.02.2016г. по гр.д. № 49207/2013г. на СРС, 75състав, в обжалваната част, с която „П.т.“ ООД е осъдено да
заплати на „Р.и.“ АД /в несъстоятелност/ сумата от 10512,48лв., представляваща неплатено
възнаграждение за работа по фактури №2229/17.05.2010г. на стойност 312,48 лева,
№2394/18.08.2010г. на стойност 1920,00 лева, №2466/22.10.2010г. на стойност 7104,00
лева и №2561/27.12.2010г. на стойност 1176,00 лева, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от датата на подаване на исковата молба - 12.08.2013г.
до окончателното изплащане, както и в
частта, с която „П.т.“ ООД е осъдено да заплати на „Р.и.“ АД /в несъстоятелност/ сумата от 100,00 лв.-
разноски по делото за исковото производство и в частта, с която „П.т.“ ООД е осъдено да заплати на СРС сумата
от 424,96 лв.-дължима държавна такса.
В останалата отхвърлителна
част, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.