РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120102076 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
“Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от М. С. и Д.К.К. против В. А. Д., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1064.59 лева,
представляваща месечни абонаменти и използвани услуги, лизингови вноски за устройство,
неустойки за предсрочно прекратяване на договора и разлика в цената на устройство без
абонамент и преференциална цена, дължими по договор за мобилни услуги от 01.09.2017г.,
договор за лизинг от 01.09.2017г., допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 21.09.2018г., договор за лизинг от 21.09.2018г. и договор за мобилни услуги от
07.03.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения
по посочените договори. Ответникът не е платил по договорите от 01.09.2017г. суми за
такси, ползвани услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която не
надвишава три месечни абонаментни такси. По допълнителното споразумение и по
договора за лизинг от 21.09.2018г. не са платени също такси и използвани услуги, лизингови
вноски и неустойка за прекратяване на договора. Неплатени задължения за такси и
неустойки има и по договора от 07.03.2019г. За всички задължения са издадени съответните
фактури, които отдавна са падежирали. Моли се исковете са се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Заявява, че сумите по фактурите са неверни и не отговарят на
1
стойността на проведените от ответника разговори. Няма данни той да е получавал мобилни
устройства. Моли за отхвърляне на исковете.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Впрочем ответникът в отговора си не е оспорил
възникването на правоотношенията с “Теленор“, оспорил е само, че ищецът е изправна
страна по тези правоотношения. Към заповедното дело са приложени договор за мобилни
услуги от 01.09.2017г., договор за лизинг от същата дата, допълнително споразумение от
21.09.2018г. към договор за мобилни услуги от 31.01.2018г., договор за лизинг от
21.09.2018г., договор за мобилни услуги от 07.03.2019г. Договорите са надлежно подписани
от ответника, ето защо е налице облигационно правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/05.06.2019г., №
**********/05.07.2019г., № **********/05.08.2019г., № **********/05.10.2019г., №
**********/20.06.2019г., № **********/20.07.2019г., № **********/20.08.2019г., №
**********/20.10.2019г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги
по договорите, както и дължимите лизингови вноски. Сборът на сумите за такси и ползвани
услуги възлиза на 214.69 лева, като се отчетат извършените плащания, за които се признава
в исковата молба. Съдът намира, че са налице данни за реалното предоставяне на мобилни
услуги. Фактурите касаят периоди от юни до октомври 2019г., за които се претендират
неплатени месечни такси. Същевременно договорите са от 2017г., 2018г. и от март 2019г.
Следователно за периодите преди юни 2019г., за които не се търсят месечни такси, следва да
се приеме, че ответникът ги е заплащал и съответно извънсъдебно е признал, че получава
мобилни услуги и има достъп до мрежата на оператора. С исковата молба се търсят на първо
място месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се
дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно
доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по
безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други
услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал
от тези услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и
сумите за ползвани услуги в размер на 214.69 лева е доказана и основателна.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорите са сключени за по 24 месеца, респ. за 12
месеца, видно от съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на
01.09.2019г., респ. на 21.09.2020г., респ. на 07.03.2020г. Заповедното дело е образувано на
2
04.02.2022г., т.е. след изтичане на сроковете по договорите. В договорите е предвидено, че в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок, но максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
И в трите договора също така е записана клаузата, че при предсрочното прекратяване на
облигационната връзка потребителят дължи и разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или
общата лизингова цена по договора за лизинг /в случаите, когато е предоставено такова
устройство/. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото
прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения
в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми
ответника, че прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази
воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на
задълженията по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а следва
кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на
облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. Няма данни по делото
договорите за мобилни услуги да са били предсрочно прекратени с писма, пратени от
кредитора до длъжника. Ето защо не може да се приеме, че ищецът е упражнил правата си
да прекрати предсрочно договорите. В съдебната практика трайно се поддържа
становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата
молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен
да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е
връчен на ответника на 01.08.2022г., чрез особения му представител, към който момент вече
е бил изтекъл срокът на действие на договорите за мобилни услуги, поради което не е
налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са
налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. След като договорите
са с изтекъл срок, а не са прекратени предсрочно, не се дължат посочените трикратни
месечни неустойки и неустойки за разликата между цената на предоставеното устройство
без абонамент и заплатената от потребителя цена за устройството в брой. Искът в тази част,
в размер на общо 213.63 лева е неоснователен.
Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключени са три
договора за лизинг от 01.09.2017г., 21.09.2018г. и 07.03.2019г., всички с предмет мобилно
устройство, за срок от 23 месеца. В договорите има клауза, че лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
В Общите условия на договорите - чл.12, ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите
дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
3
договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания. В конкретната
хипотеза основните договори са вече прекратени, но не предсрочно, а с настъпване на
нормалните им крайни срокове. С прекратяване на основните договори, стават предсрочно
изискуеми всички неплатени лизингови вноски. В случая обаче договорите за лизинг са
били с изтекъл срок на действие още преди завеждане на заповедното дело, поради което
всъщност всички лизингови вноски се дължат не заради предсрочната си изискуемост, а
заради това, че нормалната им изискуемост е настъпила. Дали изискуемостта е предсрочна
или нормална всъщност няма значение за делото, тъй като и в двата случая неплатените
лизингови вноски са с настъпил падеж и са дължими от ответника. Доколкото по делото
няма данни устройствата да са били върнати или договорите за лизинг да са били
прекратени, то договорите са действали през целия уговорен срок и затова ответникът
дължи всички неплатени вноски по лизинга. Искът за лизинговите вноски е основателен и
доказан за 636.27 лева и подлежи на уважаване.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
214.69 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
както и за сумата от 636.27 лева лизингови вноски, за които са били издадени процесните
фактури. Общо са дължими 850.96 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсените неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 213.63 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 479.22 лева и в заповедното дело от 307.74
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Д., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование “Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. С. и Д.К.К.
сумата от 850.96 лева /осемстотин и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от 214.69 лева за месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и суми за ползвани услуги и 636.27 лева лизингови вноски по фактури №
**********/05.06.2019г., № **********/05.07.2019г., № **********/05.08.2019г.,
**********/20.06.2019г., **********/20.07.2019г., **********/20.08.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от 850.96 лева, считано от 04.02.2022г. до изплащане на
вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 213.63 лева неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и разлика в цената на устройство без
4
абонамент и преференциална цена по фактури № **********/05.10.2019г. и №
**********/20.10.2019г.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на “Йеттел България“ ЕАД
/с предишно наименование “Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от М. С. и Д.К.К. сумата от 479.22 лева /четиристотин
седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 307.74 лева /триста и седем лева и седемдесет и четири стотинки/
съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5