Р Е
Ш Е Н И Е
№ 185/22.07. 2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 05.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 242 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД – ответник по т.д. № 27/2018год.
по описа на ОС-Разград срещу постановеното решение по делото с № 14/22.02.2019год.,
с което дружеството е осъдено да заплати на И.С.И. ***, увреждания настъпили при ПТП на 19.02.2016г. на пътя
Разград-Търговище, по вина на водача на л.а.“Киа Спортидж“, с рег.№Т ХХХХСТ,
който е застрахован при въззивника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, в размер на 2361,61лв. за претърпени
имуществени вреди, и в размер на 50000лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на две средни телесни
повреди-открито счупване на лявата, лакетната кост, мозъчно сътресение,
контузия на главата гръдния кош и таза.
Счита решението в неговите
осъдителни части относно присъдените неимуществени вреди за неправилно- поради противоречие с материалния закон и
необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на
присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като намира същото за прекомерно завишено, респективно
твърди неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, понеже определеният размер е завишен и не отговаря на критерия за
справедливост. Оспорва извода на съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като се твърди, че същият е шофирал без поставен предпазен колан,
следствие на което е получил съответните наранявания. Подкрепя твърдението си с
установеното от САвТЕ, че при настъпване на сблъсъка, въздушните възглавници не
са се отворили.
С жалбата се иска решението
да бъде отменено в осъдителните му части относно присъдените неимуществени
вреди, или да се постанови решение с което да се намалят същите в размер, който
да отговаря на трайната съдебна практика.
Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Насрещната страна чрез
писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез процесуалните
представители на страните.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Производството е
образувано по искова молба от И.С.И., чрез процесуален представител, срещу ЗАД
«ОЗК-Застраховане» АД гр.София, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 50 000 лв. -
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.11.2017 г. /датата на заявяване на
застрахователната претенция, до окончателното издължаване,
Излага, че
уврежданията са вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., по път II - 49
/между гр.Разград и гр.Търговище/ на км. 8 + 600м. в непосредствена близост
преди с. Бистра, обл. Търговище, виновно причинено от водача В З Я, ЕГН **********, при управление на л.а. „Киа Спортидж" с peг. № Т ХХХХ СТ,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица № BG/23/115002994282 от 08.12.2015г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
служител на Главна дирекция „Охрана" към Министерството на правосъдието.
На 19.02.2016 г., около 10,00ч.
управлявания от него специален автомобил „Ситроен Джъмпи" с peг. № С ХХХХ МТ - собственост на
Министерството на правосъдието бил блъснат челно от навлезлия в насрещното
платно лек автомобил „Киа Спортидж" с peг. № Т ХХХХ СТ собственост и управляван от В
З Я от гр. Търговище.
След проведено лечение в
„Ортопедо-травматологично отделение" при МБАЛ – Търговище, ищецът бил
изписан на 29.02.2016г. с диагноза: МКБ S52.01 „счупване на горния край на лакътната кост
в ляво, открито".
В резултат от ПТП му били причинени
следните телесни повреди:
- открито счупване на лакътната кост на
лявата предраменница в областта на лакътната става с разместване на костните
фрагменти, което е причинило трайно затрудняване движението на лявата ръка за
срок от около 5-6 месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 1 от НК;
- мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието, което е причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота и също е средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК;
- контузия
на главата, гръдния кош и таза.
Деянието и вината на водача на МПС и
причинно-следствената връзка били установени с присъда № 45, постановена на
20.09.2017г. по НОХД № 1336/2016г. по описа на Районен съд - Търговище,
изменена с Решение № 1 от 09.01.2018г. по ВНОХД № 218/17г. по описа на Окръжен
съд - Търговище. Присъдата е окончателна и е влязла в сила на 09.01.2018г.
След като го изписали от болницата ищецът
бил в болнични в продължение на 6 месеца. Сочи, че на основание разпоредбите на
Кодекса за застраховането е налице обективна отговорност от ответника за пълно
покриване на всички неимуществени вреди - болки и страдания, остра реакция на
стрес и промяна в нормалния ритъм на живот, в следствие на причинените му
телесни увреждания.
Поради претърпяното счупване на горния
край на лакътната кост и късните усложнения, може да се счита, че
оздравителният процес още не приключил, предстои още дълго лечение и се налага
спазването на щадящ двигателен режим. Счита, това е съществено засягане на
състоянието на здравето му и ограниченията и промените на обичайния му ритъм и
начин на живот изискват определяне на достатъчно по размер обезщетение, което
да го овъзмезди и във всички случаи следва да е по-високо, в сравнение с
обезщетение за увредени лица, при които оздравителния процес след ПТП е
приключил благоприятно, понеже при ищеца са останали и след приключването на
лечебния процес неблагоприятни за
здравето му последици.
За обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди ищецът предявил писмена застрахователна
претенция към ответника с техен вх. № 322/21.11.2017г. като е заведена щета №
0411-770-0002-2017. Било му направено предложение което според ищеца не
отговаряло на претенцията му, като към момента на иска, не е получил никакво
обезщетение.
В постъпил отговор на исковата молба от
ответника, същият оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
Страните не спорят относно следната фактическа
обстановка.
На 19.02.2016 г., управлявания от ищеца И.С.И.
специален автомобил „Ситроен
Джъмпи" с peг. № С ХХХХ МТ - собственост на Министерството на правосъдието бил блъснат
челно от навлезлия в насрещното платно лек автомобил „Киа Спортидж" с peг. № Т ХХХХ СТ собственост и управляван от В
З Я от гр. Търговище.
След проведено лечение в
„Ортопедо-травматологично отделение" при МБАЛ – Търговище, ищецът бил
изписан на 29.02.2016г. с диагноза: МКБ S52.01 „счупване на горния край на лакътната кост
в ляво, открито".
С присъда № 45 от 12.09.2017г. по НОХД №
1336/2016г. по описа на РС - Търговище, частично изменена с окончателното
Решение с Решение № 1 от 09.01.2018г. по ВНОХД № 218/2017г. по описа на ОС –
Търговище /л.14-40/, В З Я е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.02.2016г.
при управление на собственото си моторно превозно средство – лек
автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № Т ХХХХ
СТ на път II – 49, около
км.8+600, на около 650 метра след с.Бистра, общ.Търговище, в посока
гр.Търговище – гр.Разград, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, между които и
на ищеца И.С.И. - две средни телесни
повреди - открито счупване на лакътната кост на лявата предраменница в областта
на лакътната става с разместване на костните фрагменти, с което му е
причинено трайно затрудняване движението
на левия горен крайник и мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието,
с което му е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.3,
б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр.
с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП му
е наложено наказание.
На основание чл.
300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид обвързващата сила на постановения в наказателното
производство съдебен акт съдът приема за установен фактическия състав на чл.
45 ЗЗД
осъществен от водача на автомобила „Киа Спортидж“ с рег. № Т ХХХХ СТ, а именно-че на посочената
дата, деликвента В Я при управление на МПС винивно причинил на ищеца И.С.И.
посочените в присъдата телесни увреждания.
Не е спорно също в процеса, че ответникът
е обвързан от договор за застраховка "Гражданска отговорност" от
08.12.2015г. обективиран в застрахователна полица № BG/23/115002994282 за л. а. „Киа Спортидж" с peг. № Т ХХХХ СТ, с който за срока на
застрахователно покритие 14.12.2015 г. - 13.12.2016 г. Следователно, момента на
деянието попада в поетото от ответника договорно задължение да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
От Епикриза по ИЗ № 7837/2016 на
"МБАЛ-Търговище" АД, се установява, че ищецът е постъпил на
19.02.2016 г. в Ортопедо-травматологично отделение на лечебното заведение, като
му е поставена диагноза: Счупване на горния край на лакътната кост в ляво, открито.
Назначено му е било оперативно лечение и на 29.02.2016 г. е изписан от
лечебното заведение с подобрение.
Според неоспореното заключение на съдебно
медицинската експертиза /стр.190/, при процесното ПТП на 19.02.2016г. ищецът е
получил следните телесни увреждания:
-
открито счупване на лявата лакътна кост в областта на лакътната
става с луксация на лакътната става. Същото е причинило трайно затрудняване
движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца.
След възстановяване движението на лявата ръка в областта на счупването ще
остане болеви синдром за по-продължителен период от време, който ще се проявява
при по-ниски температури. В момента оздравителния процес е завършил, като в
областта на лакета по задната му повърхност има лек оток и не може да изпъне
напълно лакътната става,
-
нарушаване на целостта на тазовия пръстен поради дисхизиа на лонното
съчленение в областта на двете срамни кости на таза. Това увреждане е причинило
на пострадалия затрудняване движението на двата долни крайника за срок от около
2.5-3.5 месеца, като придвижването се е извършвало с помощта на помощни
средства. По отношение на това увреждане не е извършвано оперативно лечение –
поставен е бил пристягащ колан – превръзка,
-
мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние. То е било от
порядък на няколко минути /5-10 м./, но независимо от времетраенето на пълна
загуба на съзнанието е обусловило за пострадалия разстройство на здравето
временно опасно за живота.
В заключението се сочи, че
по време на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан. При непоставен
предпазен колан уврежданията по гръдния кош и корема биха били много по-тежки в
тези области от политането напред при произшествието и удари във волана на
автомобила.
Не е спорен в процеса и механизмът на
процесното ПТП, установен от заключението на съдебно автотехническата
експертиза.
Основна причина за нарушаване на
устойчивото движение на л.а. КИА са действията на В Я с органите за управление на автомобила. Скоростта
на движение на л.а. КИА към началото на
удара с автомобил Ситроен е 92.5 км/ч. Скоростта на движение на автомобил
Ситроен към началото на удара с л.а. КИА е била около 36.7 км/ч. Според данните
в делото автомобил Ситроен Джъмпи е бил с предпазни въздушни възглавници, но най
вероятно поради техническа неизправност те не са се задействали при възникване
на удара. Анализът на доказателствата в делото показва, че причина за
нарушаване на устойчивото движение на л.а. КИА в завоя са действията на неговия
водач с органите за управление на автомобила. Според заключението, И.И. не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, като няма данни по двата автомобила да е имало
технически неизправности, които да са причина за възникване на произшествието
на 19.02.2016г. По автомобил „Ситроен
Джъмпи“ е имало неизправности на системата за задействане на предпазните
въздушни възглавници.
Според представените болнични листове на
ищеца, същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
19.02.2016г. до 16.08.2016г. /л. 74-79/.
Според заключението на съдебно
икономическата експертиза, неоспорено от страните, разликата между дължимата
заплата на ищеца за периода от 19.02.2016г. до 16.08.2016г. и реално полученото
обезщетение от НОИ е в размер на 974.80 лв.
Видно от представените медицински
документи в т.ч. препис от Лична амбулаторна карта, амбулаторни листи, болнични
листове, искане за образно изследване, епикриза /л. 64-79/, е че ищецът
нееднократно е пътувал до гр. Търговище във връзка с лечението си.
За доказване на претърпените неимуществени
вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са изслушани показанията на свидетелката
Д И съпруга на ищеца, според които престоят му
болницата бил от 9 дни, след това го изписали за лечение в домашна обстановка. Сочи,
че заради пукването на тазовия пръстен, той бил обездвижен, не можел да
извършва никакви дейности, движение от
легнало в седнало положение не можел да извърши без чужда помощ. Тъй
като ищецът не можел да се обслужва сам, свидетелят напуснал работа за да се
грижи за него. Възстановяването продължило 4-5 месеца, като ръката му не се възстановила напълно. И към момента на
периоди изпитвал силни болки в лявата ръка. Освен физическите проблеми, имал и
психически такива. Изпадал в депресивни състояния, тъй като останал полуинвалид,
станал агресивен към близките си и не
бил както преди произшествието. Направили разноски за медицински материали
необходими за възстановяването му – 800 лв.за имплант, 360 лв. за шина, 78 лв.
за колан. След това ходили с автомобил на контролни прегледи в болницата в гр.
Търговище.
В своите показания свидетелят П П Д сочи,
че към момента на катастрофата пътувал заедно
с ищеца в управлявания от него служебен автомобил Ситроен Джъмпи. Преди с. Бистра
на завой в тяхната лента навлязъл насрещно движещ се автомобил, след което
двата автомобила се сблъскали. Сочи, че ищецът е бил в безсъзнание, като видял,
че лакътната кост на ищеца на лявата ръка била пробила якето и се виждала да
стърчи. Свидетелят е категоричен, че по време на катастрофата водачът на
автомобила в който е пътувал ищецът И.С.И. е бил с предпазен колан.
В своите показания свидетелят -делквента В
З Я, сочи че след удара се е отворила въздушната възглавница в неговия
автомобил и го ударила в лицето, поради което след това не помни. В последствие
като се е поосъзнал, излязъл и видял че е ударил автомобил на съдебна охрана.
Тогава и видял че в другия автомобил освен шофьора нямало други хора, същият
бил адекватен, като шофьорът отговорил на зададен му от свидетеля въпрос- за
състоянието му и дали може да му помогне. Според свидетеля, шофьорът нямал
поставен предпазен колан.
С
оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:
Постановяването
на съдебен акт, чрез който В З Я е признат за виновен в извършеното деяние, е основание за
ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Безспорно
е установено, че МПС управлявано от В З Я и чрез което са нанесени уврежданията,
е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника ЗАД
«ОЗК-Застраховане» АД
гр.София.
Предвид
изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на настъпилите
увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.
При
определяне на размера на паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази
следното:
Безспорно, в
резултат на извършеното ПТП и характерът на получените увреждания, ищеца е
претърпяла твърдяните неимуществени вреди-болки и страдания в които са включени
и получените депресивни състояния, поради което следва да се приеме, че са
доказани претърпените от него неимуществени вреди, вследствие получената средни
и лека телесни повреди.
Относно
претенцията за неимуществени вреди: Съдът е присъдил сумата от 50 000лв.,
като този размер се обжалва изцяло от въззивното дружество.
Съдът
намира, че справедлив еквивалент на установениоте неимуществени вреди по см. на
чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на от 50
000 лв.
При
определяне на посочения размер, съдът взе в предвид характера на получените
средни телесни повреди и други увреждания и интензитета и продължитеността на
възстановителния процес, а именно:
-
открито счупване на лявата лакътна кост в областта на лакътната
става с луксация на лакътната става. Същото е причинило трайно затрудняване
движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца.
След възстановяване движението на лявата ръка в областта на счупването ще
остане болеви синдром за по-продължителен период от време, който ще се проявява
при по-ниски температури. В момента оздравителния процес е завършил, като в
областта на лакета по задната му повърхност има лек оток и не може да изпъне
напълно лакътната стават.е.
и към момента възстановяването на
крайника не е в пълен обем.
-
нарушаване на целостта на тазовия
пръстен поради дисхизиа на лонното съчленение в областта на двете срамни кости
на таза. Това увреждане е причинило на пострадалия затрудняване движението на
двата долни крайника за срок от около 2.5-3.5 месеца, като придвижването се е
извършвало с помощта на помощни средства. По отношение на това увреждане не е
извършвано оперативно лечение – поставен е бил пристягащ колан – превръзка,
-мозъчно сътресение с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние. То е било от порядък на няколко минути /5-10 м./, но
независимо от времетраенето на пълна загуба на съзнанието е обусловило за
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота.
-. нарушаване на целостта
на тазовия пръстен поради дисхизиа на лонното съчленение в областта на двете
срамни кости на таза. Това увреждане е причинило на пострадалия затрудняване
движението на двата долни крайника за срок от около 2.5-3.5 месеца, като
придвижването се е извършвало с помощта на помощни средства. По отношение на
това увреждане не е извършвано оперативно лечение – поставен е бил пристягащ
колан – превръзка,
-
При
определяне на размера на неимуществените
вреди, съдът взе в предвид и посоченото от вещото лице, че след възстановяване
движението на лявата ръка в областта на счупването ще остане болеви синдром за
по-продължителен период от време, който ще се проявява при по-ниски температури,
както и че
към момента възстановяването на крайника
не е в пълен обем.
Относно
възражението за съпричиняване, което се поддържа и с въззивната жалба,
изразяващо се в непоставяне на предпазен обезопасителен колан по време на
пътуването: Съдът намира същото за неоснователно, поради недоказаност, а
съобразно доказателствената тежест, ответника е този който следва да докаже
въведеното от него възражение за съпричиняване. Този извод, съдът прави от
следните обстоятелства:
По делото е установено, че управлявания от
ищеца автомобил е бил с фабрично оборудван с обезопасителен колан за мястото
заемано от ищеца.
Както се посочи, в показанията си свидетелят
П П Д, който е пътувал заедно с ищеца и се е е намирал на предната седалка
–т.е. редом до ищеца категорично сочи, че
шофьорът И.С.И. е бил с предпазен колан. Тези показания съвпадат и със
заключението на СМЕ, в което се сочи, че по време на ПТП ищецът е бил с
поставен предпазен колан. При непоставен предпазен колан уврежданията по
гръдния кош и корема биха били много по-тежки в тези области вследствие от
политането напред при произшествието и удари във волана на автомобила.
Следва да се изтъкне, че единствено в
показанията на свидетеля В З Я се сочи, че ищецът е бил без предпазен колан. Но
според неговите показания, същият сочи, че след удара се е отворила въздушната
възглавница в неговия автомобил и го ударила в лицето, и от там не помнел. В последствие като се е поосъзнал, видял
състоянието на съпругата и дъщеря си, които пътували с него. След това е излязъл и видял че е ударил автомобил на
съдебна охрана. Тогава и видял че в другия автомобил освен шофьора нямало други
хора. Въпросния шофьор нямал поставен предпазен колан. Т.е. свидетелят не е
придобил впечатления непосредствено след ПТП-то, а е имало времеви интервал, в
който не е помнил нищо в следствие на удара от въздушната възглавница. Следва
да се приеме, че свидетелят е отишъл след известно време при другия автомобил,
поради следното: В процеса безспорно е установено, че ищецът непосредствено след
удара е бил изпаднал в безсъзнание и е бил напълно неконтактен-свидетелите го
възприели дори като мъртъв и това състояние е продължило 5-10м. Същият дошъл в
съзнание, след като бил напръскан по лицето с вода. В своите показания свидетелят Янев сочи, че
шофьорът на другия автомобил е бил адекватен, като дори му отговорил на
конкретни въпроси. От това следва да се направи извод, че свидетелят Янев е
възприел за пръв път ищеца в един по-късен момент от ПТП, като съвсем нормално
е, към този вече по-късин момент, или ищецът, или някой от хората, които са се
опитвали да му помогнат, да са го освободили от предпазния колан, като първо
действие за да може да се освободи и да излезе от кабината. За
това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно поради недоказаност,
респективно не са налице основания за намаляване отговорността на ответното
дружество.
За
това, съдът намира че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
установения в процеса размер от 50 000лв.
Следва да се отбележи, че не е направено
оплакване за началната дата на дължимостта на лихвите.
Предвид изложеното жалбата на въззивника ЗАД“ОЗК
Застраховане“АД гр.София, срещу определения размер на неимуществените вреди и
на имуществените вреди се явява неоснователна и следва д а се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направените
разноски за настоящата инстанция.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2000лв., за
извършването на които са представени релевантни доказателства. Въззивното
дружество е направило своевременно възражение за прекомерност, по което съдът
съобрази следното:
Дължимият
адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал.
2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 2030лв. Следователно, претендираните от въззиваемата страна разноски в размер на 2000лв., не са
прекомерни, по см. на чл.78 ал.5 ГПК, поради което възражението за прекомерност
следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/22.02.2019
год., постановено по т.д.№ 27/2018 год.
по описа на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН ********** адрес: ***,
сумата
от 2 000 лева /две хиляди лева/ представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Горепосочената сума може да се
преведе по следната банкова сметка: ***: ***: STSA BGSF в Банка ДСК АД, с титуляр И.С.И.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал.
1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.