Определение по дело №242/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 298
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 19 август 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500242
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

     /19.08.2019г.                                                                  град Търговище

     

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На  деветнадесети август                                                           2019 година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРА МАКСИМОВА

ЙОРДАН ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петков в.ч.гр.д.242 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е ЧАСТНА ЖАЛБА от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявана от Биляна Стефанова Чернева- главен юрисконсулт ПРОТИВ разпореждане № 515/17.07.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 595/2019 г. по описа на Поповския районен съд, в частта в която съдът е отхвърлил заявлението на Банка ДСК ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК спрямо поръчителя И.Х.И. с ЕГН: **********, относно претендираните със заявлението суми за главница, лихви и такси, както и разноски по въззивното производство.

Считайки разпореждането на съда за незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение на парично задължение при условията на чл.417 от ГПК, молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното в частта, в която е отхвърлено заявлението на банката срещу поръчителя, като неправилно, и да постанови издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и срещу И.Х.И. като поръчител на Христо Иванов Радев.

Претендират сторените в настоящото производство разноски, представляващи платена държавна такса за частна жалба, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

 

От извършената проверка съдът установи следното: ЖАЛБАТА е допустима, а по съществото си е основателна.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление от “БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против Х.И.Р.с ЕГН: **********, в качеството му на длъжник по договор за кредит от 30.11.2019г. за СУМАТА от 14 128.26 лв. и срещу поръчителя И.Х.И. с ЕГН: **********.  

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, но е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу поръчителя, тъй като заявителят не е довел до знанието на поръчителя волеизявлението си, че прави кредитът предсрочно изискуем.

Безспорно е по делото, че „Банка ДСК“ ЕАД поради неиздължа-ване на дължими по кредита вноски/ 8 на брой/ го е обявила за пред-срочно изискуем на 11.06.2019, за което кредитопучателят е надлежно уведомен на 30.05.2019г., поради което вземането й спрямо кредито-получателят се явява изискуемо в търсените параметри.

Въпросът, който подлежи на обсъждане е за важимостта на това изявление спрямо поръчителя.

В жалбата са изтъкнати съображения, че „моментът, в който настъпва състоянието на предсрочна изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката за обявяването му за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредито-получателя, така и по отношение на поръчителя /така Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601 /2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК; в този смисъл и Определение 6 от 05.01.2016 г. по т.д. № 770/2015 г„ 2-ро ТО на ВКС/.Това следва от една страна от акцесорния характер на отговорността на поръчителя, а от друга страна - ако се приеме, че е налице задължение на кредитора да уведомява и поръчителя за обявяване на предсрочна изискуемост, то означава да се допусне изискуемостта на кредита да настъпва в различен момент спрямо кредитополучателя и поръчителите по кредита.“

Становището на жалбоподателя е правилно.

Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Поръчителството поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора.

Обстоятелството, че преклузивният срок на чл. 147 ЗЗД е обвързан с изискуемостта на главното задължение, е индиция, че една от правните последици на предсрочната изискуемост на главното задълже-ние е ангажиране отговорността на поръчителя към същия момент и в същия обем като за главния длъжник.

Съдебната практика към настоящия момент предвижда, че ангажирането на отговорността на поръчителя в заповедното производ-ство не изисква волеизявлението на Банката, с което обявява кредитът за предсрочно изискуем, да бъде доведено до знанието на поръчителя.

Становището на ОСГТК на ВКС-т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 година е, че: „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Ето защо отказът на ПРС да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК и спрямо поръчителя И.Х.И. е незаконосъобразен, поради което следва де си отмени, като се постанови издаването им и срещу него, в качеството му на солидарен длъжник с кредитополучателя.

На жалбоподателя следва да се присъдят и направените в настоя-щето производство разноски-внесена държавна такса от 15 лв. и юрис-консултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

                        Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О П Р  Е Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 515/17.07.2019 г. по ч.гр. дело № 595/2019 г. по описа на ПРС, В ЧАСТТА в която съдът е отхвърлил заявлението на Банка ДСК ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК спрямо поръчителя И.Х.И. с ЕГН: **********,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД със седалище ***, с ЕИК *********, действащи чрез Биляна Стефанова Чернева- главен юрисконсулт за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и против И.Х.И. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес *** 1- поръчител на Х.И.Р.с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес *** по извлечение от счетоводната книга на “Банка ДСК” ЕАД по Договор за кредит от 30.11.2019г. за дължима СОЛИДАРНО СУМА от 14 128.26 лв. /четиринадесет хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки /- главница по Договор за кредит от 30.11.2017г, за СУМАТА от 1251.50 лв. /хиляда двеста петдесет и един лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 15.09.2018г. до 10.06.2019г. вкл., за СУМАТА от 21.92 лв. /двадесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ - лихва за забава върху просрочената главница за периода от 15.10:2018 г. до 10.06.2019 г. вкл., за СУМАТА от 35.32 лв. /тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - законна лихва за периода 11.06.2019г. до 20.06.2019г., за СУМАТА от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019 г. до изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 115 /сто и петнадесет лева/ лева, представляваща направени разноски по настоящето дело - внесена държавна такса от 15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

ВРЪЩА делото на ПРС за изготвяне на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против посочения по-горе поръчител.

Определението не подлежи на касационно обжалване от страна на заявителя. Същото подлежи на обжалване от длъжника в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение по съответния ред.                                                                

 

 

           

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.