МОТИВИ
към Присъда № 23 от 08.05.2014г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 103
по описа за 2014 година
Против Н.П.М. са предявени обвинения за извършени престъпления
по чл. 249 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 309, ал. 1 от НК за това, че в периода от 02.12.2010г. до
20.10.2011г. в гр. Хасково и в Димитровград, при условията на продължавано престъпление (на 02. 12. 2010 г., в 13. 34 часа, от
АТМ /банкомат/ с № РВ 241001, находящ се в гр. Хасково, ул. „******” № *,
собственост на „Юробанк България” АД изтеглила сумата от 400 лева; на
03.12.2010г., в 15. 41 часа, от АТМ /банкомат/ с № АТ 060001, находящ се в гр.
Хасково, ул. „Сан Стефано” № 12, собственост на „Юробанк България” АД изтеглила
сумата от 400 лева; на 05.12.2010г., в 18.13 часа, от АТМ /банкомат/ с № РВ
242002, находящ се в Димитровград, ул. „Г.С.Раковски” № 16, собственост на
„Юробанк България” АД изтеглила сумата от 400 лева; на 08.12.2010г., в 09.05
часа, в Димитровград от АТМ /банкомат/ с № AFIB6400, находящ
се на ул. „Цар Симеон” № 6, собственост на „Първа Инвестиционна банка” АД
изтеглила сумата от 200 лева; на 08.12.2010г. в 09.06 часа, от АТМ /банкомат/ с
№ AFIB6400, находящ се в Димитровград, ул. „Цар Симеон” № 6, собственост на
„Първа Инвестиционна банка” АД, изтеглила сума от 50 лева; от 23.12.2010г. до
20.10.2011г. при покупка на стоки от магазин на „К и К Електроникс” ЕАД гр.
Хасково на стойност 708.41 лева,
която стока заплатила на 18 месечни вноски на ПОС терминално устройство
собственост на „Юробанк България" АД и през периода от 04.01.2011г. до
20.10.2011г. при покупка на стоки от магазин на „К и К Електроникс” ЕАД на стойност 802.91 лева, която стока
заплатила на 18 месечни вноски на ПОС терминално устройство собственост на
„Юробанк България" АД) използвал платежен инструмент - кредитна
карта Euroline AmEx с № *********, издадена от Банка
„Юробанк И Еф Джи България“ АД – финансов център Хасково, на името на Б. Ф. Т
от ******, без съгласие на титуляра на сметката Б. Т., като по този начин
получила сума в размер на 2 961. 32 лева, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и в това, че на 25.11.2010г. в гр. Хасково, съставила неистински
частен документ - Искане за преиздаване на кредитна карта Euroline
AmEx с № ********** и ПИН код към нея, от името на Б. Ф. Т. от Димитровград и
го употребила пред Л. Г. Л. – ****** на „Юробанк И Еф Джи България“ АД –
финансов център Хасково, за да докаже, че съществува правоотношение между Б. Ф.
Т. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД – финансов център Хасково (въз основа на
това искане да се преиздаде кредитна карта Euroline
AmEx с № ************ и ПИН код към нея, на името на Б.Ф. Т. В съдебно
заседание представителя на ОП Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
предявено, като с оглед проведеното по реда на глава XXVII от НПК производство,
иска съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпленията и
да й наложи наказания
при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Прокурорът счита, че изпълнението на
определеното общо наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за
изпитателен срок от 5 години и да се присъедини изцяло наказанието глоба.
Защитникът на
подсъдимата е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните по
делото доказателства се установила правилна квалификация на извършените
престъпления, самопризнанието било
подкрепено от доказателствата. Пледира след като Н. М. бъде призната за
виновна да й бъдат наложени наказания при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимата Н.М. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и
иска от съда да й наложи минимално наказание.
След
констатация, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4
вр.чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да се събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. След преценка на самопризнанието, в
съвкупност със събраните по делото доказателства и при условията на чл. 373,
ал. 3 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Н.М.
и свид. Б. Ф. Т. се познавали от години. Последната през 2003г. имала издадена
на нейно име кредитна карта от „Юробанк И Еф Джи България“ АД гр. Хасково. Тази
карта, Т. не подновила. През 2009г. Т. станала поръчител по молба на подс. М.
за кредит пред банка „Хеброс“. Тогава, подсъдимата М. се сдобила с копие от
личната карта на своята позната – свид. Т., която била с № ********* и срок на
валидност до 10.06.2010 г. През месец ноември на 2010 г., Н.М. разбрала, че Б.
Т. имала кредитна карта, издадена от „Юробанк И Еф Джи България“ АД и решила да
направи опит да подаде заявление пред банката от името на Т., за да бъде
преиздадена тази кредитна карта, която Н. М. да използва. Имайки копие на
личната карта на Б. Т. с № ******, подсъдимата направила друго копие, като
поставила своя снимка върху снимката на Т. и саморъчно заверила второто копие с
„вярно с оригинала“. На 25.11.2010г., М. отишла в „Юробанк И Еф Джи България“
АД – финансов център Хасково, находящ се в гр. Хасково, ул.„Сан Стефано“ № 12,
където саморъчно попълнила и подала искане по формуляр от банката за
преиздаване на издадената през 2003
г. на името на свид. Тодорова, кредитна карта Euroline
AmEx с № ************ и ПИН кода към нея. Искането било прието и обработено от
свид. Л. Г. Л. – ********** в банката. Кредитната карта на името на свид. Б. Т.
била преиздадена с нов ПИН код и получена от М..
Тази кредитна
карта подс. М. използвала, като теглила пари от банкомати и закупува стоки. На
02.12.2010г., в 13.34 часа, М. използвала издадената на името на свид. Т.
кредитна карта. Отишла в гр. Хасково и от АТМ /банкомат/ с № РВ 241001, находящ
се на ул. „Марин Дринов” № 4, собственост на „Юробанк България” АД изтеглила
сумата от 400 лева. На 03.12.2010 г., в 15. 41 часа, М. отново използвала
издадената на името на свид. Т. кредитна карта. Отишла в гр. Хасково и от АТМ
/банкомат/ с № АТ 060001, находящ се на ул. „Сан Стефано” № 12, собственост на
„Юробанк България” АД изтеглила сумата от 400 лева. На 05.12.2010г., в 18. 13
часа, М. *** и от АТМ /банкомат/ с № РВ 242002, находящ се на ул.„Г.С.Раковски”
№ 16, собственост на „Юробанк България” АД изтеглила отново сумата от 400 лева.
На 08.12.2010 г., в 09.05 часа, М. *** и от АТМ /банкомат/ с № AFIB6400, находящ
се на ул. „Цар Симеон” № 6, собственост на „Първа Инвестиционна банка” АД
изтеглила сумата от 200 лева. Веднага, на същата дата в 09. 06 часа, М. ***,
изтеглила отново сума от 50 лева.
На
23.12.2010г., подсъдимата отишла в магазин на „К и К Електроникс” ЕАД в гр.
Хасково /Техномаркет Хасково/, където закупила на изплащане за 18 вноски, стока
на стойност 708. 41 лева, като регистрирала и заплатила на тази дата в магазина
първата вноска, на ПОС терминално устройство собственост на „Юробанк България”
АД, с издадената на името на свид. Т. кредитна карта.
На
04.01.2011г., подс. М. отишла отново в магазин на „К и К Електроникс” ЕАД в гр.
Хасково /Техномаркет Хасково/, където закупила на изплащане на 18 вноски стока
на стойност 802. 91 лева, като регистрирала и заплатила на тази дата в магазина
първата вноска на ПОС терминално устройство собственост на „Юробанк България”
АД, с издадената на името на свид. Т. кредитна карта.
За периода от
23.12.2010г. до 20.10.2011г., М. заплащала в магазина на „К и К Електроникс”
ЕАД Хасково на ПОС терминално устройство собственост на „Юробанк България” АД,
месечните вноски по двата кредита, с кредитната карта издадена на името на
свид. Б.Т., като: на 24.01.2011г. – платила сумата от 39. 36 лв., 03.02.2011 г.
- платила сумата от 44. 61 лв., 22.02.2011г. - платила сумата от 39. 36 лв.,
07.03.2011 г. - платила сумата от 44. 61 лв., 22.03.2011г. - платила сумата от
39. 36 лв., 04.04.2011г. - платила сумата от 44. 61 лв., 26.04.2011г. - платила
сумата от 39. 36 лв., 03.05.2011г. - платила сумата от 44. 61 лв., 25.05.2011г.
- платила сумата от 39. 36 лв., 03.06.2011г. - платила сумата от 44. 61 лв.,
22.06.2011г. - платила сумата от 39. 36 лв., 04.07.2011г. - платила сумата от
44. 61 лв., 22.07.2011г. - платила сумата от 39. 36 лв., 03.08.2011г. - платила
сумата от 44. 61 лв., 22.08.2011г. - платила сумата от 39. 36 лв., 07.09.2011г.
- платила сумата от 44. 61 лв., 26.09.2011г. - платила сумата от 39. 36 лв.,
03.10.2011г. - платила сумата от 44. 61 лв. На 20.10.2011г., М. платила
останалите вноски по двата кредита /общо 16 бр. вноски/ съответно от по 39. 36
лева /като осемнадесетата вноска е била 39. 29 лева/ и от по 44. 61 лева /като
последната осемнадесета вноска е била в размер на 44. 54 лева/. Всички вноски
са били платени от обвиняемата на ПОС терминално устройство собственост на
„Юробанк България” АД, находящ се в магазин на „К и К Електроникс” ЕАД Хасково
/Техномаркет Хасково/.
Тъй като М. не
обслужвала кредитната карта, издадена на името на свид. Т., от „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, подали иск срещу Б. Т. в РС Димитровград. След като получила
съобщение от съда, за това, че дължи на банката сума в размер на 2 961. 32
лева, свид. Т. подала жалба.
Назначената
съдебно-почеркова експертиза установила е, че ръкописния текст в Заявление за
издаване на кредитна карта Euroline AmEx с № ***********,
с дата 29.12.2003г., подписите и текстовете „вярно с оригинала” „Б. Ф. Т”, са
изпълнени от свид. Б. Т. Ръкописния текст в Искане за преиздаване на кредитна
карта Euroline AmEx с № ************, адресирано до
„Юробанк България” АД от дата 25.11.2010г. и подписа след „Б. Т.”, текста
„вярно с оригинала” и подписа, са изпълнени от подс. Н.М..
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимата, подкрепено от показанията на свидетелите Б. Ф. Т., Л. Г. Л. и К. Г.
А., които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си и със
самопризнанието на М., подкрепят се изцяло от прочетените и приобщени по реда
на 283 от НПК писмени доказателства, приложено по ДП.
При така установените факти,
съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата Н.П.М. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК тъй като на
25.11.2010г. в гр. Хасково, съставила неистински частен документ (Искане за
преиздаване на кредитна карта Euroline AmEx с № ********** и ПИН код към нея от
името на Б. Ф.Т. с ЕГН ********** от
Димитровград) и го употребила пред Л. Г. Л. – ***** на „Юробанк И Еф Джи България“ АД –
финансов център Хасково, за да докаже, че съществува правоотношение между Б. Ф. Т. и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД – финансов център Хасково (въз основа на това искане да се
преиздаде кредитна карта Euroline AmEx с № ********** и ПИН код към нея на
името на Б. Ф. Т. Безсъмнено е установено, че документа не изхожда от Б.Ф. Т., а само ми е бил придаден вид, че
именно последната е автор на документа,
без действително това да е така. А, че подс. М. е съставила инкриминирания
документ е факт, установен от почерковата експертиза. Точно
тя е и ползвала документа, подавайки го пред банковата служителка за
преиздаване на кредитната карта на името на Б. Т.
Подсъдимата
е автор и на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 02.12.2010г. до 20.10.2011 г. в гр. Хасково и в
Димитровград, при условията на продължавано
престъпление използвала платежен инструмент - кредитна карта Euroline
AmEx с № ***************, издадена от Банка
„Юробанк И Еф Джи България“ АД – финансов център Хасково на името на Б. Ф. Т. от Димитровград, без
съгласие на титуляра на сметката, като по този начин получила сума в размер на
2 961. 32 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление. Налице са са обективните и
субективни елементи на състава на престъплението. Кредитната карта, чийто титуляр е
св. Т., е
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Подсъдимата чрез
своите действия е използвала платежен инструмент, издаден от Юробанк и еф джи
България” АД на името на Б. Т, без съгласието на последната, като чрез
действията си на многократно е изтеглила парични суми и е покривала други свои
задължения за закупени от нея стоки на кредит, в общ размер на 2 961. 32
лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление. Престъплението по е извършено при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като самите транзакции са осъществени
при еднородни условия през непродължителен период от време една от друга при
една и съща фактическа обстановка и поотделно осъществяват състава на
престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК. Изготвянето и използването на неистински
частен документ за издаването на кредитната карта и извършеното разпорежда с
отнетите при тегленето суми в свой интерес, сочат че тя е съзнавала обществено
опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици.
Причините
за извършване на престъплението от подс. М. се свеждат до незачитане на
обществените отношения осигуряващи сигурността в документния оборот,
неправомерното упражняване на правото на собственост и до стремежа на
подсъдимата към придобиване на облаги по неправомерен начин.
При индивидуализация на наказанията на подс. М. съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство – изключително
обремененото имотно и материално състояние(л. 127 ДСМПИС), а като отегчаващи: предишното
осъждане, негативните характеристични данни и обстоятелството, че за друго
документно престъпление, М. е била и освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК. Посочените обстоятелства, обуславят наказания “лишаване от свобода” за
срок 1 година за
престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК и 4 (четири) години – за престъплението
по чл. 249, ал. 1 от НК, определени по реда на чл. 54 НК, около средния размер уреден в
специалната част на НК, които на основание чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцират с 1/3 или окончателния
размер на наказанията е 8 (осем) месеца - за първото престъпление и 2 (две) години
и 8 (осем) месеца – за второто. Съдът наложи на
подс. М. и наказание „глоба” в размер, приблизително равен на неправомерно
изтеглената от подсъдимата сума, а именно – 3 000 лева.
Тъй като за двете извършени от подс. М. престъпления са налице
условията по чл. 23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание, а именно
„лишаване от свобода за срок от 2(две) години и 8 (осем)
месеца. От друга страна подс. М. не е осъждана на наказание „лишаване от свобода”, определеното й общо наказание е под три
години, а за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи ефективно
наказанието, съдът отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от 5 (пет) години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. М., макар и
зрял човек, вече на два пъти е извършвала престъпления по чл. 309, ал. 1 НК,
поради което и бе определен този, продължителен изпитателен срок. Към общото
наказание лишаване от свобода, съдът присъедини изцяло наказанието „глоба” в
размер на 3 000 лева на основание чл. 23, ал. 3 от НК.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Председател: