Р Е Ш
Е Н И Е № 384
гр.Перник, 26.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански
състав, в откритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при
участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5920 по описа на съда за 2016г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са молба с правно основание 127,
ал. 2 СК и насрещен иск с правно основание чл. 149 СК.
Производството по делото е образувано по молба от К.Х.Е. против З.С.Б., с която към съда се отправя искане за определяне на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. К. Е., роден на *** година, при което упражняването им да бъде предоставено на майката, да се определи местоживееенето на детето при нея и режим на лични отношения с бащата, както и размерът на дължимата се от него месечната издръжка за детето.
С определение от 24.02.2017г. по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от З.С.Б. като майка и законен представител на малолетното дете К. К. Е. за сумата от 7 200 лв., претендирана като издръжка за минало време – за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2016г.
Ищецът К.Х.Е. твърди, че от фактическото му съжителство с ответницата З.С.Б. на 29.01.2010г. се родило детето К.К. Е.. Твърди, че в началото отношенията им били добри, като ищецът работел в САЩ, общувал с майката и с детето чрез „Скайп“, пращал им пари и всяка зима прекарвал около 3-4 месеца в България заедно с тях в дома на бабата и дядото на К. по майчина линия. Твърди, че без причина ответницата ограничила контактите му с К. и че за период от около 10 месеца преди да се сезира съда бащата не го бил виждал и чувал. Сочи, че не възразява родителските права да се възложат на майката и да бъде осъден да плаща издръжка, но иска да му се определи режим на личен контакт с детето.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето К.К. Е. на неговата майка, като определи на бащата К.Х.Е. режим на лични отношения с бащата за по две съботи и недели всеки месец с преспиване, както и за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката, както и всяка първа половина от дните, определени като пролетна, зимна, Коледна и др. ваканции, когато детето стане ученик. Претендира разноски.
Ответницата признава, че ищецът е баща на детето й, но твърди, че от раждането му я оставил сама с К. и прекарвал много малко време с него, поради което детето почти не го познавало. Твърди, че между К. и баща му не съществувала емоционална връзка, поради което предложеният с исковата молба режим на лични отношения не бил подходящ, детето се нуждаело от адаптивен период от около 3 години, в който да не преспива при баща си. Сочи, че ищецът започнал да посещава детето в детската му градина, от което то ставало неспокойно, напрегнато и объркано и изпитвало срам от другите деца. Твърди, че ответникът имал много високи доходи, поради което можел да плаща без затруднения издръжка от 600 лв. на месец за детето.
По насрещния иск ищцата твърди, че ответникът не й е давал никакви средства за издръжка на детето К. през цялата 2016г. и че имал възможност да плаща такава в размер на 600 лв. месечно.
Ответникът по насрещния иск оспорва наведените от ищцата твърдения, като поддържа, че разполагал с ниски доходи, от които трябвало да посреща нарастващите си лични нужди. Признава, че може да плаща месечна издръжка за детето в размер от 120 лв.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.235,
ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0075 от 29.01.2010г. от Община Перник, страните по делото са родители на детето К. К. Е., родено на ***г.
От представената по делото служебна бележка с изх. № 516/20.03.2017г., издадена от Детска градина №9 „Калина Малина“ се установява, че за периода от 01.01.2016г. до 03.02.2017г. вкл. за детето К.К. Е. е заплатена такса –храноден в размер на общо 396,50 лв.
Представена е служебна бележка от център за чужди езици „Еф Ел Си“ от 19.03.2017г., от която е видно, че К.К. Е. е участвал в обучение по английски език в месеците от януари до май 2016г. и от октомври 2016 до януари 2017г., за което са платени 25 лв. за учебни материали и общо 93,25 лв. за такси.
Видно от служебната бележка, издадена от „Боянови Ритми“ ООД детето е посещавало репетициите по народни танци към ОДЗ „Калина Малина“, като платените месечни такси са между 8 и 16 лв. месечно.
От служебната бележка, издадена от студио “Ситара Денс“ е видно, че през 2016г. К.К. Е. е посещавал общо 24 пъти и занимания по модерни, латино и балетни танци, провеждани в ДГ „Калина Малина“, за което е плащана такса от 2 лв. на посещение.
От представената с превод от английски данъчна декларация за финансовата година, приключваща на 31.12.2016г. на К.Е. се установява, че същият е декларирал брутен доход от 14,152 щатски долара.
Установява се по делото от представения в заверен превод договор за наем, че по същия наемател е ищецът К.Е., който на 15.10.2016г. е наел жилище за срок от 01.11.2016г. до 31.10.2018г. при месечен наем от 600 щатски долара.
Представен е двупосочен електронен самолетен билет, издаден на К.Е. за пътуване от Ч. до С. с дата на заминаване 10.12.2016г. и дата на пристигане 11.12.2016г. и от С. до Ч. с дата за заминаване 10 февруари 2017г. и дата на пристигане 10 февруари 2017г.
В приетия по делото социален доклад, изготвен от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, е посочено, че след проучване, разговор с детето,майката и бащата социалните работници нямат възражения упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, която е значим възрастен за детето, с която то е свикнало да живее, и осигурява дорби условия на живеенето му. Посочено е, че при проведените две срещи с детето при първата майката говори срещу бащата в присъствие на детето, а при втората не позволява да бъде проведен разговор с детето в нейно отсъствие. От краткия разговор, който са провели насаме с детето, социалните работници са останали с убеждението, че то се страхува да изразява свободно своите емоции и желания пред майката, но изпитва потребност да общува с баща си. Сочат, че К. давал готов отговор дори на незададени въпроси. Бащата оказал пълно съдействие на социалните работници за целите на изготвянето на социалния доклад, а майката не можела да сдържа негативизма и гнева си си по отношение на К. Е. и повишавала тон в присъствие на детето. В доклада е посочено, че З. Е. е умерена в поведението си спрямо социалните работници, но предоставя исканата й информация без да се противопоставя. Посочено е, че не е установено насилие от страна на бащата спрямо малолетното дете и че прекъсването на връзката помежду им може да доведе до психоемоционални травми и по-нататъшно отклонение в поведението на детето. Посочено е, че осигуряването на възможност детето да общува със собствения му баща ще му създаде чувство на сигурност, стабилност и значимост. По отношение на издръжката в доклада се съдържа констатация, че К. Е. няма специфични потребности, които да го отличават от средностатическите български деца. Посочено е, че З. Е. работи като консултант в търговско дружество в гр. С. и твърди, че получава месечен доход от 700 лв. В доклада се сочи още, че по данни на родителите на детето същите имали и друго жилище в гр. Перник, в което никой не живеел постоянно.
Съдът не кредитира представените от ответника по насрещния иск декларации за размера на месечния му доход, като на първо място съобрази характера им на удостоверяващи изгодни за страната факти, които са твърдения, т.е. нямат характера на признание по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което, а и предвид оспорването им от другата страна, не се ползват с доказателствена сила. Наред с това съдържанието на представените декларации се опровергава от приложеното по делото копие от годишна данъчна декларация.
От разпита на свидетеля Т.Д.С. съдът приема за установено, че родителите на детето К. имат съсобствено жилище в гр. Перник, в което не живее никой в периодите, в които ищецът е извън страната. Свидетелят сочи, че К.Е. е американски гражданин, живее и работи като шофьор на ТИР в САЩ но всяка година за по четири месеца в есенно-зимния период е в България, основно заради детето К.. Свидетелят сочи, че ищецът нямал други близки роднини в страната. Заявява, че не му е известно К. да е давал средства за издръжка на детето, но му споделял, че е купувал дрехи за него и че му носел подаръци от САЩ. От разпита на свидетеля се установява, че К.Е. е привързан към детето си и има желание да го вижда. В тази връзка свидетелят споменава, че през тази година К.Е. организирал тържество по повод рождения ден на К. в детската му градина. От разпита на свидетеля се установява, че по време на престоя му в България през 2016/2017г. К.Е. звънял по телефона на З.Б. и настоявал да види сина си, но тя му отказвала.
Разпитана, свидетелката Наталия Спасова заявява, че поддържа приятелски отношения със З.Б.. От разпита на свидетелката се установява, че детето К. живее с майка си и с родителите й при нормални за страната условия. Свидетелката сочи, че К. е видимо привързан към майка си, като същата никога не е виждала детето в присъствие на бащата, от когото З. й се оплаквала. Сочи, че ответницата не й е споделяла да е получавала издръжка в пари или в натура от бащата на детето К.. От разпита й се установява, че детето не се е отделяло от майка си.
От разпита на свидетелката В.Г.С. / майка на З.С.Б./ след преценката му на основание чл. 172 ГПК съдът приема за установено, че детето К. живее заедно с майка му и родителите й, а баща му работи в САЩ като шофьор. Установява се, че майката на детето работи в С., вкл. на смени, при което се прибира и около 22ч. Установява се, че К. и З. притежават и друго обзаведено жилище в гр. Перник, в което условията са добри, и в което ищецът Е. отсяда в периодите, в които е в България. От разпита на свидетелката съдът приема за установено, че всяка година, тръгвайки си от България ответникът по насрещния иск за издръжка оставял парични средства за издръжката на детето К., а след това и допълнително изпращал пари. През февруари 2016г., когато си тръгнал от Българя, К.Е. не оставил пари за детето. От разпита се установява, че бащата на К. му купува дрехи и играчки, които обаче свидетелката определя като неподходящи. Свидетелката сочи, че детето страда от запек, но не излага в разпита си други обстоятелства, от които да следва извод, че К. се нуждае от повече средства за издръжка от другите деца. Съдът приема за установено от разпита й, че К. е много привързан към майка си и не се е отделял от нея, като не е преспивал на друго място.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.С. в частта, в която същата отрича тя и дъщеря й да са се изказвали негативно за бащата на К. в негово присъствие, както съобрази, че така изнесеното е в противоречие с констатациите на независимите социални работници, работили по случая.
Показанията на останалите разпитани свидетели съдът кредитира като достоверни, доколкото същите са логични, безпротиворечиви и последователни.
По делото на съдът е изслушал вещо лице-психолог, което след направено изследване, наблюдение, срещи с директорката на детската градина, социалния работник, майката и детето, е дало заключение, че при К. Е. се наблюдава родителско отчуждение. Вещото лице е посочило, че това е смущение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат на процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката му с другия родител, докато чувствата му станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Вещото лице е посочило, че детето е доведено от майка му на събеседването и че родителят, който води дето, по принцип управлява и изслушването му, като колкото по-близо е в пространството, толкова по-интензивно прави това, поради което и провеждането на втора среща с детето, за която то да е доведено от баща му, би дало важна информация. В заключение вещото лице е посочило, че детето К. изпитва противоречиви чувства към своя баща, отговаря уклончиво на поставените му въпроси – сякаш търси някакъв предварително подготвен разговор. Според вещото лице детето се страхува да прояви признаци на привързаност към своя баща К.Е., както и всякакви други емоции, но това не означава, че детето не е привъзрано към баща си. Детето споделя, че иска да го вижда, но за мъчничко. Посочено е, че детето възприема К.Е. като негов родител, като помежду им съществува емоционална и духовна връзка, но им е нужно повече време, което да прекарват заедно, за да може тази връзка да се развие и укрепне. Според вещото лице детето е приемало срещите с баща си много добре в началото, но в последствие се е променило, без да може да посочи причина за това. В експертизата е посочено, че противоречивата информация за бащата и и липсата на комуникация с него не се отразяват добре на крехката детска психика. Вещото лице е посочило, че е необходимо детето да поддържа контакт с баща си, чието присъствие в живота му и роля във възпитанието, обучението и формирането на навиците му ще подпомогне израстването на детето и изграждането на личностната му/вкл. сексуална/ идентичност. Вещото лице е дало заключение, че не е необходим адаптивен период, през който детето да опознае ищецът и да остава за него за по-дълго време, вкл. с преспиване, защото К. познава баща си.
В разпита му в проведеното на 19.04.2017г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е посочило, че за преодоляване на родителското отчуждение препоръчва детето да води разговори по телефон, или чрез интернет с баща си при всяка възможност.
Съдът кредитира заключението на вещото лице-психолог, като обективно и компетентно дадено.
Изслушана в съдебно заседание по аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, майката на детето З.Б. акцентира върху това, че ищецът получавал в пъти по-висок доход от декларирания пред данъчната администрация на САЩ. Заявява, че няма против детето да вижда баща си по два пъти в месеца, както е поискано с исковата молба, но за по няколко часа, и при съобразяване с нежеланието на К. да преспива при баща му. Сочи, че месечно прави разход от около 500 лв. само за детето, като от есента К. ще бъде ученик в първи клас, с което и необходимите средства за издръжката му ще се увеличат.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По спора за родителските права с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
В задължителната съдебна
практика / ППВС №1/ 1974г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и решения на ВКС по чл.290 ГПК – Решение №26/02.03.2010г. по гр.д.№598/2009г. 4-то г.о. на ВКС, Решение
№291/07.11.2012г. по гр.д.№115/2012г. 3-то г.о., Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение и др./ последователно е
приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки
момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични
отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на
всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето,
а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е
съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на
отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите
критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване
на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и
родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв
начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят
същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес.
Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на
родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за
съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за
решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения
трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко
дете е да общува и с двамата си родители.
Между страните няма противоречия по въпроса, че родителските права по отношение на детето следва да се възложат на майката, при която да се определи и местоживеенето му. Съдът намира, че това положение е в интерес на малолетния К.К. Е., предвид трайната установеност на детето при майката, привързаността към нея и към нейната семейна среда, възможността за помощ от близки, както и продължителните отсъствия на бащата от страната.
Спорът е съсредоточен върху въпроса за личните контакти между бащата и детето и издръжката.
Между страните по делото не се спори и от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че бащата на детето живее и работи в САЩ, като прекарва в България период от около 4 месеца в есенно-зимния сезон, но същият има желание да общува с детето си и заявява намерение при установеност на личните му контакти с К. да идва й по-често.
На следващо място от социалния доклади и от заключението на вещото лице-психолог се установява, че у детето се наблюдават признаци на родителско отчуждение спрямо бащата, както и че майката се противопоставя на всеки контакт помежду им, вкл. по интернет, и не е способна да сдържа негативизма си към бащата пред детето.
Отчитайки тези специфики
на конкретния случай на първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че
от изключителен интерес за детето е родителите да преодолеят противоречията
помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата
неприязън в личните си отношения, което неизменно се отразява на детето. За
целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат да потърсят
подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Дирекция
"Социално подпомагане". От своя страна, служителите от ангажираната
със случая Дирекция "Социално подпомагане" могат при необходимост,
ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия / в този
смисъл са и решение по гр.д. №4202/13 г.
на ВКС, четвърто г.о. и Решение № 202
от 28.10.2015 г. по гр. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение/.
На следващо място при определяне режима на лични отношения с бащата съдът намира, че предвид данните за настъпило отчуждение следва да определи първоначален временен режим на лични контакти за периода до средата на 2018г. и при условията на чл. 59, ал. 8 т.1 СК, като срещи между К. и баща му К.Е. да се провеждат поне веднъж седмично – всеки вторник, в присъствие на социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Перник с продължителност между един и два часа, по време, съобразено с училищните ангажименти на детето и графика на социалния работник.
Отделно от тази среща до края на 2017г. бащата да има право да идва и да взима детето всяка нечетна (първа, трета и пета) събота и неделя от месеца от 9 до 18ч. без преспиване.
За периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. бащата ще има право да идва и да взима детето и всяка нечетна (първа, трета и пета) събота и неделя от месеца от 10ч. в съботния ден до 16ч. в неделния ден с преспиване.
За периода от 01.07.2018г. до пререшаване на спора за упражняването на родителските права съдът определя режим, при който бащата ще има право да взима детето си всеки нечетен (първи, трети и пети) петък, събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване, в първата половина от Коледната и Великденската ваканция на К. в четни години, и във втората в нечетните години, на рождения ден на детето – в четни години, и за един месец през лятото, който да не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от майката.
По делото не се установява нито твърдяното от майката нежелание на детето да преспива при баща му, нито обективна пречка за това. Поради това и при липса на данни за специални нужди на детето и опасно за детето поведение на бащата, съдът намира, че ограничаването на контактите помежду им с определянето на по-продължиелен период, в който детето да не преспива при баща си, или присъствие на майката на срещите им, не е в интерес на детето, предвид възрастта и пола му.
Извън този режим и с оглед препоръките на вещото лице, за преодоляване родителското отчуждение, майката следва да осигурява възможност на детето да общува насаме с баща си по телефон, или чрез интернет във времето, в което той е в САЩ, поне в един от почивните дни – събота или неделя, на лични и официални празници, както и при всяка друга възможност за това.
В тази връзка и в заключение
съдът намира за необходимо да подчертае, че съгласно практиката на ВКС /Решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. №
6894 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/ неосъзнаването
от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието
или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този
психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за
преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски
качества у съответния родител.
При определяне размера на
дължимата се издръжка съдът съобрази от
една страна възрастта на детето – 7 години, която не предполага значителни
разходи за учебни материали и помагала, дрехи и обувки, и от друга - възможностите
на ответника, за когото по делото е установено, че реализира доход от труд в
размер от около 1200 щатски долара месечно и прави ежемесечен разход за наем от около 600 щастки долара.
Възраженията за това, че ответникът получава по-висок от декларирания от него
пред данъчната администрация на САЩ доход съдът намира за неотносими, доколкото
съгласно указанието по т. IV
на Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС размерът на доходите на задълженото лице не следва да води
до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен
начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката.
При данните, че детето няма специфични потребности и предвид възрастта му съдът
намира, че месечната издръжка за К. е
около 200 лв., от които по-малък дял, или около 50 лв. следва да се поемат от
родителя, с когото детето живее, а разликата от 150 лв. следва да се поеме от
бащата. За разликата до пълния предявен размер от 600 лв. искът за издръжка
следва да се отхвърли.
По иска за издръжка за
минало време с правно основание чл. 149 СК
Съдът намира, че искът е доказан по своето основание, но само за периода
от м. февруари 2016г. до предявяване на иска. По данни от разпита на
свидетелката В.С. съдът приема за установено, че до този период ответникът по
насрещния иск е оставял и е изпращал парични средства за издръжката на детето.
По отношение на размера на издръжката за минало време съдът намира, че
същият следва да бъде уважен до сумата от 125 лв.месечно, или общо за период от
десет месеца до сумата от 1125 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 7 200 лв.
За определяне на този размер съдът съобрази, че доколкото за този период
детето не е било ученик, а е посещавало държавна детска градина, при което и
при посещение на допълнителните уроци по танци и език (с такси от около 65 лв.
месечно), общо необходимата сума за издръжката му е била около 150 лв., от
които бащата следва да поеме по-големия дял, или 125 лв., а майката, която се е
грижела изключително за детето през съответния период – разликата, или около 25
лв. месечно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник общ размер от 185 лв. (50 лв. по иска за издръжка за минало време и 135 лв. държавна такса върху определената издръжка за в бъдеще, изчислена върху сбора от тригодишните й платежи).
Предвид характера на производството по делото, а именно – на спорна съдебна администрация, разноските по него остават в тежест на страните, така, както са направени.
Искане за присъждане на разноските по насрещния иск е направила само ищцата. От представения списък по чл. 80 ГПК относим към този иск е само разхода за платен адвокатски хонорар от 300 лв. общо, или 150 лв. по насрещния иск. От тази сума ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да плати на ищцата разноски, съразмерно на уважената част от иска, или 23,43 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 127, ал. 2 СК мерки относно упражняване на
родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на малолетното
дете К.К. Е. с ЕГН **********, родено от майка
З.С.Б. с ЕГН ********** и баща К.Х.Е. с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К.К. Е. с ЕГН ********** на майката З.С.Б. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К.К. Е. с ЕГН ********** при майката З.С.Б. с ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с бащата, както следва:
1. от влизане на решението в сила до 31.12.2017г. К.Х.Е. с ЕГН ********** има право да вижда детето К.К. Е. с ЕГН **********
-всеки вторник в присъствие на социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Перник за един до два астрономически часа, определени допълнително по уговорка със социалния работник или психолога и при съобразяване с училищните ангажименти на детето, за които срещи майката З.С.Б. с ЕГН ********** се задължава да осигури явяването на детето К.К. Е. с ЕГН **********
-всяка нечетна (първа, трета и пета) събота и неделя от месеца от 9 до 18ч. във всеки от двата дни без преспиване.
2. за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. К.Х.Е. с ЕГН ********** има право да вижда детето К.К. Е. с ЕГН **********
- всеки вторник в присъствие на социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Перник за един до два астрономически часа, определени допълнително по уговорка със социалния работник или психолога и при съобразяване с училищните ангажименти на детето, за които срещи майката З.С.Б. с ЕГН ********** се задължава да осигури явяването на детето К.К. Е. с ЕГН **********
- всяка нечетна (първа, трета и пета) събота и неделя от месеца от 10ч. в съботния ден до 16ч. в неделния ден с преспиване.
3. за периода от 01.07.2018г. до пререшаване на спора за упражняването на родителските права К.Х.Е. с ЕГН ********** има право да идва и да взима детето К.К. Е. с ЕГН ********** всеки нечетен (първи, трети и пети) петък, събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване, в първата половина от Коледната и Великденската ваканция на детето в четни години, и във втората половина в нечетните години, на рождения ден на детето – в четни години, и за един месец през лятото, който да не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от майката.
ОСЪЖДА К.Х.Е. с ЕГН ********** да заплаща за сина си К.К. Е. с ЕГН ********** издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева ежемесечно, платима чрез неговата майка и законен представител З.С.Б. с ЕГН ********** до 10-то число на месеца, за който същата се дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска 13.12.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК К.Х.Е. с ЕГН ********** да заплати за сина си К.К. Е. с ЕГН ********** издръжка в общ размер от 1125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ за периода от м. февруари 2016г. до 12.12.2016г. вкл., платима чрез майката на детето З.С.Б. с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 13.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 7200 лв. и за периода от м. декември 2015г. до м. февруари 2016г.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
К.Х.Е. с ЕГН ********** да заплати на З.С.Б. с ЕГН ********** сумата от 23,43 лв.
за разноски по насрещния иск, съразмерно на уважената част от него.
ОСЪЖДА К.Х.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник 185
лв. за държавна такса върху уважените искове за издръжка .
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: