М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 1087 по описа за 2012 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ
И ВТОРИ наказателен
състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Р.С.С., за това , че:
На 05.10.2011 г. в гр.Варна,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - преносим компютър „Асер", модел „Айспър", сер. № LXPQT0C001007B262000 със зарядно, на
стойност 1180.80 лв., чанта за лап топ, на стойност
80.00 лв. и мишка на стойност 18.00 лв., всичко на обща стойност 1278.80 лв.,
собственост на Т.И.З., които владеел – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В
хода на съдебното производство подс. С. не се
признава за виновен и дава подробни обяснения по случая, като заявява, че не извършил
деянието, описано в обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с
фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт,
като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Сочи се, че от събраните
доказателства и по-конкретно – от разпита на св. З. и св. З. се установява по
несъмнен начин, осъщественото от подс. С.
престъпление по чл. 206 от НК. Предвид факта, че причинената щета е възстановена,
представителят на ВРП пледира за приложение нормата на чл. 206, ал.6 от НК и
налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК – „Пробация”.
В
хода на съдебните прения защитникът на подс. С. – адв. Р. пледира, че в хода на съдебното производство не е
установена по безспорен начин фактическата обстановка посочена в обвинителният
акт. Навеждат се доводи за игнориране показанията на св. З., предвид
констатирани вътрешни противоречие и такива с останалия събран по делото
доказателствен материал, сочещи отсъствие на обективност и безпристрастност при
депозирането им. Пледира се обясненията на подсъдимия да се кредитират освен
като средство за защита, така и като доказателствено средство, предвид
логическата последователност в изложението на подсъдимия и съответствието на
изложената от него версия с факти и обстоятелства, установени чрез останалия
доказателствен материал по делото.
Подс. С. пледира за оправдателна присъда.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.08.2010 г. свид. Т.И.З.
закупила преносим компютър „Асер", модел „Айспър", сер. № LXPQT0C001007B262000,
със зарядно, чанта за лаптоп, и мишка. За покупката й била издадена фактура №
**********/24.08.2010 г. /л.29/.
Синът на свид. З. - свид. Г.И.З. живеел на квартира в гр. Варна, к.к.
„Чайка" и учел във ВСУ специалност „Пространствен дизайн". По повод
на обучението си, свид. З. използвал компютъра,
закупен от майка му. През лятото на 2011 г. З. се запознал с подс. Р.С., с когото в последствие се сприятелил, а малко
по-късно подсъдимият се нанесъл в
квартирата на З. със своята приятелка.
В периода на съвместното им съжителство, двамата многократно
посещавали различни казина в гр. Варна, където губели съответна сума лични пари.
В потребността си от влагане на парични суми в хазартна дейност всеки от тях бил подпомаган при нужда от
другия без уговорка за връщане на предоставените суми.
В периода на пребиваването си в гр. Варна, св. З. бил
подпомаган финансово от своите родители, а след като спрял да извършва трудова
дейност /около година преди инкриминирания период/, финансирането от родителите
му, евентуално печалбите от хазартните игри били единствения му доход.
Вследствие на влошаване на отношенията между св. З. и майка му – св. З.,
последната преустановила изпращането на парични суми на сина си, поради което в
началото на мес.октомври същият изпитвал сериозни
финансови затруднения, мотивирали го да заложи мобилния си апарат.
На 05.10.2011 г. св. З. предоставил на подс.
С. преносимия компютър „Асер", модел „Айспър", сер. № LXPQT0C001007B262000, със зарядно, чанта за
лаптоп, и мишка, който на същата дата около 22.00 часа бил заложен от последния
в заложна къща „Фламинго”, стопанисвана от „Фламинго пропъртис”ЕООД,
находяща се в гр.Варна, ул. „Ген.Колев”
№ 76. На смяна в заложната къща бил св. С.,
на когото подс. С. предоставил в личната си карта и сключил
договор за паричен заем срещу залагане на лаптопа за сумата от 280 лева.
Издаден бил заложен билет № 300961/05.10.2011 г. /л.38/, видно от който
договорът за залог бил за срок от 10 дни с падеж - 15.10.2011 г. Впоследствие, на 15.10.2011 г. договорът
бил подновен от подс. С. за нов период, а именно – до
25.10.2011 г.
Междувременно, св. З. получила информация от приятел на сина
си, че в дома му не се намира предоставения му лап
топ. Притеснена от получените сведения, както и от липсата на връзка със сина
си, на 18.10.2011 г. късно вечерта св. З. пристигнала в гр. Варна с личен
автомобил. В квартирата на сина си тя заварила същия в компанията на подс. Р.С.. На поставения от майка му въпрос къде се намира
предоставения му лап топ, св. З. отговорил, че го е
дал на подс. С., който от своя страна да го предаде
на свой познат „за почистване от вируси”. Подс. С. не
отрекъл заявената от св. З. пред майка му версия относно местонахождението на лап топа. На следващия ден св. З. поканила подс.С. да посетят лицето, при което е оставен компютъра за
почистване, за да го вземат. Последният завел св. З. и св. З. в кв. Владиславово близо до дома си, където С. заедно със св. З.
слезли от колата. Когато се върнали до автомобила, те съобщили на св. З., че
лицето на което е предоставен лап топа отсъства от
дома си. Впоследствие подс. С. заявил, че ще му
телефонира от дома си, след което забързал хода си, отдалечил се и се скрил зад
близкия блок.
Впоследствие св. З. телефонирала на бащата на подс. С. – св. С., когото помолила за съдействие за
установяване местонахождението на процесния лап-топ. В отговор на молбата й св. С. разговарял със сина
си, след което й върнал обаждането, като я информирал, че според версията на
подсъдимия, лап-топа е заложен по волята на сина й, с
негово знание и съгласие. След като споделила със св.З. получената информация,
последният отрекъл пред майка си да е давал съгласие за залагане на вещта, като
заявил, че посоченият факт може да се докаже със „свидетели” и наличните на
мястото „камери”.
На 21.10.2011 г. св. З. посетила заложна къща „ Фламинго” в
гр.Варна, където представила пред св.С. гаранционната карта на процесния лап-топ с искане да
откупи вещта срещу заплащане на заложната цена. Същият й отказал, като обяснил,
че съгласно сключения договор с лицето предало лап-топа,
вещта може да бъде предадена единствено на него. Впоследствие св. З. телефонирала
на подс.С. с искане да отиде пред заложната къща и да
вземе процесния лап топ
срещу предоставената от нея заложна сума. Подсъдимият се отзовал на поканата,
взел от св. З. сумата от 296 лева, която заплатил на св. С.. Последният му върнал
заложения лап топ, а подсъдимия го предал на св. З..
Междувременно, още на 19.10.2011 г. свид. З. съобщила за случилото се в Пето - РУП - ОД на МВР
–Варна, въз основа на което било образувано досъдебно
производство срещу подсъдимия С..
Видно от назначената по досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза е, че общата стойност на
инкриминираните вещи възлиза на 1278.80 лв.
Подс. Р.С.С. е роден на *** ***, български гражданин, не
женен, със средно образование, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, а именно : от обясненията на подс. С., които съдът оцени не само като средство за
защита, а и като докзателствено средство, доколкото
съответстват на кредитирания от съда доказателствен материал по делото; от
показанията на св. С. и св. З.. Показанията на св. З. съдът кредитира частично
като достоверни и обективни такива, като констатира редица противоречия с
останалия събран по делото доказателствен материал, както и вътрешни такива.
Кредитирани бяха и приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: свидетелство за съдимост на подс.
С., копие на заложен билет № 300961/15.10.2011 г., копие на заложен билет №
300961/05.01.2011 г., копие на фактура № **********/2010 г., копие на
гаранционна карта, копие на декларация № 14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, подписана от подс. С., извлечение от
регистър на сключените сделки за
05.10.2011 г. в заложна къща „Фламинго пропъртис”ЕООД
и съдебно-оценителната експертиза,
приобщена по делото.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
От събрания по делото
доказателствен материал не се установи по безспорен начин посочената в обвинителния
акт фактическа обстановка, съответно виновността на подс.
С. в осъществяване на деянието по повдигнатото му обвинение. От приобщения по
делото доказателствен материал се установява единствено, че на 05.10.2011 г.,
същият е заложил процесния лап
топ, както и че посочената вещ е предадена в негово владение от св. З.. По
делото обаче не бе установено по безспорен начин, че подс.С.
се е разпоредил с вещта без знанието и съгласието на св. З. в качеството му на
владелец на вещта. В тази връзка, единствените преки доказателства сочещи
субективната страна на осъществено присвоително
деяние са показанията на св. З.. Същите обаче съдът оцени като недостоверни,
съобразявайки многобройните противоречия с показанията на св. З., показанията
на св. С., както и вътрешните противоречия в показанията на самия свидетел.
Видно от разпита на св. З., същата сочи, че синът й и подсъдимия за посетили в
кв. Владиславово адрес, на който според думите на подс.С. е пребивавало лицето, което е следвало да „почисти
компютъра”.Твърденията й в този смисъл се подкрепят и от показанията на
подсъдимия. Посоченият факт обаче не се споменава в разпита на св. З., като
същият не дава обяснения относно случилото се в описания от подсъдимия и майка
му момент. Констатира се и противоречие между показанията на св. З. и
обясненията на подсъдимия от една страна и покзанията
на св. З. от друга относно причината за предоставяне на компютъра. Докато подсъдимия
и св. З. сочат, че според версията на двамата младежи компютърът е бил
предоставен на трето лице за „почистване от вируси”, докато в разпита си пред
съда св. З. заявява, че почистването е било свързано с премахване на външно
замърсяване от „прах”. Противоречащи на приобщените по делото писмени
доказателства са и твърденията на св. З., че е предоставил лап
топа на подсъдимия с цел – „почистване” около седмица преди датата на която е
пристигнала майка му – 19.10.2011 г., доколкото видно от приложените по делото
заложни билети, компютърът се е намирал в заложна къща „Фламинго” още към дата
– 05.10.2011 г. Не без значение за изводите на съда относно липсата на
достоверен характер на показанията на св. З. са и констатираните противоречия в
изложените от същия факти в хода на проведения от съда разпит. Видно от
протокола от с.з. същият първоначално е отрекъл да е залагал свои вещи, а
впоследствие е потвърдил посочения факт, вследствие на настоятелно задаваните
му въпроси във визираната посока. Началните му твърдения, че през мес. октомври 2011 г. не е изпитвал финансови затруднения
се опровергават, както от обстоятелството, че същият е заложил мобилния си
телефон именно в посочения период, така и от показанията на майка му, която
твърди, че е лишила сина си от финансиране, поради влошаване на личните им
отношения. Противоречие се констатира и по повод хазартните му прояви, които
първоначално св. З. е отрекъл, а впоследствие е заявил, че е посещавал казино с
подс. С..
Анализът на посочените
доказателства, ведно с елементарната житейска логика навеждат на извода, че
версията на св. З. относно случилото се не се характеризира с обективност и
безпристрастност, която е необходима, за да бъдат заложени показанията му в
основата на една осъдителна присъда.
Същевременно съдът констатира
последователност и съответствие в обясненията на подсъдимия и останалия
доказателствен материал с изключение на този приобщен с разпита на св. З..
Въз основа на изложените
съждения, съдът счита, че в конкретния случай повдигнатото обвинение почива на
едно доказателство, което обаче няма достоверен характер, с оглед на което
обвинението се явява недоказано.
Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека, осъдителната присъда не може да се основава само и единствено
на едно косвено доказателство, макар и установено по категоричен начин, тъй
като при липсата на други доказателства, същото дава основание само за
предположения за осъщественото деяние, в случая – за неговия автор.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване
на обективната истина в наказателния процес е, че присъдата не може да почива
на предположения по отношение на фактите – предмет на доказване по делото, в
т.ч. и за авторството на деянието. Категорична е в този смисъл и съдебната
практика, според която обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия,
следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя съмнение
относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе съображения
и като прецени, че в хода на съдебното производство, от установената въз основа
на доказателствения материал фактическа обстановка, не бе преодоляно съмнението
относно субективната страна на осъщественото деяние и негови обективни елемети, които , съдът прецени че в наказателния процес не
са установени по категоричен начин.
С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях и на основание чл. 304, пр.2 от НПК,
съдът призна подс. Даниела Янкова Петрова за невиновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските за възнаграждение на вещите лица следва да останат
за сметка на държавата.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: