РЕШЕНИЕ
№ 46
25.02.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Добрич, търговско отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Билсер
Мехмедова - Юсуф, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 815 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 20750/16.10.2019 г., именована
жалба, подадена от Е.В.Р. срещу неприсъствено решение по гр. дело № 1417/2018
г., постановено от Районен съд – Добрич. С атакувания акт първостепенният съд е
осъдил ЗП Е.В.Р. да заплати на „А. С. Д.” ООД,
на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, следните суми:
- сумата от 6712, 80 лева – цена за доставени стоки
/препарати, семена и минерални торове за селското стопанство/ по неформален
договор за покупко-продажба, съгласно фактури №№1865/24.11.2015 г. на стойност
5920,80 лв. и 1866/24.11.2015 г. на стойност 792 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /22.04.2019г./ до окончателното
плащане, и
- сумата от 2321,72 лева, от която: 2047, 76 лв. –
обезщетение за забава върху цената от 5920, 80 лв. по фактура
№1865/24.11.2015г. и 273, 96 лв. - обезщетение за забава върху цената от 792
лв. по фактура №1866/24.11.2015 г. за периода 25.11.2015 г. – 22.04.2019 г.
В молбата за отмяна ответникът изтъква, че е било
нарушено правото му на участие в производството. В подкрепа на тезата си за
наличие на обективни пречки пред явяването му в съдебно заседание представя
болничен лист.
Иска неприсъственото решение да бъде отменено.
В съдебно заседание не се явява лично и не се
представлява.
Ищецът е подал становище по молбата, в което се
противопоставя на искането за отмяна.
Изразява несъгласие с твърдението на ответника, че е
бил лишен от възможността да участва в производството, поради особени
непредвидени обстоятелства. В тази връзка сочи, че представеният пред районния
съд болничен лист не съдържа подпис на личния лекар. Развива тезата си като
посочва, че страната е имала възможност да участва в производството чрез
процесуален представител. Позовава се и на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, в която е отбелязано, че невъзможността за явяване
пред органите на съдебната власт трябва да бъде доказана с медицинско
удостоверение.
Прави искане молбата да бъде оставена без уважение.
Пред въззивния съд се представлява от процесуалния
представител адвокат Е.Т., която поддържа становището си.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д. № 1417/2019 г. е
било образувано по искова молба № 8187/22.04.2019 г. на „А. С. Д.” ООД, с която
дружеството е искало молителката да бъде осъдена, на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, да му заплати следните
суми:
- сумата от 6712, 80 лева – цена за
доставени стоки /препарати, семена и минерални торове за селското стопанство/
по неформален договор за покупко-продажба, съгласно фактури №№1865/24.11.2015
г. на стойност 5920, 80 лв. и 1866/24.11.2015 г. на стойност 792 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.04.2019г./ до
окончателното плащане, и
- сумата от 2321,72 лева, от която:
2047, 76 лв. – обезщетение за забава върху цената от 5920, 80 лв. по фактура
№1865/24.11.2015г. и 273, 96 лв. - обезщетение за забава върху цената от 792
лв. по фактура №1866/24.11.2015 г. за периода 25.11.2015 г. – 22.04.2019 г.
Районният съд е издал разпореждане от
23.04.2019 г. (л. 25), с което е разпоредил, на основание чл. 131 от ГПК, на
ответника да се изпрати препис от исковата молба и приложенията за отговор. От
приложената разписка (л. 27) е видно, че молителката е получила книжата на 30.14.2019
г.
С определение от 02.08.2019 г. (л. 30),
получено от молителката на 12.08.2019 г. (л. 34), първоинстанционният съд е
указал на ЗП Е.В.Р., че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не представи
отговор и не се яви в първото съдебно заседание, без да е направила искане
делото да се гледа в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение.
В първото по делото заседание, на
04.09.2019 г., се е явило лице, което не е било овластено да представлява
ответника. Същото е представило молба (л. 35) от Е.В.Р., в която последната
заявява, че иска да участва при разглеждане на делото, поради което моли за
отлагането му. Като причина за неявяването се изтъква влошеното здравословно
състояние на ответника. В тази връзка е представен и болничен лист № Е2017(л.
36), в който е отразено, че молителката е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 04.09.2019 г. до 05.09.2019 г. Предписан ѝ е
домашен режим на лечение, като е диагностицирана с остър бронхит. Отбелязано е,
че документът трябва да послужи пред Окръжен съд – Добрич.
Районният съд е постановил неприсъствено
решение след направено искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК от ищеца.
Основанията за отмяна на неприсъствено
решение са предвидени в чл. 240, ал. 1 от ГПК. В процесуалния документ,
инициирал настоящото производство, ответникът се позовава на основанието по чл.
240, ал. 1, т. 3 от ГПК – невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Тежестта за доказването на тези обстоятелства е за молителката.
Това са такива пречки от обективен
характер, които са препятствали явяването на страната в съдебно заседание лично
или чрез повереник. От граматическото тълкуване на нормата се извежда, че тези
обстоятелства следва да са непредвидими и непредотвратими.
Като такова непредвидимо и
непредотвратимо обстоятелство последната изтъква влошеното си здравословно
състояние, което доказва с болничен лист. От документа става ясно, че същата е
страдала от остър бронхит в деня на първото по делото заседание.
Съдът, обаче, не може да преценява
доколко здравословното състояние на едно лице препятства явяването му пред
органите на съдебната власт, поради което нормотворецът е възложил тази
преценка на здравните органи, посочени в чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето.
При наличието на заболяване, което е пречка за явяването на лицето пред
органите на съдебната власт, изброените в чл. 103, ал. 3 от ЗЗ следва да му
издадат медицинско удостоверение по образец, съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза. Молителката не е представила такъв
документ, от което следва, че заболяването ѝ не е такова, което да
препятства личното ѝ явяване в съдебно заседание. Представила е
единствено болничен лист, който не се ползва нито с материална, нито с
формална доказателствена сила, тъй като
не може да бъде установен авторът на изявлението поради липса на подпис на
лекуващ лекар. Едва във въззивната инстанция е приет болничен лист, подписан от
лекуващ лекар и съдържащ изявление, че лицето не може да се яви пред съд. Независимо
от това, този документ също не доказва невъзможността на лицето да се яви в
съдебно заседание, защото тази преценка не е предоставена на лекуващите лекари,
както стана ясно по-горе в изложението.
За да бъде основателна молбата е
необходимо да бъде доказано, че е препятствано не само личното явяване на
страната в съдебно заседание, но и явяването на повереника ѝ. По делото не
са представени доказателства, от които да се установява наличието на пречка за явяването
на представител, който да проведе защитата на молителката.
Поради липсата на доказателства,
обосноваващи тезата на молителката за наличие на пречки, препятстващи явяването
ѝ в съдебно заседание лично или чрез представител, молбата за отмяна следва
да бъде оставена без уважение.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на „А. С. Д.” ООД се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Дружеството не е направило искане за
присъждането им, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по
отговорността за разноски в производството.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20750/16.10.2019 г.,
подадена от Е.В.Р. за отмяна на неприсъствено решение по гр. дело № 1417/2018
г., постановено от Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.