№ 149
гр. Шумен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500154 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №19/15.01.2024 г. по гр. д. №1892/2023 г. по описа на ШРС, изменено в
частта за разноските с определение №606/11.03.2024 г. по същото дело, на основание чл.
422, ал.1 от ГПК, е признато за установено, че Е. З. Ч., ЕГН **********, адрес: град Шумен,
ул.“.......“ № 7, вх.4, ет.7, ап.83 дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....... сумата 623,52
лева – главница за периода 06.03.2018 г. до 14.03.2020 г. по договор за потребителски кредит
№FL565180, сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо
наименование „Юробанк България" АД), което вземане е прехвърлено на ищеца по договор
за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023
г. до окончателното й изплащане и сума от 188,55 лева – мораторна лихва върху
просрочената главница за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена
заповед №577/19.06.2023 г., по ч. гр. дело №1310/2023 г. по описа на ШРС. Отхвърлен е
искът за разликата от 623,52 лева до пълния предявен размер на главницата от 1 483,53 лева
и за разликата от 188,55 лева до пълния предявен размер за мораторната лихва от 442,99
лева и са разпределени разноските по делото.
Ищецът останал недоволен от решението в неговата отхвърлителна част. Счита
решението в тази част за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и трайната съдебна практика. По отношение на главницата се позовава
1
на съдебна практика, според която при претендирани вземания от договор за кредит е
приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита, а не изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски. Това становище било изцяло потвърдено и закрепено в ТР
№5/21.01.2022 г. по т.д. №5/2019 г. на ОСГТК и Решение №50173/13.10.2022 г. по гр.д.
№4674/2021 г. на ВКС, решение на ШОС по гр.д. №1516/2022 г.. Поддържа се, че
изискуемостта на всички вземания по процесния договор е настъпила на уговорения краен
падеж – 14.03.2020 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
вземанията били изискуеми и не били погасени с изтекла 5-годишна давност относно
главницата и 3-годишна давност относно лихвите. От заключението на ССЕ бил установен
размера на законната лихва за забава за претендирания период върху непогасената главница.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, а предявения иск да бъде уважен,
както и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата -
Е. З. Ч., чрез адв. З. Ч. при САК, с който взема становище за неоснователността й. Моли да
бъде потвърдено изцяло атакуваното решение и за присъждане на разноски за настоящото
производство за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда
на чл. 269 от ГПК, е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част по следните
съображения:
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства, че между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит №FL565180, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1710 лева с цел на кредита
- пълно предсрочно погасяване на задължения по друг договор за кредит.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 110 месечни вноски с
краен срок за погасяване - 14.03.2020 г.
Не е спорно също, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „Юробанк България" АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на
който задължението на ответника, произтичащо от горепосочения договор е изкупено от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Не се оспорва и обстоятелството, че законните представители на
цедента са упълномощили цесионера по договора за прехвърляне на парични вземания
(цесия, сключена с банката) да уведомят длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за
извършената цесия, както и че уведомлението е връчено на длъжника, видно от
приложеното известие за доставяне.
Поради неплащане на задълженията по процесния договор от страна на длъжника
цесионерът "ЕОС Матрикс" ЕООД е подал заявление срещу длъжника Е. З. Ч. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №1310/2023 г. по
2
описа на ШРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№577 от 19.06.2023 г., с която е разпоредено на Е. З. Ч. да заплати на заявителя сумата
1483,53 лева, представляваща парично задължение на длъжника, произтичащо от договор за
потребителски кредит №FL565180 от 14.01.2011 г., с 294,87 лева договорна лихва за периода
от 14.11.2015 г. – начална дата на забава до 14.03.2020 г. - дата на падежиране на договора, с
442,99 лева - лихва за забава за цялата дължима главница, за периода от 16.07.2020 г. до
15.06.2023 г. и законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 284,43 лева - разноски по делото. Така издадената заповед за изпълнение e
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу издадената заповед, поради
което с определение съдът е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземането си за следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение: главница -
1483,53 лева, лихва за забава – 442,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата. Поради неподаване на иска за сумата от 294,87 лв. – договорна лихва,
заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази част.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция и неоспорена
от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че на 14.01.2011 г.
кредитополучателят Е. З. Ч.е усвоил сумата от 1710 лв., преведини по банковата му сметка.
По сметката на цедента от кредитополучателя са внесени общо 470,14 лв., с която сума са
погасени главница – 226,47 лв., лихви - 241,67 лв. и 2,00 лв. – такси. По сметката на
цесионера "ЕОС Матрикс" ООД след датата на цесията не са постъпили суми от страна на
длъжника. Неиздължените суми към датата на подаване на заявлението са в общ размер на
2 312,48 лв., от които главница – 1483,53 лв., договорна лихва – 380,83 лв. и законна лихва
върху главницата – 448,12 лв. за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Предмет на проверка пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 623,52 лева до пълния предявен размер на
главницата от 1 483,53 лева и за разликата от 188,55 лева до пълния предявен размер за
мораторната лихва от 442,99 лева.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за
установено, че Е. З. Ч. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 623,52 лева – главница за
периода 06.03.2018 г. до 14.03.2020 г. по договор за потребителски кредит №FL565180,
сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование
„Юробанк България" АД), което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за цесия от
18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 188,55 лева – мораторна лихва върху просрочената
главница за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена заповед
№577/19.06.2023 г., по ч. гр. дело №1310/2023 г. по описа на ШРС.
Основният спорен въпрос между страните, каквито единствени оплаквания се
поддържат и във въззивната жалба, е кой е началният момент, от който започва да тече
давностния срок за претендираните вземания за главница по погасителните вноски по
договора за потребителски кредит, за който е настъпил крайният падеж на 14.03.2020 г.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел разрешението, залегнало в
практиката на ВКС (Решение № 90 ат 31.03.2014 г. по гр. д. №6629/2013 г., ІV г. о. и др.),
съгласно което при уговорено погасяване на кредита на части давността по чл. 110 от ЗЗД
тече поотделно за всяка падежирала анюитентна вноска, считано от датата на нейния
падеж.
3
Жалбоподателят поддържа в жалбата си становището, че този извод на
първоинстанционният съд е неправилен и противоречи на трайната съдебна практика,
съгласно която началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за кредит е моментът от крайния срок за
погасяване на кредита, в случая от 14.03.2020 г., поради което до подаване на заявлението 5-
годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл.
Възиваемата страна застъпва становището, че началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за кредит
е моментът на изискуемостта на съответната вноска, поради което правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил частично претендираните от ищеца вземания,
съобразявайки изтичането на давностния срок.
Действително по този спорен въпрос за началния момент, от който тече
погасителната давност е формирана противоречива съдебна практика, поради което с
разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело №3/2023 г.
на ОСГТК за постановяване на тълкувателно решение по следния въпрос, поставен в
определение №50122/25.05.2023 г. по т. д. № 1427/2022 г. на ВКС, І т. о., на основание чл.
292 ГПК: "При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата
и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. По
посоченото тълкувателно дело още не е постановено решение и спорният въпрос не е
разрешен.
Настоящият съдебен състав възприема становището, застъпено в постановените по
реда на чл. 290 ГПК съдебни актове (Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о. и
Решение 50076 от 14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о.) и възприето от
първоинстанционния съд, според която когато вземането на банката по кредита е разсрочено
на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва
в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се
приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно
различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично
изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение
на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването
му или с допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна,
кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от
вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на
давностния срок за тази част от вземането. В този смисъл началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
В настоящият случай по делото се претендира само главница и лихва за забава.
Установено е по делото, че банката – цедент е изпълнила задължението си по договора чрез
превод по банковата сметка на ответника. Ответникът не изпълнил задължението да връща
кредита съгласно погасителния план до 14.03.2020 г., а последното постъпило плащане е на
30.11.2015 г., като не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита. Течението на
погасителната давност е прекъснато с подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, по
4
аргумент на обстоятелството, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата
на подаване на заявлението. Съдът като взе предвид и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците във вр. с § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, приема, че вноските за главница за периода 14.09.2013 г. до 06.03.2018 г.. са
погасени по давност
Предвид изложеното претенцията за главница за посочения период за сумата над
623,52 лева до пълния предявен размер на главницата от 1 483,53 (860,01 лв.) се явява
неоснователна, за която сума искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В тази
връзка следва да се отхвърли и иска за законна лихва за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023
г. за сумата над 188,55 лева до пълния предявен размер от 442,99 лева (254,44 лв.).
Достигайки до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като
е отхвърлил претенциите за посочените суми, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, с която за периода 06.03.2018 г. до края на погасителния план –
14.03.2020 г. претенциите за главница на обща стойност 623,52 лева и вземането за сумата
от 188,55 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г.
са уважени не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
Поради неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
извършените деловодни разноски за настоящата инстанция. Същият претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Видно от извършената от първоинстанционния съд
служебна справка в НБД адв. З. Ч., който е процесуален представител на въззиваемия е
негов баща. Като съобрази обжалваемия интерес (1114,45 лв.), фактическата и правна
сложност на въззивното производство, по което е проведено едно съдебно заседание и не са
събирани доказателства, съдът намира, че адекватно е адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19/15.01.2024 г. по гр. д. №1892/2023 г. по описа на
ШРС, изменено в частта за разноските с определение №606/11.03.2024 г. по същото дело, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....... срещу Е. З. Ч., ЕГН **********, адрес: град Шумен, ул.“.......“ №
7, вх.4, ет.7, ап.83, за сумата над 623,52 лева до пълния предявен размер на главницата от 1
483,53 лева за периода 14.09.2013 г. до 06.03.2018 г. по договор за потребителски кредит
№FL565180, сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо
наименование „Юробанк България" АД), което вземане е прехвърлено на ищеца по договор
за цесия от 18.01.2016 г. и за сума над 188,55 лева до пълния предявен размер за
мораторната лихва от 442,99 лева за периода 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....... да заплати на адвокат З. Е. Ч., вписан в
САК, с личен №**********, адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл.
5
38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатно процесуално представителство на въззиваемия Е. З. Ч.,
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6