О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...04.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
частно търговско дело № 243 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.
248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище”, бул. „Княз Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева
Димитрова – Мазгалева – изп.директор, чрез пълномощника юрисконсулт И.П.,
против определение № 14949/20.12.2018г., постановено по гр.д. № 4627/2018 г. по
описа на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
изменение на решение № 4556/13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4627/2018 г.
по описа на ВРС, 48-ми състав, в частта за присъдените в полза на ищеца
разноски, на основание чл. 248 от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на определението, като се излага, ответникът
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД не е дал повод за предявяване на иска, тъй като
исковата молба е депозирана след прекратяване по силата на закона на изп.дело №
835/2010 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, на основание настъпила
перемция на 23.05.2014 г. и спрямо ищеца Ю.М.К. не са предприемани каквито и да
било изпълнителни действия след перимиране на делото и изтичане на срока на
погасителната давност. Моли да бъде отменено обжалваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в
частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
В законовия срок от ответната страна по частната
жалба Ю.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. К.Т.от ВАК, е постъпил отговор, с който счита определението за
правилно и моли да бъде потвърдено.
Частната жалба е
подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
С решение № 4556/13.11.2018 г., постановено по гр.д.
№ 4627/2018 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, е прието за установено, че Ю.М.К., ЕГН **********, не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 2115,04 лв., представляваща
неиздължена главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2006
г., както и сумата от 437,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от
23.12.2008 г. до 28.01.2010 г., както и сумата от 276,98 лв., представляваща
такса закъснение за периода от 04.06.2009 г. до 28.01.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 29.01.2010 г. до
окончателното изпащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, вр.
с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, както и направени съдебни разноски в размер на 46,59 лв.
за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 224,89
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание ч. 78, ал. 8 от ГПК,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1372/2010 г. по описа на
ВРС и образувано изпълнително дело № 201071110400835 по описа за 2010 г. на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711, с район на действие ОС – Варна, на
основание чл. 439 от ГПК. С решението „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е осъдено да
заплати по сметка на ВРС сумата от 124,45 лв. за държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и да заплати на адв. К.Т.от ВАК сумата от 400,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 248 ГПК от ответната страна „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е постъпила молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК
за изменение на решението в частта за разноските, като искането на ищеца за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение бъде оставено без уважение и същия
бъде осъден да заплати в полза на ВРС дължимата се държавна такса вместо
молителя.
С обжалваното определение ВРС е приел, че не са
налице предпоставките за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските. Излагат се съображения, че при постановяване на решението съдът
е съобразил по делото предпоставките за присъждане на извършените разноски.
Посочено е, че е обсъдено възражението на ответника за недължимост на
разноските предвид направеното признание на иска. В допълнение, следвало да се
отбележи, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД след 05.06.2013 г., когато твърди, че
е конституиран като взискател, до датата на предявяване на иска не е предприел
никакви действия за прекратяване на изпълнителното производство. С решението и
обжалваното определение ВРС е приел, че отношенията между страните по делото по
повод извършените разноски следва да се уредят по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
доколкото макар и ответника да е признал иска, той е дал повод за завеждане на
делото.
Посочената разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда
правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на
приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото
време законът в чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от
отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да
признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези
законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за
отговорността за разноски се явява поведението на ответника.
В настоящият случай безспорно по делото се установява, че
ответникът е направил признание на иска. На следващо място, от данните
по делото не може да се направи извода, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. Безспорно изпълнителното
производство
е образувано от първоначалния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, като
липсват данни от страна на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД да са предприемани
извънсъдебни действия, насочени към събиране на отреченото вземане. Няма данни, че макар и да е налице
прехвърляне на вземането от банката на този ответник, длъжникът да е бил уведомен преди
завеждането на иска за извършената цесия. По делото е безспорно, че цесионерът по никакъв
начин не е претендирал изпълнение от ищеца нито извънсъдебно, нито в рамките на
образуваното изпълнително производство, като твърди, че последното е прекратено
по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е факт, който не се нуждае
от прогласяване.
С оглед гореописаното поведение на ответника настоящият състав намира, че
не се установяват предприети от последния действия, които да са неправомерни,
или такива, оспорващи правото на ищеца и пораждащи правния му интерес да защити
същото по съдебен ред. Предвид така изложеното настоящият състав приема, че се
установява наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и
разноските в производството следва да бъдат възложени върху ищеца.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да
бъде отменено в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД за изменение на решение № 4556/13.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 4627/2018 г. на ВРС, 48-ми състав, в частта за присъдените в полза на
ищеца разноски, на основание чл. 248 от ГПК, като бъде постановено друго, с което
молбата бъде уважена и искането на ищеца за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 14949/20.12.2018г., постановено по гр.д. № 4627/2018 г.
по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлена молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище”, бул. „Княз Дондуков” № 19, ет. 2, за изменение на решение №
4556/13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4627/2018 г. по описа на ВРС, 48-ми
състав, в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, на основание чл. 248
от ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение
№ 4556/13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4627/2018 г. по описа на ВРС,
48-ми състав, в частта му за разноските, като ВМЕСТО:
„ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул.
„Княз Дондуков” № 19, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Кремена Николаева Танева,
член на Варненска адвокатска колегия, сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата”, СЕ ЧЕТЕ:
„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде осъдено
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Дондуков” № 19, ет. 2, да заплати на
адвокат Кремена Николаева Танева, член на Варненска адвокатска колегия, сумата
от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: