РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520100138 по описа за 2022 година
Предявен е иск за заплащане на договорна неустойка с правно основание чл.92 от
ЗЗД.
Претенцията на ищеца УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК ********* се основава на
твърдения, че с ответника са сключили договор за повишаване на квалификацията и
получаване на специалност. Ответникът не е изпълнил задължението си след
получаване на специалност да работи при работодателя, осигурил му условия за
специализация за срок равен на срока на обучението. Поради това при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца дължал неустойка за неизпълнен ангажимент.
Същата била уговорена в чл.8.12 от договора за специализация и била в размер на 20
000 лева. Предвид изложеното ищеца претендира за осъждането на ответника да
заплати посочената сума ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът Б. К., ЕГН:********** не взема становище по иска.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото е представен препис от писмен договор - допълнително споразумение
към тр. договор - №***/21.11.2019 г. Съгласно чл.8.1 от същото ищецът се задължава
да осигури на ответника условия за практическо обучение по специалност. Съгласно
чл.8.11 от същото след приключване на обучението и получаване на специалност
ответникът се задължава да работи при ищеца за срок равен на срока на обучението. В
1
чл.8.12. от споразумението е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението по
чл.8.11 в размер на 20 000 лв. със заповед №***от 01.06.2021 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие. На същата дата е
подписано и споразумение, с което ответникът се задължава да изплати на ищеца
договорната неустойка по чл.8.12. от споразумението за повишаване на
квалификацията и получаване на специалност на двадесет равни месечни вноски
считано от м.юни 2021 г. Изрично е уговорено правото на ищеца при неизпълнение на
погасителния план да предприеме действия за принудително изпълнение на неплатения
остатък (чл.4 от споразумението). По делото е представена и молба от страните /на л.18
от делото/, с която изрично заявяват че след завеждане на делото ответникът е погасил
задължението в размер на 20 000 лв. и 400 лв. разноски и ищецът заявява че няма
претенции към ответника за неизплатени суми и моли да му се възстанови 1/2 от
внесената по делото държавна такса. В с.з. остатъкът от държавната такса се
претендира като разноски по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният иск е
доказан по основание и размер, но поради извършено плащане след завеждане на
делото следва да се отхвърли. Това е така, т.к. от приетите по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин договорната връзка между страните
и уговорената неустойка за неизпълнение на едно от основните задължения на
ответника по нея. Същото е след придобиване на квалификацията и получаване на
специалност, за което ищецът съдейства и създава условия, ответникът да работи при
него за срок равен на срока на обучението. Нещо повече налице е и последващо
споразумение, с което ответникът признава задължението си и се задължава да го
погасява разсрочено на равни месечно вноски. Изрично е уговорено, че привилегията
на разсроченото плащане отпада при неизпълнение и ищеца има право право да
предприеме действия за принудително изпълнение на неплатения остатък (чл.4 от
споразумението от 01.06.2021 г.). По делото е представена и молба от страните /на л.18
от делото/, с която изрично заявяват че след завеждане на делото ответникът е погасил
задължението в размер на 20 000 лв. и 400 лв. разноски. Тези изявления имат
установяват новонастъпил факт, който следва да бъде зачетен от съда. Поради това
предявеният иск следва да се отхвърли поради плащане след завеждане на делото.
Разноските по делото са в тежест на ответника, т.к. плащането е осъществено след
завеждане на делото. Няма основание за връщане на ½ от внесената държавна такса на
ищеца, т.к. по делото не е постигната съдебна спогодба между страните, а само са
направени изявления за погасяване на задължението след завеждане на делото и е
заявено че страните са се споразумели, т.е. налице е извънсъдебна, а не съдебна
спогодба. Поради това остатъкът от държавната такса следва да се присъди в полза на
ищеца, а негова преценка е дали да се снабди с изп. лист или не и дали такова действие
ще е в нарушение на извънсъдебната спогодба между страните.
2
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК ********* против Б. К.,
ЕГН:********** иск - да заплати сумата в размер на 20 000 лв., представляваща
неустойка по чл.8.12 от допълнително споразумение към тр. договор -
№***/21.11.2019 г.
ОСЪЖДА Б. К., ЕГН:********** да заплати на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК
********* сумата в размер на 400 лв. – разноски за държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните, а в частта по разноските – с частна жалба пред
Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3