Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ..............2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и пети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3474 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
297118/09.12.2019г. по гр.д. № 48980 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 125-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
заплащане на сумите, както следва: сумата
от 1092,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
13.10.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 26 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 145,88лв. представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 1092,34лв. за периода от
31.10.2013г. до 04.10.2016г.; сумата от
38,64лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
13.10.2016г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 26 в
гр. София, ж.к. *******по фактури издадени през юни 2014г. и май 2015г.;
сумата от 6,94лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 38,64лв. за периода от
30.06.2014г. до 04.10.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57246/2016г. на СРС,
като неоснователни са отхвърлени
исковете за 22,44лв. главница за дялово
разпределение по фактура, издадена на 30.06.2013г. и за сумата от 7,17лв.
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 22,44лв. за периода от 31.10.2013г. до 04.10.2016г.,
като С.Д.Х., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 74,55лв. по заповедно
дело и 267,56лв. по исково дело, Т.С.”ЕАД
е осъдено да заплати на С.Д.Х. съдебни разноски от 8,79лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5011368/23.01.2020г. по регистъра
на СРС от С.Д.Х., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че
решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било
установено да съществува валидна облигационна връзка между страните за доставка
на топлинна енергия. Приетият по делото договор бил от 1986г. и не установявал
правата й на собственост върху имота за процесния период. Не били представени
доказателства че Т.с.”ЕООД имало лиценз за извършване на дяловото разпределение
и така не било установена дължимост на сумите. За вземането за възнаграждение
за дялово разпределение ищецът не
навеждал доводи да е кредитор и такова не му се дължало. Не била изпаднала в
забава на плащането на сумите., поставянето на условието същите да се
публикуват на интернет-страницата на ищеца я поставяло в неравностойно положение
икономически спрямо търговеца, клаузите на чл. 32 от ОУ били неравноправни и
като такива нищожни, а и доказателства, че те са публикувани не били
ангажирани. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК *******е
оспорило жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирала е разноски, оспорила е поради прекомерност претенцията на
въззивника за съдебни разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД , ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2022004/23.08.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******срещу С.Д.Х., ЕГН **********,
с която е поискало от съда да на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на
сумите, както следва: сумата от
1092,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
13.10.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 26 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 145,88лв. представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 1092,34лв. за периода от 31.10.2013г. до 04.10.2016г.; сумата от 61,08лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 13.10.2016г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 26 в гр. София, ж.к. *******за периода от
01.09.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 14,11лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 61,08лв. за
периода от 31.07.2012г. до 24.06.2015г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57246/2016г.
на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
собстменик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергията в имота и по договор при Общи условия дължал и
възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на
главниците.
Ответникът С.Д.Х.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочила
е, че исковете са предявени повече от 1
месец след получаване на разпореждането
на съда с указания за същото, задълженията не били възникнали, а и били
погасени по давност. Клаузите по чл. 32 и чл. 33 от ОУ били неравноправни и
като такива нищожни, обвързването на падежа с техническо средство и достъп до
интернет го поставяло в значително неравностойно положение спрямо търговеца,а и
фактурите не били публикувани на интернет-страницата на ищеца. Не била
потребител на топлинна енергия в имота, не били представени доказателства че е
собственик на имота през процесния период. Не бил представен лиценз за Т.С.”ЕООД
че може да разпределя топлинната енергия и така не било установено, че е
доставена енергия в имота в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Възнаграждението за дялово разпределение не
принадлежало на ищеца. Претендирала е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 57246/2016г. по
описа на СРС, 39-ти състав, съгласно което по заявление вх. №
3066860/13.10.2016г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено С.Д.Х., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 1153,42лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 13.10.2016г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 26 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 159,99лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането
на главницата от за периода от 31.10.2013г.
до 04.10.2016г., както и съдебни разноски от 76,27лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 26.07.2017г., на
03.08.2017г. е подал възражение срещу заповедта, на 29.07.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и на 23.08.2019г. . е представил искова
молба вх.№ 2022004/23.08.2019г.
Приет е неоспорен от страните договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, съгласно окйто
на 25.04.19986г. Държавата е продала на С.Д.Х. апартамент № 26 в гр. София, ж.к. *******.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 11.09.2002г., договор от 20.08.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в
гр. София, ж.к. *******е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД
да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата срещу възнаграждение.
Приети
са неоспорени от страните изравнителни
сметки, изготвени от Т.С.”ЕООД съгласно които реално потребената енергия в
имота при съобразяване на реално
отчетени уреди е както следва: 453,04лв. без ДДС за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2013г.; 309,11лв. без ДДС за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.;
222,62лв. без ДДС за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
С определение
от 10.10.2019г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че стойността на реално потребената енергия в имота
за процесния период е 1092,34лв. В
о.с.з. от 28.11.2019г. ответникът е заявил, че не оспорва това определение на
съда.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната
част:
Съдът следи
служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането му е недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за лихва за забава за плащането на дялово
разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е
допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за лихва върху възнаграждение за
дялово разпределение на енергия , поради което исковете за такива суми са
недопустими, постановеното по този иск
решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях
следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за
изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на
заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.
В останалата обжалвана част
решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът
прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и
че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е потребител на топлинна енергия в имота по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм) и отговаря
пред ищеца за заплащане на същата. Приетият по делото неоспорен от страните договор за продажба на държавен имот от
25.04.1986г. установява, че имотът е придобит от ответника на 25.04.1986г. По
делото не е установено в последствие ответникът да е загубил това право на собственост,
поради което и установено по делото е , че за процесния период ответникът е бил
собственик на имота и като такъв е бил потребител на топлинна енергия в него.
Съдът приема, че от приети по делото неоспорени от
страните изравнителни сметки, определение на районния съд от 10.10.2019г. с
което ответникът се е съгласил по делото е установено че в имота е доставяна реално
топлинна енергия и за процесния период стойността на реално доставената енергия
е в размер на 1092,34лв. Първият
месец от процесния период е септември 2013г., заявлението е подадено на 13.10.2016г.,
срокът на погасителната давност е 2 години, поради което правилно районният съд
е приел, че вземанията за главница , а и за лихва не са погасени по давност. По
делото не се твърди и не се установява погасяване на задълженията и правилно
районният съд е уважил иска за главница за топлинна енергия.
За вземанията за главница 12.03.2014г. приложими са ОУ
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. Тези Общи условия не са представени по
делото, но ответникът изрично е посочил съдържанието на приложимите норми като
е оспорил валидността им, съдържането им
е възпроизведено от ищеца в исковата молба в поради което и съдът приема за безспорно установено
съдържанието им , съгласно което в забава на плащането на главницата за
топлинна енергия се изпада след публикуване на интернет-страница на ищеца на
изравнителната сметка. По делото не е установено
ищецът да е провел поведение , което да обоснове извод за настъпване
изискуемостта на вземанията, възникнали след 12.03.2014г. поради което и съдът
приема, че в забава на плащане на тези суми ответникът не е изпаднал.
За периода от 01.09.2013г. до 12.03.2014г.
приложими са били ОУ от 2008г. Съдържанието на същите в частта на чл. 32 и чл.
33 от ОУ съдът пирема за установени по делото по съображения изложени по-горе.
За тези вземания в забава за плащането на топлинна енергия ответникът изпада с
изтичане на 30 дни от периода, за която е издадена съответната фактура. За тези
задължения ОУ не предвиждат падеж в следваща година, нито обвързват същия с
достъп до интернет, поради което и доводите на ответника на нищожност на клаузи
по ОУ са неоснователни. При така възприето съдът приема, че за главници
възникнали от 01.09.2013г. до 12.03.2014г. ответникът е изпаднал в забава за процесния
период от 31.10.2013г. до 04.10.2016г. С оглед гореизложеното и на основание на
чл. 162 от ГПК съдът определя за основателен иска за забава за този период в
размер на 94,68лв. По делото не е
установено погасяване на това задължение поради което и иск за същата е
основателен.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част за
94,68лв. лихва и за 1092,34лв. главница следва да се потвърди. Решението на СРС
с което е уважил иска за лихва за забава
на плащане на главници, възникнали в периода от 12.03.2014г. до 30.04.2016г.,
която лихва е в размер на сумата от
51,20лв. следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно
уважената част от исковете и решението на СРС в частта, в която н полза на
ищеца са присъдени 5,62лв. разноски по заповедно дело и 20,17лв. разноски по
исково дело следва да се отмени. За въззивното производство на въззивника
следва да се присъдят разноски за държавна такса от 7,54лв., на процесуалният
му представител представлявал го безплатно на основание на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. следва да се присъди възнаграждение от 24,12лв., като възражението на
въззивника за прекомерност на същото съдът приема за основателно. Сложността на
делото не предпоставя присъждане в тежест на въззиваемия да се поставят
разноски за възнаграждение на адвокат на въззивника над минималния размер по
Наредба № 1/2004г.
На въззиваемия
разноски не следва да се присъждат. Това е така, защото такива не е установено
да са направени от него, а осъществено представителство от юрисконсулт не
обосновава присъждане на възнаграждение за същия. В случая отговор на жалба не
е депозиран, в публично съдебно заседание представител на въззиваемия не се
явил, депозираната от въззиваемия молба непосредствено преди публичното съдебно
заседание е бланкета и не може да служи за основание за присъждане на
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по делото.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 297118/09.12.2019г. по гр.д. № 48980 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
че С.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
заплащане на сумата от 38,64лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.10.2016г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната
енергия в апартамент № 26 в гр.
София, ж.к. *******по фактури издадени през юни 2014г. и май 2015г.; сумата от 6,94лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата от 38,64лв. за периода от 30.06.2014г. до
04.10.2016г., и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ
Решение № 297118/09.12.2019г. по гр.д. № 48980 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
че С.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
заплащане на сумата от 51,20лв. (горница
над 94,68лв. до 145,88лв. ), представляващи мораторна лихва за забава за
периода от 31.10.2013г. до 04.10.2016г на плащането стойност на доставена топлинна енергия в
периода от 12.03.2014г. до 30.04.2016г.
в апартамент № 26 в гр.
София, ж.к. *******за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 57246/2016г. на СРС и в частта, с
която С.Д.Х., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 5,62лв. по заповедно
дело и 20,17лв. по исково дело и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иск, предявен с искова
молба вх.№ 2022004/23.08.2019г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******срещу С.Д.Х., ЕГН **********, с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че С.Д.Х., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на
сумата от 51,20лв. (горница над
94,68лв. до 145,88лв. ), представляващи мораторна лихва за забава за периода от
31.10.2013г. до 04.10.2016г на плащането
стойност на доставена топлинна енергия в периода от 12.03.2014г. до
30.04.2016г. в апартамент № 26 в гр. София, ж.к. *******за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 57246/2016г. на СРС
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297118/09.12.2019г. по гр.д. №
48980 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 125-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
*** да
заплати на С.Д.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от
7,54лв. (седем лева и 0,54 лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
*** да заплати на адвокат И.Г.Д., от
АК-Кюстендил с личен № ********** с адрес:
гр. София, ул. *******на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от
24,12лв. (двадесет и четири лева и 0,12лв), представляващи възнаграждение
за оказана на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. безплатна правна помощ на
вззивника С.Д.Х., ЕГН ********** в
производството пред СГС
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД
, ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.