Р
Е Ш Е
Н И Е №244
гр.Шумен 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и четвърти октомври, две
хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Зара Иванова
2.Соня Стефанова
при секретаря Галина Георгиева и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№268 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№408/3.05.2019г. по гр.д.№3513/2018г.
по описа на
ШРС ,съдът е признал за установено по иск на „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, с ЕИК , седалище
и адрес на управление: гр. Ш..., предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 998,26 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и 26 стотинки), представляваща сбор от неплатени суми за предоставени ВиК
услуги, през периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., за имот, находящ
се в гр. Ш.., ...., партида № 635157, по издадени фактури, от които: 795.24 лева – цена на
доставена вода за питейно - битови нужди; 53.52 лева – цена за отвеждане на
отпадъчни види и 149.50 лева – цена за пречистване на отпадъчни води, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.10.2018 г., до окончателно плащане на вземането,
платима по банкова сметка ***: ***, за което парично
вземане въз основа на Заявление от ищецът рег.
№ 16205/18.10.2018г., по реда
на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2974/2018 г., по
описа на РС – Ш. и срещу ответника и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, признал е за установено, по иск на „Водоснабдяване
и канализация – Ш.” ООД, с ЕИК , седалище
и адрес на управление: гр. Ш..., предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 76,15 лв. /седемдесет и шест лева и 15 стотинки/ - мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 17.10.2018
г., представляваща сбор от обезщетения за забава на всяка
неплатена главница, считано от датата, следваща изТ.нето на 30 дни от
издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., платима
по банкова сметка ***: ***, за което парично вземане
въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 16205/18.10.2018г.,
по реда на
чл. 410 ГПК, е образувано
ЧГД № 2974/2018 г., по описа
на РС – Шумен и срещу ответника
и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД, осъждил е В.К.З., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, с ЕИК , седалище
и адрес на управление: гр. Ш..., сумата 100 /сто/ лева, от които
75.00 лв. (седемдесет и пет лева) разноски
в настоящото производство и
25.00 лв. (двадесет и пет лева) разноски
в заповедното производство,
съразмерно уважената
част от исковете,
платима по банкова сметка ***: ***, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението е обжалвано
от В.К.З. , действащ ,чрез пълномощника си
адв.Д.С. от ШАК като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения . Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли исковете.
“Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по
същество жалбата
на В.К.З. е частично основателна.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните
, както и събраните
по делото доказателства ,съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна : Видно от приложеното по делото ЧГД
№ 2974/2018 г., по описа на РС Шумен по Заявление рег. № 16205/18.10.2018 г., по описа на РС Шумен,
в полза на “ВиК Ш.“ ООД
срещу В.К.З. е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, относно парично вземане в размер на: 998.26 лв. – главница за предоставени
и неплатени ВиК услуги за имот
в гр. Ш.., и 76.15 лв. - лихва за периода
от 01.03.2017 г. до
17.10.2018 г
В срока по чл.414, ал.2
от ГПК е депозирано възражение от длъжника срещу заповедта, като ищецът е предявил
исковете в законоустановеният едномесечен
срок.
Въззивният съд изцяло споделя установената от ШРС фактическа обстановка в
решението си и няма да я преповтаря , като на осн.чл.272 от ГПК препраща към
решението на първоинстанционният съд в тази му част.
По изтъкнатите във въззивната жалба възражения на жалбоподателя:
Във въззивната си жалба жалбоподателят поддържа
възражението си направено пред ШРС , че между него и ищецът не е налице облигационна връзка по
силата на която той е задължен да
заплаща на ищеца консумираната от него вода в процесното жилище.
Съгласно § 1,
т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се
предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, като аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и
т.2 от Общите условия на В и К оператора. С Наредбата № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, е регламентиран правният режим за сключване на
договор за ВиК услуги. Наредбата
предвижда два режима за присъединяване
и получаване на ВиК услуги - за
заварени и за нови потребители. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
Наредбата касае лица, които са
нови потребители по отношение на
имоти, които все още не
са присъединени към експлоатирани ВиК системи, а разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 - отношенията между ВиК оператор
и заварените потребители. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
4 заварените потребители в срок до 30 дни
след влизане в сила на публично
известени Общи условия предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР имат право да
предложат различни условия. В противен случай, по аргумент
от противното, както и при непостигане
на споразумение по предложени от
заварен потребител различни условия - остават в сила Общите условия на ВиК оператора.
В случая
ответникът не е представил доказателства , че е оспорил Общи условия и поради това следва ,че
тези условия са били приети от него. Следователно ответникът, в качеството си на заварен
потребител - собственик на имот в етажна
собственост, находящ се на обслужваната
територия в гр. Ш..,, е обвързан от публично
известните Общи условия на „ВиК
- Ш.” ООД, без да е необходимо сключване на индивидуален писмен договор /чл. 8, ал. 4 от
Наредба № 4/, като
на името на съшия има
открита партида под № 635157, като ответникът не
оспорва ,че жилището му е водоснабдено, а и този факт се доказва по делото. Предвид
гореизложеното и съобразно това, че ответникът е ползвал вода
за питейно-битови нужди с оглед предвиденото в
общите условия
за получаване на услугите ВиК
следва да се приеме , че между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на това правоотношение
не се изисква
писмена форма. Според Общите условия,
ВиК операторът не е задължен да
предлага писмен договор на потребителите, като за потребителя
съществува основното задължение да заплаща
консумираната вода. В този смисъл възражението на ответника, че не е в
договорни отношения с ищеца е неоснователно.
Във въззивната
жалба жалбоподателят оспорва реалното
ползване на предоставяната от ищеца услуга за доставена вода , отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в количествено отношение .
Част от представените от ищеца писмени доказателства не носят подписа на
жалбоподателя ,но Констативен протокол /л. 31 по делото/, /както и Покана за доброволно
плащане /л. 30 по делото//, съставен от служител на
ищцовото дружество, в присъствието на съпругата на ищеца
- Я.Г.З.и подписан от нея без
възражения, се установява, че на 20.08.2018 г., при извършена проверка на адрес: гр. Ш..., са засечени показанията
на водомерите, като е констатирано, че към тази
дата водомер с партида № 635/157 /кухня/ показва потребление на 46 куб. м., а водомер с партиден № 635/159 /баня/ - 2428 куб. м. вода, които количества
съответстват на отразените в останалите писмени доказателства представени от ищеца и се подкрепят
от свидетелските показания на инкасаторката
- П.Н., които в частта относно начинът на месечно отчитане
и годишното съставяне на Констативен протокол с показанията на водомерите в процесното жилище, съдът кредитира изцяло. Ето защо съдът приема за доказано ,че в количествено отношение доставената вода на адрес: гр. Ш...,
за периода от 16.12.2016 год. до 20.08.2018 г., през водомер с партида № 635/157 /кухня/ е 46 куб. м., а през водомер с партиден № 635/159 /баня/ е 272 куб. м. /2428 куб. м. съгласно Констативен протокол от 20.08.2018 г. - 2156 куб. м. старо показание
съгласно ф-ра № **********/01.02.2017 г./. В този смисъл възражението
на ответника, че ищецът не е представил
първични документи, подписани от абоната,
които да установяват реално доставени количества вода, а издадените и приложени към исковата
молба фактури, като частни документи,
не били годно
основание за плащане понеже не били подписани
от абонат, съдът намира за
неоснователно.
Във
въззивната си жалба жалбоподателят поддържа и възражението си направено в
отговора ,че доставената му вода е мътна
и негодна за пиене и поради това и има пълно неизпълнение от страна на
доставчика. Изискванията на които следва
да отговаря питейната вода за да се счете за чиста и безопасна са
регламентирани в разпоредбата на Наредба №9 от 16.03.2001г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на околната среда и водите ( обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.). Съгласно
чл. 3, ал.1 от Наредбата водоснабдителните организации са длъжни да
предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението
с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на Наредбата питейната вода е
чиста и безопасна, когато не съдържа
микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или
концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека;
когато отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици
А и Б и когато са изпълнени изискванията на чл.5-10 и чл.13 от Наредбата. В
конкретния случай, видно от събраните доказателства - Сертификати за контрол и Протоколите за
физикобиологичен и микробиологичен контрол на води, при последователни 29 проверки в рамките на процесния период 16.12.2016г. до 20.08.2018г. извършени на водопроводната мрежа в
гр.Шумен, било установено несъответствие
на показателя „мътност“ в периода от
27.02.2018г. до 8.05.2018г. В Протоколите е посочено, че водата е
„неприемлива“ по този показател, като по този начин не съответства на Наредба №
9/2001г. Контролния орган –
Регионална здравна инспекция Ш.е изготвил придружително писмо към
доказателствата, представени по делото /на стр.119 от делото на ШРС/ подписано от Директора на РЗИ Ш.. В него се
сочи, че е характерно за зона на
водоснабдяване язовир „Т.“ сезонното показване на броя на нестандартните проби
по показател „мътност“ в месеците с интензивно снеготопене и обилни валежи ,
обяснимо с липсата на пречиствателно съоръжение за водите от повърхностният
водоизточник, което било констатирано и за периода от 27.02.2018г. до 8.05.2018г. .
Чрез сайта на инспекцията и средствата
за масова информация населението в зоната на водостнабдяване язовир „Т.“ били
информирани за влошените качества на водата по показател „мътност“и било
препоръчано същата да не се използва за пиене. В чл.7 т.1 от действащите Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор е посочено, че В и
К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство. В § 1, т.1 от Наредбата е
дадено легално определение на понятието „питейна вода“, а именно, че „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели в
нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене,
приготвяне на храна или други битови цели, независимо от нейния произход и
независимо дали се доставя чрез водоразпределенителната мрежа, от цистерна, в
бутилки, кутии или други опаковки.
Изхождайки от дадената легална дефиниция на понятието, съдът намира, че
законодателят не прави разлика между това дали предоставената от оператора вода
е предназначена и използвана от потребителя само и единствено за пиене, а
напротив качествата на водата, които следва да притежава, се отнасят и за други
дейности, извършвани от потребителите, имащи чисто битов характер, като приготвяне
на храна, къпане и други. Следователно „В и К“ Ш., действайки в
качеството си на "ВиК-оператор" по смисъла на чл.2 ЗРВКУ и
предоставяйки услугата "водоснабдяване за питейно-битови цели", не е
изпълнило задълженията си, произтичащи и от разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 от
ЗВ, а именно да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и
чиста питейна вода на потребителите. Всяка година при снеготопенето е налице
вероятност качеството на водата да не отговаря на законовите изисквания и да е
мътна и следователно това не е непредвидимо събитие. Следователно ищецът не е
положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията си по договора да
доставя вода на потребителите която да отговаря на законовите изисквания и не
може да иска заплащането на цената й от потребителите за вода ,която застрашава
здравето на ползващите я и която не отговаря на нормативните изисквания. В Наредба
№ 9 от 16.03.2001г. липсва разделение на
водата за питейни нужди и за битови нужди и няма определена отделна цена на
водата за битови нужди за да се счете ,че той е изпълнил задължението си по
договора или част от него , като В и К
операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство независимо те за какво ще
я използват и всяко отклонение в стойностите на показателите означава липса на
питейно качество на водата. Наличието на престация различна по качествени
характеристики от изискуемите е равно на пълно неизпълнение и доставчикът няма право да получи нейната
цена .
Предвид това съдът намира, че от 27.02.2018г. до 8.05.2018г. за сумата от
119.55лв. главница и 4.56лв. законна
лихва върху нея , които суми са изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК , исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена и
решението да се отмени в частта с която искът е уважен за тези суми.
Претенцията на ищеца в останалата й част за сумата от 878.71лв.
главница и 71.59лв. лихва е основателна и доказана и следва да се уважи и
решението да се потвърди в тази му част.
Съобразно изхода
от спора пред първата инстанция на ищеца се следват разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 66.34лв.
за исковото производство и в размер на 22.12лв. за заповедното
производство , а на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 69.31лв.
Поради това и
решението в частта му с която на ищеца са присъдени разноски за разликата над 66.34лв. до 75лв. за сумата от 8.66лв. и за
разликата над 22.12лв. до 25лв. за
сумата от 2.88лв. следва да се отмени .
Съобразно изхода
от спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5.77лв.
, а въззиваемата страна не е направила разноски по делото пред ШОС и
не е представила списък за разноските за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №408/3.05.2019г. по
гр.д.№3513/2018г. по описа на ШРС в
частта му с която , съдът е признал за
установено по иск на „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, с
ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Ш..., предявен по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК,
че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, дължи на ищеца, сума представляваща сбор от неплатени суми за
предоставени ВиК услуги, през периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., за имот, находящ
се в гр. Ш.., ...., партида № 635157, по издадени фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 г., до окончателно
плащане на вземането, платима по банкова сметка ***: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. №
16205/18.10.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2974/2018 г., по
описа на РС – Ш. и срещу ответника и е издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД само за
разликата над 878.71лв. до присъдените
998.26лв. , което е за сумата от 119.55лв., и в частта с която е признал за
установено, по иск на „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, с ЕИК , седалище и адрес на
управление: гр. Ш..., предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът В.К.З.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, дължи на ищеца мораторна лихва за периода
от 01.03.2017 г. до 17.10.2018 г., представляваща сбор от обезщетения
за забава на всяка неплатена главница, считано от датата, следваща изтичането
на 30 дни от издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., платима по
банкова сметка ***: ***, за което парично
вземане въз основа на Заявление
от ищецът рег. № 16205/18.10.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД №
2974/2018 г., по описа на РС – Ш. и срещу ответника и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД само за разликата над 71.59 до присъдените 76.15лв. , и в частта му с която на ищеца са присъдени разноски за
разликата над 66.34лв. до 75лв. за сумата
от 8.66лв. и за разликата над 22.12лв. до 25лв. за сумата от 2.88лв. като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, с
ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Ш... срещу В.К.З., с ЕГН ********** и
постоянен адрес: *** иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, да се признае за
установено ,че ответникът дължи на ищеца, сумата от 119.55лв. представляваща сбор от неплатени суми за предоставени ВиК
услуги, през
периода от 27.02.2018г. до 8.05.2018г. , за имот, находящ се в гр. Ш..,
...., партида № 635157, по издадени фактури, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 г., до окончателно
плащане на вземането, както и сумата от 4.56лв.
законна лихва върху горепосочената главница, за което
парично вземане въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 16205/18.10.2018г., по реда на чл. 410 ГПК е
образувано ЧГД № 2974/2018 г., по описа на РС – Шумен срещу ответника и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №408/3.05.2019г. по гр.д.№3513/2018г. по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ООД гр.Ш. да заплати на В.К.З.,
с ЕГН ********** разноски по
делото за първата инстанция в размер на 69.31лв. и за
въззивната инстанция в размер на 5.77лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове:1. 2.