РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20202330102014 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД - гр.С. против ответника Е. А. Ш. от гр. Я. Претендира се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
1056.56 лв. – главница от непогасени месечни погасителни вноски с падежни дати от
26.05.2018 г. до 26.09.2019 г.; 278.16 лв. – договорна/ възнаградителна/ лихва за периода от
26.05.2018г. до 26.09.2019 г. и 157.94 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.05.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. С исковата молба се
твърди, че на 22.11.2018 г. е подписано допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018
г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на които вземането
на „Банка ДСК“ ЕАД от ответника, произтичащо от договор за стоков кредит № *** г. е
прехвърлено в собственост на „АСВ“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. всички лихви, такси, комисионни и др. разноски на дружеството –
кредитор, което вземане било индивидуализирано с приемно-предавателен протокол от
22.11.2018 г. към допълнително споразумение от 22.11.2018 г.
Твърди се, че по договора за кредит кредитополучателя се е задължил да върне
сумата за срок от 18 месеца или до 26.09.2019 г. на 18 броя месечни погасителни вноски
всяка в размер на 79.09 лв., без последната месечна погасителна вноска, която била
1
изравнителна и в размер на 79.10 лв. съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Твърди се, че съгласно Общите условия към договора, при забава в плащането на
месечната погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта, поради което на кредитополучателя била
начислена лихва за забава в размер на 157.94 лв. дължима да за периода от 26.05.2018 г .до
датата на подаване на заявлението в съда.
На следващо място се сочи, че ищецът е входирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и ИЛ по реда на чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № *** по
описа на ЯРС за 2020 г., с което обстоятелство по същество ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначен от съда особен
представител на ответника - адв. В. К. от АК- гр. Я., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва се автентичността на договор за стоков кредит № ***
г., погасителен план и Общите условия към него, като неподписани от сочените в тях като
представители на „Банка ДСК“ Н. А. Б . Оспорва се и автентичността на Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ като неподписан от сочените в него на „Банка ДСК“
лица.
В съдебно заседание ищеца не се представлява от законен или процесуален
представител, с депозирана преди съдебно заседание молба и на подробно изложените в нея
основания се поддържа исковата претенция.
За ответника се явява в качеството на особев представител назначен от съда адв. В.
К. от АК Я., с която и на основания изложени в отговора на исковата молба се претендира от
съда да отхвърли исковата претенция включително като вземе и предвид шрифта на
договора, с оглед нарушаване разпоредбите на чл.23 ЗПК да се присъди на ищеца само
чистата стойност на кредита.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2020 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
.С, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист против длъжника-ответник Е. А. Ш., за сумите: 1056,56 лева – главница по 17 броя
погасителни вноски за периода от 26.05.2018 год. до 26.09.2019 год.; 278,16 лева – договорна
лихва за периода от 26.05.2018 год. до 26.09.2019 год. и 157,94 лева – обезщетение за забава
за периода от 26.05.2018 год. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
2
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: зав. копие на искане за
стоков кредит № *** г., зав. копие на декларация от 26.03.2018 г., зав. копие на договор за
стоков кредит № *** г., ведно с погасителен план към него и Общи условия по договори за
стокови кредити, зав. копие на уведомително писмо, зав. копие на служебен бон от
26.03.2018 г., зав. копие на съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица
по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити от 26.03.2018
г., зав. копие на Общи условия за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити от
26.03.2018 г., зав. копие на рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., зав. копие на писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до „АСВ“ към Договор от 22.11.201
г, зав. копие на пълномощно, зав. копие на писмо до Е. А Ш. от „Банка ДСК“ ЕАД изх. №
***г., зав. копие на известие за доставяне – обратна разписка от 14.12.2018 г., зав. копие на
уведомително писмо до Е. А. Ш. от „Банка ДСК“ ЕАД чрез „АСВ“ ЕАД изх. № *** г., зав.
копие на товарителница № *** на ***от 07.08.2020 г., зав. копие на обратна разписка към
товарителница № ***и зав. копие на пълномощно от 02.07.2019 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка
ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е бил
сключен договор за стоков кредит № *** от 26.03.2018 год., по силата на който кредитора е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1056,56 лева, за закупуване на ***.
Договорен е погасителен план за погасяване на задължението на 18 броя месечни
погасителни вноски, както и договорна лихва в общ размер на 367,07 лева, като падежа на
последната погасителна вноска е 26.09.2019 год.
На 11.04.2018 год. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество бил сключен
рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, като с допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 год. и приложение № *** към него, вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД към ответника било прехвърлено на ищеца.
Видно от заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза: На 26.03.2018 год. на търговеца „Технополис
България“ ЕАД е преведена цената на стоката, предмет на кредита, в размер на 959,00 лева,
с основание „автоматично усвояване на POS-кредит ***“. На 26.03.2018 год. на
застрахователя ЗК „Групама“ е преведена цената на застрахователната премия в размер на
97,56 лева, с основание „разчети ЗК „Групама“ – стокови кредити, „автоматично усвояване
на POS-кредит ***“. По договор за кредит № *** год. няма извършени плащания. Към
датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 17.02.2020 год. остатъкът по
задължението по договор за кредит № *** год. е в размер общо на 1423,63 лева, от които:
1056,56 лева – главница и 367,07 лева – договорна лихва за периода от 26.04.2018 год. до
3
26.09.2019 год. Размерът на лихвата за забава върху всяка падежирала и непогасена вноска
за главница, изчислена от падежа на всяка вноска до датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 17.02.2020 год. е общо 110,72
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца права са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК във
вр. с чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
По делото се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника са възникнали
валидни облигационни правоотношения, като не се установява, ответника да е изпълнил
задълженията си по сключения от него договор, като от заключението на вещото лице е
видно, че по договора няма извършени плащания. Съгласно погасителния план падежа на
последната погасителна вноска е 26.09.2019 год., като считано от 27.09.2019 год. ответника
е в забава за договорения размер на кредита и договорената между страните по договора
възнаградителна лихва. Ето защо иска и съобразно заключението на вещото лице за
главница и възнаградителна лихва се явява основателен и доказан в претендираните
размери, а иска за обезщетение за забава следва да се уважи до размера на сумата от 110,72
лева и да се отхвърли като неоснователен за разликата над сумата от 110,72 лева до
претендирания размер от 157,94 лева.
Съдът не установи неравноправни клаузи по договора или такива които да накърняват
добрите нрави, както и клаузи които да противоречат на нормите на ЗПК.
Следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № *** от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., I Т. О.,
ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
4
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни
разноски следва да се уважи по съразмерност на уважената част от исковете до размера на
764,07 лева, които да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Е.
А. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.***, че същият като кредитополучател по
Договор за стоков кредит № *** год. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № ***, офис
сграда Лабиринт, ***, представлявано от Д. Б. Б., следните суми: 1 056,56 лева,
представляваща неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 26.05.2018 год. до 26.09.2019 год.; 278,16 лева, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 26.05.2018 год. до 26.09.2019 год. и сумата
от 110,72 лева, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
26.05.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.02.2020 год.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.02.2020 год. до окончателното и изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по
ч.гр.дело № ***год. по описа на Районен съд Я., като иска за обезщетение за забава,
дължима за периода от 26.05.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 17.02.2020 год., за разликата над сумата от 110,72 лева до размера на сумата от
157,94 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Е. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № ***, офис сграда
Лабиринт, *** представлявано от Д. Б. Б., сумата от 764,07 лева – общо разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5