№ 54
Силистра,
20.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Александрова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Кремена Краева
при секретаря Антоанета Ценкова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 86 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Д.К.И.,
с искане за отмяна на Решение № 6/07.02.2019 г., постановено по гр.д. №
1412/2018 г. по описа на Силистренски районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които бракът между страните е прекратен по вина на Д.К.И.;
същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си 250 лв. и 200 лв.;
предоставя ползването на семейното жилище за една година на З.С.К. (М.) и в
частта за присъдените разноски; с искане бракът да се счита прекратен по вина
на съпругата или евентуално по вина на
двамата съпрузи, издръжките да се намалят на 220 лв. и 170 лв. и семейното
жилище да му бъде предоставено, претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
В
необжалваните части решението е влязло в сила.
Ответницата по жалбата З.С.К. (Манова), чрез
процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции, доказателствата по
делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а по същество частично основателна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.49, ал.3, чл.56, ал.1 и чл.59, ал.5 от СК.
Ищецът-жалбоподател
е предявил иск за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо
разстройство без произнасяне по въпроса за вината. Ответницата обаче е поискала
разводът да бъде по вина на ищеца поради извънбрачна връзка, прекалена
привързаност към майка му и сестра му и употреба на алкохол.
В първата
инстанция извънбрачна връзка не е доказана, съдът е приел това, а във
въззивната инстанция по този въпрос вече не се спори. За употребата на алкохол
свидетелстват майката и брата на ответницата, но не са преки свидетели и
по-важното е, че не твърдят за злоупотреба с алкохол, от която да са
констатирани вредни последици (агресия,
невъзможност да работи и да се грижи за семейството си). При обобщаване на гласните
доказателства се очертава, че най-големият проблем между съпрузите са техните
характери. Ответницата обвинява ищеца в прекалена привързаност към неговата
майка и сестра, с които са съседи, а и бизнесът на ищеца е свързан с този на
майка му. Тя счита, че тази привързаност води до абсолютно негово подчинение на
майка му, формира равнодушие и бездействие при спорове между двете семейства.
Не се спори и свидетелите са единодушни, , че при последния скандал, довел до
раздялата на страните, ищецът е мълчал, „запушвал си е ушите“ и е позволил на
майка си да доминира в спора. Ищецът пък обвинява ответницата в агресивно
поведение – физическо и психическо насилие, което изрично не е оспорено. Братът
на ответницата св. М. признава, че сестра му така си говори на по-висок тон,
като омаловажава това с израза „ но и аз говоря по-високо“. Същият заявява и
доста обезпокоително обстоятелство – че след раздялата на родителите малкото
дете не иска да ходи при баща си и баба си, защото „страх го е да не го
отровят“. Такова притеснение на осемгодишно дете може да бъде само плод на
внушение от майката и нейните роднини, защото не е изложен случай, от който да
е последвала реакция на детето. Не са оспорени показанията на св. Г., който е
без родствени връзки със страните, че е бил пряк очевидец как ответницата е
блъскала ищеца на улицата с крясъци и обиди. Не става ясно каква точно е била
причината за последния скандал между съпрузите през м.май 2018 г., когато е
настъпила фактическата раздяла. Прави впечатление обаче, че вместо да си
решават проблемите двамата, те викат роднините си, а също не съобразяват, че
присъствието на децата ги травмра. Очевидно в това семейство е налице сблъсък
между примиренческо бездействие на съпруга и напористи и агресивни действия на
съпругата, който сблъсък с натрупване в годините и с намеса на роднините,
особено на свекървата, е довел до невъзможност за нормално общуване. И двамата
не са положили адекватни усилия за укрепване на семейството, а очевидно не са
могли и интелигентно да се разделят. Предвид изложените доводи, вината е и на
двамата. Затова в тази част жалбата следва да се уважи съобразно евентуалното
искане.
Семейното
жилище правилно е възложено за ползване за една година на ответницата в
съответствие с чл.56, ал.3 от СК. То е семейно, независимо че собствеността е
на майката на ищеца, защото семейството е живяло в него по време на брака. С
оглед интереса на децата, законодателят е определил, че следва да се предостави
на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
Твърдението, че ответницата притежава наследствена идеална част от жилището на
майка ѝ, не променя основанието за възлагане, защото не ползва
самостоятелно собствено или наето жилище. Съседството с майката и сестрата на
ищеца може да се окаже проблем, но при добро желание, отговорност и в интерес
на децата, за една година бившите съпрузи при бъдеща делба могат да решат
жилищния проблем. В тази част обжалваното решение следва да се потвърди.
Основателна
е жалбата относно размера на присъдените издръжки. Приложените писмени
доказателства за доходите на ищеца като едноличен търговец за предходната 2017
г., декларирани през 2018 г., сочат средномесечен доход 628 лв. Като се
приспаднат присъдените с обжалваното решение издръжки в общ размер 450 лв, за
ищеца остава разполагаем доход 178 лв, която сума е недопустимо ниска.
Процесуалният представител на ответницата изразява становище, че при
упражняване на търговка дейност в пет наети обекта, видно от справката на
службата по вписванията, ищецът има по-висок доход, но това не е доказано.
Закупеният апартамент в гр. Тутракан е имуществена общност и евентуални доходи
от него ще касаят двете страни. Вероятно майката на ищеца го подпомага
материално, дава му възможност да прави скъпи подаръци на децата, но това
обстоятелство не е елемент от базата за преценка възможностите на същия. Освен
това ответницата има висок доход – 2 215 лв. средно месечно брутно трудово
възнаграждение, видно от представеното удостоверение. Тя спокойно може да
отделя около 600 лв. и с добавка от бащата 390 лв., общата сума ще отговори
напълно на потребностите на децата. Затова издръжките следва да бъдат
коригирани съобразно предложените в жалбата.
Процесуалният
представител на ищеца-жалбоподател направи възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, платен от ответницата. Възражението е неоснователно,
защото той е по-нисък от този на ищеца, а защитата обхваща три иска и
съответства по размер на чл.7 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Списъци на разноските по чл.80 от ГПК не са представени.
Ответницата следва да заплати половината от общата държавна такса за двете
инстанции 1077 лв. – 538 лв. по сметка на СРС, т.е. в тази част да се коригира
първоинстанционното решение. Останалите разноски за двете инстанции следва да
останат така, както са направени от страните.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 6/07.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1412/2018 г. по описа на Силистренски районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: бракът между страните
е прекратен само по вина на Д.К.И.; същият е осъден да заплаща месечна издръжка
в размер над 220 лв. (двеста и двадесет лв.) за детето В.Д.К. и над 170 лв. (сто и седемдесет лв.) за
детето С.Д.К. и да заплати по сметка на СРС държавна такса над 539 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВИНАТА за прекратения брака е на двамата
бивш съпрузи Д.К.И. и З.С.К. (М.).
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на месечна
издръжка в размер над 220 лв. до 250 лв. за детето В.Д.К. и над 170
лв. до 200 лв. за детето С. Д.К.
ОСЪЖДА З.С.К. (М.) да заплати държавна
такса по сметка на Силистренски районен съд в размер на 538 (петстотин тридесет
и осем) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.