№ 45082
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110164993 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 340494/28.11.2023 г., подадена
от Д. И. Б. срещу Р. А. В. и М. Б. В., поддържана срещу двамата ответници и с уточнителна
молба с вх. № 370076/21.12.2023 г.
На 15.04.2024 г. на ответника Р. А. В. са връчени преписи от разпореждането по чл.
131, ал. 1 ГПК, от исковата молба и нейните приложения и от уточнителната молба от
21.12.2023 г., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден общ отговор на исковата молба от
двамата ответници.
След подаването на отговора с Разпореждане № 69851/16.05.2024 г. са дадени
указания до ищеца да обоснове правния си интерес от предявените искове срещу ответника
Р. А. В.. Препис от разпореждането му е връчен на 27.05.2024 г. и в отговор той е подал
молба с вх. № 182380/04.06.2024 г., в която не е изпълнил указанията да обоснове такъв
правен интерес, вместо което е заявил, че насочва иска си единствено към М. Б. В. и е
формулирал съответен петитум.
Предвид изложените твърдения в исковата молба и в двете уточнителни молби и щом
ищецът не е обосновал изрично правен интерес от предявения иск срещу ответника Р. А. В.,
се налага извод, че такъв правен интерес липсва. Ето защо исковата молба следва да бъде
върната в частта по иска срещу Р. А. В. на основание чл. 130 ГПК, а производството следва
да бъде частично прекратено.
С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът Р. А. В. има право на
разноски. По делото е представен Договор за правни услуги от 23.04.2024 г., сключен между
него и М. Б. В. – в качеството на доверители, и адв. Г. С. В. – в качеството на довереник,
видно от който за правните услуги е уговорено общо адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., като е заплатена в брой част от него – сумата от 600 лв. Доколкото липсват данни
кой ответник каква част от адвокатското възнаграждение дължи и каква част е платил, съдът
приема, че всеки ответник дължи по договора половината възнаграждение, т.е. сумата от по
400 лв., респ. че е платил сумата от по 300 лв. Следователно на ответника Р. А. В. се дължат
разноски по делото в размер на 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 130 и чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частично искова молба с вх. № 340494/28.11.2023 г., подадена от Д. И. Б.,
1
въз основа на която е образувано гр. д. 64993/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в
частта по предявения иск срещу Р. А. В., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ************************ да заплати
на Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **************************, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца и на ответника Р. А. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2