№ 8260
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110109376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу ..., с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца от ответника съответно за сумата от 116,77 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до
м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Чепино“ № 4, ап. 1,
сумата от 20,40 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане,
сумата от 29,26 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от
31.12.2012г. до 16.12.2015г., и сумата от 3,92 лв. – мораторна лихва върху втората
главница за периода от 31.12.2012г. до 16.12.2015г., за които вземания в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 79630/2015г. по описа на
СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот по смисъла на
пар. 1, т. 43 /отм./ от ДР на ЗЕ и е обвързан от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през процесния период за имота е
1
доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в срок до 20-то число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху
главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите
суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която
не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи
обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Същият не изпраща представител в първото съдебно заседание по делото, нито е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като е бил надлежно
уведомен за последиците от процесуалното си бездействие, а именно възможността за
постановяване на неприсъствено решение.
В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител
юрк. Иванова е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази, че с оглед пасивното процесуално поведение на ответника
се явяват изпълнени в тяхната съвкупност предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, както
и че при събраните по делото доказателства предявените искове са вероятно
основателни, намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение съобразно
направеното в този смисъл искане от ищеца, като исковете бъдат изцяло уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски.
Ищецът доказва и му се следват разноски в заповедното производство в размер
на 75 лв. /вкл. за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50
лв./, и в исковото производство в размер на 125 лв. /вкл. за държавна такса – 25 лв., и
за юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./, като всяко от възнагражденията за
процесуално представителство е определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .., ЕИК ..., със седалище и
2
адрес на управление: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ....
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземания на .. за сумата от
116,77 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
през периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „Чепино“ № 4, ап. 1, сумата от 20,40 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 21.12.2015г., до окончателното плащане, сумата от 29,26 лв. – мораторна
лихва върху първата главница за периода от 31.12.2012г. до 16.12.2015г., и сумата от
3,92 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.12.2012г. до
16.12.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 79630/2015г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ..,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 75 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 125 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3