Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134, 04.08.2021г., гр.Исперих,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет
и първа година,
в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 630 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.79 от ЗЗД и
предявен евентуален иск по чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба вх.№ 260619/ 15.10.2020г. от „КРАДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, представлявано
от управителя Радослав Христов Велчев действащ чрез юрисконсулт И.Т. против М.А.М.
*** с която моли съда да осъди ответника да им заплати сумата от 350.00лв.
представляваща главница по сключен между ответника и „4финанс” ЕООД опериращ на
пазара за финансови услуги под името „Вивус” Договор за кредит № **********.
Ищецът сочи, че е цесионер по договора, като вземането му е било прехвърлено на
23.11.2018г. За цедирането длъжникът е бил увадомен, но е отказал да получи
уведомителното писмо. Плащане по договара не е постъпило и към настоящият
момент, което е предпоставило завеждането на настоящото производство и заявяването
на претенцията по съдебен ред. В
условията на евентуалност се предявява иск за неоснователно обогатяване –
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 350.00лв. получена без
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.А.М. при редовно уведомяване.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
В съдебно
заседание ответникът се явява и заявява становище, че оспорва искът. Твърди, че
не е получавал претендираната от ищеца сума.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Между „4финанс“ ЕООД и ответникът по делото М.А.М. е бил сключен
Договор за кредит № **********/ 18.12.2015г. по силата на който кредиторът е
отпуснал на ответника сума в размер на 350.00лв., която е била получена от него
на 18.12.2015г. и е следвало да бъде върната до 17.01.2016г. Представена е разписка за извършено плащане №
2000000094742159 видно от която сумата е получена от М. на 18.12.2015г. в 11.34
часа чрез системата за електронни плащания еPay.bg. Впоследствие
вземането е цедирано на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033/ 23.11.2018г.
Ответникът оспорва
факта на получаване на сумата. Твърди, че два пъти са му открадвали личната
карта в град София. Не помни да е теглил такава сума. Не ангажира
доказателства, че не е подписал сключеният договор в който е обективирано
вземането въпреки положени от съда усилия за изясняване на обективната истина
предвид възраженията на ответната страна, чрез назначаване на експертиза.
С оглед изложеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск по
чл.79 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло. Безспорно по делото се установи, че страните се намират в договорни отношения,
по силата на които праводател на ищецът е предоставил на ответника парична сума
в размер на 350.00лв. с поето от последният задължение да я върне в срок от
един месец. Налице са доказателства в процеса, че сумата е получена от
ответника М.М. чрез системата за електронни плащания еPay.bg. Няма
доказателства М. да е изпълнил поетото задължение за връщане на сумата по
кредита в едномесечният договорен срок. Това предпоставя правото на
правоприемникът по вземането – ищеца „КРАДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД да потърси удовлетворяване на правата си по съдебен ред, което е
направил в настоящото производство. Ответникът не ангажира доказателства във
връзка със заявеното оспорване, че не е получавал сумата.
Сумата по
главницата от 350.00лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба сложила началото на настоящото исково
производство – 15.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество се следват сторените в
процеса разноски – 50.00лв. заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено на база процент
от стойността на материалния интерес съотнесен към разпоредбата на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид заявеният размер, който
съдът счита за законосъобразен предвид общата стойност на вземането, а именно в
размер на 100.00лв.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД М.А.М., ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРАДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
представлявано от управителя Радослав Христов Велчев действащ чрез юрисконсулт И.Т.
сумата 350.00 /триста и петдесет лева/ отпусната по Договор за кредит №
**********/ 18.12.2015г. сключен от ответника М.М. с „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба сложила началото на настоящото исково производство
– 15.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
М.А.М., ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРАДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
представлявано от управителя Радослав Христов Велчев действащ чрез юрисконсулт И.Т.
за разноски по делото сумата 150.00 /сто и петдесет лева/ включваща заплатена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт по чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция
Окръжен съд - Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: