РЕШЕНИЕ
гр. София,
14.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 4848 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от “У.Е.У.” ЛТД., Унгария, чрез адв. К.И.– длъжник по изпълнително дело № 20208490400176 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 05.02.2020 г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело, поискано с молба с вх. № 1302/05.02.2020 г., подадена от длъжника.
Жалбоподателят излага доводи, че цялата сума по изпълнителния лист от 18.01.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 58284/2019 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е платена на взискателя преди образуването на изпълнителното производство. Твърди, че плащането е наредено на 20.01.2020 г. по електронен път с РИНГС, с бордеро с № 7241437, и сумата е постъпила по банковата сметка на пълномощника на взискателя на 21.01.2020 г. Твърди, че на следващия ден – 22.01.2020 г. е образувано изпълнителното дело. Твърди, че е уведомил съдебния изпълнител за това. Прави искане да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ А.П. и да бъде разпоредено прекратяването на изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Взискателят Т.С.П., чрез адв. А.И.,
е подал възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че е
получил изпълнителния лист на 21.01.2020 г., изпълнителното дело било заведено
на 22.01.2020 г. в 9,15 часа, а преводът на сумата е била получена на
22.01.2020 г. в 11,49 часа.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнително дело № 20208490400176 по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба от 22.01.2020 г. на Т.С.П., чрез адв. А.И., срещу длъжника “У.Е.У.” ЛТД., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2020 г. от Софийски районен съд, 173 състав, по ч.гр.д. № 58284/2019 г., с който длъжникът “У.Е.У.” ЛТД. е осъден да заплати на кредитора Т.С.П. сумата от 325 лева за разноски по делото, а именно: 25 лева за държавна такса и 300 лева за възнаграждение на адвокат.
На 22.01.2020 г. е връчено на длъжника съобщение за започване на
изпълнително производство.
С молба с вх. № 1302/05.02.2020 г., подадена от длъжника “У.Е.У.” ЛТД., е поискано прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради изплащане на взискателя на цялата сума по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело. Поискано е и да бъде възстановена сумата по съобщението за започване на изпълнителното производство.
С обжалваното разпореждане от 05.02.2020 г. съдебният изпълнител е отказал прекратяването на изпълнителното производство на посоченото в молбата на длъжника основание, тъй като изпълнителното дело е образувано по описа на ЧСИ, след като сметката на взискателя е била заверена със соченото плащане от длъжника, както и че представените по делото доказателства не са заверени и нямат доказателствена сила.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Настоящият състав намира, че в случая не е необходимо събиране на доказателства касателно изпратени от настоящия жалбоподател книжа по изпълнителното дело, доколкото в кориците на преписа от изпълнителното дело се намира молбата, по която съдебният изпълнител е постановил обжалвания акт. Не е необходимо и изискването на заповедното производство, тъй като предметът на делото е обжалване на действия на съдебен изпълнител. Поради това съдът намира, че не се налага провеждане на открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намира, че частната жалба следва да се разгледа в закрито заседание.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
От представените документи – платежно нареждане и заверено от банка извлечение, се установява, че на 20.01.2020 г. процесуалният представител на длъжника от името на “Уиз Еър” е наредил по сметката на адвокатското дружество, представляващо кредитора, сумата от 328,13 лева по ч.гр.д. № 58284/2019 г. на СРС, 173 състав, като на 21.01.2020 г. е извършен превод на сумата по системата РИНГС, с бордеро № 7241437.
Видно от представените към становището на длъжника документи от сметката на адвокатското дружество, представляващо кредитора, на 22.01.2020 г. в 11,49 часа има постъпила сума в размер на 328,13 лева с основание “credit transfer BISERA”.
Основният спорен въпрос е кога е получена сумата, която е преведена от името на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи, Българската народна банка изгражда и оперира платежна система за брутен сетълмент в реално време, наречена RINGS (Real-time Interbank Gross Settlement System). RINGS е платежна система с окончателност на сетълмента, която извършва прехвърляне на парични средства между сметките за сетълмент на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за превод. Следователно в случая следва да се приеме, че преводът е извършен на датата, посочена в завереното от банката извлечение – 21.01.2020 г., като същият следва да е получен в реално време. С оглед на това следва да се приеме, че в случая длъжникът е погасил задължението си по процесния изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното дело. Поради това ирелевантен е доводът на взискателя касателно часа на образуване на изпълнителното дело на следващия ден – 22.01.2020 г. Следователно от представените документи се установява, че сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя чрез паричен превод преди образуване на изпълнителното производство. Въз основа на изложеното съдът намира, че се установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. трето от ГПК и изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна и обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде отменено.
По
разноските:
Жалбоподателят претендира разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. По делото не са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което такова не следва да се присъжда на жалбоподателя.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 25 лева - държавна такса.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от “У.Е.У.” ЛТД., Унгария, чрез адв. К.И.– длъжник по изпълнително дело № 20208490400176 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие – СГС, разпореждане от 05.02.2020 г. на ЧСИ А.П. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.С.П., гражданин на Федерална република Германия, с адрес: ******, Херсбурк, Германия, да заплати на “У.Е.У.” ЛТД., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, *******, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - разноски по делото за държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.